Човечеството е изобретило толкова много полезни неща, че страх да те хване. До началото на XXI век ние максимално улеснихме живота си, натъпквайки го до горе дома си машини. Те правят всичко за нас: перат, мият, готвят, забавляват ни … Улиците също са пълни с едни и същи помощници: терминали, говорещи светофари, бърз и удобен транспорт.
Умните вещи се произвеждат в такова количество, че се стига до пренасищане: не е достатъчно да имате просто телефон – имате нужда от най-добрия, с достъп до интернет и висококачествена камера. Много от тях не са нищо повече от модерните и симпатични играчки, без които лесно можете да минете. Едва ли някой ще страда сериозно от липсата на любимия фитнес-тракер… Е може да пострада малко, но не чак толкова, че да легне и да умре. Най-много да напише във всички социални мрежи няколко гневни и жални поста и да си поплаче малко.
Светът определено става все по-комфортно място за живеене. Повече от сигурна съм, че ако четете този текст, то принадлежите към онази част от населението на планетата, която отдавна е забравила как се купуват билети на касите по гарите и летищата. Защото правите това в интернет. А липсата на Wi Fi в кафенето ви довежда до ступор. Между другото, мен също.
Изобилие. Рай. Предел на мечтите. XXI век.
Но светът не става по-добър. Някъде, точно в този момент, докато вие четете, садистичен баща бие малкия си син. На друго място тийнейджъри, неполучили адекватно възпитание, издевателстват над бездомник, а озверели от безнаказаност полицаи изтезават затворници. Избухват войни. Старци умират в самота. Различен цвят на кожата и формата на очите могат да станат повод за преследване. Точно както преди стотици години.
Ние, хората на XXI век, създаваме толкова ужасни неща и не се уморяваме да се унищожаваме взаимно по такива начини, че и Светата инквизиция може да вземе от нас няколко урока. Не знам за вас, но аз изтръпвам при мисълта, че вълшебни технологии могат да съжителстват със средновековна жестокост. Все още няма такова приспособление, при чието натискане да се изключват мозъчните неврони, отговорни за агресията.
И честно казано, съмнявам се, че дори и милиард умни ютии могат качествено да подобрят човека. Уви, технологията няма нищо общо с хуманността. Тя е просто удобство. Ако човекът в продължение на векове е заливал с кръв страниците на историята, кое ще му попречи да продължи да го прави сега? По мое мнение, има само един отговор. Вярно, абсолютно фантастичен, но пък и умните ютии някога са изглеждали като фантастика. Може би, да престанем да бъдем хомо сапиенс и да се опитаме да станем нещо друго?
Малко отклонение. Този текст е отчасти провокиран от статия за изобретателя Хироши Ишигуро. Този откачен японец се опитва да намери границата между човека и робота, за да създаде представител на нова раса.
Съгласете се: ние, хората, сме твърде несъвършени, за да продължаваме да държим света на раменете си. По мое мнение, XXI век е точка на бифуркация, в която трябва да решим кой ще управлява всичко: слабият хомо сапиенс или скованият робо сапиенс. И изглежда, благодарение на такива безумци като Хироши Ишигуро, ние най-после започваме да го осъзнаваме.
Може би не ни е нужна магична гривна „Антизлоба“, а чип, имплантиран в мозъка, който да превърне човека в подобие на компютър? Колко хубаво би било да бъдеш робот … Да правиш само това, което е необходимо, да не се гневиш, да не преследваш слава и пари, да не страдаш от ниско самочувствие, достойно да носиш своето блестящо пластмасово тяло, пълно с умна електроника. Да стартираш заложената програма и в уречения час да бъдеш разглобен на части, от които ще сглобят робот от ново поколение. Просто перфектно.
Не искаме да живеем като човешки същества – ще ни се наложи да живеем като роботи. Ако не се коригираме в близките сто години, нищо чудно това да се случи.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: сп. „Кот Шрёдингера”
Оставяне на коментар