Въпреки че звучи клиширано, който иска да погледне бъдещето, трябва да впери поглед в образователната система. Там се чертаят перспективите за едно общество за десетилетия напред. Човешкият капитал е най-важният. Без него няма икономика, здравеопазване, институции, национална сигурност, въобще общество и държава.
Слабото звено в българската образователна система е средното. От много години насам сериозните университетски преподаватели (законът на Сергей Игнатов мултиплицира несериозните) предупреждават, че с това, което идва от средните училища, не се може да се прави висше образование. Камо ли наука. Във Великотърновския университет въведоха задължителен курс по български език за първокурсниците от България. А в някои от техническите университети въведоха курс по математика. И в двата случая се преподава материал, който е част от учебната програма за средното училища. Всички имаме фрапантни примери, които дори не е прилично да попадат върху белия лист.
Либералният модел на образование, основан на повече грижа, се оказа катастрофален за българската образователна система. Наливането на пари в нея подменяше дограми и изолации, но заличаваше йерархични линии, морални ценности, уважение. Парите не са проблемът, а ефективността на системата и принципите, на които е поставена. Учителската професия се десакрализира. Битите учители са по-скоро правило, отколкото изключение. И Айнщайн да дойде да преподава физика, като няма дисциплина в клас, резултатът ще е нулев. Консервативното образование залага на дисциплината. То отговаря на традициите и манталитета в страната ни. В елитните колежи по света (Швейцария, Англия, Япония, САЩ) носят униформи. Богатите хора явно са преценили, че това е най-доброто за техните деца. Униформата създава чувство за групова принадлежност, притъпява социалните различия (в 90 % случаите на насилие между деца причината са вещи или социални разлики), дисциплинира и създава респект към институцията.
Разбира се, медалът има и обратна страна. Образователната система страда от тежка криза на достойнството. Мутро-ректори „красят“ медиите. Много колеги са се превърнали в амбулантни търговци, предлагащи услугите си или разнасят книги, които продават на ученици и студенти в полурекетна форма. Това е унизително. Образованието е и облекло, обноски, хигиенни навици. Преподавателят е модел.
Проблем на средното образование е неговата изначална шизофренност, която продуцира два свята. Елитните училища подготвят високообразовани емигранти. В изследване отпреди близо 10 години се оказа, че цял един випуск от езиковата гимназия в Бургас е заминал след завършването. Другата група училища се опитва да живее в сложна схема от компромиси, за да си гарантира бройки и съществуване.
Допълнителен проблем е оценяването на знанията. Матурите не са индикатор за наученото в клас, а това на частните уроци. Като се тегли чертата, безплатното излиза платено.
Не на последно място, българската държава харчи милиони за обучение, например, на лекари, медицински сестри, стоматолози. Мнозинството от тях напускат страната веднага след завършването. Както и да се погледне, ние финансираме силните икономики.
Открих един стар принцип, който ми се струва подходяща формула в търсенето на изход от ситуацията: изгради навици и създай характер, изгради характер и създай съдба. Старото британско образование, което почива на дълбоки консервативни основи и има силно дисциплиниращи характеристики, е най-близко до нашите традиции и подходящо за нашите реалности. Елитарно управление е единственият начин да се преодолее този етап на масов образователен и ценностен вакуум.
Оставяне на коментар