Вчера, 21 януари 2016 г., в Президентството се състоя пресконференция по повод четвъртата година от встъпване в длъжност. Предоставяме някои основни и съществени моменти от изявлението на вицепрезидента Маргарита Попова, публикувано в сайта на Президента на Република България.
Здравейте на всички. Нека да допълня, може би в продължение на това, което каза г-н Плевнелиев, само няколко думи.
Много е важно да се каже и да се знае, че от тази институция тук се очаква да не излъчва стереотипи, да не използва подходи на партийна централа, а да се знае и да се очаква, че президентската институция е създадена за единение, за раждане, развитие и отстояване на единителни политики в името на укрепване на държавността и на сигурността. И в тази връзка през цялата 2015 г. аз съм си задавала въпроса какво ще ни попитате днес и какво ще ни попитат българските граждани най-вече.
Няма какво друго да ни попитат, освен това как опазихме Конституцията, добри пазители ли сме на Конституцията и каква традиция създаваме. Няма как интелигенцията да не ни попита докъде стигна проектът за отделна социална държава и на правова държава, регламентиран в 61 текста от началото на българската ни конституция, от юли 1991 г. Къде сме в проекта на социалната държава? Има ли социална сигурност? Има ли духовна сигурност? Има ли социална сплотеност в обществото ни? Това е задача и отговорност на президентската институция, така, както на никоя друга и на нито една самостоятелна партийна централа, в която и да е държава по света.
Питам какво е бъдещето на бедността. Има ли бедността бъдеще. Питам каква част от хората ни, нашите хора, са социално изключени. Питам не се ли комерсиализира пагубно образованието и здравеопазването. Каква част от българския народ, от нацията ни, са изключени от достъп до образование и от достъп до здравни услуги. Питам каква икономика ще развиваме в следващите години, ако, дай боже, в света има мир, има единение и има дълбок разум в политиката на днешните политически елити, които според мен няма да допуснат да загине Европейският съюз, но със сигурност ще бъдат сменени.
Политическите елити днес не само в Европейския съюз, а и в глобален мащаб, не са способни да утвърждават и да развиват социален модел на държава и правова държава, за която толкова много се говори, защото върховенството на правото не е върховенство на закона. Това не е диктат на едни над други в зависимост от това кой колко е богат и колко сметки в чужбина има, а върховенството на правото е утвърждаване на ценности. Всички кризи, за които говори държавният глава днес, в основата си имат криза на ценностите и затова всичките тези елити, които дълги години бяха ненадминати по популизъм, демагогия, политически цинизъм, за да създават социални отдушници, които са пропити с нетърпима корупция, просто трябва да си отидат и да дойдат други, които да знаят какво значи социално управление, които да знаят какво значи модела на социална държава и които да знаят какво значи да установиш този модел на социална държава на основата на ценности и да гарантираш, че голяма част от нацията ти има права, които може да упражни, защото демокрацията и върховенството на правото, уважаеми колеги, уважаеми журналисти, е гаранция за благосъстояние на нацията и гаранция за лично благосъстояние.
Не постигаме този модел 25 години преход и питам политиците – приключи ли формално преходът, за кого приключи, кога ще приключи и кога ще можем да говорим за установен модел на социална държава, в която има вътрешна солидарност, има ценности, има национални каузи. Кога ще изработим национална доктрина за нацията. На нас ни е нужен план за нацията, план за народа ни, план за това какво се случва с 90 % от населението, което няма достъп до образование, което е бедно, което се лута в здравеопазване и което не знае какво значи върховенство на правото.
Толкова за модела на социална държава. Няколко думи за правовата държава, защото двата феномена вървят заедно. Както каза президентът, 2015 г. беше обявена за година, в която ще се случат много реформи. Само че още в началото ми се стори, че трябва да бъдем скептични, което значи, че даваше възможност да бъдем много по-взискателни, защото упражняването на принципите на правовата държава не значи непрекъснато и безкрайно приемане на нови закони.
Питам кога ще започнем да променяме, да изменяме закони или да пишем нови закони, стъпили на постигнатото довчера и след задълбочени и разумни анализи на законодателната политика, на правосъдието, на законодателството, до момента, в който сме решили да променяме даден закон или конституция. На какви смислени и задълбочени анализи стъпихме вчера или онзи ден, за да си променим законодателството вчера. И научихме ли се през 2015 г. да разсъждаваме, че законите се пишат простичко, защото те са за обикновените хора и трябва да се основават на простия разум на човек, да бъдат разбрани и да съдържат гаранции, че ще бъдат изпълнявани.
Сега пак, как да кажа, с плакати – ура, напред към реформите и промяна в законите, вероятно ще направим по същия начин и следващите изменения в закона. Не бива да се случва това. През 2016 г., ако решим и продължим съдебната реформа и мислим за социалната държава във връзка с правовата държава, трябва да правим изменения на закони или да пишем нови закони, просветено, с дълбок разум, след анализи и след ясно очертани тенденции в законодателството и в правоприлагането.
Много е хубаво, че има и с какво да се похвалим като държава, като народ за 2015 г. и имат заслуги правителствата и днешното правителство за всичко това, но трябва да внимаваме да не се поддаваме на илюзии. Хубаво е, че можем да кажем, че има много висок стремеж в правителството, особено в министър-председателя, да поддържа една управленска стабилност. Само че, само една управленска стабилност не стига. Той го знае и затова е притеснен. Стабилността в държавата означава и нещо друго, освен стабилност на държавността и сигурността, стабилността на държавата, освен стабилност в самото управление, означава да има стабилност у хората, стабилност в обществото и стабилност в отношението на това общество към управляващото мнозинство. Да не пътуваме в розови облаци и да не си създаваме илюзорни представи за стабилност. Стабилността е ежедневна работа за установяване на държавния модел на социална държава и на правова държава. Много сме далеч от това, макар и след 25 години преход.
Много би било добре, ако нашата юбилейна президентска институция положи повече усилия, макар и в последната ни година от този мандат, да погледнем като пазители на Конституцията за това как се отразява специфично глобализацията в нашите национални измерения. Къде сме тук на Балканите. И поехме председателство за сътрудничество в Югоизточна Европа, инициативата ПСЮЕ. Ами като го приехме това председателство, какви са резултатите от цялата тази работа. Можем ли да говорим за повече единение на Балканите между народите по пътя към модерността или постмодерността.
Интереси на Балканите е имало не от миналия век и не от по-миналия век. Нашият регион е бил обект на интереси от големите, от силните векове назад и векове напред ще ги има. Тези интереси ги има и днес, ще ги има и утре. И каква е нашата балансирана позиция тук на Балканите спрямо силните, тези, които имат вечни интереси, не приятели, а вечни интереси. Единственото спасение е не да ругаем единия силен и да раболепничим пред другия силен, а единствената правилна политика е гъвкава, разумна и преди всичко и пред входа отстояване на националните интереси. Само че, за да отстояваш националния интерес, най-напред трябва да го формулираш с национална доктрина, с определяне ясно на националния идеал, на националната кауза, за да можеш, като излезеш, да ти се чува думата. То не, че ще те послушат, но трябва да могат да чуват и да слушат.
Иска ми се може би да поставя още един въпрос.Това е въпросът за сътресенията и кризите.
За миграционния натиск, за бежанския натиск говори президентът в своето изложение. Как ще общуваме оттук насетне – огради, телени, бетонни. Как ще общуваме оттук насетне, след като видни политици отрекоха мултикултурния модел на общуване. Така е, трябва ни нов, какъв да бъде. Много хубав дебат за институция, която по Конституция има задължение да единява. Този нов модел, който ще търсим на интеркултурно общуване, ще доведе вероятно до много скоростната и спешна нужда за изработване, казвам може би за трети пореден път, на наша национална доктрина, наш национален план, в който към всяка секторна политика, вероятно, ще бъде необходимо да допълним и да изработим малка частичка за сигурността, за модерната сигурност, част от която е и интеркултурният диалог. Ако направим това, ще поведем нов разговор за глобализацията, за елитите, за националните приоритети, за единението в регионален и в глобален мащаб и разбира се за новите предизвикателства в системата на сигурността.
Много известни наши разузнавачи разумно и просветено говорят отдавна за това, че може би е назряло време да се направи най-сетне тази единна, може би за нас европейска, защото сме несъмнено в това семейство, европейска разузнавателна общност. Можем ли да водим разговор по този въпрос или можем да водим разговори само за утре, за това, което ще се случи утре в Народното събрание, или за поредния скандал, който ще се случи в рамките на съдебната система, провокиран повече или по-малко от нездраво любопитство или от нездраво присъствие на политиците в рамките на съдебната власт и обратно?
Всички журналисти са осведомени, на всички въпроси своевременно им е отговорено, така че и сега нашите отчети в няколкото комисии ще ги видите на сайта и аз съм готова да споделя с вас всичко това, което ви е неясно, или всичко това, по което искате да водим задълбочен и смислен, а не повърхностен разговор, като разговорите, които втръснаха на хората, за прословутите евро-атлантически ценности, които ги повтаряме където трябва и където не трябва и които някак си хората решиха понеже ни ги дадоха тези евро-атлантически ценности като каталог, затова може би сме по-добре.
Аз искам да кажа на нашия народ или на нацията, че не затова сме по-добре, а по-добре ще станем, когато сами, въз основа на опита, който имаме, на историческото минало, което имаме, на желанието за връзка между поколенията да се държим ръка за ръка с поколенията и да имаме отношение към историческата непрекъснатост на жизнените цикли, да можем най-сетне да се научим правилно да отличаваме кое е добро, кое е зло, да изградим една прилична ценностна система и да я инкорпорираме в новата национална доктрина, огромна част от която ще бъде сигурността – не такава, каквато се разбираше довчера, полицейщина и пр., а сигурността като защитеност на системите, които са в състояние да раждат благосъстояние за обществото и за отделната личност.
Във връзка с политиката – и европейска, и регионална, по този въпрос с този феномен на преселение на огромни групи от хора е много важно да кажем нещо пак свързано със сигурността. Вижда се, че общите европейски решения се постигат много трудно, защото се оказва, че държавите не са и няма как да забравят и да изоставят инстинктите си за защита на националния интерес. Някои го правят достойно и впечатляващо, други го правят по-агресивно, но това не значи, че това е лош политик. Напротив, и при нас трябва да се научим да защитаваме по подходящ начин, доблестно и достолепно националните си интереси.
(…) И затова ми се струва, че не би трябвало да бъдат чак толкова трудни общите европейски решения. Въпросът е, че много регламенти, много документи са се изписали в едни времена, в които някак си на някого се е струвало шега, че можем да дочакаме и днешния ден. И аз неволно си спомням един от възгласите на Жозе Мануел Барозу, когато започна „арабската пролет“. Той възкликна много елегантно каква среща с историята ни очаква, да не пропуснем срещата с историята, когато започна „арабската пролет“.
Добър ден, господин Барозу. Сега да си говорим за срещата с историята. Срещата с историята е сложна. Тя е за просветени нови европейски политически елити. Благодаря.
Оставяне на коментар