Как ще се промени същността на икономическия растеж в бъдеще и как ще измерваме успеха с настъпването на Четвъртата индустриална революция?
В качеството си на главен икономист на Форума, по въпроса говори Дженифър Бланк:
„Промените в технологията разтърсват живота ни до основи, а Четвъртата индустриална революция променя икономиките както никога досега.“
„Безпрецедентната скорост на измененията, както и всеобхватността на многобройните радикални промени, предизвикани от новите дигитални, 3D технологии и роботиката, оказват огромно влияние на това, което произвеждаме и работим, как и къде го правим и въобще как си изкарваме прехраната. И макар че трансформацията ще протече различно в развитите и в развиващите се части на света, тази масова промяна няма да подмине нито една държава или пазар.“
На схемата горе:
Пътят през новата индустриална революция:
Революция/ Година/ Какво се случва
1784 – Машинно производство, парни и водни машини;
1870 – разделение на труда, електричество, масово производство;
1969 – компютър, електронни устройства, интернет;
? – границата между човек и машина се стопява.
Промяната няма да подмине и нито един човек. Изпълнителният председател и основател на Форума, професор Клаус Шваб, вярва, че последиците за хората трябва да бъдат в сърцето на стратегията ни за Четвъртата индустриална революция:
„Новите технологии и подходи смесват физичния, дигиталния и биологичния свят по начини, които ще трансформират човечеството фундаментално…“
„Ако искаме да сграбчим възможностите и да избегнем капаните на Четвъртата индустриална революция, трябва внимателно да осмислим въпросите, които тя повдига. Трябва да преосмислим идеите и представите си за икономическо и обществено развитие, за създаването на стойности, за личния живот, собствеността и дори индивидуалната идентичност. Трябва индивидуално и колективно да обсъдим моралните и етичните казуси, повдигнати от най-новите проучвания в областта на изкуствения интелект и биотехнологията, която ще направи възможно значителното удължаване на живота, моделирането на бебета и извличането на памет. Трябва също така да се адаптираме към нови начини за срещане на хора и изграждането на пълноценни взаимоотношения.“
В своето изявление Марк Бениоф заяви, че опасността за работните места е напълно реална:
„Невероятните иновации не само създават феноменални възможности за икономически растеж, но също така поставят сериозни предизвикателства пред обществото. Огромен брой работни места ще бъдат заети от машини и роботи. Нарастващите възможности на изкуствения интелект и генетичното инженерство имат потенциала да стигнат отвъд контрола на своите създатели.
Като общество, ние навлизаме в една напълно неизследвана територия; един нов свят, в който правителствата, водещите бизнесмени, научната общност и гражданите трябва заедно да определят направленията, които отвеждат тези технологии към подобряването на човешкия живот и максималното ограничаване на рисковете.“
Положителни ли са всички тези технологични открития и подобрения?
Според Шарън Бъроу тук не става въпрос само за технология. „Живеем в свят на технологично развитие от години. Проблемът се корени в икономическия модел, наложен върху развиващата се технология.“
В световен мащаб едва 60% от работещите хора заемат място (в повечето случаи несигурно или непостоянно) във формалната икономика. Другите 40% работят в сивия сектор и обикновено не се ползват с права или социална защита, като например минимална работна заплата. Те не участват по никакъв начин в икономическия растеж. Основният въпрос е: може ли тази технология да бъде насочена към обществена промяна?
Сегашната система, облагодетелстваща най-богатия 1% от човечеството, не работи. Бъдещето е в преминаването към икономика без въглеродни емисии, но трябва да бъдем сигурни, че просперитетът ще бъде споделен от всички. В момента нещата не стоят така и това не може да продължава занапред.
Според Бениоф технологията сама по себе си никога не е лоша. Лош може да бъде начинът, по който ние я използваме.
Често срещано и погрешно е схващането, че технологията ще ни вземе работата и не можем да направим нищо по въпроса, заяви Ерик Бриньолфсон. Технологията може да извършва много функции, които досега само човек е можел да изпълнява, но има много по-добър начин да я използваме – като допълнение на човешкия труд, увеличаващо човешките възможности.
„Машините и хората имат коренно различни силни и слаби страни и съществуват много неща, които ние можем да правим, а машините – не.
Висшестоящите лица са съсредоточили вниманието си в идеята, че автоматизирането унищожава работните места и са заели защитна позиция. Те защитават миналото от бъдещето. Това, което ние трябва да направим, обаче, е да защитим бъдещето от миналото. Трябва да задържим това, което имаме, но също така да развием нови технологии и нови възможности. Нуждаем се от това, което Йозеф Шумпетер нарича „градивно разрушение.“, заяви Бриньолфсон.
„Извършено правилно, това градивно разрушение е най-добрият начин да се подобри жизненият стандарт на многото, а не на малцината. Засега не се справяме с тази задача. Макар че ползата от технологията е голяма, тя генерира печалба само за най-богатия 1%.“
Бъроу се съгласи с това твърдение и заяви, че „икономиката ни е егоистична“ и трупа печалби заради самото трупане. Забравили сме защо въобще изграждаме икономики – за да създадем работа за нашите синове и дъщери.
„Трябва да бъде наложен нов модел на икономическо и бизнес развитие, в който синовете и дъщерите на другите хора да бъдат третирани така, както бихме искали да бъдат третирани собствените ни деца. Нов бизнес модел, основан на стари принципи за обществена справедливост, в който хората имат значение – това е революционен начин да бъде ограничено неравенството.“
Според Бриньолфсон неравенството възниква там, където се съревновават технологията и образованието. „Образованието трябва да бъде напълно преосмислено и променено. То трябва да възпитава нещата, в които хората са добри, а машините не: креативност, способност за разрешаване на сложни проблеми, литература, изкуства, взаимоотношения, полагане на грижи за другите. Не трябва да учим децата си единствено на факти.“ Той също така добави, че „не облагаме с данък правилните неща. Трябва да облагаме с данък нещата, които не желаем (като замърсяването), а не тези, които създават работни места и водят до процъфтяване.“
Същевременно брутният вътрешен продукт трябва да бъде заменен с нова система за измерване на икономиката, която пасва по-добре на промените, настъпващи с началото на Четвъртата индустриална революция.
„Изведнъж получаваме добра възможност да създадем равенство“, зави Бениоф.
Но ще се възползваме ли от нея?
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: World Economic forum – Davos
Оставяне на коментар