Колегите от „Солидарна България“ отразиха протеста на служителите от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на 137-ия рожден ден на институцията. Публикуваме словото, което беше прочетено от служител на библиотеката, защото го смятаме за важно.
Още по-важна е обаче психическата среда, в кото работят тези хора и НАТИСКЪТ ОТ СТРАНА НА РЪКОВОДСТВОТО ДА НЕ ПРОТЕСТИРАТ. Последното е недопустимо и грубо нарушение на правата на служителите и уронва тяхното достойнсво.
Вчера, 10 декември, се проведе протест на служителите в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на 137-ия рожден ден на институцията. Те бяха подкрепени и от техни колеги от художествени галерии и музеи.
Протестът и последвалото кратко шествие продължиха по-малко от половин час, в обедната почивка, за да не се наруши работния процес. Въпреки това на входа на библиотеката протестиращите бяха посрещнати от две дами (административни началници), които забраниха на забравилите служебните си карти в сградата да се върнат на работните си места.
„Излезлите с карта, влизат с карта. Друг не може да влезе.“
„Ние ви чакаме, да ви обясним какво казаха от министерството, вие какво направихте?! Сега си изядохте паричките!“
„Ти много ме разочарова.“
Това бяха част от жлъчните реплики към осмелилите се да протестират библиотечни служители. Трудно може да се опише недоумението на хората, които се постараха протестът им срещу мизерното заплащане, да не попречи на читателите. Тези от тях, които бяха без карти за входното устройство, стояха наказани пред него, в очакване началството да се смили над тях. След като приключи обедната почивка в 12:30 ч., едната директорка се обърна към тях, като почукваше китката на ръката си на мястото на въображаем часовник: „Вие какво ми стоите там? Обедната почивка свърши.“
Ако подобен психологически натиск се упражнява в държавна институция, чудно ли е, че не протестират работниците в частния сектор?!
Въпреки това все още има хора с достатъчно кураж, за да защитят правото си на достоен труд и възнаграждение. Публикуваме речта на Илза Тодорова – служител в Националната библиотека, която беше произнесена на протеста:
Уважаеми колеги и гости,
През 1878 г., 8 месеца след официално обявеното Освобождение на България от Османско владичество, страната ни е имала необходимостта да създаде преди всички други културни институции своята Национална библиотека. Затова днес, 10 декември, е рожденият ден на Националната библиотека на Република България. Библиотеката стана на 137 години – възраст, достойна за възхищение.
Уважаеми колеги и гости,
Често говорим за уникалните функции на Националната библиотека, но се оказва, че много малко от вас знаят за тях. Затова ще се опитам накратко да ви ги представя.
Поради приетия скоро след учредяването на библиотеката и съществуващ до днес закон, в нея постъпват определени бройки от всички печатни и други произведения, издадени в България. Първият екземпляр от тях остава в неприкосновения архив на Българската книжнина и се съхранява завинаги за поколенията на България. Останалите екземпляри се разпределят както за Националната, така и за още 7 големи регионални библиотеки в страната и за 3 софийски. Издателската дейност на Националната библиотека има дългогодишни традиции. Само тук се създават информационни указатели с пълни библиографски данни на всички постъпващи в библиотеката документи, издадени в България. Само тук се съставя и библиографския указател, съдържащ документи, в които се публикува всичко, написано от чужденци за страната ни, както и всички издания на българите на чужди езици и на български език в чужбина.
Фондът на Националната библиотека притежава 7 милиона документи, от тях 1700 славяноезични и чуждоезични средновековни и късни ръкописи и около 19 хиляди тома старопечатни, редки и ценни издания. В Националната библиотека съществува единственият по рода си Ориенталски отдел, който работи с османотурски, арабски и персийски документи, представени общо от около 500 хиляди архивни единици. Справочните сбирки на Националната библиотека съдържат едни от най-ранните издания на общи енциклопедии на страни в Европа, както и най-старите езикови речници на основните европейски езици. В настоящия момент електронният каталог на библиотеката съдържа около 900 хиляди записа. В библиотеката се пази сбирка и от снимки, водещи началото си от 1879 г. Повечето от материалите, запазени в нея, представляват оригинални фотографии с автографи. Читателите ни имат възможността едновременно с текстовите материали да използват по достъпен начин и нагледните документационни материали.
Националната библиотека е част от световната мрежа депозитни библиотеки на ООН, а така също и на други Европейски организации с международна дейност. Малко са националните библиотеки, които могат да се похвалят с такива документационни центрове. Тук е и най-пълната сбирка от специализирана литература в областта на библиотечно-информационните технологии, което дава много възможности, включително и за практическа дейност на обучаващите се в тази област на знанието студенти. Музикалният отдел на Националната библиотека притежава най-богатата колекция от книги, нотни и музикални издания, подбирани повече от 65 години от най-известните български музиканти измежду най-доброто, издавано в света в областта на музиката във всичките ѝ жанрове.
Единствено в Националната библиотека се съдържа най-пълната сбирка от запазени и добре съхранени щампи и плакати, често използвани по различни поводи от други културни институции. В библиотеката могат да се намерят оригинални издания на световноизвестни картографи и почти всички печатни портрети, издавани у нас.
Националната библиотека има най-добре развитата дейност по междубиблиотечно книгозаемане, поради голямото съдържание на документи във фонда на библиотеката и тази дейност отговаря на всички изисквания на международната библиотечна асоциация.
Само в Националната библиотека е седалището за България на международните агенции, които имат отговорността да дават международните стандартни номера на книги, периодични и музикални издания, така наречените ISBN, ISSN и ISMN агенции.
Националната библиотека притежава и най-голямата лаборатория, в която се реставрират обекти на хартия.
И накрая искам да отправя едно послание към един от достойните българи, които вече не са между живите:
Отче Паисие, ние отдавна вече не се срамим да се наречем болгари, но се срамим да наречем болгари тези, които ни оставиха в забвение. Помогни ни, отче Паисие, да се съхраним духовно и със скромния си труд ние да помогнем на народа болгарски да не потъне в безпросветен мрак!
* Заглавието е на редакцията
Оставяне на коментар