На посещение в Москва беше френският президент Франсоа Оланд. Обитателят на Елисейския дворец се опитва да сформира голяма коалиция срещу Ислямска държава.
Френският гост и руският му домакин направиха всичко възможно, за да демонстрират пред всички (включително пред германците, които с политиката си в Украйна изгубиха статута си на най-добър приятел на Русия в Европа) високото ниво на двустранните отношения. Оланд се обръщаше към Путин на „ти“, откри своята реч с фразата „Скъпи мой Владимир“ и призова Москва да се обединят срещу общия враг, извършел терористични атаки както срещу френски, така и срещу руски граждани.
„Ние знаем, че тероризмът е общ враг, знаем къде е терористът, знаем неговото име, той има своя територия, финанси, армия, затова трябва да създадем широка коалиция“ – каза Оланд. Руският му колега не възрази, в края на краищата той призовава за коалиция от почти два месеца. „Считаме, че е абсолютно необходима, в този смисъл, нашите позиции съвпадат“, потвърди и Путин.
Руският президент би се подписал под думите на френския си колега, че за страните, борещи се с тероризма, „настана моментът да поемат отговорността за това, което се случва.“ Въпреки това, има два основни проблема, които трябва да бъдат решени.
На първо място – заедно с кого да бомбардираме?
Кремъл не иска да влиза в коалиция със страни-спонсори на тероризма, особено с тези, които свалят руски самолети, купуват петрол от Ислямска държава и снабдяват с оръжие и боеприпаси сирийските бунтовници. Сега Москва е активно ангажирана със стрелбата по тези бунтовници, ликвидацията на турските колони с боеприпаси и камионите с нефт, които турските прекупвачи чакат с нетърпение. Но да предава на Турция данни за своите планове (необходимо действие в рамките на коалицията), не възнамерява по очевидни причини.
Второ – кого да бомбардираме?
Париж не веднъж е заявявал, че иска да сформира коалиция именно срещу Ислямска държава. Москва настоява, че ударите трябва да бъдат не само по позициите на екстремистите от Ислямска държава, но и по други групировки, особено в северната част на Сирия. По напълно прагматични причини – прочистване на фланговете на армията на Асад, затваряне на сирийско-турската граница, принуждаване на останалите бойци да сключат бързо мирен договор и по-нататъшно настъпление срещу Ислямска държава.
Едва ли Франция ще приеме тази реалистична стратегия. Затова вероятно Париж и Москва ще си сътрудничат в борбата срещу Ислямска държава, включително на ниво генерални щабове, но няма да сключат никакво коалиционно споразумение. Или най-малкото дотогава, докато Русия, Иран и Сирия не свършат цялата мръсна работа, като прочистят фланговете и принуждят здравомислещата част от опозицията да подпише споразумение с Асад. Едва тогава Москва и Париж теоретично могат да влезе във формални коалиционни отношения.
Теоретични заради това, защото Оланд не разполага с достатъчно суверенитет, за да взима подобни решения. Преди разговора с Путин френският лидер проведе необходимите консултации във Вашингтон и те не завършиха много добре – Белият дом не одобрява създаването на коалиция с Кремъл. „Трудно е да си представим сътрудничеството с Русия в Сирия, ако е трудно да си представим, ако Москва не промени стратегията си“, каза Обама след срещата си с Оланд. Освен това, по негово мнение, партньорите в сегашната коалиция са достатъчно. „Съединените щати са в група от 65 държави, водещи съвместна борба срещу Ислямска държава. В руската коалиция те са само две – Русия и Иран“, отбеляза американският лидер. За това, коя от коалиците какви усилия е положила, Обама не каза нищо.
Но Оланд не може да запази мълчание. Той трябва да отговори на терористичните атаки във Франция с реални действия и така да изпревари фронта на десните (които вече призоваха не само за коалиция с руснаците, но и за излизане от коалицията със страни-спонсори на тероризма). В този контекст, „сложно е да се обвиняват французите заради опита им за сътрудничество с руснаците, след като Обама заяви, че атаките в Париж не са събитие, което да налага преразглеждане на стратегията на САЩ в Сирия“, каза бившият френски дипломат Симон дьо Галбер, който сега работи в американския Център за стратегически и международни изследвания. И допълни: „Каквото и да говорят за руснаците, днес те са единствените, които могат и желаят да извършат нещо значимо в борбата с тероризма“.
Между другото, тук става дума не само за Сирия и за френското отмъщение – за никого не е тайна, че чрез сирийската операция Русия иска да поправи руско-европейските отношения и дори да намери компромис с ЕС за Украйна. А по думите на Евелин Фаркас, доскоро заместник-помощник шеф на Пентагона по руските, украинските и евразийските въпроси, перспективата от предсрочна отмяна на санкциите на ЕС, както и обвързването на украинския със сирийския въпрос, винаги са будили безпокойство в САЩ. И сега целият въпрос е в това: ще помни ли Оланд „особената позиция“ на Франция и ще тръгне ли срещу формулираната от американците „колективна западна политика“, за върне на Франция позицията на политически лидер в Европа, или ще остави тази задача на следващия десен президент.
Или на ултрадясната президентка.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Експерт
Оставяне на коментар