Мисля си в момента за всички вас

Мисля си в момента за всички вас, изморените от настоящата ситуация; за факта, че ви е по-лесно да живеете със спомени – и дори да захвърлите всичко – отколкото да се мъчите с нови идеи. Робите винаги са били „лош материал”: никой и никога – нито в историята, нито в любовта – не е обичал истински своя роб! Мисля си и за разликата между страстния човек и безстрастния. „Страстният, казва робът, когато яде, усеща вкуса и му се наслаждава; безстрастният усеща вкуса, но не му се наслаждава”.

Мисля си също, че ми трябваше доста време, за да се събудя от съня, в който тънат повечето. Този креслив, подъл, необразован, безплоден, brave new български свят, в който сами се набутахме да живеем… С нашия ирландски късмет. Българската 2015-та: 50 нюанса тъпо. Докато чакам българите да пораснат и да се сложи край на политическия инфантилизъм, избираме все едни и същи – прости. Антиутопията на необразованите, привидността на пост-комунистическия тип демокрация, тихото отчаяние на умните, прирастът на послушния плебс. Спомени за бъдещето, прогнози за миналото. Нашето настояще ли? Дяволи, които падат от Рая, но по някаква си посткомунистическа гравитационна причина, не се пребиват.

Любовта, само да напомня, разгръща личността и ни преподава част от основните уроци за действителността, докато сексуалните завоевания развиват единствено „Аз”-а. Това ме изпълва с необяснима тъга.

Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някого, който може да бъде обичан. За съжаление часовникът тик-така, часовете се изнизват. Миналото се увеличава, бъдещето се смалява. Възможностите стават все по-малко, съжаленията – все повече. Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив. Работещи бедни… Живи мъртъвци… Нищожни свръхчовеци…

Равнодушието е парализа за душата, нейна преждевременна смърт. Животът, прекаран в душевно и емоционално безделие, не може да бъде чист. И за да не бъда голословен, нека завърша с два цитата:

„Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта. Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание. Този, който обича много жени – познава жените; този, който обича една – познава любовта.“ *

„Защо ми ровиш в душата? Какво точно търсиш в нея?
И ти ме обичаш, викаш…Възможно е. Даже не споря.
Тя, любовта си е лична и моята си е моя, а не твоя!“ **

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК