Интернет разпространението на духовно знание като „информация” е едновременно радващо с големия си брой последователи, и заедно с това – опасно. Действително ли се помага на хората, или повече се вреди? Не е ли това начин, много по-рафиниран, за „лов на човешки души” или най-малкото търсене на „признание” от откровени психопати и социопати, несъзнаващи болестното си състояние и реално ползващи духовните нужди на хората за своите цели? Помага ли се на духа, или по-скоро се убива?
Виртуалната „духовност” – всичко онова, което тече в мрежата – сайтове, лични блогове, форуми на духовна тематика, във всякакви „езотерични” направления, от древни до съвременни, с всякакви представители – „медиатори” между съответното духовно учение/направление и масовата публика, е заляла света. България не прави изключение. Не е нужно да изброявам, във всички случаи ще пропусна някои. Всякаква умереност е загубена. Можем да оприличим това „разголване” като доста крайно и стигнало дотам, че се е превърнало в грозна карикатура на самото духовно, до степен на обезличаване, омърсяване, профанизиране…
Духовно ли е вече духовното? Не се ли превърна и то в масово консумиран и рекламиран „продукт” за обща употреба? До къде са границата, смисълът, допустимото?
Например Сергей Прокофиев, един от най-добрите интерпретатори на антропософските идеи, напълно се противопоставя на поставянето на текстове на създателя на антропософията, д-р Рудолф Щайнер, в интернет, и за него те са по-скоро „публикации в полза на Злото”. Той отказва интервюта, които биха се появили в нета.
Разбира се, това е твърде крайно, но в същия момент поставя много въпросителни. Самият Щайнер не анатемосва материалния прогрес и съвременното научно развитие, а призовава за одухотворяването им, или, за да бъдем по-точни – той вижда двете страни на научното познание – материалната и духовно-научната, като естествено оплождащи се. Има множество научно обосновани негови изказвания за набиращия по това време скорост друг израз на масовата култура и съзнание – киното.
Интернет-мрежата е най-голямото предизвикателство пред духовността. Тя е „спасението” – в смисъл на разпространение, но и заедно с това –нейният убиец.
В древни времена познание и посвещение се е постигало в мистериалните храмове. До тях са били допускани определени, достигнали дадено ниво на духовно развитие личности.
Постепенно техните способности са се загубили, което е довело до все по-голямата отделеност на човешките същества от света на идеите. Това е естествен и закономерен път от човешката еволюция. В съвременните времена изгубената връзка отново се търси. Хората могат да я осъществят по съзнателен начин.
Но днес духовното е на показ, то може да достигне до всеки, стига да бъде желано – под формата на книги, лекции, семинари, групи за медитации и т.н. То е насилвано непрестанно и безмилостно.
В „духовните” виртуални пространства от тънка ирония към събеседника, сарказъм и обиди, се стига до караници, грубости, идейни и лични нападки. Стига се до „набиване на чембери”, гонения от самозвани гурута и водачи, особено когато са в манийна фаза, често съчетана и с параноична. Следва депресивната, в която е „осъзнаването” на „грешките”, „покаянието”, с тайната идея да бъдат потупани по рамото, съжалени, опростени, идва кратка фаза на ремисия пред „последователите”, в която „сякаш нищо не е било”… Всички това е една повтаряща се игра на Егото, което до такава степен се е омотало в себе си и в собствените си изкривени доводи за „праведност”, „справедливост”, „посветеност”, за „среща със същества”…, че в един момент това болно Его започва игра със самото себе си, не само с „братята“ и „сестрите” от мрежата. И тази игра е опасна, защото раздвоението е пълно – човекът, очи в очи, е абсолютно различен и благ от онзи – „праведният”, „принципният”, „жестокият”, скрит зад ника или зад множество никове в интернет мрежата.
Кой е истинският?! Кой е реалният човек?
Опасността идва от там, че логиката на такъв мрежов „играч” работи до степен чрез духовното, което „проповядва”, да оправдава дори онова, което е крещящо недуховно, и да го налага. Такива хора реално са скрити, интровертни. Те не се показват на „светлина”, не обичат социалния живот, имат проблеми в общуването и в личния си живот. За тях интернет-общуването става важно до степен на пълно заместване на реалното общуване. Често към такъв „духовен водач” се прикрепят хора с подобни проблеми, а нерядко и искрено търсещи духовно развитие души. Лесно се превръщат в „следовници”, защото цялото поведение на въпросните гурута ги прави зависими, а и те самите имат нужда от авторитет, макар и виртуален.
В тази връзка попаднахме на много интересно изследване за Техническия университет в София, правено преди близо 12 г. от едно 21-годишно момче – Ангел Попов (компютърен програмист), което вече не е между нас. Благодарност към родителите му, че са запазили и издали неговите есета, реферати и писма!
„… Какво представлява съвременната нет-личност? Виртуалната реалност й позволява да има нет-приятели, нет-работа, нет-общуване, нет-секс… нет-живот – без физически да се намира в обществото, тоест, тя проектира в нет-а част от своята личност. А ако тази нет-личност коренно се различава от физическата, но двете личности просто се допьлват, изразявайки различни противоположни страни на един и същ човек? Ами ако тези противоположни същности са повече на брой, взаимно често се отричат и са в конфликт, и човек реши да ги раздели, за да може всяка от тях да се реализира по-пълноценно? Как ще наречем това – контролирана шизофрения или поли-съществуване?…
Такъв човек действа по следната схема:
– избиране на играч
– сътворяване на его, съобразено с изискванията на обществото
– извършване на всекидневни действия, утвърждаващи егото и “идеалите” на обществото, заставайки твърдо против злободневни проблеми, гнетящи масите
– търсене на перфекционизъм и изтънчена логика, с цел да не бъде уязвим
– показвай се, изпъквай, за да те забележат и утвърдят личността ти
– покажи амбицията си
– бъди всестранен: малко работохолик, малко бохем… (за да се харесаш на всеки)
И в резултат на гореизброеното се създава НЕТ-личността.
Тази схема би действала в едно такова общество, за което Интернет се е превърнала в Ultranet or the Absolute Net, близко до божество на самото общество, тоест, в мрежа, обхващаща като в едно цяло телата, и умовете на хората, природата…
Пространството на нет-личността е по същество изцяло логическо. То е виртуално и интерактивно. В това пространство нет-личността живее: тя мисли, планира, съди, амбицира се, сприятелява се с други нет-личности, залюбва и разлюбва други нет-личности и т.н. Мислите, тоест разумът е основното средство на нет-личността за преживяване на логическото пространство. Разумът си има устави, правила и т. н., подобно на препълненото с норми логическо пространство, в което се осъществява. А волята не му е подвластна, защото не се осъществява в същото пространство. Така могат да се обяснят голяма част от на пръв поглед нелогичните „победи” на хората. На втори или трети поглед, обаче, разумът все намира някаква логика и си възвръща позициите, защото в логическото пространство логика винаги може да се намери, за всяко нещо, колкото и ирационално да изглежда.”
Нет-личността е напълно или в голяма степен различна от реалната личност. Онова, което реалната личност попива от истинското си обкръжение като стрес, всякакви негативи и проблеми, се излива чрез нет-личността под формата на „приятелско общуване” в интернет-пространството (в най-добрия случай), но както казах и по-горе,обикновено придобива вида на гурувщина от всякакъв вид. Най-често гневът, агресията, житейските несполуки, личните проблеми от реалния свят е нужно някъде да се влеят, за да си „отдъхне” реалната личност.
И да продължим с изложението на Ангел:
„Животът на нет-личността в Ultranet не е нищо повече от игра! Жанрът на тази игра се мени. Всяка стратегия естествено, като шахът например, си има супер строги правила – може да се каже, че това е същността на тези игри – да се играе, без да се нарушават правилата. С други думи, на различните етапи на развитието на нет-личността някои от правилата се променят, което прави играта още по-интересна. При играта на нет-личността няма опция да се запази нивото на играта и след това пак да се възобнови. Тази игра е смъртоносна и доживотна и точно в това е чарът й. Започнеш ли я, ще трябва да я довършиш. Умреш ли в тази игра – умираш по всички физически параграфи…
Аз виждам ловуващи същества, привидно надянали си миролюбивата маска на виртуалния стандарт на поведение и мислене, към който би трябвало да се стреми едно бъдещо еволюирало общество. Не знам дали ще се съгласите, но погледнете само на “улицата”. Сигурен съм, че това не е само българската “улица. Това е в главите на хората… Дълбоко в главите на хората се крие едно Зомби, което, може и да не съм прав, но според мен не е повлияно кой знае колко нито от човешкия морал, нито от човешкото милосърдие, нито от човешката любов, солидарност, привързаност, милост и т.н. Основателно е да допусна, че е повлияно силно от една хищническо-ловджийска жилка, която изпъква иззад рафинираната и гладка маска на нет-личността. ”
Всички тези въпроси провокират към дълбок размисъл за възможното тресавище, в което са затъвали и могат да затънат човешките души „в името на Духа”. И тук става дума за неслучайни хора. За тях можем да научим от техните биографии и съвременни изследователи.
А днес тези конфликти текат в реално време, онлайн, уж „в името на Духа”. И в тях вземат участие хора всякакви – от „посветени” до „прохождащи” в тази материя. Какво се случва всъщност?! Не е ли именно този най-големият убиец на съкровеното, на духовно-извисеното, на пречистеното и душевното в човека?! Връзката човек с човек, душа с душа, Дух с Дух преминава и се ретранслира през виртуалното пространство… в какво?! Във „виртуални сборища” и в хитроумно, дори високо интелигентна пресметната гурувщина, чиято цел е да държи зависими човешките души и да получава техните „дарове”, за да захранва собственото си ненаситно Его, и в крайна сметка – човешка пустота.
Оставяме всички тези повдигнати въпроси, отворени за размисъл…
Оставяне на коментар