Краят на един спектакъл

hr-hristova

Пред очите на цялата държава се разиграва цинично, некадърно представление. Изпаднали в несвяст, политическите актьори зарязаха рафинираните си опорни точки за „стабилност“, разкъсаха дрехите на „коректната“ си визия и забравили всякакво благоприличие, излязоха голи пред телевизионните камери, принуждавайки ни да гледаме на живо грозно политическо порно. Светлините на прожекторите осветиха мръсните чаршафи на любовното им ложе, а в зрителя, платил скъпо и прескъпо билета си да бъде публика на поредния спектакъл, гледката предизвика за пореден път погнуса и отвращение.

Шепата самозванци, нарекли себе си гръмко „реформатори“, разиграха за пореден път цялата държава на малкия си пръст. От свалянето на кабинета Орешарски до днес пърформънсът им дефилира през де що имаше институции, и тъй като в парламентарните банки и в министерските кресла им стана досадно и скучно, този път решиха да спретнат зрелищен флашмоб във върховното съдилище, та дори личният им президент се включи в аплаузите. Скорострелно масовката на артистичното малцинство излезе отново на жълтите павета, изпаднала в двугодишна абститенция за сваляне на правителства. И удобно забрави, че именно актьорите в главните роли сглобиха нескопосано своя „умен“ и „красив“ Франкенщайн, за да бъдат част от същото това правителство.

Реформаторският блок не просто преяде с власт. Той препи и изпадна в безсъзнание. Неадекватните и абсурдни действия на този политически субект говорят не просто за пълното му откъсване от реалността, но и за шокираща липса на елементарна отговорност пред съдбата на нацията, която на свой ред издава едва доловими признаци на живот сред руините и останките от някогашната държавност.

В нашата бедна и омаломощена България, докарана за четвърт век до безпрецедентна национална катастрофа без да е водила война, един безсрамен политически елит продължава разгулната си вакханалия, за да граби още и още. И явно има много за грабене, колкото и това да изглежда невероятно за мизерстващото население.

Изводът от разиграващия се властови цирк е повече от тревожен.

Политическата каста в България е убедена, че може да разиграва безнаказано коня си както и където пожелае. Обществото е изтощено, изцедено и лишено от автоимунна защита и съпротива. То е като кит, самоубиващ се на брега, и сякаш е изпаднало в безнадеждното осъзнаване, че е изгубило битката си с океана. Властта е наясно с това и няма никакви опасения, че недоволството може да бъде изпуснато от контрол. Рестрикциите продължават с пълна пара, докато междувременно представителите на височайшия един процент вече дори не крият поне от кумова срама ожесточената битка за кокала помежду си. Тази битка се разиграва публично и без никакъв свян, а телевизионните студия са декорираната сцена на пошлото риалити шоу.

Всичко това се случва на фона на взривоопасна геополитическа обстановка, която сякаш по чудо до този момент ни заобикаля. Светът влиза в нова война и вече дори снишаването не може да бъде изход. Идва времето, в което България няма да има къде да се скрие.

На властта обаче хич не й пука. Тя е обсебена единствено от зловещата битка за кокала и от собственото си поединично оцеляване.

Най-обезпокоителното е, че няма алтернатива. И това го знаем всички – власт и общество.

Ето тази е най-тревожната истина.

Това е проблемът, за който не говорим. Оставяме го по силата на някаква пагубна инерция в тъмния ъгъл на съзнанието си и не се осмеляваме да го осветим. Насочваме цялата си остатъчна съпротива към отразяване на безумието, случващо се на сцената. И неволно ставаме част от спектакъла на статуквото.

И всъщност тази е целта.

Няма ли край всичко това?!

Единственият изход е инстинктът ни за самосъхранение да проработи. А той ще проработи тогава, когато вече няма накъде и когато бъде достигната критичната точка на търпимост.

Междувременно се оказа, че българинът може да търпи много. Твърде много. Той не трепва дори когато смъртта го гледа в очите. И вярва до последно, че може да я надхитри.

Дали ще успее да го направи отново, ще научим скоро. Защото това, което отгледахме в пасивността си, ще излезе от пепелта на историята и времето до този миг е неизбежно кратко. Дали сме охранявали в пепелищата Феникс или сме изхранвали чудовището на Франкенщайн – това ни предстои да узнаем на финала на днешния спектакъл.

 

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. yan каза:

    Коментариите:
    Един продължава да псува соца.
    Друг търси някакви алтернативи -откъде не знае.
    И никой не казва царят е гол.Този строй е кофти, не става- извиква всичко най зло.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни