Ноомахия – битката на умовете. Логосът на цивилизациите

dugin

Дълбокият смисъл на случващото се в Европа и света днес.

Трите модела на съществуването – Логосите на Аполон, Дионис и Кибела. Всяка от цивилизациите има собствена структура на съзнание. Логос е фундаменталната ос на строежа на цивилизациите. Александър Дугин синтезира своите философски възгледи в единен мироглед.

Предоставяме ви един интересен и интригуващ разговор от 20 ноември т.г. на Анастасия Михайловская с руския философ Александър Дугин – за предаването Взгляд на Свободная пресса.

Анастасия Михайловская: Здравейте. Днес гост на „Взгляд“ е философът Александър Дугин. Здравейте, Александър Гелиевич. Предлагам да поговорим за вашата нова книга, по-скоро поредната книга. Кой том е това?

Александър Дугин: Здравейте. Това е цикъл. През 2014 година публикувах пет тома „Ноомахия“ и после разбрах, че не съм дописал някои части, недостатъчно съм ги разкрил и започнах да ги разширявам. Така преминах към проекта „Голямата Ноомахия“, който сигурно ще представлява 12 тома. Засега издадох три допълнителни тома. Започнах от „Германският Логос“, след това беше „Френският Логос“, а после се появи „Англия или Британия? Морската мисия и позитивният субект“. В момента под печат се намира още една книга „Латинският Логос“ и завършвам работата над „Елинският Логос“. Предстоят още три-четири тома, т.е. „Ноомахия“ се е превърнала в цикъл. Това не е просто книга. За мен това е Magnum opus, нещо, което синтезира всичките ми философски възгледи и изследвания, това е нещо като завещание или сбор на моите трудове във всички сфери. Това е проект, който е посветен на изследване на различни цивилизации, т.е. определена философия, при това фундаментална, енциклопедична, философия на многополюсния свят.

Всяка цивилизация има собствен Логос, собствен ум, собствена структура на съзнание. Съответно ние не можем да съдим, изхождайки например от Западната цивилизация, от нейните норми, критерии и баланс, за другите цивилизации. По-нататък аз се опитвам да обоснова структурата на всяка отделно взета цивилизация, като се поставям на нейно място. Т.е. не описвам ислямския свят или китайската цивилизация както примерно я описват европейците. Аз се опитвам да видя европейския свят с очите на европееца, африканския с очите на африканеца, ислямския с очите на мюсюлманина, китайския свят с очите на китаеца. Разбира се, в пълнота е невъзможно. Нарича се принцип на емпатия, на съчувствие, съпреживяване в онова общество, което изучаваш. Същевременно трябва да се стараеш да не се поддаваш на онези представи, характерни за твоята собствена култура. Това е в основата на томовете „Ноомахия“ и в това е кулминацията на моите философски, теоретични, антропологични и същевременно геополитически, политологически възгледи. В понятието „Логос на цивилизацията“ се влага всичко – и политика, и общество, и религия, и ценности, и етнос, и култура, и изкуство – практически всичко.

А.М. Т.е. езикът е основополагащ, той е коренът, върху който се гради цялата култура, социума на тази или онази човешка общност?

А.Д. Да. Логос – това е нещо повече от език. Логос – това е умът, мисленето, съзнанието, думата, езикът, формата, структурата, Системата. Логос е онази фундаментална ос, около която се изгражда цивилизацията. И всяка цивилизация има свой собствен Логос.

А сега започва най-интересното. Нарекох този цикъл, тази огромна работа „Ноомахия“, т.е. битка на ума. Според мен не съществува един Логос, един модел на съществуване за цялото човечество. Те са три и тези три Логоса се намират в постоянна битка помежду си, при това във всяка култура. Която и култура да вземем, ние виждаме, че в нея се разгръща противопоставяне, Ноомахия или борба на трите Логоса. Нарекъл съм ги Логос на Аполон, Логос на Дионис и Логос на Кибела. Казано по-просто – съществуват три модела на обяснението за Космоса, за света, за човека, за обществото, за политиката, за каквото и да било: Отгоре, Отдолу и от Средата.

Логос на Аполон предполага най-висшата форма на религиозно съзнание, когато всичко произлиза от Божествения Отец. Това е чисто патриархален модел, при който всичко има трансцедентален небесен извор, Царят небесен управлява света, той е вечен, вечен е замисълът му за света, и цялата Вселена се строи отгоре надолу, включително политиката. Това е възглед за света от позицията на Небето. Такъв е Логосът на Аполон.

Другият Логос е на Дионис. Това също е интересна форма на мисленето, която произлиза от това, че трябва да се тръгва от Средата, че светът съдържа небесно и земно измерение, но за изграждане на мисленето, на философския модел е необходимо тяхното съчетание. Това е Логосът на Дионис, който е много своеобразен – тук има и създаване, и вечност, и небе, и земя, и духовно, и материално, свързани в много гъвкава и сложна диалектическа взаимовръзка.

Третият е Логосът на Кибела, Логосът на Великата Майка. Тук всичко е обратно на Аполоновия принцип. Всичко се строи отдолу нагоре, доминира не патриархатът, а матриархатът или гинекократията, властта на женското начало. Всичко е иманентно, материално, субстанционално, непрекъснато. Това е материалистичният възглед за Земята, за хтоничните сили, това е титанизъм, насочен срещу Боговете.

Тези три Логоса са като три обяснения за света, като три политически системи – монархия, аристокрация и демокрация. Демокрацията се изгражда отдолу нагоре, по същество това е феминистично-хтонически подход. Монархията – това е Логос на Аполон – отгоре надолу. А Логосът на Дионис е промеждутъчният аспект на аристокрацията, където управляват не един, а няколко субекта, съответстващи на Логоса на Дионис.

Всяка цивилизация е ансамбъл, в който се срещат и трите Логоса. Те се намират в сложно съотношение, в сложни пропорции и във всяка една епоха, и във всяка цивилизация пропорциите са различни. Сега разбирате, защо бяха нужни няколко тома – защото само като приложим този принцип за изследване на една цивилизация, без значение европейска, китайска, будистка, руска или африканска, ние ще видим различни етапи на тези Логоси, различни етапи на тази борба, различни съчетания – някъде доминира един Логос, някъде друг, сменя се епохата, сменят се победителите в тази Ноомахия. И в определен смисъл така се описва историята на цивилизацията.

А.М. Тоест, това е цивилизационен проект. Донесли сте три книги – Англия, Германия, Франция. Днес те са основните играчи в Европейския съюз. Разбирам, че това може би е вулгаризация на Вашата идея, но все пак, как това може да бъде проследено в днешната реалност?

А.Д. Преди да отговоря на този въпрос, бих искал да поясня нещо: нивото на съзнание в съвременното общество, както в руското, така и в европейското, рязко падна. В продължение на повече от две хиляди години всяко ново поколение на човечеството, особено в европейската, но също така и в близкоизточната, ислямската и иранската културни общности, са изучавали Омир, Платон, трагиците Софокъл и Еврипид. В продължение на повече от две хиляди години те са изучавали латински и древногръцки езици, независимо от това, какъв е бил родният език. Тази традиция се прекъсна съвсем наскоро, няма и сто години. Всеки гимназист, получил образование преди съветската епоха, макар и малко, е знаел кой е Пиндар, кой е Калимах, четял е Еврипид. В тези години би ми било по-лесно да обяснявам какво имам предвид, говорейки за тези или онези фигури, кого взимам за образец на Логосите, защо изобщо говоря за Аполон, Кибела или Дионис. Разбира се, някой би спорил, мога да предположа как би реагирал Ницше или Дройзен. Друг би казал, че това не е така, а е иначе. Но при всяко положение това би бил много съдържателен разговор.

А.М. А днес Вие нямата опоненти…

А.Д. Да, така е. Имам усещането, че стоя насред сметището и  разказвам нещо, а около мен се търкалят буркани, консервни кутии, мръсни вестници… Опитвам се да намеря модула, за да предам онова, което искам да кажа, (а то, за да има поне някакъв диалог, се изисква наличие на определена култура) и разбирам, че всичките ми старания са напразни, защото нивото на културата е ниско. Ясно е, че при съветското, при либералното или при съвременното образование, цялата тази база, тази основа на културата, ние просто я нямаме. Има отделни учени, които разбират от това, но те вече толкова се маргинализираха в нашето общество, то им обърна гръб, пенсионира ги или ги остави в техните научни институти с нищожни грантове. Днес културният човек е една безкрайно малка величина. Съответно дискурсът, който се води в нашето общество, темите, които ние обсъждаме, въпросите, които ни вълнуват, примерите, които даваме в нашите беседи, ценностите, които смятаме за важни – всичко това се намира много, много по-долу дори от началното ниво на класическо образование.

Всъщност, това вече изобщо не е човешка цивилизация. Това е някакво тържество, или както казва Кристофър Леш, въстание на елитите. Днешният елит е с културния ценз на говеда, на тълпа. Днешните експерти, политици, учени са грандиозно невежи. Невъзможно е да говориш с който и да било от тях на каквито и да било сериозни теми, без преди това да отстояваш определена идеологическа позиция. Аз не говоря за идеологиите им, защото същата тази тяхна тълпа, тя е и либерална, и патриотична, и социалистическа, и националистическа. Днес не остана нищо от всички типове идеологии, които някога са били определен венец на културата, които са се градили върху сериозна културна аргументация и всяка от тези позиции се е защитавала с помощта на основателни структури, структури на семантични полета. Да обясниш всичко това с няколко думи е много трудно, но аз ще се опитам.

Защо говоря за тези три Логоса? Работата е в това, че в историята на народите на Европа – на англичаните, французите, немците, славяните, гърците, испанците, италианците, съществува определено цивилизационно единство. Европейските народи почти съвместно преминават стадиите на епохата на Ноомахията. И това е много важно. Преди да говорим за техните различия, е необходимо да разберем приликите. Европейската цивилизация има единен гръцко-римски произход и без гръцко-римската основа, без разбирането каква е културата на Рим, кои са римляните, кои са гърците, какво е елинската култура, да говорим за Европа е невъзможно. Човек, нечетящ на латински, незнаещ гръцки език, не може да бъде пълноценен европеец. Той е квази-европеец. Такива пълноценни европейци бяха образованите хора през тези две хиляди и петстотин години в европейската история.

Прекъсването настъпи относително неотдавна, през последните десетилетия на ХХ век. Тогава се появиха представители на европейския елит, на управляващата класа, политици, интелектуалци, мислители, учени, политолози, които не знаят латински и гръцки. Това е най-ново явление. Изворът на европейската култура и нейната приемственост е в познаването на гръцко-римското наследство. Това е основата на европейската култура. Тази гръцко-латинска идентичност на Европа, на постоянната, на вечната Европа (две хиляди и петстотин години това са много, съгласете се) беше горе-долу неизменна. Християнството не промени принципиалните пропорции на тази култура. То й придаде религиозни форми, трансформира я, но общият строй и вертикалата, общата аполонова ориентация се запази. Запазиха и авторите, те щателно и прилежно се преписваха и в християнските времена. Тази транслация на гръцко-римското начало залегна и в основата на християнската култура. Гръко-римското наследство, включително през християнския период до последния дъх на Средновековието, се съхранява почти неизменно. Ние виждаме определена промяна на формите, детайлите, пропорциите, но това е една култура, Логосът приблизително е един и същ.

Но ако се вгледаме в отделните аспекти, ще видим колко са различни келтите и англосаксонците, германците и галите, по какъв сложен начин се е получил балансът на културите на Иберийския полуостров с идването на свебите или завоеванията на вестготите. Т.е. вътре в Европа има много полюси, но Логосът е един. Какво става в новото време? В новото време този баланс стремително се руши. През последните триста години Логосът на Аполон се смени с Логос на Кибела. Епохата на Просвещението донесе със себе си възгледа за света отдолу. Оттук са демокрацията, либерализмът.

А.М. Т.е. това е деградация?

А.Д. В новото време европейската цивилизация започна да затъва, да изчезва, да изкоренява аполоно-дионисиевата си същност. Така, със смяната на Логосите започна процес на деевропеизация на Европа. Днес ние се приближаваме към последния му стадий. Ако сме европейци, то това е деградация. Обаче ако сме гинекократи и скопени жреци на Великата Майка, т.е. материалисти, либерали, демократи, комунисти – хора на съвременността, то за нас това е по-скоро прогрес. Всички зависи от това кои сме. Ако сме аристократи – това е упадък, който буди съжаление, отвращение или желание това да бъде унищожено. Ако сме плебс, значи това за нас е радостно, защото има по-широко разпределение на властта върху голям брой хора, има доминиране на низши ценности, има комфорт и благополучие и всичко това се умножава в сравнение с другите епохи. Тълпата е доволна, плебсът се радва, празнува.

Съвременността – това е начало на новата Титаномахия. Титаните изоставят своите подземни жилища в Тартара и започват да завладяват пространствата на Боговете. От гледна точка на християнството, това е описано с фигурата на Дявола. Той разкъсва своите вериги и започва Сатанинската цивилизация. Според християнството това е съвременната епоха. От гръко-римската гледна точка, това е въстанието на Титаните. А от философска гледна точка, ние просто преминаваме от трансцедентен подход към иманентен, от патриархат към матриархат в новата му форма, от андрокрация към гинекокрация. Днес демокрацията и либерализмът прогонват последните остатъци от аристокрацията и ексклузивната култура. Европейците губят своите европейски корени. Те вече не разбират какво е Европа. Отказвайки да учат латински и гръцки, те моментално се превземат от масата на неевропейски същества, които стават пропорционално все повече и повече. Появяват се лидери на това плебейско, постевропейско общество, които призовават към повече имиграция, повече права на човека, по-малко европейска идентичност, проклинат и отхвърлят християнските ценности, налагат абсолютно други ориентири.

Ако говорим за съвременния Европейски съюз, за това как всички народи са дошли в тази клоака, която се явява съвременният либерално-демократичен Европейски съюз, ние виждаме огромно изобилие от версии и варианти. Днес всички европейски народи се оказаха приблизително в един и същ сегмент на Космоса, някъде в подземието, но всеки от тях го е направил по свой собствен, уникален, понякога бодър, а понякога много драматичен начин. Говорейки как това касае Русия, преди всичко трябва да отбележим, че Русия, разбира се, е самостоятелна цивилизация. Ние разполагаме със собствен баланс, собствена Ноомахия и ние също се движим в посоката, която се нарича Прогрес.

М.А. Но Вие казвате, че прогрес не съществува…

А.Д. От гледната точка на мравките, на животните – съществува. Защото аполоновото мислене оперира с категорията Вечност, всичко е еднакво, всичко е цикъл и има само упадък, който после се възстановява отново с помощта на Вечността. Това е аристократичният поглед. Аполоновото съзнание мисли със цикли, в които се разиграват много драми, конфликти, колизии. Това е един вид агония на историческата битка – битка на Доброто и Злото, в която може да победи Злото, а може и Доброто. Нищо не е гарантирано. Това е като танц, сложен и същевременно боен танц. Такъв е Дионисиевият поглед върху историята. И има теория на Прогреса. Тази теория е чисто Кибелистична. Всеки, който вярва, че съществува материален, технически, социален прогрес, от християнска гледна точка е Дявол, а според културния модел на европейския Логос с неговите гръко-римски корени е носител на Логоса на Кибела и се намира под влияние на гинекократична илюзия.

II част на интервюто можете да видите ТУК

Превод от руски: Снежана Лоза / Memoria de futuro

Източник: Свободная пресса





Още от автора: Александър Дугин

Александър Дугин

Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Професор в Московския държавен университет и ръководител на Центъра за консервативни изследвания в Социологическия факултет. Създател и лидер на Международното евразийско движение в Русия. Старообрядец и мистик. Автор на множество монографии и изследвания, сред които „Основи на геополитиката“, „Абсолютната родина“, „Философия на войната“, „Конспирология“, „Чевтвъртата политическа теория“, „В търсене на тъмния Логос“, „Теория на многополярния свят“ и много други.

  1. Александър Белтов казва:

    Не съм сигурен, че съм разбрал от едно четене всичко, което Ал. Дугин се опирва да ни разказва, но съм благодарен за превода на статията. Даде ми един различен поглед, а той е токова глобален, за нови разсъждения.

  2. Йордан казва:

    Автора е прав за едно – само в плоскостта на ниската култура, неговите съждения, могат да звучат някому умно.

    • Нина Янкова казва:

      Напълно съм съгласна с Вас.

    • udjs казва:

      Абсолютно сте прав!Това е неимоверно опростяване на света и философията!Като че ли автора иска да стигне до нивото на говедата,както правилно нарича съвременният елит!Елементарна е и философията му за противопоставянето на морето на сушата-левиатан на хипопотама!Аз дълбоко ценя руските мислители и философи,но този със теориите си само доказва ,собствената си теза ,за елементаризирането на днешният елит,дори в духовна Русия!

  3. Ина Влахова казва:

    Към Йордан и Нина: Позволявам си да нанеса корекции в коментара на първия – 1. АвторЪТ, бидейки подлог в дълбокомудрената фраза на Йордан, би следвало да е удостоен с пълен член; 2. само в плиткостта на ниската култура (без запетая, поради подредения именно по този начин словоред)… РАВНОСМЕТКАТА – 2 правописни грешки в коментара на човек, който се изживява като критик на Александър Дугин, че и мадам Нина го е подкрепила най-авторитетно. Еrgo, авторът наистина е прав!!! Само в плоскостта на ниската култура, неговите съждения и умозаключения НЕ могат ИЗОБЩО ДА ЗВУЧАТ.

    • Иван Танев казва:

      Отговор към Ина Влахова. Да, те не са се аргументирали. И да, имат правописни грешки. Но аз съм съгласен с тях. Авторът А. Дугин разсъждава в остарели категории. Както не можем да приложим понятието „Логос“ към Кучето или Маймуната, така и не можем към съвременния Пост-човек. Авторът е изпуснал очевидната трансофрмация на самия човек и неговото съзнание. Аз работя по цял ден с млади интелигентни хора излизащи от образователната система и навлизащи в живота. Интернет, Гугъл, Глобализацията, омесването на културите, религиите, езиците, бързия транспорт, въобще цялата информационна ера е формирала нови хора. Ще кажете и те имат Логос. Ами не нямат Логос в смисъла на А. Дугин. Пост-човека разчита на информацията в интернет, не обича да запаметява. Няма усет към детайлите (правописните грешки както виждате), но работи с огромни обеми с информация на диагонален принцип и стига до правилни изводи максимално бързо.Вярно е че не може да се съсредоточи , повечето имат леки форми на дислексия, трудност в четенето и писането на микротекстове, на ясно изразяване на мисълта също. Знаят по 4-5 езика като минимум, никой от тях на задълбочено литературно ниво, влючително и майчиния език. Не страдат от национализъм и повечето не могат да бъдат категоризирани като група за да се поддадат на анализ от господин Дугин. Тези всички умения обаче им позволяват максимална ефективност и адаптивност в заобикалящия нов свят на който те са продукт. В бъдеще ще има още промени, мисля че това е само началото. Вървим към някакъв вид кошерно общество, а А.Дугин е далече от това разбиране за трансформация на самия човек и неговото съзнание.

      • udjs казва:

        Ако сте прав,че вървим към някакъв вид кошерно общество,то тогава ни очаква пълен застой и след това неминуемо изчезване,както става днес с пчелите-тяхната социална организация вероятно е една и съща от милиони години и до голяма степен е съвършена,но природата явно не цени толкова съвършенството,колкото усъвършенстването и затова им изпрати/на пчелите/,нашият вид,който е на път да ги унищожи!Така че кошерът може да е добър за всички заедно,но да не е така добър за всеки поотделно!

        • Емил казва:

          Виждам, че статията е от повече от година, но не мога да се въздържа да коментирам.
          Според мен интервюто е изключително добро.
          До Иван Танев и останалите несъгласни със статията:
          „Авторът е изпуснал очевидната трансофрмация на самия човек и неговото съзнание. “
          Нищо не е изпуснал, той точно за нея говори. Само че тази трансформация е регрес, а не прогрес. Тези „нови хора“, за които говорите, по нищо още не са показали, че са по-добри от „старите хора“, напротив – засега уравнението е точно в полза на „старите“. Между другото, аз също принадлежа към поколението на „младите“ и имам поглед върху моите връстници, а и върху тези след нас. Картинката е направо трагична. Има изключения, разбира се, но масата е доста деградирала и лека-полека деградира все повече. Дали тази деградация е обратима? Разбира се, но за това се изисква пълно осъзнаване на случващото се и съзнателно избиране на пътя към самоусъвършенстването.
          „Пост-човека разчита на информацията в интернет, не обича да запаметява.“
          Аха. Той май не обича и да мисли много-много, защото мисленето изисква усилия. „Информацията в Интернет“ е всевъзможна и без критични сетива, които да отсяват ценното от боклука, тази информация не помага изобщо, а даже вреди.
          Интернет е невероятна придобивка за човечеството в друг смисъл – за пръв път в историята имаме абсолютно свободен достъп до информация, свободна комуникация и свободна обмяна на идеи. Само че за да има полза от всичко това, трябва да се мисли и разсъждава в дълбочина, а не само на повърхността. Точно това младите вече не го правят, защото са заляти отвсякъде с всевъзможна информация и е много трудно да седнат и да задълбаят в една тема.
          „стига до правилни изводи максимално бързо.“ – много ми е интересно кои са „правилните“ изводи. Тези, които Партията е посочила? ;-) Един текст може така да е написан, че привидно да излага всички гледни точки, но всъщност да представя точно определена гледна точна като „правилната“ и когато човек го прочете, накрая не само да възприеме точно нея, но и да вярва, че *сам е достигнал до нея*. Точно затова винаги трябва да се „чете между редовете“ и да се извлича истинската информация, но това за съжаление все по-малко и по-малко хора го могат.
          „Знаят по 4-5 езика като минимум, никой от тях на задълбочено литературно ниво, влючително и майчиния език.“ – това като плюс ли го споменавате? Да не знаеш майчиния си език е признак единствено на неграмотност, което е нещо лошо, а не нещо хубаво.
          „Тези всички умения обаче им позволяват максимална ефективност и адаптивност в заобикалящия нов свят на който те са продукт.“ – заобикалящия ни нов свят на безкритични консуматори без трайни социални връзки, без твърди убеждения и без готовност да изразяват позиция и да се аргументират? Ако това е „новият свят“ (по О. Хъксли), май е по-добре да не ставаме част от него, си мисля аз. А за 4-5-те езика, които знаели – за кажеш, че „знаеш“ един език, трябва поне да можеш що-годе да водиш нормален раговор на него. Английският, най-масовият чужд език, масово не се знае, нищо, че се учи уж. По тази логика аз примерно знам 10-12 езика – обаче ако го кажа на някой специалист в областта реши да ме изпита, ще ми се изсмеее, и с пълно право.
          Кошерното общество, което споменавате, e ужасен вариант – една царица-майка и и всички останали са нейни слуги. Което, между другото, идеално кореспондира с казаното от А. Дугин, че „Логосът на Аполон се смени с Логос на Кибела“. По-ясно от това не знам как може да стане. Той просто по малко по-различен начин казва това, което казват и много други анализатори по целия свят – че лека-полека развитият свят (в т.ч. и България) деградира до състояние на биомаса от консуматори, където всичко е позволено и където всякакви морални норми са отхвърлени (защото са „остарели“). Това естествено се представя като най-великият строй, който може да съществува и доста хора, за съжаление, вярват на това. Но не всички, слава Богу.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни