Давос: икономическият растеж, технологията и човекът

018204143_30300

Как ще се промени същността на икономическия растеж в бъдеще и как ще измерваме успеха с настъпването на Четвъртата индустриална революция?

В качеството си на главен икономист на Форума, по въпроса говори Дженифър Бланк:

9729120788_ab8ea3eabc„Промените в технологията разтърсват живота ни до основи, а Четвъртата индустриална революция променя икономиките както никога досега.“

„Безпрецедентната скорост на измененията, както и всеобхватността на многобройните радикални промени, предизвикани от новите дигитални, 3D технологии и роботиката, оказват огромно влияние на това, което произвеждаме и работим, как и къде го правим и въобще как си изкарваме прехраната. И макар че трансформацията ще протече различно в развитите и в развиващите се части на света, тази масова промяна няма да подмине нито една държава или пазар.

ZYRW3uxSg2vxHTK_U5oum9UcVK2E9ZXiB9sbZ81ytfM

На схемата горе:

Пътят през новата индустриална революция:

Революция/ Година/ Какво се случва      

1784 – Машинно производство, парни и водни машини;
1870 – разделение на труда, електричество, масово производство;
1969 – компютър, електронни устройства, интернет;
? – границата между човек и машина се стопява.

Промяната няма да подмине и нито един човек. Изпълнителният председател и основател на Форума, професор Клаус Шваб, вярва, че последиците за хората трябва да бъдат в сърцето на стратегията ни за Четвъртата индустриална революция:

20160123.sfvvhvirjl„Новите технологии и подходи смесват физичния, дигиталния и биологичния свят по начини, които ще трансформират човечеството фундаментално…“

„Ако искаме да сграбчим възможностите и да избегнем капаните на Четвъртата индустриална революция, трябва внимателно да осмислим въпросите, които тя повдига. Трябва да преосмислим идеите и представите си за икономическо и обществено развитие, за създаването на стойности, за личния живот, собствеността и дори индивидуалната идентичност. Трябва индивидуално и колективно да обсъдим моралните и етичните казуси, повдигнати от най-новите проучвания в областта на изкуствения интелект и биотехнологията, която ще направи възможно значителното удължаване на живота, моделирането на бебета и извличането на памет. Трябва също така да се адаптираме към нови начини за срещане на хора и изграждането на пълноценни взаимоотношения.“

В своето изявление Марк Бениоф заяви, че опасността за работните места е напълно реална:

Gdmp_yxNafd5JQKUwc40nh_qrUC9Wu1zajZDIl7pyd8

„Като общество, ние навлизаме в една напълно неизследвана територия“ – Марк Бениоф, председател и главен изпълнителен директор на Сейлсфорс

 

„Невероятните иновации не само създават феноменални възможности за икономически растеж, но също така поставят сериозни предизвикателства пред обществото. Огромен брой работни места ще бъдат заети от машини и роботи. Нарастващите възможности на изкуствения интелект и генетичното инженерство имат потенциала да стигнат отвъд контрола на своите създатели.

Като общество, ние навлизаме в една напълно неизследвана територия; един нов свят, в който правителствата, водещите бизнесмени, научната общност и гражданите трябва заедно да определят направленията, които отвеждат тези технологии към подобряването на човешкия живот и максималното ограничаване на рисковете.“

Положителни ли са всички тези технологични открития и подобрения?

Според Шарън Бъроу тук не става въпрос само за технология. „Живеем в свят на технологично развитие от години. Проблемът се корени в икономическия модел, наложен върху развиващата се технология.“

-BvyeUgqjDgOgnCnncZIvse_XpcD9_PY7SbIzGyinQY

„Сегашният ни икономически модел представлява едно умишлено създадено неравенство“ – Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите

 

В световен мащаб едва 60% от работещите хора заемат място (в повечето случаи несигурно или непостоянно) във формалната икономика. Другите 40% работят в сивия сектор и обикновено не се ползват с права или социална защита, като например минимална работна заплата. Те не участват по никакъв начин в икономическия растеж. Основният въпрос е: може ли тази технология да бъде насочена към обществена промяна?

Сегашната система, облагодетелстваща най-богатия 1% от човечеството, не работи. Бъдещето е в преминаването към икономика без въглеродни емисии, но трябва да бъдем сигурни, че просперитетът ще бъде споделен от всички. В момента нещата не стоят така и това не може да продължава занапред.

Според Бениоф технологията сама по себе си никога не е лоша. Лош може да бъде начинът, по който ние я използваме.

Често срещано и погрешно е схващането, че технологията ще ни вземе работата и не можем да направим нищо по въпроса, заяви Ерик Бриньолфсон. Технологията може да извършва много функции, които досега само човек е можел да изпълнява, но има много по-добър начин да я използваме – като допълнение на човешкия труд, увеличаващо човешките възможности.

12132786496_5d24b3b546_b

„Машините и хората имат коренно различни силни и слаби страни и съществуват много неща, които ние можем да правим, а машините – не.

Висшестоящите лица са съсредоточили вниманието си в идеята, че автоматизирането унищожава работните места и са заели защитна позиция. Те защитават миналото от бъдещето. Това, което ние трябва да направим, обаче, е да защитим бъдещето от миналото. Трябва да задържим това, което имаме, но също така да развием нови технологии и нови възможности. Нуждаем се от това, което Йозеф Шумпетер нарича „градивно разрушение., заяви Бриньолфсон.

„Извършено правилно, това градивно разрушение е най-добрият начин да се подобри жизненият стандарт на многото, а не на малцината. Засега не се справяме с тази задача. Макар че ползата от технологията е голяма, тя генерира печалба само за най-богатия 1%.“

Бъроу се съгласи с това твърдение и заяви, че „икономиката ни е егоистична“ и трупа печалби заради самото трупане. Забравили сме защо въобще изграждаме икономики – за да създадем работа за нашите синове и дъщери.

„Трябва да бъде наложен нов модел на икономическо и бизнес развитие, в който синовете и дъщерите на другите хора да бъдат третирани така, както бихме искали да бъдат третирани собствените ни деца. Нов бизнес модел, основан на стари принципи за обществена справедливост, в който хората имат значение – това е революционен начин да бъде ограничено неравенството.

Според Бриньолфсон неравенството възниква там, където се съревновават технологията и образованието. Образованието трябва да бъде напълно преосмислено и променено. То трябва да възпитава нещата, в които хората са добри, а машините не: креативност, способност за разрешаване на сложни проблеми, литература, изкуства, взаимоотношения, полагане на грижи за другите. Не трябва да учим децата си единствено на факти.“ Той също така добави, че „не облагаме с данък правилните неща. Трябва да облагаме с данък нещата, които не желаем (като замърсяването), а не тези, които създават работни места и водят до процъфтяване.“

Същевременно брутният вътрешен продукт трябва да бъде заменен с нова система за измерване на икономиката, която пасва по-добре на промените, настъпващи с началото на Четвъртата индустриална революция.

„Изведнъж получаваме добра възможност да създадем равенство“, зави Бениоф.

Но ще се възползваме ли от нея?

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: World Economic forum – Davos

 

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни