„Южен поток“: Турция се препъна – България има нов шанс

autor-onufrienko

В ситуацията, в която се намират Русия и Турция, България може да осигури доставка на газ от четири до пет доставчици, каза българския премиер Бойко Борисов. И не само това, „ние имаме шанс да си върнем руските туристи, това е практически гарантирано”, смята премиерът. Борисов изрази надежда, че изграждането на газоразпределителен център в България също ще бъде реализирано, съобщава ИТАР-ТАСС ./бел.ред. агенцията цитира инервюто на Б. Борисов за „Панорама” по БНТ от 4 ноември/

image001-2-420x266Историята отново направи неочаквано салто – само преди година проектът „Южен поток“ беше закрит. На изпълнението му попречиха неконструктивната позиция на Европейския съюз и нерешителността на България, която не издаде в срок разрешителното за изграждане на газопровода. На 1 декември 2014 г. Владимир Путин, след преговори в Турция, съобщи за закриването на „Южен поток“ и обяви алтернативния проект „Турски поток“

Това беше удар за България, която по този начин се лиши от статута на транзитна държава и свързаните с него икономически ползи, оставайки, както и преди, само купувач на руския газ. И оставайки част от тези клиенти, при които газът идва най-накрая, преминавайки през други страни, и на по-висока цена.

Въпреки това България все още не е изгубила надежда за възраждане на „Южен поток“. Тя издаде изискващото се по-рано разрешение за вече затворения проект и дори заяви, че е готова да изгради хъб със собствени сили. По същия начин се опомниха и европейските бюрократи.

Независимо от това, позицията на руското ръководство беше твърда – проектът е затворен и не е нужно да се опитваме да го съживяваме.

Трябва да се каже, че „Турски поток“, както и газопроводът, преминаващ през територията на Украйна, имат голям недостатък: ненадеждност на транзитните страни. Както Украйна, така и Турция са известни със своите капризи, или по-точно – с капризите на своите ръководители.

Лидерите на Украйна в целия период на „независимост“ постоянно поставяха пръти в колелата на газовия транзит, тормозеха руските си колеги с оскърбителни политически атаки, с непрекъснати искания за отстъпки и промени в договора, както и със заплахата за прекъсване на доставките на газ за Европа. Подборът на количествата газ, предназначен за европейските потребители, беше нещо обичайно.

Всъщност, и „Северен поток“, и „Южен поток,“ и „Турски поток“ бяха изведени на първа линия, за да се заобиколи ненадеждната до безобразие Украйна като транзитна държава.

Трябва да отбележим, че преди една година, когато „Турски поток” беше анонсиран, се чуха песимистични гласове, предупреждаващи, че да се „запали“ Турция и да се превърне в абсолютно същата ненадеждна транзитна страна като Украйна, е лесно. Както и че „Турски поток“ просто ще премести горещата конфликтна точка от Украйна в Турция, без да има никакви преимущества пред украинския транзит.

Уви, те се оказаха прави – турските ръководители – президентът Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателят Ахмет Давутоглу, показаха своята пълна неадекватност и ненадеждност като партньори в планирания руско-турски газов бизнес. Никакви ползи от проекта „Турска поток“ и от други взаимноизгодни проекти не можеха да предотварят нападението срещу руския бомбардировач, изпълняващ мисия срещу ИДИЛ. Нео-османските амбиции за тях се оказаха по-важни от добросъседските отношения и от годишните печалби в милиарди от сътрудничеството с Русия.

Интересно, че за тези планове на Турция WikiLeaks предупреди преди повече от шест седмици в своя Twitter:

twitter567

„WikiLeaks 10/12/2015: Той каза, че Ердоган се страхува от избори и планира да свали руски самолет“

Санкциите срещу Турция, наложени от Русия в отговор на коварната атака на Су-24 над сирийска територия, включват и прекратяването на споразумението за „Турски поток“, като не се изключва и пълната му отмяна. В резултат на това се отвори възможността за възраждане на „Южен поток“, по който голяма част от споразуменията бяха постигнати по-рано.

Ще се съгласи ли на това руското ръководство? Това е труден въпрос.

От една страна – ако се отстранят противоречията, които възникнаха заради позицията на Европейския съюз по „Третия енергиен пакет“, завръщането към реализацията на „Южен поток“ изглежда много привлекателно. Още повече, че проектната документация вече е готова и част от работата вече е свършена, за разлика от „Турски поток“, което е на етап договор. Ако проектът не бъде спрян и впоследствие прекратен, до края на тази година „Южен поток“ може да подаде газ към Южна Европа. От друга страна – вече е постигнато споразумение за „Северен поток-2“.

Още повече, че заършването на „Турски поток” се планираше едва за 2019 г., докато за завършването на възродения „Южен поток“ ще бъде достатъчна година и дори 6 месеца – което не е маловажно, предвид трудната ситуация в Украйна.

А отчитайки, че пускането на „Южен поток“ ще позволи заобикалянето на украинския транзит, това от една страна ще избие и последния коз от ръцете на привикналото към газов шантаж украинско правителство, а от друга – окончателно ще неутрализира подкрепата на украинската хунта в Европа. В същото време това ще направи Украйна по-малко ценна за САЩ като инструмент за натиск върху Русия.

Така или иначе, Русия има много възможности – освен „Северен поток-2“, „Турски поток“ и „Южен поток“, има и варианти за увеличаване на транзита през Беларус. И това е само ако говорим за пътя на газа към Европа …

Като цяло, това отразява доброто старо правило – прав е този, на когото е стоката, а не този, който получава копейки за разрешението тя да бъде превозена през негова територия. И най-упоритите всеки път се убеждаваха, че алчният винаги може да бъде заобиколен.

Какъв ще е изборът на руското ръководство – само времето ще покаже. Да се ​​надяваме, че Владимир Путин и неговият екип ще демонстрират своята запазена марка – „асиметричен отговор“ на предателството на господата Ердоган и Давутоглу.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: Журналистическая правда

Още от автора: Михаил Онуфриенко

Михаил Онуфриенко

Михаил Онуфриенко е един от най-известните блогъри в Украйна и Русия – блогът му „Великая Русь” http://mikle1.livejournal.com/ има от 250 000 до 500 000 посетители на ден. С политическа публицистика се занимава от времето на Оранжевата революция в Украйна. Автор на видеопроекта „Истината за Украйна в 500 секунди”. Негови текстове се публикуват във водещи руски медии.

  1. Христо Михайлов каза:

    То понеже, ние Българите сме много надеждни, та затова са ни оставили на произвола, а и прав ни път, накъдето са ни подкарали, освен да се тръшкаме, друго не можем.

Оставяне на коментар към Христо Михайлов

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни