Заради политиката на Борисов днес България е в ръцете на непредвидимия Ердоган

kaloyan-metodiev-8

Интервю на Христина Христова с политолога Калоян Методиев за Мемория

– Още в четвъртък министър Румяна Бъчварова заяви, че към момента България не смята да променя режима за охраняване на своите граници и че на срещата на Вишеградската група в Прага, „само ще се информираме за позицията на тези страни по мигрантския проблем“, тъй като позицията на четворката е неприемлива и „не съответства на нашето виждане за политиките, които трябва да провежда ЕС“. Как ще коментираш това?

– Поне вече е ясно какво е виждането на кабинета Борисов 2 за охраната на границите. Такова, каквото беше и на кабинета Борисов 1 – отворена граница на всяка цена. Това е огромният грях и отговорност на Борисов. От 2009-та насам не си мръдна пръста, за да спре подмяната на населението в страната. Или е дълбоко некомпетентен, както го определи Соломон Паси наскоро, или изпълнява определен план. Няма друго обяснение. Той носи вината и за това, че години наред държат полицаите при нечовешки условия по границата. Вследствие на всичко това някои от тях се корумпираха и влязоха в трафикантските мрежи. Хиляди пъти е предупреждаван от анализатори, политици, организации.

Заради цялостната му политика днес сме в ръцете на непредвидимия Ердоган. Когато поиска, той ще помете България. Унгарците си вдигнаха ограда за 6 месеца – при това на два пъти по-дълга отсечка. Австрийците и словенците също. Дори македонците ни засрамиха. Не знам как управляващите не ги е срам от това, което причиняват на народа си.

Имаме два-три месеца и през това време трябва да се строи денонощно – да се опъне временна телена мрежа, да се прекара осветление, да се разположат военни по системата човек до човек, да се въведе методът push-back, включително с водни оръдия (както направиха унгарци и словенци), охрана с кучета, гражданска защита. Вишеградската група ще помогне със средства и със стотици полицаи и военни. Битката е за оцеляването ни, така че не трябва да се пестят сили и средства за отбраната на границата. Ние сме първият вал на Европа.

– Явно посещението на Виктор Орбан в София не доведе до съществен резултат, освен до размяна на подаръци между унгарския и българския премиер? Адекватно ли се държи София в рамките на вътрешните движения и противоречия вътре в съюза?

– Не. Това се вижда и с невъоръжено око. Орбан и външният му министър дойдоха на крака на Бойко Борисов в София. Поканиха го да се присъедини към източноевропейския формат, но той пак се показа като неспособен да бъде лидер и визионер. Големите държави никога няма да ни приемат за равни. Страни със сходни размери, население, географски близки, с които имаме обща история и отношения, са най-подходящи за развиване на взаиомоизгодни партньорства. Правителството прави грешни ходове един след друг. Очевидно сме свидетели на политическата му дезориентация и опити за кризисен пиар.

– Турският президент Ердоган преди два дни заплаши недвусмислено, че ще пусне бежанците към Европа и ще им каже „На добър час!“ Изнудва ли Турция Европа?

– Разбира се. Сега им е паднало. Той е притиснат. А всеки диктатор на голяма и силна държава, който е изправен пред въпроса за собственото си оцеляване, е готов на всичко и може да нанесе наистина големи поражения по пътя си надолу. Рискът пред България е, че сме много близко и много незащитени. И много самотни.

– В същото време тези дни стана ясно, че Турция е забранила на Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат на нейна територия. Информирани източници от ДПС дори са споделили, че подобна мярка ще бъде наложена на всички депутати от тяхната партия. Как ще коментираш поведението на Турция към България с днешна дата?

– Този случай не е към България, а към ДПС. Има разлика. Ердоган и Борисов твърдят, че са приятели. Каквото и да става оттук насетне, ние трябва да центрираме усилията си около националния ни интерес и съхранение. Не може да ставаме заложник на някакви малцинствени трусове или въпроси. Много емоция, приповдигнатост виждам през последните дни, а ми се ще да чувам повече гласовете на хладния разум. През годините подобни забрани имаше за български публични фигури за влизане в САЩ, Украйна, Русия… Режимът на Ердоган прекали с цялата си политика не само у нас, но и на Балканите. Но нека поделим вината – в интерес на истината. Това стана под пасивния поглед, не смея да си помисля, че е от некомпетентност или помагачество, на политици, на службите за сигурност. Виждал съм университетски преподаватели и неправителствени организации, които омаловажаха проблема и дори му се радваха – нали е многообразие. Имаме поговорка: не е луд, който яде баницата… Въпросът е какво се прави и трябва да се прави оттук насетне, за да се изкорени това влияние и тази зависимост. Ние от сепаратизъм, ислямизация и гетоизирани общности нямаме интерес.

– Тези дни парламентът прие окончателно възможността България да пази въздушното си пространство съвместно с други държави членки на НАТО. С оглед на състоянието на нашата армия и на военновъздушните ни сили, какви трябва да бъдат отношенията и взаимодействията ни в този сложен геополитически момент с южната ни съседка, която е най-голямата военна сила в нашия регион? Имаме ли полезен ход?

– Винаги има полезен ход. И в по-тежки положения сме изпадали като общество и държава, но сме оцелявали. Стъпка по стъпка може да си стъпим на краката. Да си възстановим авиацията и флота. Щом един път сме имали ракетни комплекси – защо пак да нямаме? И Турция, и Гърция са страни членки на НАТО, но виждате какви партньори са. Алиансът се разшири прекалено много и става прекалено лицемерен. Ще трябва да се обясни как се вписват ислямизмът, арестите на журналисти, хвърлянето на университетски преподаватели и военни в затвора, избиването на политически опоненти и т.н. в декларираните ценности за защита на демократични свободи, човешки права и толерантност.

– Наскоро Ангела Меркел обвини Русия, че бомбардировките в Сирия са причина за увеличаване на бежанската вълна към Европа. Тя дори заяви, че „действията на Москва може да са в нарушение на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, подписана и от Кремъл.“ Какво се случва в четириъгълника „ЕС-Русия-Турция-НАТО“ (последното може да се тълкува като САЩ)?

– Меркел няма моралното право да говори. Тя обезличи и подчини Европа по всички възможни линии. Вече не я слушам, защото си сменя мнението горе-долу на всеки два-три дни. Не знам защо германците още я търпят. Германия и България са в много сходна ситуация. Тя ходи в Турция вече няколко пъти. Тройката Ердоган-Ципрас-Меркел е на път да погребе Европейския съюз. Руснаците много се забавиха с операцията. Мисля, че трябва да побързат.

Няма пряка връзка между Сирийската криза и нахлуването в Европа на милионите нелегални имигранти. Това е пералня за идентичности. Сред потоците са засечени представители на 101 националности. Бедната част от Азия и Африка вижда къде е слабото място и се мести натам.

– В крайна сметка има ли България успешен ход в тази сложна „игра“? Можем ли с политиката на това правителство и на този държавен глава да бъдем адекватни на опасностите, които стават все по-реални?

– Мисля, че този елит е изчерпан. Няма какво повече да ни предложи. Народът ни има потенциал да се измъкне от патовата ситуация. Оцеляхме през 1885-та, не се предадохме след Балканските войни, преглътнахме унижението на Ньой и продължихме напред. Срещата в Лондон ми върна увереността. Там имаше много патриотизъм. След Освобождението хиляди българи се връщат от модерните столици на Европа и нагазват в калта и прахоляка на родината си, за да я построят от нулата. Е, защо пак да не стане?

– В такъв случай какъв е вътрешнополитическият изход? При нови парламентарни избори конфигурацията ще се запази, защото липсват политически алтернативи.

– Имаме едно статукво, което се опитва да оцелява със зъби и нокти. Появи ли се смислена алтернатива, то ще бъде пометено за дни. Примерът на Румъния вече много силно присъства в общественото съзнание у нас. Дори да се възпроизведе някаква конфигурация, подобна на тази, която имаме днес в парламента, и тя няма да е стабилна и да решава реални проблеми. Нови хора трябват – това е.

– Съзираш ли някакъв шанс за промяна чрез президентските избори наесен? Възможна ли появата на читава и успешна кандидатура, която да бъде алтернатива на днешното статукво? И ако да – как президентската институция би могла да бъде тази алтернатива?

– Едно по едно ще отговарям. Има шанс, разбира се, иначе не би имало смисъл да правим избори. Възможно е, въпреки че малцина биха рискували себе си в тази обстановка – който малко надигне глава, веднага бива смазан. Аз съм привърженик на тезата, че личностите правят институциите. Силният президент може да изпълни президентството със смисъл и съдържание. Така може да влияе и на цялостната политика в държавата. Най-вече да притиска и да менторства над правителството.

– И накрая един въпрос, свързан с шанса за промяна на статуквото и в самия Европейски съюз, от което България е пряко зависима. Тези дни бившият гръцки финансов министър Варуфакис създаде нова паневропейска партия DiEM 25 и я нарече „либерално-лява“, като подхвана познатия до болка рефрен за защита на евроатлантическите ценности и правата на гражданите, независимо от техния пол, сексуалност, раса и религия. Също така той осъди затварянето на границите в Европа и заклейми връщането към националната държава. Каква „игра“ играе Варуфакис? Обслужва ли някого?

– Скептичен съм към левите идеи. Към лявото в Европа още повече. А като чуя либерализъм, ми настръхва косата. Събирането на двете пък звучи страховито. Това, което е Европейският съюз днес, не е нищо друго, освен ляво-либерални идеи, реализирани в практиката. Резултатът – криза след криза, слабост, декаденс. Реално Варуфакис предлага опит за реанимация на модела. Очевидно той ще се опитва да копира нещо от ранния Обама като технология. Глобализмът, който проповядва, е враг на националните държави, на традициите, на свободната воля. Това е най-прекият път към разрушаването на едно общество – разбиването му до най-малките възможни групи и в същото време окрупняването му в нещо по-голямо. В такава среда управлението е много по-лесно – колективното е изличено, общата спойка е премахната, критичното мислене е разпръснато. Виждаме какви ги свърши в Гърция предишният ляв символ – Ципрас. Лявата врата е вход за никъде. Консервативната врата със застъпени социални елементи е тази, която води към правилните решения. Вишеградите я отвориха. Време е да го направим и ние.

Още от автора: Калоян Методиев

Калоян Методиев

д-р Калоян Методиев е завършил Политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира външна политика и национална сигурност. Доктор по политически науки. Университетски преподавател.

  1. лакотавакан каза:

    „Памет за бъдещето“ … хубаво име и вдъхващо надежди… Много мнения и статии, все хубави, политически издържани, все истината казват… Ама отговор не се …види, брей… А той простичък, та простичък… Парите, бре, ей, парите махнете… хартиени, злато, електронните… Я си представете, как корумпиран политик тайно взима рушвет от 40 000 000 крави?!? Тайно, а, та хич не се види от … космоса? Или наркобарон укрил в банков сейф… 600 000 000 (шестотин милиона) овце? Как ви се вижда?! Или как беше там…наш „герой“ тайно изнесъл 2 000 000 000 (милиарда) бръмбари от наша банка, с тях избягал в Сърбия и я разорил, банката де?!? Смешно звучи, а? И глупаво, нали?
    А не е ли глупаво немски лекар прави операция на сърце и взима едра пачка пари, а български лекар прави две и взима… половин пачка пари?!!! Що бре… къде е разликата, питам?!!? А не е ли още по-глупаво футболист от „неотразим“ футболен отбор да взима милиони долари заплата, а един земеделец, дето храни тоз Роналдо, да го кръстим, (дето си поплаква от време на време), едва да оцелява?!!!
    Глупаво е… Искаме България да си тежи на мястото. Хей, ако взема всички статии, изписани по тази тема и ги сложа, да речем в Търново, наистина ще започнем да си тежим…на мястото. Ама „файда“ никаква… Коя държава е силна и независима, сиреч тежи си на мястото – тази, която има изучен народ, интелигентно и силно правителство и най-вече армия. Я, виж ти… истината казана в едно изречение. И това е достатъчно смятам. Няма нужда от повече…писанки, нали!? Ама трябва да се обясни как да стане това, ама трябва внимателно да проучим световния опит … бла, бла, бла… ама… бла, бла, бла… Стига!!! Стига приказки!
    Да го направим! Какво, какво…? Не можем? Е, тогава… Бог да пази България! Защото ние не можем…

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни