Празник и делник

autor-n-gochev

Чувал съм да се казва:

„- А защо да се делим? Един бил роден тук, друг там, един работел това, друг онова, един бил православен, друг католик или нещо друго… Защо да не се съберем и да видим какво полезно да направим – заради доброто на всички ни?“

Наистина, няма нищо лошо хората да се събират и да правят заедно полезни неща. Такова нещо е била и Вавилонската кула – събрали се много хора, при това неразделени по език, народност и религия, и се заели с нещо голямо, а и много полезно – защото тя можела да послужи за спасение от бъдещия потоп.

Така че това е добре, но само за делник. На празник обаче хората не се събират, за да правят полезни неща. Тогава за какво?

Би могло да се каже: „За да бъдат приятели“. А за какво им е впрочем да бъдат приятели тогава? Ако е заради делничните работи, значи и празниците са част от работата. Но не са това. Може би приятелят е човек, с когото просто прекарваш приятно свободното от работа време. Даже и думата така звучи – „приятел“ е сродна на „приятно“.

Така обаче пак излиза, че приятелството е от корист (за полза). Така празникът пак ще е като делника – събирате се, за да направите нещо полезно заедно.

Всъщност празникът е за друго – за да кажем коя е истината. Това е нещо съвсем различно от практическите дела, с които се занимаваме всекидневно. Защото тогава е важно не истинното, а „ефективното“; а колкото до истината, тя се „подразбира“.

Обаче в истината има нещо неудобно, и то е, че тя разделя. Тя гласи точно „това“, а не нещо друго. Ето защо не можеш да се събереш на празник все едно с кого – не може с този, с който не сте съгласни относно истината.

Ако истината се виждаше с очи или можеше да се пресметне, съгласието щеше да е лесно и всички щяха да са приятели. Тя обаче се вижда със сърцето, и ако сърцето е повредено – не се вижда. Тогава човек взима за истина всичко, което чуе; и поради това, колкото по-шумно и често се казва нещо, толкова по-истинно му изглежда.

Но истината не само разделя. Тя е и тази, която прави хората приятели, така че на празник те се събират „около нея“. И поради това се разделят с други.

Още от автора: Николай Гочев

Николай Гочев

Доц. д-р Николай Гочев завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Атинския университет. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Класическа филология. Ръководител е на Магистърска програма „Антична култура и литература“ от 2002 г. Сред неговите преводи са „Метафизика“ на Аристотел, „Послезаконие“ на Платон, „Херметически корпус“, „Антигона“ на Софокъл. Автор е на книгите „Античният херметизъм“, „Александрия. Разкази за хора, книги и градове“, „Писма до Егина“ (роман за живота на Платон), „Фантастичното през античността“ и др.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни