От една страна, френското правителство мобилизира всички свои медии, за да съдредоточи вниманието на хората към терористичните атаки от 13 ноември и към Конференция на ООН в Париж за климатичните промени Cop21. От друга страна се възползва от общата разсеяност, за да започне нова война с Израел в Ирак и Сирия. Тяхната цел сега е не да свалят светското правителство в Сирия и да унищожат армията й, а да създадат на територията на Сирия и Ирак колониална държава, управлявана от кюрди, и така да притиснат в „задушаваща хватка” арабските държави. Израел така и не се раздели с мечтата си да разшири своите граници от Нил до Ефрат.
На срещата на върха на Г-20 Москва и Вашингтон се договориха финансирането на ИДИЛ (Даеш* ) да бъде пресечено
На срещата на върха на Г-20 в Анталия (Турция), разбира се, бяха обсъждани икономически теми, но главната си остана сигуацията в Близкия изток. Държавните глави проведоха много двустранни срещи, но не стана ясно какви въпроси са обсъдили и за какво са се договорили.
На тази карта, публикувана от Робин Райт в „Ню Йорк Таймс” през 2013 г., са обозначени Сунистан, който Даеш ще създаде през юни 2014 г. и в който ще провъзгласи халифат, и Кюрдистан, който Франция и Израел имат намерение да създадат. Нека отбележим, че на тази карта няма място за християни, които трябва или да бъдат преместени в Европа, или унищожени.
Единствено руският президент Владимир Путин осъди, без да назовава имена, държавите, финансиращи Даеш. Той показа на колегите си сателитни снимки на колони от автоцистерни, които превозват през територията на Турция откраднат от Ирак и Сирия нефт, предназначен за последваща продажба. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, публично обвинен във финансиране на Даеш, в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, беше видимо засегнат. Според свидетелства на турската Социалистическата партия незаконият износ на нефт се ръководи лично от сина на президента Билял Ердоган.
Президентите Путин и Обама се договориха да бъдат унищожавани автоцистерните, осигуряващи семейния бизнес на Ердоган, и така да се сложи край на незаконната търговия с петрол. Още същия ден Централното командване на САЩ, за първи път през последните 6 месеца, нанесе бомбени удари на автоцистерни в Ирак, а руските ВКС в същия момент унищожиха огромен брой автоцистерни в Сирия.
Русия и Съединените щати принудиха Франция да се присъедини към тази операция. Давайки си вид, че действа в отговор на терористичните атаки в Париж, президентът Оланд заяви, дори без да се изчерви, че той е дал нареждане на въоръжените сили да ударят по цели на Даеш в Сирия, а Путин публично нареди на руските военни да координират действията си с Франция като със съюзник. В близките дни френският президент ще проведе срещи с американския и с руския си колега. /бел.ред. Статията е публикувана на 23.11.2015г., срещата на Франсоа Оланд с Барак Обама се проведе на 24 ноември във Вашингтон, а с Владимир Путин – на 26.ноември в Москва/
Изглежда, че са предприети ефективни мерки и за изолирането на 24 банкови институции, които Даеш е използвал в Ирак за парични операции. Американският помощник-държавен секретар Дейвид Коен безуспешно се опитваше да направи това в течение на няколко месеца.
Франция и „либералните ястреби“ готвят нова война
Декларирайси поддръжката си за изгонване на Даеш от Сирия, група от държави, мултинационални корпорации и личности от САЩ организират трета война срещу Сирия.
– „Арабската пролет“ (февруари 2011 г. – януари 2013) беше задействана от Държавния департамент на САЩ. Нейната цел беше да се свалят светските режими в арабските страни и там да бъде доведено на власт Мюсюлманското братство, независимо от това дали тези страни са съюзници на САЩ или им се противопоставят. След свалянето на тунизийския и на египетския президент, чрез „революциите“ на Жасмина и Лотоса, бяха обявени войни на Либия и Сирия (както това беше предвидено в договорите от Ланкастър хаус между Обединеното Кралство и Франция от ноември 2010), но колониалните сили не успяха да атакуват Алжир /заложническата криза в Ин Аменас/
– Втората война срещу Сирия (юли 2012 – октомври 2015) беше стартирана от Франция, „либералните ястреби“ от САЩ (Хилъри Клинтън, Джефри Фелтман, Дейвид Петреус и др.) и Израел, а беше финансирана от група държави (Турция, Катар, Саудитска Арабия ) и мултинационални компании (Exxon Mobil-, KKR, Academi, и др.). При това ставаше дума не толкова за смяна на режима, колкото страната да бъде удавена в кръв и армията й да бъде унищожена (повече от 100 хиляди сирийски войници са загинали в борбата срещу тероризма). Тази война приключи след руската военна намеса.
– Третата война в Сирия (20 Ноември 2015) бе стартирана от членове на същата група, но този път с цел да се създаде нова държава в северната част на Сирия и Ирак, както и да се „задушат” арабските страни, които се противопоставят на Израел.
Осъзнавайки, че вече не могат да продължат действията си в Сирия, организаторите на войната решиха да възобновят и продължат програмата, по която през 2012 г. беше създаден Южен Судан. Този проект кореспондира с плановете на Ален Жюпе (март 2011 г.) и Робин Райт (септември 2013 г.), които предвиждат с подкрепата на Даеш да се създаде Сунистан, а след това и Кюрдистан.
Тук не става дума за т.нар идеологическа война („Арабската пролет“), нито за т.нар. „религиозна война” (Втората война в Сирия). Тази война е чисто етническа.
През 1956 г. израелският премиер Давид Бен-Гурион и френският премиер Ги Моле се срещнаха тайно в Севр, за да сключат съюз за конфискация на Суецкия канал. Днес техните наследници Бенямин Нетаняху и Франсоа Оланд сключиха пакт, за да се възползват от Северен Ирак и Сирия. По-рано колониалните сили практикуваха т.нар. „политика на канонерките“, днес те предпочитат да използват тероризма.
Тайните „полеви” операции на територията на Сирия
Преди да изпълнят плана си, подсрекателите обединиха кюрдските отряди за народна самоотбрана (YPG, които сега наричат себе си „демократичните сили на Сирия“) с клана Барзани от Ирак. И двете организации са кюрдски, но говорят на различни езици, а по време на Втората световна война са се унищожавали един друг и имат диаметрално противоположни идеологии.
Трябва да отбележим, между другото, че автономният район Иракски Кюрдистан е диктатура. Неговият президент Масуд Барзани, агент на Мосад, внедрен от Великобритания и САЩ, се е вкопчил във властта, въпреки че мандатът му изтече през юни 2013.
Те също допринесоха за това, че „демократични сили“ приложиха насила на не-кюрдското население в северна Сирия кюрдския език (през октомври 2015 г.), което предизвика протести сред арабите и асирийските християни и гнева на Дамаск, а от страна на международната общност не последва никаква реакция. Такава нямаше и след завземането на петролните полета в Киркук от кюрдското правителство (през лятото на 2014 г.). Международната общност вижда само етническото прочистване, което извършва Даеш. В това време световните сили не само не осъдиха агресивната война на Иракски Кюрдистан, но и предложиха да му доставят оръжие директно, заобикаляйки централното правителство в Багдад, и твърдейки, че то е за борба с Даеш.
Страните, участващи в конфликта, никога не са признавали, че водят война за създаване на колониална държава, подчинена на Израел, и за „взимане в плен” на съпротивляващите се арабските държави, но ако е необходимо, ще кажат, че това се прави с цел да се създаде независим Кюрдистан, което е просто смешно, тъй като тази област исторически никога не е принадлежала на кюрдите и там те са малцинство (по-малко от 30% от населението).
На 5 ноември Франция обяви, че насочва самолетоносача си „Шарл де Гол“ в зоната на конфликта, уж заради борбата с Даеш, а в действителност, за да заеме мястото си в третата война срещу Сирия. Самолетоносачът напусна пристанище Тулон на 18 ноември.
От 13 до 15 ноември регионалното правителство на Иракски Кюрдистан, с подкрепата на „демократичните сили на Сирия“, отстрани Даеш от Синджар (Ирак). В действителност, бойците на Даеш избягаха, оставяйки 300 от своите срещу няколко хиляди войници. Освободената зона не беше върната на иракското правителство, а беше анексирана от регионалното кюрдско правителство в Ирак.
Турция, макар и да се преструва, че не подкрепя тази операция, и дори я осъжда, в действителност я одобри с тайното споразумение Жупе-Давутоглу през 2011 г. Ако псевдо-Кюрдистан бъде създаден, тя със сигурност няма да се поколебае и ще принуди бойците на ПКК да се оттеглят от там.
Резолюция 2249 разрешава де факто нова война
На 20 ноември Русия отново се опита да вкара в СС на ООН проекторезолюцията, която представи на 30 септември и беше принудена да оттегли. В новият текст на резолюцията се споменават терористичните атаки в Синай, в Бейрут и в Париж, а също се прави препратка към член 51 от Устава на ООН (правото на законна самоотбрана). Но и втория път Русия беше принудена да се откаже от своя текст и гласува в подкрепа на френското предложение, според което за основателна се смята всяка интервенция срещу Даеш на територията на Сирия и Ирак. То беше прието единодушно от Съвета за сигурност (резолюция 2249). Макар и настоящата резолюция да дава възможност за различни тълкувания, де факто тя признава националния суверенитет на Ирак и Сирия. Тя допуска, че великите сили не могат да се намесват във вътрешните работи на тези страни, при условие, че се борят с Даеш. Очевидно е, че тук става дума за освобождаването на северната част на Сирия от Даеш, но не с цел тази територия да се съедини със Сирия, а за да бъзе създадена независима държава, управлявана от кюрдите.
Русия не се противопостави на резолюцията и гласува в нейна подкрепа. Изглежда, в момента тя иска да използва френско-израелския план за отстраняване на Даеш от Сирия, не обръщайки внимание на създаването на псевдо-Кюрдистан. Но такава държава е нелегитимна от гледна точка на международното право (сирийските кюрди не са били потискани, те се ползват със същите права като останалите граждани на Сирия). Във връзка с тази резолюция отново изниква въпросът за правата на малцинствата, който вече беше поставен със създаването на Косово от НАТО. Тя де факто позволява на всяка етническа група да поиска създаването на независима държава, което може да предизвика като следствие разпадането на повечето държави в целия свят, включително и на Франция, и триумф на „глобализацията“.
В заключение:
– Кремъл и Белият дом се споразумяха за мерки за противодействие на финансирането на Даеш. Те започнаха да бомбардират в Сирия и Ирак автоцистерни, собственост на компании на Билял Ердоган и блокираха банковите сметки на Даеш.
– След завземането на петролните полета в Киркук през юни 2014 г., Израел и Франция поддържат териториалната експанзия на регионалното кюрдско правителство в Ирак (анексията на планината Синджар) и превземането на не-кюрдските райони на Сирия от отрядите на YPG, наричащи себе си „демократичните сили на Сирия.“ С течение на времето те възнамеряват да слеят двете организации и да обявят независима, измислена кюрдска държава.
– Създаването на псевдо-Кюрдистан на територии, които не принадлежат на кюрдите, е незаконно от гледна точка на международното право. Заедно със създаването на Южен Судан, то има зе цел да сложи в „мъртва хватка” големите арабски държави (Египет, Сирия, Ирак) и да реализира отдавнашната мечта за израелска държава от Нил до Ефрат.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Браво за статията! Бих добавил / от място на събитиата/ че за всички този план ще е по добър. Както споделят месните те отдавна искат да се разделят но американците не им даваха до сега. Ако са се разбрали и поправят грешките си от миналото/ разделянето на Сирия и Ирак и събиране на взаимно ненавиждащи се шиити и сунити, Но както винаги се става – „Живота е това което се случва докато ние си правиме планове за него“ – ще се получи нещо мааалко по друго.