Редакционна бележка от 24 октомври 2016: Тези дни (8 октомври) британският The Тelegraph излезе с подробна и напоителна статия относно несбъдналата се експертна прогноза, че Арктика ще загуби изцяло морския си лед до септември тази година – теза, свързана с рекламираното в световен мащаб глобално затопляне. Но какво се оказва – приложените нови сателитни снимки показват, че ледът около Северния полюс не само че не изчезва, а е много повече, отколкото през 2012 година.
По този повод си спомнихме интригуващия материал на Андрей Фурсов, който публикувахме в Мемория през декември 2015 по време на Конференцията за климата в Париж. Един актуален материал за спекулациите, свързани с глобалното затопляне и други прелюбопитни неща ;) Какво всъщност ни предстои – глобално затопляне или нов ледников период? Защо съвременната геополитика има за своя основна опорна точка глобалното затопляне?
Линк към споменатата по-горе статия на The Telegraph от 8 октомври т.г. – ТУК
На 30 ноември в Париж беше официално открита срещата на върха на ООН за климата. На конференцията, която ще продължи до 11 декември, присъстват 147 държавни глави. Основна точка в дневния ред на срещата е приемането на нов документ, който трябва да замени Протокола от Киото. Очаква се държавите да подпишат ново споразумение за ограничаване на емисиите на вещества, които създават в атмосферата на Земята т.нар.“парников ефект“.
Андрей Фурсов коментира това събитие за руския седмичник „Завтра“.
Заплахата от геоклиматична катастрофа, разбира се, не е конспиративна теория. Това е част от реалността, но истината се заключава в това, че по темата за геоклиматичните промени има много спекулации. Можем да ги разделим на две – обикновени заблуждения и два наистина сериозни проблема.
Към заблудите бих отнесъл разговорите за глобалното затопляне. С тази заплаха много често ни сплашват, за да се утвърди необходимостта от „световно правителство“, от нации, обединени около определен център. Но сериозните учени убедително доказват, че навлизаме не в ерата на глобално затопляне, а на нов, малък ледников период. През двадесетте години на XXI век започва нов, 25-ти слънчев цикъл, който много ще наподобява 23-я цикъл от края на XVI-ти до началото на XIX век – „Малката ледникова епоха“.
И още нещо много интересно – разговорите за „кафявото джудже“, както е известна планетата Нибиру. Когато била намерена библиотеката на Ашурбанипал и разшифровано клиновидното писмо (клинописът), историците прочели там за някаква планета Нибиру, която периодично, веднъж на всеки 3600 години, се връща, минава близо до Земята и отива при боговете. Някъде през 70-те години астрономите са открили във външните краища на Слънчевата система небесно тяло, което Зекария Сичин, човек от типа на Ерих фон Деникен, но малко известен в Русия, отъждествява с Нибиру или Немезида. Но реално тази планета никой не е успял да идентифицира. Възможно е дори да съвпадне с Нибиру от асирийските хроники, но в това няма нищо катастрофално.
По този повод си спомням за Вернер фон Браун – разработчикът на Фау-2 и на американските ракети, организирал полети до Луната. Няколко месеца преди смъртта си фон Браун казал на секретарката си, че определени сили на Запад ще направят всичко възможно, за да сплашат населението на планетата и да го карат да вярва в заплаха, с цел да го вкарат под контрола на световното правителство и да разположат оръжия в Космоса, за да контролират Земята. Първият подобен „хорър“ беше с руснаците в главната роля. Но фон Браун отбелязва, че рано или късно тази „история на ужасите“ ще изчезне. Следва планирането на втората ужасна заплаха (Вернер фон Браун е бил информиран човек) – исляма. Освен исляма, той посочва и тероризма, астероидите и заплахата от извънземни. Заплаха от Нибиру се вписва много добре в астероидната заплаха. Значи, остана ни да чуем единствено за извънземните.
Има и два сериозни проблема.
1. Единият от тях е Гълфстрийм, тази печка, която добавя в северноатлантическата част на нашата планета, т.е. на Северна Америка и Западна Европа, около 10-12 градуса. От края на XX век учените говорят за това, че Гълфстрийм забавя своя ход. Това се дължи на топенето на ледовете в Гренландия, обезсоляването на водата и на факта, че земната кора се повдига в Северния Атлантик.
На 20 април 2010 г. се случи едно голямо събитие, което промени ситуацията. Стана експлозия на петролната платформа „Deepwater Horizon“, собственост на British Petroleum (BP). Работата не е в самия взрив, а в това как в последствие, за да избегне големите глоби, BP опита да реши проблема. На мястото на разлива беше изсипано токсично вещество (Corexit – мощен разтворител на нефт, бел.ред), което трябваше да реши проблема с изтичането на нефт, но в същото време причини колосални щети на околната среда, и което е още по-лошо – създаде покривен слой, който не позволява изпаряване на водата. В резултат на това се случиха две неща – топлото течение през Мексиканския залив, което след това се превръща в Гълфстрийм, спря. В края на 2010 г. температурата му беше с 10 градуса по-ниска от предходната година. И не е ясно какво ще се случи по-нататък. Освен това се промени и циркулацията на въздушните маси.
От друга страна, това беше странна експлозия. Работата е там, че една седмица по-рано Голдман Сакс продаде 44% от акциите си в BP на стойност 250 млн. долара. Освен това, UBS и Wachovia продоха съответно 98% и 97% от притежаваните от тях акции на BP. Те обясняват това с финансова нужда, но са доста неубедителни.
С други думи, ако с Гълфстрийм започнат да се случват сериозни неща, то ние ще гледаме на живо филма „След утрешния ден.“ И всичко това ще се случи много, много бързо.
2. Вторият основен проблем е традиционното планетарно прегрупиране, което се провежда веднъж на 12.5 -13 хиляди години, тоест, в средата на слънчевия цикъл. Обикновено това преструктуриране продължава 250-300 години. Разменят се магнитните полюси, променя се наклонът на земната ос, циркулацията на магмата предизвиква земетресения. Тези процеси под земната кора водят до мощен инфразвук, който действа върху всички живи същества.
Масово изхвърляне на делфини или китове на бреговете, гибелта на много птици – страшно много такива случаи са регистрирани през последните години, което значи, че в недрата на планетата текат много сериозни процеси. През последните 30 години се случиха половината от земетресенията за последните хиляда години. Конан Дойл има разказ „Когато земята извика“. Изглежда, че Земята отново ще извика.
Вярно е, че не във всички части на планетата ще изпитат последици от катастрофален характер. На планетата Земя има една област, която в значително по-малка степен ще бъде засегната от катастрофалните промени. През следващите 200-300 години тя ще остане стабилна и обезпечена от ресурси. Тази територия се казва Северна Евразия, а ние я наричаме Русия. Разбира се, Северна Евразия, особено Сибир и Далечния Изток, до този момент все още е неусвоено парче, но в условията на катастрофа можем и да забравим за трудностите на усвояването. От практическа гледна точка, за нас, хората, живеещи в Русия, е важно добре да разберем това просто нещо. Специалните сили на САЩ имат една поговорка: „Ако изглеждаш като храна, рано или късно ще те изядат.“
В условията на криза, недостиг на вода или елементарна липса на пространство и ресурси, Русия трябва да се превърне в непревземаема крепост, за да не й посегне никой. Трябва да действаме на принципа: „Ние сме мирни хора, но нашият брониран влак е на резервния коловоз“. Нужни са ни силна армия, силна флота, силен военно-промишлен комплекс и, разбира се, силни спецслужби – това е гаранцията ни за бъдещето. Гаранция за това, че в условията на природна катастрофа, ако тя се случи, нашата земя ще остане за нас.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: zavtra.ru
Ако не е спекулация от страна на руската „наука“, то това звучи доста сериозно. Интересно е да се проучи обективно експлозията на сондата на ВР и последвалите действия. Но как да стане, като обективна информация няма как да се получи?! Ако можеше да сме информирани реално … Розови мечти, нали?! Е, за това ще ни манипулират и ще ни промиват мозъците, на тези, дето ги имат, де … Системата за информация си е част от „бизнеса“, де корпоративен, де държавен. И там се гони печалбата или държавната политика, а не истината.
Горката ни планета! Накрая, наистина ще вземе да се отърве от този „венец на природата“.
Доста повърхностно изследване, което е построено върху догадки и предположения, никакви реални измервания и чийто извод е, че Русия трябва да се въоръжава и да се страхува от нашествие.
Склонен съм да се съмнявам във верността на идващите от САЩ данни, но ми се струва, че този контрапункт представлява най-обикновена пропаганда за вътрешно ползване в Русия.
От друга страна никога не бива да се забравя, че корпоративната американска пропаганда се противопоставя яростно на идеята за глобално затопляне през последните 25 години.