През април м.г. Брюксел прехвърли на националните правителства компетентността да решат дали допускат ГМО на своя пазар и в своята почва. Два дни по-късно, преди собственото й решение да бъде промулгирано, ЕК разреши вноса и търговията със 17 ГМО (фуражна царевица, рапица, соя), 11 от които произвеждани от „Монсанто”, другите от американската компания „Дюпон” и немските BASF и „Байер”. Така забраната за ГМО вече бе пробита, а ТПТИ ще я официализира и разшири. Можете да се включите в европейската инициатива – Петицията срещу TTIP, към която вече има линк и тук в Memoria (в дясната вертикална лента).
Транснационалната компания Монсанто (Monsanto) е лидер в производството и продажбите на семена на трансгенни култури. В САЩ Monsanto контролира 80% от пазара на генетично модифицираната царевица и 93% от пазара на трансгенната соя. Компанията напредва активно и в сегмента на обикновените култури. Според оценките делът на пазара на семената на традиционните култури е 40% в САЩ и 20% – в целия свят.
Но този дял се увеличава и в страни извън САЩ. През май 2013 година например Монсанто обяви намерението си за по-голямо присъствие в Украйна, като увеличи на украинския пазар семената на царевицата от текущите 20% до 30%. Гигантът планира да построи завод в Украйна на стойност $140 млн за производство на обикновени семена на царевица.
И все пак лъвският дял от бизнеса на корпорацията се пада на трансгенните култури. В представите на много хора по света думите ГМО и Monsanto на практика са станали тъждествени. Дейността на Монсанто от основаването й до днес е свързана с разнообразни дейности и производства.
1901 г. Първоначално Монсанто възниква като компания-производител на захарин. Нейният основател Джон Куини назовава компанията си в чест на своята съпруга Олга Монсанто Куини.
1920 г. Монсанто разширява производството си с индустриални химикали и лекарства и става най-големият в света производител на аспирин и ацетилсалицилова киселина.
През 30-те г. Монсанто създава първите си хибридни семена за посев и разширява дейността си с перилни препарати, сапуни, индустриални почистващи препарати, синтетични гуми и пластмаси.
1940 г. Компанията започва проучване по проекта „Манхатън” свързан с използването на уран. През 40-те Монсанто става водещ производител на синтетични влакна и пластмаси.
1957 г. Тясно свързана с компанията „Уолт Дисни”, Монсанто създава няколко атракции в „Земята на бъдещето” на Дисни, излагайки посетителите на въздействието на опасни химикали и пластмаси. Нейната „Къща на бъдещето” е конструирана изцяло от токсични пластмаси, които не са биоразградими, както твърди компанията. След десетгодишна експлоатация атракцията е разрушена.
През 60-те компанията произвежда хербицида ОRANGE, който се използва като дефолиант от правителството на САЩ по време на войната във Виетнам. Oт 1962 до 1970 г., американските военни са излели 72 милиона литра хербициди, основно агент Oриндж, над повече от 1 милион виетнамски граждани и над 100 000 американски воиници. В резултат на това за 10 години от приключването на войнатпочти 2000 ветерана подават оплаквания за инвалидност, причинена от агент ориндж. През 2002 г. Виетнам поиска помощ в справянето си с продължаващите хиляди случаи мутации при новородените, причинени от агент Ориндж. За да избегне разходи по медицински компенсации, Монсанто продължава да отстоява позицията, че този забранен днес химикал не е токсичен.
От 1976 г. Компанията започва производството на бутилки Cycle-Safe, първите в света пластмасови бутилки за безалкохолни напитки. След като бе открито, че използването им може да причинява рак, Агенцията за контрол на храните и лекарствените препарати в САЩ забрани тяхното производство.
През 1986 г. последва обвинение в немарливост, довела до отравяне с бензол и причинила смъртта на работник във фабрика в Тексас. Компанията била принудена на плати 100 млн. долара на семейството на Уилбър Джек Скин, работника, починал от левкемия поради многократното въздействие на това вещество. През същата година са похарчени 50 хиляди долара за действия срещу приемането на закона, забраняващ изхвърляне на химикали в източниците на питейна вода, предизвикващи онкологични заболявания и дефекти в развитието.
Хеликоптер впръсква дефолиант по време на Виетнамската война (26 юли 1969)
Най-ненавижданата корпорация в света
Монсанто е лидер не само в биотехнологиите, но и в недолюбването на компанията и на нейната дейност сред милиони хора в САЩ и по света. През 2011 година например порталътNaturalnews проведе допитване по тази тема. Трансгенният бранд „победи“ с голяма преднина – 51% от 16 хиляди гласували обявиха Monsanto за „най-злата корпорация“. Далеч зад нея се наредиха Федералният резерв на САЩ (21%), нефтената компания British Petroleum (9%), Halliburton (5%), McDonalds (3%) и др.
През май и октомври 2013 година в света са проведоха два похода срещу Монсанто, а организаторите обявиха, че протестите са обхванали 50 държави.
1987 г. Монсанто е призната за един от ответниците по делото за изплащане на 180 млн. долара на ветераните от войната във Виетнам, подлагани на въздействието на агента Ориндж. През 1988 г. последва обвинение срещу дъщерната компания на Монсанто – G.D. Searle & Co, в немарливост при провеждането на изследвания за безопасността на вътрешноматочна спирала Copper 7, която била поставена на около 10 млн. жени през периода 1974-1986 г. 1990 г. – Агенцията на околната среда открива фалшифициране в изследванията, проведени отМонсанто през 1973 г., според които замърсяването с диоксиди не води до риск от възникване на онкологични заболявания. 1990 г. Изхарчени са над 405 хиляди долара за борба срещу проектозакон, известен като „Голямата зелена инициатива“. Той предвиждаше поетапно съкращаване на използването на пестицидите, в това число на произвеждания от Монсанто алахлор, който предизвиква онкологични заболявания и способства за затопляне на климата. 1991 г. Компанията е глобена с 1,2 млн. долара за опит да прикрие изхвърляне на отпадъци във водите на река Мистик в щата Кънектикът.
Въпреки обществените протести, развитието на биотехнологиите и тяхното прилагане в храните продължават. Световният пазар на трансгенни култури се разширява, и в този план Монсанто с нейните генни иновации може да се разглежда като инструмент за решаване на различни задачи, в това число от глобален характер.
Нищо лично, само бизнес
Въпреки откровено негативната обществена репутация, може да се каже, че все пак „големите пари обичат ГМО“. Да се предлага ГМО е изгодно, особено когато се разполага с огромния брой патенти, с какъвто разполага Монсанто. От финансова гледна точка залогът е оправдан.
Според Международната служба за оценки за прилагането на агробиотехнологии (International Service for the Acquisition of Agri-biotech Applications, ISAAA), общата площ на посевите с генно-модифицирани култури в света през периода 1996 – 2012 г. е нараснала от 0 до 180 млн. хектара.
1995 г. Монсанто – ответник по съдебен иск за предоставяне, както се предполагаше тогава, на радиоактивно желязо за едно доста противоречиво изследване, в рамките на което са го приемали 829 бременни жени. 1995 г. 41,1 млн. долара са изплатени на тексаската фирма за преработка на сметище с токсични отпадъци, будещо опасения сред обществеността.
1995 г. В книгата „Библия на безопасността на потребителя“ се посочва, че препаратът за унищожаване на градински плевели от Монсанто – Weed-B-Gon, съдържа канцероген 2,4 Д(аминна сол, основен компонент на оранжевия агент).
2005 г. По данни на Федералната комисия по фондовите борси и ценните книжа в САЩ са установени факти на подкуп на най-малко 140 индонезийски официални лица или членове на техните семейства, с цел получаване на разрешение за отглеждане на трансгенен памук без провеждане на екологична експертиза. През същата година компанията е глобена с 1,5 млн. долара от Департамента по правосъдие на САЩ.
2005 г. Шестима учени, работещи в правителството на Канада, в това число Маргарет Хайдън, съобщават на Сената, че Монсанто предлага на служителите на Министерството на здравеопазване подкупи в размер от 1 до 2 млн. долара за издаване на разрешение за търговия с бичи (волски) хормон на растежа(третиране на кравите с хормон на растежа, забранен в много страни) без провеждане на допълнителни изследвания, а също така, че от кабинета на Хайдън в министерството са откраднати документи, съдържащи критични бележки относно предоставените от Монсанто данни. Един от ключовите специалисти в Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ, с чиято помощ допустимите нива на антибиотици в млякото бяха увеличени 100 пъти с цел облекчаване на процедурите за одобрение на този хормон, се оказа бивша служителка на Монсанто.
По данни от 2014 година пазарната капитализация на Монсанто на нюйоркската фондова борса се увеличи до $59 млрд. По-нататъшното разгръщане на Монсанто и на акционерите на компанията ще зависят от продължаващия ръст на пазара на ГМО.
Влиянието на пазара на храните
Стремежът към максимална печалба и далновидността на ръководството и на лобито на Монсанто и редица други големи компании (DuPont, Syngenta и др.) са довели до рязък ръст на пазарната стойност на семената. По данни на експертите от Центъра за безопасност на храните в САЩ през периода 1995 – 2011 г. средната стойност на засаждането на един акър (4 декара) соя в САЩ е нараснала с 325%. Разходите за памук са скочили с 516%, а отглеждането на царевица е поскъпнало с 259%.
През периода на „трансгенния ренесанс“, когато в САЩ и в света рязко се увеличиха площите, засети с генно-модифицирани култури, забележимо нарасна и стойността на тяхното отглеждане.
В доклада се посочва, че практиката на активно патентоване на семена спомага за установяване на по-строг корпоративен контрол в хранителния сектор. Големите компании на практика си присвоиха хранителния пазар в САЩ и възнамеряват да направят същото в глобален мащаб.
Монсанто фактически направи фермерите зависими от своите продукти, забранявайки им повторно да засаждат закупените култури. При това компанията постоянно е в съдебни дела с фермери, на чиито полета се откриват случайно пренесени и покълнали трансгенни култури.
Подобни ситуации вече ставаха поводи за различни спорни казуси при износ на продоволствие от САЩ.
Трябва да отбележим, че скоро ГМО-царевицата може да се окаже на световния пазар напълно легално. През януари 2014 година Монсанто заяви, че скоро смята да пусне на пазара семена на първия в света сорт генно-модифицирана царевица.
„Решаването“ на хранителния проблем
Тази е и заявената „най-благородна“ цел на Монсанто. Населението на света нараства, общите обеми на засетите площи стагнират. Монсанто и други хранителни гиганти обещават „да нахранят света“ за сметка на биотехнологиите.
Въпреки разпространяваните твърдения за преимуществата на трансгенните култури, тяхната достоверност е подложена на критики в редица научни разработки. Те бяха публикувани в списания Nature („Commercialized transgenic traits, maize productivity and yield risk“), International Journal of Agricultural Sustainability, (Sustainability and innovation in staple crop production in the US Midwest) и редица други научни издания.
В редица случаи Монсанто бе принудена да признае, че ефективността на ГМО-културите, които тя продава, се оказва на практика по-ниска от обещаното. След използването на трансгенните семена на памук на Монсанто, реколтата в Индия през 2009 – 2010 г. намалява. При това модифицираните култури показват слаба устойчивост срещу вредители. В Монсанто са принудени да признаят тези факти.
През 2012 година Агенцията на околната среда на САЩ стигна до извода, че генно-модифицираните култури на Монсанто далеч не са толкова ефективни, както се рекламират.
Освен недоверието относно безопасността на употребата на трансгенните култури в храната, в историята на Монсанто има примери, които продължават да разпалват и различниконспиративни теории.
Контрол над числеността на населението
2005 г. Патентното ведомство на САЩ оттегли 4 ключови патента на Монсанто за ГМО заради оспорването им от страна на Фондацията за обществени патенти, която заяви, чеаграрно-промишленият гигант ги използва като инструмент за преследване, заплашване и съдебни производства, а в редица случаи и за довеждане до банкрут на американски фермери. Компанията ежегодно харчи над 10 млн. долара за тази анти-фермерска дейност срещу неправомерно, според нея, използване на патентовани семена.
Решението на съда на щата Алабама от февруари 2002 година е свързано с едно от по-мащабните дела срещу Монсанто.
През 1966 г. служителите на Монсанто установяват факти на внезапна гибел на риба, уловена в местната река. Рибата силно кървяла, а люспите й се лющели така, сякаш са я държали във вряла вода. През 1969 г. същите служители по сигнал откриват в друга малка река риба, в която съдържанието на полихлорирани бифенили (ПХБ) превишава 7,5 хиляди пъти допустимите нива. Но за това никой не научава, тъй като е решено, че обектът ще струва много скъпо, ако третирането на водата рязко се ограничи, „а ние не можем да си позволим да загубим нито един долар“. Документите, представени в съда, потвърждават, че в Монсанто са знаели за опасността, на която са били подложени жителите на градчето, но компанията продължава да трови околностите с ПХБ в името на печалбите.
През февруари 2002 г. съдът призна Монсанто за виновна в 6 различни нарушения: нехайство, пренебрегване на законодателните норми, скриване на информация, създаване на опасна ситуация, злоупотреба и произвол. В решението на съда се казва също така, че Монсанто „грубо е нарушила закона, тези нарушения са толкова големи, че прекрачват всички възможни граници на порядъчността, брутални са и са съвършено неприемливи в едно цивилизовано общество“.
Не на последно място трябва да споменем и подсладителя аспартам, който (както се разбра по-късно) може да бъде канцерогенен. Аспартамът спада към синтетичните подсладители, като не може да се усвои от организма, за разлика например от глюкозата. Подсладители като сорбитол, манитол, ксилитол и хидрогениран глюкозен сироп, имат почти еднаква калорична стойност като рафинирана захар и я заменят в много пакетирани храни, но те не се абсорбират лесно от организма.
2005 г. През 1996 година Монсанто скри данни при публикуването на изследване за безопасността на трансгенната соя. Когато тази информация стана известна, се оказа, че ГМ-соята съдържа значително по-ниско ниво на белтъчини и други хранителни вещества, а загрятата на тиган ГМ-соя съдържа два пъти повече лектин (белтък), който може да блокира способността на организма да усвоява други хранителни вещества. Пържената ГМ-соя съдържа седем пъти повече трипсин-инхибитор, основен алерген в соята.
Монсанто отказа да разкрие в Европейския съюз резултати от своите експерименти с хранене на животни с ГМ-царевица (бяха установени сериозни отклонения при плъховете, получавали в храната си ГМО), назовавайки ги търговска тайна. По-късно съдът в Германия задължи компанията да публикува тези резултати. Една от ГМ-културите на Монсанто,устойчиви към вредители (единствената разрешена за отглеждане в ЕС), беше забранена за отглеждане във Франция и в други страни от ЕС след публикации на френския експертСералини, изготвени въз основа на данни на Монсанто.
2009 г. През септември 2009 година, Федералният съд във Вашингтон призна, че Департаментът по селско стопанство на САЩ е нарушил федералните закони, издавайки наМонсанто разрешение за пускане на пазара на трансгенно захарно цвекло.
През 2010 г. корпорацията Монсанто се сдоби със съюзник в лицето на един от най-богатите хора на планетата – Бил Гейтс. Както стана известно, фондът Bill and Melinda Gates Foundation се сдоби с 500 хиляди акции на Монсанто и влага $8 млн. за „развитие на доставки на соя“ в Африка заедно с голямата компания Cargill, която се занимава със суровинен трейдинг.
През същата 2010 г. Бил Гейтс изнесе своята скандално известна лекция на конференцията на проекта TED в Калифорния, в която между другото заяви: “Днес на Земята живеят 6.8 млрд. души. Този брой ще се увеличи на около 9 млрд. Сега, ако наистина постигнем напредък с новите ваксини, здравните грижи и услугите в областта на репродуктивното здраве, можем да го намалим, евентуално, с 10 или 15 на сто.“
През 2012 г. екип от британски учени спечелил безвъзмездна помощ от фондацията на Бил Гейтс в размер на 10 милиона долара за разработка на зърнени ГМО култури. Това е една от най-големите инвестиции в ГМО във Великобритания, която е използвана, за да се култивират царевица, пшеница и ориз, нуждаещи се от малко или никаква тор.
(следва 2 част)
Превод: Снежана Лоза / Memoria de futuro
Източник: Biosafety
Оставяне на коментар