Предизборен митинг на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Ердоган / Истанбул, 25 октомври 2015 г.
Днес Турция играе основна роля в ескалацията на напрежението както в Близкия Изток, така и в редица други региони, в това число и Европа. За да бъдат разбрани корените на това влияние, трябва да бъде разгледана следваната от Анкара политика.
Какво може да се е объркало в светската и демократична държава, с която Ататюрк замени един султанат? Как тя се хлъзна обратно и толкова бързо в релностите и повелите на Шериата, опитвайки се да ги наложи във функционирането на самата държава? Проблемът обаче не спира дотук, тъй като управляващите турски власти активно подкрепят Ислямска държава, като купуват от нея краден петрол и я снабдяват с оръжия и подкрепления. Сега Турция стигна дотам да предоставя военна подкрепа на бойци, воюващи със сирийските кюрди.
Всичко започна през 2002 г., когато Реджеп Таип Ердоган дойде на власт при победата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на парламентарните избори. Фактически той се превърна в първия министър-председател на Турция, чиято партия бе основана върху останките на забранената със закон сектантска „Партия на добродетелта“, а самият Ердоган винаги е призовавал за отклонение от принципите на светската държава – неговите крайни възгледи го доведоха дори до престой в затвора.
Във връзка с това трябва да си припомним, че през 1999 г. Ердоган цитира думите на един турски поет: „Джамиите са нашите казарми, минаретата – нашите щикове, куполите – нашите шлемове, а вярващите – нашите войници.“ Именно по този начин Ердоган си представяше покоряването на Европа и създаването на така наречената Неоосманска империя.
Реджеп Ердоган със съпругата си Емине Ердоган след парламентарните избори през юни 2011 г.
За да постигне тази своя цел, Ердоган реши да наложи с пълна сила идеята за пантюркизма с очертан сектантски привкус. Неговата неспособност да разреши множеството социални проблеми на Турция го подтикна да търси изкупителни жертви във и извън границите на страната, междувременно инвестирайки огромни ресурси за провеждането на различни пропагандни кампании.
Тази позиция може да бъде разчетена в редица публикации на турските медии от последните години, които критикуват Европейския съюз „за непрекъснатото удължаване на преговорите по приемането на Турция в ЕС от 2005 г. насам“. Колкото повече се протакаха преговорите, толкова по-остра ставаше критиката на Анкара. В крайна сметка обаче Турция излезе пред Европа с довод, който не можеше да бъде пренебрегнат – потокът от бежанци към Стария континент. Сега ЕС е принуден да плаща огромни суми и да предоставя специални привилегии на Турция с празните надежди да намали този поток. Според немския вестник Die Welt турските власти са поискали от ЕС удвояване на финансовата помощ, предназначена за борба с незаконната миграция, до изумителната сума от 5 милиарда евро.
Според плана на Ердоган „от благодарност за оказаната от Турция подкрепа“ мигрантите, които достигнат Европа, ще създадат неоосманско лоби, което ще му помогне да разшири границите на своята „империя“.
Ердоган със съпругата си Емине е посрещнат възторжено от сънародниците си в Карлсруе, Германия, 2014 г.
Подобна е и политиката на Анкара спрямо кримските татари. На среща в Истанбул външните министри на Турция и Украйна постигнаха споразумение, по силата на което пребиваващите в Турция кримски татари ще получат украински паспорти. Според Анкара по този начин те ще могат да образуват „голяма татарска етническа група, живееща в изгнание“. Счита се, че тази група ще бъде управлявана от маджлис (парламент/ постоянен или временен съвет – бел. ред.) на кримските татари. И Киев, и Анкара се опитват да използват татарите, за да се намесят в ситуацията в Крим. Веднъж като установи пълен контрол над въпросния маджлис, Турция се надява да започне да лобира за своите интереси и в Русия.
Според предварителни изчисления на турското вътрешно министерство, около половин милион местни татари ще се съгласят да получат украинско гражданство. Техният законов статут ще бъде определен от специално двустранно споразумение между Анкара и Киев, което трябва да бъде подписано в близкото бъдеще.
В Турция бе извършена мащабна пропаганда, чиято цел бе да дискредитира политиката на Русия и да изгради образа на зъл враг, на когото трябва да се противостои на всяка цена. Очаква се – или поне в това вярва турският президент – че създаването на общ враг ще позволи на Ердоган да обедини различните обществени нагласи.
Създавайки изкривени образи на Русия и ЕС, турското правителство се опитва да укрепи позициите на управляващата Партия на справедливостта и развитието и по този начин да предостави възможност на Ердоган да извърши така желаната от него президентска реформа. За постигането на целта е възможно да станем свидетели на нови парламентарни избори през септември или октомври. Като повод несъмнено ще бъдат използвани опозиционните сили, които според официалната версия са спрели работата на конституционната комисия, натоварена със задачата да изготви проект за нов основен държавен закон. Анкара заяви, че не изключва възможността да намали продължителността на наложеното обсадно положение в югоизточните региони на Турция, както и да изтегли своите военни, които в действителност воюват с местното кюрдско население, за да осигури провеждането на избори. Определени „проблематични“ зони обаче, като например Джизре, ще бъдат поле на военни действия в продължение на месеци.
Междувременно Ердоган и неговият режим ще продължат да си сътрудничат „тайно“ с Ислямска държава, да заплашват ЕС и да създават напрежение по южната си граница в опит да сформират коалиция, която да се впусне във военно приключение в разкъсаната от конфликти Сирия. Въпреки това, Турция не се ползва с подкрепата на НАТО и САЩ, а по всичко личи, че Саудитска Арабия също не иска да предприеме подобен риск.
В тази ситуация един „неочакван“ инцидент на турско-сирийската граница (извършен от Ислямска държава) би се оказал идеалното разрешение за Турция, тъй като ще ѝ предостави „законен“ повод да нахлуе в територията на Сирия. Ислямска държава едва ли е способна на подобно нападение, тъй като е заета да воюва в Сирия и е на практика обградена около Ас-Син. При тези обстоятелства единствено турските тайни служби могат да предоставят на Анкара повода, от който тя толкова отчаяно се нуждае. Способността и готовността на Ердоган да създава подобни поводи и да манипулира общественото мнение спрямо своите планове са добре известни и документирани. В този ред на мисли предположението, че терористичният атентат в Анкара от 17-ти февруари е организиран от турското разузнаване, звучи напълно логично.
Междувременно извършваните в Турция престъпления нарастват с всеки изминал ден. Всичко това ускорява настъпването на момента, в който населението на Турция и международната общественост ще видят истинското зловещо лице на управляващото правителство, а това ще направи практически неизбежно провеждането на международен трибунал, който да осъди престъпниците за техните действия.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Journal-neo
Оставяне на коментар