За 2 години Китай е произвел повече цимент, отколкото САЩ за целия XX век.
Изненадващо, нали? Ако говорим конкретно – за последните две години Китай е произвел 4 милиарда и 890 милиона тона (4.9 гигатона) цимент. Русия произвежда годишно 65 милиона тона цимент – и както е видно, домовете около нас растат като гъби. За какво използва Китай това безумно количество цимент? И защо САЩ успяват да живеят без такива обеми на циментовата индустрия (за тези, които не знаят – САЩ произвежда почти двойно по-малко цимент на глава от населението, в сравнение с „разкъсваната на парчета от санкциите“ Русия)?
За да разберем къде е фокусът – нека да разгледаме един типичен американски град (като пример да вземем Лос Анджелис). Той изглежда така:
САЩ, Лос Анджелис
В самия център на града е Даунтаун – квартал от небостъргачи с офиси на банки, застрахователни дружества, инвестиционни фондове, централи на големи международни корпорации. А в радиус на няколко десетки и дори стотици километри от центъра на града са предградията – мравуняци, където като под линия са наредени едноетажни и двуетажни къщи. Това е мястото, където живее по-голямата част от американското население. Отблизо изглежда така:
Предградие в САЩ
Ето и поглед отгоре:
Предградие в САЩ
Да, да – къщите са наредени плътно една до друга, почти стена до стена. Така американците се опитват да икономисат от разходите за комуникации (къщите буквално са нанизани на една обща тръба с вода, канализация и кабели с електричество). Не е добре, защото дори и малка едноетажна къща заема огромна площ. Ако сравним условно плана на предградията с разположението на апартаментите в типичните 5-етажни блокове от времето на Съветския съюз, предградията с еднакъв брой жители ще заемат площ, около 10 пъти по-голяма от 5-етажните сгради. Ако вземем за база типичните за съвременна Русия 18-етажни монолитни стоманобетонни сгради – разликата в заеманата площ ще бъде почти 40 пъти. Отчитайки алеите и други общи площи, цифрата ще спадне леко, но като цяло предградията са с около 20-30 по-малка плътност от 18-етажните жилищни сгради. Тоест, при еднакъв брой жители, комуникациите ще се съберат не на 1 кв. км, а на 20-30 квадратни километра.
По тази причина американските градове заемат наистина огромни площи (а всичко това са и тръби, кабели, пътища и транспорт). За да се оценят нагледно мащабите, вижте сравнителна карта на застрояването в американските градове (в червено), и най-големите мегаполиси в света (в зелено):
Застрояване на големи световни градове
Разликата е очевидна – сравнете 5-милионния Санкт Петербург (със всичките си дворци, музеи, паркове) и 3.8-милионния Лос Анджелис (състоящ се предимно от жилищни мравуняци). И помислете в какъв ад се превръщат опитите за поддръжка на комуникациите на такава площ, при положение, че дори и в Санкт Петербург за това се изискват не малко пари и постоянни усилия.
Къщите в предградията, разбира се, са изградени от гипсокартон. В това е и смисълът на ниското строителство – 18 етажа не могат да бъдат изградени от гипсокартон, защото сградата ще се срути още в процеса на изграждане. Но 1-2 етажа могат да се слепят лесно от тънки дъски и гипсокартон. Както се и прави. И смисълът е не само и не толкова в намаляването на разходите за строителство, а в намаляването на жизнения цикъл на сградата, която да се „разпадне“ с изплащането на ипотеката. В противен случай, търсенето на нови жилища ще се срине – американците ще живеят във все още пригодните си за обитаване стари домове. Кой тогава ще тегли нови ипотеки и ще наема нови строители?
Това е известна схема. „Крайслер“, например, не грундира вътрешните панели на автомобилите си не толкова, за да спести няколко долара от боя – смисълът е да се съкрати животът на машината. Няколко години, докато ръждата я разяжда отвътре, колата изглежда страхотно отвън, но когато „язвите“ на корозията излязат навън, много бързо се превръща в една развалина на дупки, която собственикът ще закара на сметището, за да си купи нова съвсем скоро.
Точно така се строят и масовите, „ипотечни“ къщи в американските предградия. И дори някой да построи къщата си добре, след изплащането на ипотеката ще бъде заобиколен от съборетини, със съответния контингент жители.
Китайската урбанизация върви по различен, много по-неразточителен път. Китай строи многоетажни домове от бетон.
Китай строи многоетажни домове
Погледнете тази снимка внимателно и ще видите какви гигантски площи са бетонирани тук.
Между другото, в китайските градове на глава от населението се падат средно 31,5 квадратни метра жилищна площ (това е през 2010 г., сега е още повече). Това е приблизително с 50 на сто повече, отколкото в Русия. Бедните китайци, толкова бедни…..
Освен жилищата, голям консуматор на цимент в Китай е пътното строителство. В края на 2013 г. общата дължина на автомобилните пътища в Китай превишаваше 4,1 милиона километра, включително 104.5 хиляди километра магистрали. До края на 2014 г. магистралите бяха вече 111 900 километра. Растежът през последните години е с около 10 хиляди километра магистрали годишно. Това означава, че всяка година Китай изгражда високоскоростни пътища с по-голяма дължина, отколкото е магистралата от Москва до Владивосток.
Системата от национални автомагистрали в Китай (China National Expressway Network) е най-голямата в света. А преди 1987 г. Китай не е имал нито един километър магистрала. Нито един!
Съвсем друга история са специфичните китайски технологии за строителство върху сложен релеф:
Автомагистрала в Китай
В края на 2014 г. в Китай са били регистрирани 264 милиона моторни превозни средства, от които 154 милиона автомобили (около 117 милиона от тях – леки и лекотоварни). Годишно автопаркът на страната се увеличава с 20-22 милиона автомобила.
Днес в Китай има 300 хиляди моста (хиляда от тях са с дължина над 1 километър). От 100-те най-големите въжени мостове в света, 55 са в Китай. А ако вземем 40-те най-големи въжени моста в света, се оказва, че 20 от тях са разположени над река Яндзъ, разбира се, в Китай:
Въжените мостове над река Яндзъ в град Ухан
Какво знаете за град Ухан? Wǔhàn – град със субпровинциален статус в провинция Хубей. Това нищо не ви говори, нали? Някаква си китайска грамота сигурно. Неголямо градче някакво… с 10 милиона жители. В същото време град Ухан е необичаен, той е интересен дори само заради това, че се състои от три части – Учан (武昌, Wuchang), Ханку (汉口, Hankou) и Ханян (汉阳, Hanyang), които заедно се наричат „триградието на Ухан“. Тези три части са разположени една срещу друга по бреговете на реката, свързани са с мостове, единият от които се счита за първия мост от съвременен тип в Китай и се нарича просто „Първият мост“. Това по принцип е типично за Китай – първо така, скромничко, „Първи мост“ и нека останалият свят си гледа работата, понеже йероглифът „Един под небето“ означава Китай. И няма повече никой – един под небето.
Град Ухан е основан преди повече от 3000 години. Той е 10 пъти по-стар от Санкт Петербург и 5 пъти по-стар от Москва.
През 1911 г. именно в Ухан поддръжниците на Сун Ятсен организирали Уханското въстание, което довело до падането на династия Цин и установяването на република в Китай. През 1967 г. в Ухан по време на „културната революция“ (де факто – на гражданската война в Китай), избухват ожесточени сблъсъци с хунвейбините. Когато ситуацията в града стигнала до предела си, жителителите започнали да образуват отряди за самоотбрана. Войските на генерала от Народноосвободителната армия на Китай Чен Цзайдао влизат в града и разгромяват както местните партийни органи, така и организациите на хунвейбините и цзаофаните, подкрепящи „милионите герои“ (всъщност, около 500 000 души, организирани в самозащита). При това той игнорирал преките нареждания от Пекин, арестувал двама служители на Мао и не позволил на Чжоу Енлай да слезе от самолета в Ухан, като го заплашил с танкове. От Пекин били изпратени няколко дивизии и още след първата заплаха за откриване на огън Чен Цзайдао незабавно се предал. Въпреки че тези самоволни действия са осъдени, това е първият опит за използване на армията за възстановяване на реда, което по-късно, през 1969 г., позволило хунвейбините до голяма степен да бъдат ликвидирани. Чен Цзайдао бил уволнен от длъжност, но през 1972 г., по времето на Мао, бил реабилитиран и приет в състава на Централния комитет на Китайската комунистическа партия през 1978 г.
В известен смисъл Ухан е китайски аналог на Санкт Петербург, „културна столица“ и град на всички революции. Интересно е, че уханският диалект е събрал в себе си всички основни диалекти в Китай и от гледна точка на лингвистиката е идеална основа за общокитайски език. Въпреки това, по политически причини официалният език в Китай е базиран на пекинския диалект. Това придава особена острота на уханската опозиция в отношенията й с „пекинските бюрократи“.
Но доста се отвлякохме. Нека се върнем към цимента. Както можете да си представите, мостовете изискват много цимент. Страшно много. Дори ако самият мост е от стоманен такелаж – негова котва са гигантски бетонови конструкции.
Най-дългият океански мост в света, Хонг Конг – Чжухай – Макао, е и един от най-големите инфраструктурни проекти в Китай. Мостът ще свърже Хонконг и Макао. Завършването му е планирано за 2016 г. За този район в югоизточната част на Китай (делтата на Перлената река) урбанистите готвят титлата на най-голямия мегаполис на бъдещето. Наблизо е Шенжен – гигантска високотехнологична област на промишлеността и логистиката. Въобще, това ще бъде ПЪПЪТ НА СВЕТА. И земята под него трябва да бъде от бетон, а не от хартия.
Но тук има и летища. Управлението на гражданската авиация на Китай одобри план, според който повечето от дори малките региони на страната ще имат свое собствено летище. Поставената цел е до 2030 г. броят на въздушните пристанища в Поднебесната от сегашните 399 до достигне 2 хиляди. Тоест, годишно Китай ще строи над 100 летища, за да създаде общо 1600 за някакви си 15 години.
И това не е онова съветско фукане с макаданови писти и барака за няколко селскостопански самолети – в Китай аерогарата си е аерогара, с бетонни писти за съвремени лайнери.
Какво знаете за град Кунмин? Нищо. А той има ето такова летище.
Международното летище на Кунмин, провинция Юнан
Какво знаете за градчето Хъфей? Е, някои може би си спомнят само за автомобилите Хъфей (Brio, и т.н.), които се правят там. А междувременно той има летище, на което много столици ще завидят.
Международното летище Хъфей, провинция Анхуей
Всичко това е бетон. Колосални количества бетон.
Някои казват, че според световните стандарти летищата в Китай не са толкова големи. Да, да…. Пекин, с неговите 86 милиона пътници, е на второ място в класацията на най-големите летища в света, губейки само от Атланта. Вярно е, че ако се вземат заедно двете летища на Шанхай, резултатът ще е по-голямо летище от това в Пекин, но нека не го правим, би било политически некоректно.
За протокола – най-голямото в Русия – реновираното летище Пулково, би влязло в двайсетицата на най-големите китайски летища с мъка, достигайки едва 19-то място. Да, хич не са големи летищата в Китай…
В момента Китай притежава най-голямата в света мрежа от скоростни и високоскоростни жп линии, надвишаваща тези в Япония и Европа, взети заедно. Това е такава разлика, че никой повече няма да може да я преодолее. Огромната мрежа от високоскоростни жп линии (HSR) постепенно опасва цялата Поднебесна с гигантски естакади и виадукти, достигащи дължина от 100-150 км. Виадуктът Данянг – Куншан, който е част от високоскоростната железопътна линия Пекин – Шанхай, със своите 164.8 км (9 км от които преминават над откритите води на езерото Янгченг) – е абсолютен световен лидер.
Или високоскоростната жп магистрала Гуанчжоу-Гуйян: със скорост от 250 км/ч влаковете прелитат през 510 моста и 236 тунела.
И всичко това също е бетон.
За да прецените нивото на китайските железници, няма да ви показвам претенциозните жп гари в Пекин и Шанхай – отново ще ви покажа малкия Ухан.
Жп гарата в Ухан
Тук всичко е възможно най-скромно. Ако видите високотехнологичната жп гара на Шенжен, където влаковете се движат на пет различни нива, разположени едно над друго в различни посоки – разумът ви може и да не оцелее. А вие сте ценни за нас, скъпи читатели.
Между другото, знаете ли къде се намира най-голямата сграда в света? Мислите си, че това е Пентагонът във Вашингтон (както си мислят наивните американци) или летището в Дубай (както си мислят не по-малко наивните европейци)? Не. Най-голямата сграда в света – това е New Century Global Centre ChenDu в китайския град Ченду, с площ три пъти по-голяма от тази на Пентагона.
New Century Global Centre в Китай, Ченду
Мегакомплексът заема площ от 1.76 млн. кв. м. Височината му е 100 метра, а страните му са 500/400 м. Вътре се намира най-големият изкуствен плаж в света – с изкуствени вълни, изкуствено слънце и дори изкуствен лек морски бриз.
New Century Global Centre в Китай, Ченду
Светът нервно пуши в ъгъла от подобен патос.
А между другото, днес 40 на сто от китайците живеят в градовете. Властите планират до 2020 г. тази цифра да достигне 55%. Задачата е през следващите 16 години в градовете да се преселят от 300 до 400 милиона селяни. Китай вече не е аграрна държава.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Руский топ
В Китай има всичко… дори и това:
http://www.idi.bg/blogs/view/blog/2524