Днес навършва 80 години Ален Делон – една от незабравимите френски легенди на киното – когото все по-рядко можем да видим на големия екран. Последният филм с негово участие, показван у нас, бе комедията „Астерикс на Олимпийските игри” (Astérix aux jeux olympiques, 2008), в която се превъплъщава в … Юлий Цезар. През 2010-а се снима във френско-белгийската телевизионна продукция „Un mari de trop”, а през 2012-а се появи и в руска комедия или по-скоро мелодрама, озаглавена „С новым годом, мамы!”. Определено може да се каже, че отдавна се е разделил със статута си на звезда, която мечтаят да снимат повечето от най-прочутите кинорежисьори по света. Поне аз не си спомням за някой значим филм с него след „Нашата история” (1984) на Бертран Блие и „Нова вълна” (1990) на Жан-Люк Годар.
Ален Делон е роден в малко градче (Sceaux, Hauts-de-Seine), днес предградие на Париж, където в детството му периодически е изключван от различни училища.
В началото на 50-те години служи във френските въздушно-десантни войски в Индокитай. След уволнението си от армията работи като продавач, сервитьор, портиер. Дебютира в киното през 1957 година във филма „Когато се намесва жената” (Quand la femmes s’en mele).
Решаваща за кариерата му на киноактьор се оказва 1960-а, когато два филма с негово участие са удостоени с международно признание. „В зенита на слънцето” (Plein soleil), който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплъщава в образа на беден, но дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло, а съвсем друг е ангелоподобният му герой от „Роко и неговите братя” (Rocco e i suoi fratelli). Работата му с режисьори от ранга на Рене Клеман и Лукино Висконти му дава възможност още много рано да разчупи щампата на екранния красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор.
Когато по червения фестивален килим в Кан преди пет години неостаряващият Делон премина за пореден път, мнозина си припомниха думите му: „Никога няма да ме видите остарял и грозен, защото преди това ще съм се оттеглил или умрял.”
Не случайно в една неотдавнашна анкета бе класиран в челната петорка на най-привлекателните актьори-ветерани от целия свят.
Действително първото нещо, с което винаги се асоциира неговото име – е обаятелната му външност. Припомняйки си обаче по-известните филми с негово участие, няма как да не ни удиви фактът, че по-често е пресъздавал отрицателни персонажи, отколкото положителни. Защо ли?
Може би защото зад красивата му външност се крие противоречива личност с нелицеприятни тайни, което не е могло да убегне от проницателния взор на ирежисьорите, с които е работил.
НЕВЕРОЯТНИТЕ ПЕРИПЕТИИ В ЖИВОТА МУ
биха затруднили всеки журналист, опитващ се да пише за него. Самият Делон признава, че трудният му характер е причина за много от неприятностите, които са го съпътствали постоянно.
„Аз съм строг с хората, с които работя и които ме обкръжават, но също толкова строг съм и към самия себе си. Макар че, това едва ли е смекчаващо вината обстоятелство”. И наистина не е – особено по отношение на сина му Антъни, който не може да забрави страха от своя баща през детството си.
Преди време Франция бе потресена от сериозния конфликт между двамата, предизвикан от опита на Антъни да припечели, произвеждайки дрехи с марката „А. Делон”. Разгневеният актьор го осъжда да заплати компенсация от 70 хилади франка, заради неправомерно използване на запазената му марка. А после в популярна тв-програма обяснява: „Казват, че е трудно да бъдеш син на Ален Делон. Не по-малко трудно е да бъдеш и баща на сина на Ален Делон.”
Именно ролята на баща се оказва непосилна за актьора, превъплъщавал се с успех в над 90 филма. Може би затова напоследък прави всичко възможно, за да поправи грешките си от миналото. Неотдавна например успя да отнеме чрез съда попечителството над 16-годишния си син Ален-Фабиен от майка му Розали ван Бремен, с която се разделя през 2002 г. От нея Делон има и дъщеря на име Анушка, която учи актьорско майсторство в Париж.
Двамата играят на сцената в спектакъла „Обикновен ден” по пиеса на Ерик Асу.
Стане ли въпрос за наследниците на Ален Делон, обикновено се премълчава, че
ИМА НЕЗАКОНОРОДЕН СИН
от кратката връзка с германската певица и модел Нико. Кристиан Арон Булон се появява на бял свят на 11 август 1962 – две години преди раждането на Антъни Делон. Любопитното е, че за възпитанието на детето помага майката на актьора (Едит) и дори му дава фамилията на втория си съпруг – Булон. Това обтяга още повече отношенията между нея и Делон, които и без това никога не са били особено гладки. Почти веднага след развода си с неговия баща Фабиен Делон (корсиканец по произход, който бил собственик на киносалон), тя се омъжва за Пол Булон, собственик на месарница, след което зарязва 4-годишния Ален. Поверява го на мадам Неро, в чието семейство бъдещата звезда прекарва няколко години. Връща се при майка си едва след трагичната гибел на съпрузите Неро.
Липсата на родителско внимание и грижи оставя своя отпечатък върху психиката на малкото момче. Изключват го от всички училища и пансиони, заради лошо поведение и слаб успех. Тогава вторият му баща решава да го обучи за месар и много скоро Ален започва да разфасова бутове в магазина на Пол Булон.
Точно тогава настъпва един от необяснимите обрати в живота му, запратил го чак във Виетнам, където Франция води една от последните си колониални войни.
Съществуват различни версии относно това – как още непълнолетният Ален Делон попада във военноморския флот? Според една, той сам скрива истинската си възраст, според друга – военните умишлено си затварят очите със съгласието на родителите му, разбира се. Версията, че на тях може би им се е искало да го разкарат по-далеч от дома, лансира за пръв път актрисата Симон Синьоре. Тя разказва, че докато снимали филма „Вдовицата Кудер” (1971) самият Делон й споделил как бил „принуден” да замине като доброволец на война.
Актьорът обаче никога по-късно не споменава нещо подобно. Напротив – винаги изтъква ролята на армията за укрепването на характера му.
ТАЙНАТА НА СВЕТКАВИЧНИЯ МУ УСПЕХ В КИНОТО
Още по-противоречиви са сведенията за това как неизвестният младеж, който след завръщането си от Индокитай работи като сервитьор, успява да си пробие път в киното толкова бързо.
В книгата на Бернар Виоле „Тайните на Делон” (Les mystères Delon) са изнесени немалко подкрепени с документи факти за този тъмен период от живота на актьора. Ровейки се из полицейските протоколи, авторът на скандалния бестселър разкрива свидетелства за това, че Делон е засичан в компанията не само на проститутки, но и на хомосексуалисти. Известен със своята нетрадиционна ориентация е и Хенри Уилсън, който запознава красивия младеж с хора от филмовия бизнес и дори му издейства пробни снимки, в резултат на които Делон получава предложение за работа в Холивуд. Той обаче се вслушва в съветите на Жан-Клод Бриали, Бернар Блие и Ив Алегре, че най-добре за един актьор е да започне кариерата си в родината.
В своето разследване Виоле отделя значително място и на аферата със сръбския имигрант Стефан Маркович – бодигард на звездата и младата му съпруга Натали. Той намеква, че е напълно възможно в убийството му да е замесен актьорът, който веднъж пред свидетели се заканва, че ще го очисти, ако разбере, че се опитва да прелъсти жена му. През октомври 1968 г. Маркович е намерен мъртъв на градското сметище. Откриват негово писмо до брат му, в което споменава за заплахите на Делон. Той обаче не е подведен под отговорност. Обвиняват отдавнашния му приятел Франсоа Маркантони, един от шефовете на марсилската мафия, който също е споменат в писмото на Маркович. Маркантони представя солидно алиби и делото е потулено.
Според Бернар Виоле, успехите в бизнес начинанията на кинозвездата (хазарт, боксови мачове, конни състезания) се дължат на връзките му с престъпните кръгове. Например боксовият „мач на века” между Карлос Монцон и Жан-Пиер Буте, организиран от Делон, предизвиква недоверието на разследващите журналисти, които успяват да разкрият, че резултатът е бил нагласен предварително от мафията.
Не е ли странно, че въпреки заканите си Ален Делон така и не успява да предотврати публикуването на разобличителната биография и да подведе под съдебна отговорност нейния автор?
ЛЮБОВНИТЕ АФЕРИ НА ЗВЕЗДАТА
са били най-често във фокуса на медийното внимание, а сред най-одумваните е връзката му с Роми Шнайдер, чиято любов Делон оценява по достойнство едва след преждевременната й смърт. Неотразимият прелъстител буквално я влюбва в себе си, докато се снимат във филма „Кристина” (1958). 20-годишната Роми, която по това време е вече известна актриса в Германия и Австрия, получава 7.5 млн. франка, а на неизвестния (все още!) неин партньор дават едва 300 хиляди.
Скоро обаче ролите се разменят – тя се отдръпва от повечето си ангажименти в киното, за да може да бъде повече с него, а той прави шеметна кариера. И когато всички очакват най-после да се оженят, Делон я изоставя, за да се ожени за бременната от него Натали. Ужасното е, че Роми научава за това от вестниците, защото Делон не се осмелява да й признае открито за изневярата си.
Доста по-късно, вече разведен, той я среща отново на снимачната площадка на „Басейнът” (1969) и … всичко започва отново. Но точно тогава се увлича по Мирей Дарк, с която ще прекара следващите 15 години от живота си. А изоставената отново Роми така и не успява да се възстанови след повторната раздяла.
Делон продължава да сменя като носни кърпички партньорките си, преди да срещне холандската манекенка Розали Ван Бремен, с която се надява да изживее старините си. Но се случва невероятното – тя го напуска и се прибира в родината си с двете им деца. Горделивата звезда за пръв път в живота изпитва болката от любовното разочарование…
В последно време знаменият актьор живее съвсем сам в обкръжението на любимите си кучета в своята вила в Швейцария.
Източник: Другото кино
Оставяне на коментар