Световноизвестният британски писател Салман Рушди със своята книга „Сатанински строфи“, 1988 г.
Иранската информационна агенция „Фар нюз” публикува преди дни списък на 40 местни медии, които са решили да добавят 600 хиляди долара към наградата за този, който изпълни фетвата (религиозен указ, в случая – смъртна присъда – бел. ред.), издадена през 1989 г. от иранския аятолах Хомейни срещу автора на „Сатанински строфи“– британският писател с индийски произход Салман Рушди.
Френското издание Atlantico потърси за коментар Ардаван Амир-Аслани, френски адвокат и писател, експерт по Близкия изток. Какво се крие зад всичко това и защо то се случва непосредствено след падането на санкциите и отварянето на Иран към света, към което се стреми президентът-реформатор Хасан Рухани?
САЛМАН РУШДИ е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, понякога е определян като магически реализъм. През 1988 г. романът му „Сатанински строфи“ предизвиква аплодисменти от критиката и силни противоречия в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни. Мюсюлманите по горят книгата му по улиците, провеждат се демонстрации в цял свят.
Иранският духовен водач аятолах РУХОЛА ХОМЕЙНИ обявява писателя за вероотстъпник и на 14 февруари 1989 година издава религиозен указ, или фетва, в която призова Рушди да бъде убит, като за убийството му е определена награда от 3 милиона долара (от 23 юни 2007 г. наградата за главата му е 11,4 милиона долара). През 1993 г. норвежкият издател на Рушди Вилям Нигаард е прострелян 4 пъти в гърба и едва оживява, а японският преводач на романа е убит.
Рушди, роден в Индия и преселил се в Лондон, е принуден да се крие и години наред живее под британска защита и в нелегалност. Книгата му от 500 страници става бестселър в целия свят. Близо 20 години след фетвата на Хомейни писателят получава рицарско звание от кралица Елизабет II за заслуги към литературата, а „Таймс“ го поставя на 13-о място в своята класация за най-великите британски писатели от 1945-а година насам. Аятолах Хомейни отдавна е мъртъв и Рушди вече не се притеснява за безопасността си, макар че фетвата още е в сила.
ДЖОРДЖ ЛУКАС прави интригуващ паралел между внушенията на „Майстора и Маргарита” на Булгаков и „Сатанински строфи” на Рушди:
„Рушди отблъсна много от световните религиозни общности, политически режими и културни братства с публикувания през 1989 г. роман за съвременния свят и раждането на една непрестанно растяща религия — исляма. По подобен начин публикуваният през 1939 г. роман на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита” хвърля хетеродоксален поглед върху генезиса на християнството и света на комунистическа Москва от 20-те години. Той също богохулства срещу едно религиозно чувство, поставяйки под въпрос произхода на религия, която милиони по света смятат за свещена. Двата романа споделят общата загриженост за ролята на твореца в съвременното общество.”
Atlantic: Какво се крие зад всичко това? Кой стои зад тези 40 медии?
Ардаван Амир-Аслани: Не всички са щастливи от отварянето на Иран към света, към което се стреми президентът-реформатор Хасан Рухани. За 37 години изолация на Иран от общността на нациите се формираха определени кръгове, които се възползват от нея. Много от тях държат в ръцете си значителни активи и се тревожат, че отварянето на Иран в резултат на отмяната на санкциите може да сложи край на монопола им в икономиката. Напомням ви, че 80% от икономиката на Иран пряко или косвено се контролира от държавата или от близки до държавата кръгове.
Засилената конкуренция, в резултат от появата на чуждестранни компании, без съмнение ще промени тази конфигурация. За никого не е тайна, че зад тази инициатива стоят същите кръгове, които критикуват юлското споразумение по ядрената програма на Иран и които не позволиха на по-голямата част от кандидатите-реформатори да участват в парламентарните избори на 26 февруари т.г. Става дума за консервативни икономически и политически кръгове.
– Фетвата срещу Салман Рушди беше издадена преди повече от 25 години. Защо сега се налива масло в огъня?
– Вече споменатите ултраконсервативни кръгове използват всяка възможност да поставят правителството в неудобно положение. Така например, на следващия ден след влизането в сила на договора те задържаха американски моряци в ирански териториални води в Персийския залив. По време на посещението на иранския външен министър в Лондон пък организираха ареста на бившия журналист от Би Би Си и го освободиха една седмица по-късно. В това поведение няма нищо ново. Точният момент също не се избира случайно.Сегашният опит да се събудят демони отпреди тридесет години трябва да създаде трудности за правителството в момент, когато очите на целия свят са приковани към иранските парламентарни избори.
– Как това ще се отрази на започналото нормализиране на отношенията на Иран с останалия свят? Как това се отразява на общественото мнение в Иран?
– Международните партньори на Иран и на местната общественост отдавна са свикнали с подобни театрални действия. Никого не могат да излъжат. Международните партньори са наясно, че в Иран има борба за власт, и че консерваторите ще направят всичко възможно, за да се предотврати интегрирането на страната в международната общност.
– Как умерените течения в иранското общество могат да се измъкнат от капана на радикалите.
– Правителството на реформаторите и общественото мнение обикновено просто мълчат, опитвайки се да не наливат масло в огъня. Те разбират, че едно контранастъпление в медиите само ще изостри ситуацията и тази тема ще застане начело в редакционни статии на медиите в целия свят в продължение на седмици. На полемиката те противопоставят мълчание. След изборите всичко ще се успокои.
Превод: Memoria de futuro
Източник: Atlantiko
Оставяне на коментар