Трите милиарда евро и безвизовият режим изглеждат като капитулация на Европа пред Турция. „Всичко ще ви дадем, само дръжте бежанците“ е като че ли политиката на Брюксел.
Но само на пръв поглед.
Всъщност, Европа обещава нещо в бъдеще продължително време. Турция знае, че е така. Но тя има остра нужда от декларативната солидарност на европейците. Властта трябва да успокои хората. След руските контрамерки бизнесът ръмжи и си показва зъбите, кюрдите са надигнали глава и оръжие, генералитетът изглежда неспокоен, интелигенцията е стресната, ислямските главорези смятат, че са изиграни.
Плюс това, Ердоган е унизен, съюзниците се дърпат, Русия обира лаври и налага влияние.
По-неприятно е това, което се очертава: по всичко личи, че след като Асад овладее Сирия, кюрдите ще получат автономия, подобна на тази, която имат в Ирак. Тогава през тяхната територия бързо ще се прекарат тръби, които да докарат до сирийското средиземноморско крайбрежие не само кюрдския, но и иракския и, особено важно, иранския петрол и газ. От една страна, значението на петролопровода Киркук – Джейхан, който минава през Турция, рязко ще намалее, ще рухнат приходите от транзита, ще спре захранването на икономиката с евтин петрол, ще изчезнат и възможностите за политическо давление над Ирак и Сирия. От друга, бедната на петрол и газ Турция се надяваше да сложи ръка върху свръхбогатите находища в Северен Ирак и Сирия и така да уравновеси енергийния си баланс за десетилетия.
Сега това отива на кино.
Вероятно Давутоглу е разяснил на Брюксел положението. Или ще ни признаете за европейци, ще ни напълните курортите, ще ни изкупувате продуктите, ще ни приемате работниците, или ще очаквате етнически, социални и религиозни размирици с елементи на гражданска война. При тази перспектива Европа естествено ще гледа да успокои на думи турците, ще им се закълне, че ще ги приеме за европейци и ще им окаже помощ. Тя има целия интерес да дава обещания и дори пари, само и само Турция да не пламне. Тогава сирийските бежанци ще изглеждат като нежна утринна роса в сравнение с пороя, които може да ни връхлети от самата Турция.
Турското ръководство видимо полага усилия да овладее положението. Но ако види, че няма да успее, не е изключено да опита някой рискован, неразумен ход с използване на военна сила или заплаха, какъвто беше свалянето на СУ -24. Европа е наясно, че Анкара може да бъде непредсказуема и затова обещава, но чак за края на следващата година.
Дотогава предстои да видим ще направи ли Турция опит за самоубийство и да се подготвим за такъв вариант.
Звучи логично.