18 Декември 2010 г. се счита за отправна точка на катастрофалните събития в Близкия изток, известни като „Арабска пролет“.
В предишния ден младият търговец на плодове Мохамед Боазиси се самозапали в тунизийския град Мензел Бузайен. Това предизвика масови бунтове и народни протести. По-малко от месец след това ружимът в Тунис падна – президентът Зин ал Абидин бен Али избяга в Саудитска Арабия, а в страната започна преходен период под контрола на военните. Самите събития бяха наречени втора Жасминова революция. В сравнение с някои други страни, Тунис се „размина“ сравнително леко – според ООН убитите са 219 души, ранените – 510.
Алжир, където в края на декември също започнаха масови демонстрации, стана първата страна във верижната реакция на арабските бунтове. Спасяването на Алжир стана лесно: президентът обяви вдигане на извънредното положение.
От януари 2011 г. протестите започнаха да обхващат все повече държави. В някои случаи те бяха бързо локализирани и преустановени, в други се наложи провеждането на реформи, в трети бяха брутално потушени, а в четвърти конфликтите продължават и днес.
Интересно е, че актове на самозапалване бяха извършени в Мавритания, Саудитска Арабия и Мароко, но местните диктатори съхраниха властта си и дори помогнаха да бъдат потиснати опитите за бунт в съседните страни. Такъв е случаят на Бахрейн, където Саудитска Арабия изпрати войски.
Джибути, Сомалия, Кувейт, Западна Сахара, Оман и Йордания пострадаха най-малко от всички, въпреки че Йордания беше наводнена от сирийски бежанци, а султанът на Оман прехвърли част от правомощията си на парламента.
Протестите в Ирак и Ливан е трудно да бъдат разглеждани отделно от продължителната криза и конфликтите, които вече съществуваха в тези страни. Още повече, че в рамките на преформатирането на Близкия изток под егидата на САЩ, влошаването на ситуацията там е пряко свързано с интересите на Вашингтон.
Доста потайно в Судан беше проведен референдум за независимостта на южната част, която беше призната незабавно от западните наблюдатели, а новата държавна единица дори беше приета в ООН. Районът, богат на петрол, обаче, се озова без излаз на море и това след известно време провокира конфликт между двете части на някога обединената държава.
В Либия пъстрата компания от радикални ислямисти, новопоявили се монархисти и либерали, призоваващи за помощ от Запада, първоначално организира кървав терор в няколко града. Макар и да бяха спрени успешно, САЩ и НАТО се намесиха веднага, а създаването на забранена за полети зона над страната със санкцията на ООН означаваше неминуемо военно поражение, което и се случи след известно време.
Сега много хора започнаха да забравят, че в много от страните, където започна „арабската пролет“, работеха американски и мултинационални фондове за насърчаване на демокрацията. Техните активисти, отгледани в предишните години, бяха в епицентъра на събитията и предаваха на местното население уменията за правене на цветни революции, които преди това бяха отработени в страните от ОНД и на Балканите.
Международните спекуланти също не губеха времето си напразно и активно манипулираха акциите и фондовете на тези държави. Така например, през 2011 г., международната агенция Moody’s понижи рейтинга на Египет по дълга, а прогнозата от „стабилна“ падна до „негативна“.
В държави като Египет политическият живот в постреволюционния период е доминиран от ислямистки групировки. Снимка: Reuters
Не губиха времето си и екстремистите. В някои случаи те взеха властта в свои ръце, както направи Мюсюлманско братство в Египет и Либия, едновременно с това освобождавайки съмишлениците си от затворите. В други случаи започна активизирането на известни международни структури. Така например, един от лидерите на „Ал Кайда“ – Айман ал Зауахири, през септември 2011 г. заяви: „Ние сме на страната на Арабската пролет, която ще донесе със себе си истинския ислям.“
Като цяло, тези квазиреволюционни процеси дадоха тласък на растящото насилие в региона, пускайки на свобода „колективното несъзнателно“, което често приемаше ужасяващи форми. Авторитетни психолози и изследователи неведнъж са посочвали промяната в социалното поведение, когато на улицата излязат големи маси и още повече, когато се извършват погроми.
Какъв е петгодишният резултат от тези събития?
Има икономически, политически, социални и геополитически аспекти на „арабската пролет“.
По данни на МВФ в края на 2011 г. „Арабската пролет“ е донесла загуби за 55 милиарда долара. През следващите години, като се отчита спадът на БВП и бюджетните съкращения в засегнатите държави, цифрата е скочила значително. Йемен, Сирия, Ирак и Либия са понесли максимални щети. През октомври 2013 г. Британската банката HSBC съобщи, че загубите за икономиката на Близкия изток от събитията са 800 млрд. долара до края на 2014 година.
Опитите да се прекрои региона и да се наложат стандартите на западната демокрация се провалиха. Това е очевидно от примера на Египет, където военните не само поставиха всичко под техен контрол, но и хвърлиха в затвора действащия за кратко в качеството си на президент – .представителят на Мюсюлманско братство Мохамед Морси, осъдиха на смърт много от активистите, участвали в свалянето на Мубарак и затегнаха редица закони.
Мохамед Морси
САЩ научиха този урок и в Либия, където в Бенгази от ръцете на поддръжниците на Ал-Кайда загина американският посланик.
Също както и при глобализацията, от която първоначално САЩ и Западът получиха двойна изгода, разпространявайки идеите си по целия свят и премествайки производствата си в развиващите се страни, Арабската пролет само през първите две години изглеждаше като нов плацдарм за дейностите на Вашингтон. След известно време преформатирането на региона доведе както до ръст на антиамериканизма, така и до провал на отработените с десетилетия политически схеми и геополитически маршрути. Проблемите с канала на Синайския полуостров накараха и САЩ, и европейците да се замислят за това какво може да се случи, ако балансът в морските доставки бъде нарушен. Междувременно, Йемен също се намира на критично важна точка на входа на Червено море. A изходът от Персийския залив се контролира от Иран.
За саудитците войната в Йемен не се оказа лека разходка-сафари и мощната военна коалиция от арабски държави все още не може да се справи с хуситските бунтовници. Саудитска Арабия дори прибегна до помощта на колумбийски наемници, но изглежда, че конфликтът се оказва по-сложен, отколкото се смяташе досега. И макар саудитците да обвиняват Иран за доставка на оръжия за хуситите, това не отговаря на действителността – Йемен е блокиран по море и суша, а в малкото градове, които все още не са прекратили въздушната си връзка с Йемен, дежурят саудитските служби за сигурност.
Сирия е важен възел в тази борба. И присъствието на Русия там се оценява от опонентите й във Вашингтон не само на политическо и военно ниво, но и в контекста на идеологиите и ученията за края на света. Именно в този регион според есхатологичната визия както на православните, така и на протестантите, както на мюсюлманите, така и на евреите, ще започне последната битка – Армагедон.
Омаядска джамия или Голямата джамия в Дамаск – една от най-големите и най-стари джамии в света; мястото, в което е криптата, съхраняваща главата на св. Йоан Кръстител, смятан за пророк както от християните, така и от мюсюлманите.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Katehon
Оставяне на коментар