Радко Ханджиев
„Кацането на Луната бе фалшиво, аз бях този, който го засне“, изповядва култовият режисьор Стенли Кубрик (1928-1999) пред своя колега Патрик T. Mъри три дни преди смъртта си. Преди изповедта Мъри е бил принуден да подпише документ от 88 страници, т. нар. non-disclosure agreement (NDA), с който се задължава да не разкрива съдържанието на интервюто в продължение на 15 години. Стенограма на интервюто може да бъде прочетена ТУК.
„Имах угризения дали да се заема. Но предизвикателството надделя. Впуснах се в тази продукция, все едно че правя следващия си филм, без да се замислям за дългосрочните последици върху обществото, ако фалшификацията се разкрие. Участвах в огромна измама заедно с НАСА и американското правителство. Кацанията на луната бяха изфабрикувани и аз бях този, който ги засне. Авторите на конспиративните теории бяха прави: всичко беше фиктивно, измислено, фантастика…“
Обсебен от манията, че е преследван от американските специални служби, през 1971 г. Кубрик се принуждава завинаги да напусне САЩ. Установява се в Англия.Всичките му следващи филми са заснети там. Уединява се, страхува се за живота си. Според британския вестник „Сън“ едва ли е било мания, след като повечето от участниците в „лунната измама“ умират при странни обстоятелства.
Стенли Кубрик умира от сърдечен удар на 7 март 1999 г. по време на монтажа на филма „Широко затворени очи“ (Eyes Wide Shut) с участието на Том Круз и Никол Кидман. В интервю за американското издание The National Enquirer през юли 2002 г. именно Никол Кидман за първи път разкрива, че Кубрик вероятно е бил убит. Два часа преди внезапната си смърт режисьорът й позвънил и й казал да не идва в Хертфордшир, където, както се изразил, „всички ще бъдем отровени толкова бързо, че няма да може дори да кихнем.“
От Американската Национална агенция за сигурност са се опитвали да убият Кубрик още през 1979 г., твърдят британски журналисти. Вдовицата му – германската актриса Кристиане Сузане Кубрик – също е убедена в насилствената смърт на мъжа си в дома им в графство Хертфордшир. В интервю за френската телевизия през лятото на 2003 г., а на16 ноември т.г. в програмата „Тъмната страна на Луната“ на тв-канала CBC, тя казва, че във времето, когато Съветският съюз ускорено усвоява космическото пространство, а САЩ изостават, президентът Ричард Никсън бил толкова вдъхновен от научно-фантастичния филм на съпруга й „2001: Космическа одисея“ (1968), влязъл в историята като един от най-добрите шедьоври на Холивуд, че решил да призове режисьора, заедно с другите професионалисти в Холивуд „да спасят националната чест и достойнството на Съединените щати“, като заснемат фалшификат. Решението за фабрикуване на измамата било взето лично от президента Никсън.
„Не съм си и представял такава възможност. Спилбърг, Скорсизи, Уди Алън – никой не би отхвърлил подобно предложение… А защо е трябвало да го направят? Защото е било невъзможно да отидат там“, изповядва Кубрик пред Патрик Мъри.
През 1974 г. в САЩ се публикува книгата „Никога не сме били на Луната. Aмeрикaнската измама струва 30 милиарда долара“ (We Never Went to the Moon: America,s Thirty Billion Swindle). Авторът й Бил Кейсинг, ракетен специалист в „Рокетдайн“ – компанията, която строи ракетните двигатели за програмата „Аполо“, също твърди, заедно със съавтора си Ранди Рийд, че „прекият репортаж“ от кацането на луната е разпространяван от НАСА фалшификат, заснет на земята. За снимките е използван военният полигон в пустинята на щата Невада. На снимки, направени в различно време от съветски сателити, могат да се видят ясно огромните хангари и изпъстреното с кратери пространство на „лунната повърхност.“ Там са заснети всички „лунни експедиции“. Впрочем, запитан директно дали е имало кацане на Луната, един от американските астронавти – Брайън О’Лиъри – казва: „Не мога да дам сто процента гаранция, че Нийл Армстронг и Едуин Олдрин са били на Луната.“
Преди да се раздели с големия режисьор, Патрик Мъри го пита защо е решил да направи тези признания, защо смята, че светът трябва да узнае, че лунните кацания са фалшиви и че той е авторът на измамата? Кубрик отговаря: „Това е моят шедьовър. Само не казвай истината през следващите 15 години. Иначе си мъртъв…“
*Заглавието е на редакцията
Източник: Поглед.инфо
Под известно съмнение е само първият полет (аз лично смятам, че и той се е състоял, но може би не точно във вида, който ни беше поднесен). След това бяха монтирани лазерни отражатели, а полетите (включително телеметрията) се следяха от много места, вкл. от СССР. Това няма как да се изфабрикува (отражателят доскоро се използваше за експерименти от специалисти от различни държави).
За съжаление, в последните години от живота си Кубрик не беше добре психически, не без чужда помощ. А иначе за полетите до Луната трябва да се чуят топ специалистите, които няма да си плюят на авторитета. А те са единодушни, че полетите са истински. Факт е, обаче, че е имало доста „фотошоп“ с наличните тогава технологии. С което си извадиха око, вместо да си изпишат вежда.
Бъдете здрави!
Няма „лазерни отражатели“, има призми, които осветени с лазер от земята отразяват светлината и тя се връща обратно. Такива призми има оставени на Луната, но уви, това не доказва с нищо, че е имало астронавти там. Руските безпилотни спътници до Луната са оставили също такива призми. Руски луноход се е разхождал по Луната и какво от тава? Не е нужна пилотирана мисия за да оставиш луноход и отражателни призми на Луната …