Зоват го доктор Менгеле.
Това не го впечатлява. Изглежда му е забавно. Нарече всички, които извадиха на светло последната му афера, „мръсници“ и „долна сган“ – в национален ефир.
Но това не беше изненада, напротив, очакваше се. Още в началото на мандата си той скочи смело „по атакистки“ срещу циганите, наричайки ги „популация“, за да вдигне рейтинга си сред българите. Успя. И така, с бурни аплодисменти, започна циничният му поход с железен ботуш върху останките от българското здравеопазване. Върху тия, които образуват „долната сган“.
Толкова демонска страст в издевателствата над българското население от лице, положило Хипократовата клетва, най-новата ни история не познава. Да, населението по нашите земи системно и методично беше лишавано от достъпно здравеопазване – в продължение на 25 години. Днес обаче смъртоносният танц на властта достигна своето кресчендо.
Нашата мила родина оглави челните места във всички черни класации. Франция нарече България „европейската столица на смъртността“.
Не, не на смъртността, скъпи приятели-французи.
Да си го кажем направо – столицата на Смъртта.
Пораженията, които българският „доктор“ Менгеле нанесе на здравеопазването на най-бедната държава в Европа, могат да бъдат издадени в няколко тома. Това, което сътвори този претендент за „реформатор“ само за една година, надмина усилията на всички негови предшественици. Цинизмът и демонстрираният непукизъм станаха запазената марка на прословутия му бляскав поглед, с който той громи и заплашва всички, дръзнали да се ровят и да се съмняват в чистотата на намеренията му и в законността на действията му.
Но историята с ваксините е само най-нежната и безобидна част от този страстен реформаторски полет.
Точно преди Коледа 500 000 българи останаха без лекарства, защото различни медикаменти, много от тях поддържащи и свързани със сериозни хронични заболявания, отпаднаха от списъците, които осигуряваше здравната каса. Те бяха заменени с по-евтини и неефективни лекарства, които обаче липсваха в аптеките. Бедните пациенти нямаха възможност да плащат старите си лекарства, а новите и по-евтините липсват в аптеките – някои от тях и до днес. Стотици хиляди българи са поставени на ръба на физическото си оцеляване, а много от тях жестоко страдат физически от липсата на медикаменти.
Клиничните пътеки, осигуряващи поне формално универсално покритие на заболяванията, бяха разделени на три пакета – основен, допълнителен и плаващ, като самите клинични пътеки бяха редуцирани от 311 на 265, при това с удължен срок на изчакване от болните да получат лечение.
Въведената командно-административна здравна карта за болничната помощ в Закона за лечебните заведения орязва драстично броя на активните, интензивните и хирургичните легла в болничните заведения, намалява броя на общопрактикуващите лекари. Листите с чакащите болнична помощ ще стават все по-дълги, а най-бедните винаги ще бъдат в края на листите, неспособни да си платят придвижване нагоре по списъка.
На фона този класически геноцид, който не може да бъде описан в това кратко изложение, ще бъдат дадени (само първоначално) 400 000 лв за осигуряване на електронна система за пръстови отпечатъци и биометрични данни, срещу които болните ще могат да постъпват в болниците, или по-скоро в моргите, а преди това само срещу същите пръстови отпечатъци ще могат да преброят жълтите си стотинки за закупуването на лекарства – това се отнася за тези от болните, които успеят въобще да стигнат до аптеките.
Скандалът с ваксините беше само поредният симптом, че системата на здравеопазването в България отдавна е просто част от една огромна далавера, осребряваща в брой цената на човешкия живот.
И понеже тази цена в България става все по-ниска, за да се поддържа нивото на далаверата, тя се разпростира върху все по-голямо количество болни. Върху деца. А ако няма достатъчно болни, системата се е погрижила да разболее и здравите.
Забравих истинското му име.
Не искам да си го спомням.
Мога да помня само това, с което го наричат – доктор Менгеле.
Помня и онзи отчаян мъж, влизащ в аптеката и плачещ от болка и агония като дете. Лекарството му преди година е отпаднало от здравната каса. И той няма 80 лв, за да си купи това, което е единственото налично в аптеките. Защото евтини лекарства за болестта му вече повече от месец не са доставяни. Избрала съм да помня и безпомощното състрадание в очите на аптекарката, която го слага да седне на столче и му дава за утеха един аулин – ей така, за успокоение, знаейки, че аулинът няма да му помогне.
Това помня, доктор Менгеле.
Другото ти име не искам да знам, защото обижда паметта ми. Защото обижда и онези свещени слова, които повече от две хилядолетия срича всеки медик, преди да заслужи честта да стане лекар. И да бъде Лечител. Същата клетва, която и ти самият някога си сричал. Не знам дали я помниш, но аз я знам.
„В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.
На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.
Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.
Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.
Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.
Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.
Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.“
В името на Аполон, Хигия и Панацея, в името на всички богове и богини, и в името на свещеното лекарско изкуство – аз не искам да помня твоето име.
Защото знам, че боговете и богините
ще го запомнят.
Оставяне на коментар