Статуквото се самоопакова като коледен пакет от безпринципност

от Калоян Методиев в България · 12/12/2015 · 11:54

Интервю на Христина Христова

Г-н Методиев, какво се случва в парламента и в правителството?

Консолидация на хората от управлението от периода 2001-2005-та. Тогава се сложи началото на прагматизацията на политиката. Един център – черна дупка, който засмуква всичко в идейната си месомелачка. В друго време повече от 200 гласа подкрепа за нещо биха били притеснителни, но днес намират своето обяснение. Статуквото се самоопакова като коледен пакет от безпринципност, зависимости, цинизъм, деидеологизация. Не знам дали тези хора си дават сметка, но не позициите им, а именно безпринципността и безидейността им доведе до това огромно недоверие, което изпитва голяма част от обществото към тях. Вероятно и главният прокурор много ги страхува с нещо. Предстоят още части на тази пиеса, в която днешният политически елит се е устремил към дъното. Смятам това за положителен процес.

Буря в чаша вода или началото на сериозно разцепление в управляващата коалиция е оставката на правосъдния министър Христо Иванов и заявлението на Радан Кънев, че оттегля в лично качество подкрепата си за кабинета?

Много емоции има в цялата ситуация. Едните са превъзбудени от напускането, а другите от „победата“. Според мен и двете оформили се групи грешат. Колкото до Кънев, лидер на партия да обяви, че минава в опозиция и депутатите му и министрите му да не го последват, изглежда странно. Не си спомням такова правителство. Създадено с идеята за власт, а не с програма, визия, политически идеи, някакъв общ профил на организации и хора. Това се вижда още по-добре днес в поведението на министри, депутати, разни управленци. В момента, в който се докоснат до властта, зарязват групи, партии, идеи и се кълнат във вярност на Борисов. Христо Иванов беше удобен за правителството, защото беше боксовата му круша. Сега вече този комфорт го няма. Или много бързо ще трябва да се нарочи друг от глутницата, който да бъде жертван.

Министърът на правосъдието Христо Иванов излезе като герой от своя кабинет, а днес беше изпратен с бурни аплодисменти от съдиите на Върховния касационен съд и президента Росен Плевнелиев по време тържественото отбелязване на 135-годишнината на ВКС.

Героизираха го. Не го отиграха умно. Когато рушиш някой толкова масирано в политиката, може и да означава, че го изграждаш. Прекали се по отношение на Иванов, мина се границата. Направиха от него нещо, което той не е. А той е инструмент. Това се подцени в еуфорията. Не мисля, че либералните кръгове, към които принадлежат Иванов, Плевналиев и сие, са алтернативата на статуквото. Те са по-рафинираната, посолската му част. Либерализмът е разрушителен за държавата и традиционното общество. Освен това катастрофира като модел, демоде е. В случая те подготвят сцената за второ действие. За мен по-интересно е третото, защото е изпълнено с неизвестни.

В същото време имаше и много емоционална реч на председателя на ВКС Лозан Панов, който каза „Ако олигархията си има държава, всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите може да се нарече преврат.“ Речта му набра голяма популярност в мрежата. Какво се случва всъщност в българската съдебна система?

Речта на председателя на ВКС всъщност е политическо възвание. Целуваха се с останалите, с Иванов, с президента, защото започнаха война. Главният прокурор може да бъде жертван, за да се печели време и да се успокоява ситуацията. Магистрати в тоги да протестират си е автентична новина. Направи ми впечатление, че повечето от съдиите, излезли да стачкуват пред Съдебната палата, са жени. Отбелязвам го като любопитен щрих към революционността на момента.