Съпротивата е безполезна. Как военните се опитват да атакуват свободната ни воля

Kellner_NEU1

Анна-Мария Келнер е Секретар по външната политика и сигурността на Фондация Фридрих Еберт в Берлин. Тя ръководи експертна работна група за политика и международна сигурност, работи по структурните предизвикателства на германската и европейската външна политика и сигурност, по въпросите на отношенията с източните съседи, както и на трансатлантическите отношения.

Предлагаме ви един от нейните експертни анализи, публикуван преди дни в журнала IPG (Internationale Politik und Gesselschaft)

Манипулиране на мислите и емоциите, на действията на цели армии, създаването на напълно контролирани роботоподобни свръхвойници с направо галактически способности – такова е ежедневието в „Стар Трек“ или в „Междузвездни войни“. Дали отнемането на човешката свобода на избор и „прихващането“ на контрола над човешкия мозък с враждебни намерения е само наследство от блокбастърите, без реално съдържание? Ни най-малко. Невробиолозите разглеждат подобни сценарии не като научна фантастика, а като неразделна част от войните на бъдещето.

12242212_10208161201616182_1109446009_nЕкипът на Мигел Николелис от университета „Дюк“ в Дърам, САЩ, съединил по компютърен път мозъците на три маймуни. Всяка маймуна трябвало да се опита да хване предмет с виртуална ръка в триизмерна среда. За целта животните използвали само силата на мисълта, чиито вълни се излъчвали и предавали на компютър чрез имплантирани електроди. Експериментът научил маймуните така да координират своите мисли и свързаните с тях нервни импулси, че да могат заедно да движат виртуалната ръка и в трите измерения, въпреки че всяка от тях индивидуално можела да контролира движения само в две координати.

12277075_10208161201776186_438569486_nНиколелис отишъл още по-далеч: той имплантирал електроди в мозъците на четири плъха, което позволило на животните да обменят информация между себе си и компютъра. Отначало всеки плъх получавал само определена информация (влажност, температура и т.н.) за предвиждане на промените във времето. Животните така обменяли информацията помежду си, че всяко от тях било в състояние да направи точна прогноза за времето, като например да потърси предварително подслон от дъжда. Заради достъпа до обща информация способността за анализ, скоростта и точността на прогнозите били по-успешни при свързаните в мрежа плъхове, отколкото при всеки от тях поотделно.Така Николелис създал разновидност на суперкомпютър от съединени в мрежа мозъци на плъхове, имащи възможност самостоятелно да оценяват информацията и да действат.

Тези резултати, публикувани в сп. Nature през юли 2015 г., са показателни за редица стъпки в областта на невробиологията, направени в последно време. Напредъкът в картографирането на човешкия мозък позволява по-добро разбиране на този много сложен и до голяма степен все още загадъчен човешки орган. Все по-точно се свързват определени мозъчни функции с конкретни части от мозъка. Възникването на емоциите, мислите и действията може да бъда разбирано все по-детайлно. Чрез невронните интерфейси и декодиращи алгоритми, стимулирайки или блокирайки неврони, се отварят неочаквани възможности за пряко и целенасочено въздействие върху мозъка и начина на функционирането му.

Ако е възможно да се съедини здрав човешкия мозък с болен чрез пренос на невронна активност, то подобна „breynet“ (мозъчна мрежа) ще извърши революция в лечението на неврологични травми и психични заболявания. А заедно с нея ще възникне и нов, диверсифициран и потенциално много доходоносен пазар. По данни на изследователския институт Sharpbrains само през 2014 г. са били заявени 1600 нови патента в областта на невротехнологията, без да се броят поверителните патентни заявки от военните структури и специалните служби.

Но експериментът с маймуните показва и друго: с все по-напредналото разбиране на мозъка и сложния начин на неговото функцониране, както и чрез по-нататъшното развитие на технологичните възможности, в частност активирането, блокирането или контролирането на невронната активност, се увеличава и опасността от злоупотреби. Какво ще се случи, ако манипулирането на мозъчната дейност (а свързването на мозъци е точно това и нищо друго) превърне човешката ръка в оръжие? Какво, ако положителното влияние върху мозъчната активност, в случай на пострадали пациенти, се превърне за друг в „промиване на мозъци“? Воененният потенциал на невротехнологията е невероятно висок във все по-технологизиращата се обкръжаваща среда, която изисква все по-малко хора, които да нанесат възможно най-големи щети на ключови инфраструктурни точки.

Въздействието на противника (или на собственото население) с помощта на пропагандата се е появило, може би, със самите войни. Чрез така наречените асиметрични или хибридни войни пропагандата беше значително усъвършенствана. Но пропагандата изисква определени разходи и дълго време на действие, а резултатът не винаги е гарантиран. Пропагандата може да насърчава определени действия, да подготви почвата за тях, да напътства в определени граници, но не може да влияе пряко на деянията и да ги контролира принудително. Свободната воля се поддава на влияние, но не се изключва напълно.

В действителност, смущаващото в новите невротехнологии е именно възможността за пълен и непосредствен контрол над човека. Ако дори веднъж ни се удаде възможност да манипулираме човешкия мозък целенасочено и без посредници във вид на имплантирани електроди или кабели, то автономията при вземането на решения от човека, предполагаща свобода на волята и на избора, ще бъде премахната. Манипулираният ще позволи да бъде третиран като машина. Освен това, ще бъде възможно да му се внуши, че дистанционното му управляване отстрани е резултат от собствената му, уж свободна воля. Без шанс да се защити, за да съхрани собствения си „Аз“: неговата личност, идентичност, човешкото му съществуване ще бъдат деактивирани.

csm_23462556_Borg_706480bf93

За специалиста по биоетика от университета в Пенсилвания, Джонатан Морено, обединяването на мозъците на двама или повече души в мрежа, подобно на експеримента с плъховете, е равнозначно на раждането на супервоин. „Какво ще стане, ако имате интелектуалния опит, да кажем, на Хенри Кисинджър, познаващ цялата история на дипломацията и политиката, и към него прибавим опита на този, който знае всичко за военната стратегия, а след това и знанията на инженер от DARPA (правителствена агенция към Министерство на отбраната на Съединените щати, която се занимава с развитието на новите технологии в американската армия), и т.н. Можете да поставите всички тези знания заедно.“ Създаването на независим разум, взимащ самостоятелни решения и далеч превъзхождащ отделните човешки индивиди в своята когнитивна дейност, повдига въпроса: кой трябва да контролира тази човешка супермашина?

В момента Военновъздушните сили на САЩ изследват възможностите за стимулиране на мозъка на войниците с дозирано, слабо електричество, за да се постигне повишено и продължително задържане на вниманието. За разлика от психофармакологията, при бойни операции тази технология позволява целенасочено, но обратимо във всеки един момент и без странични ефекти, „запалване“ на бодростта. Освобождаването от страх, задръжки, морални чувства, емпатия, освобождаване на необуздана агресия или целенасочено „успиване“ на войника, и дори на цели военни подразделения, ще се счита за успех на програмата на ВВС, но списъкът с потенциалните области на приложение е лесно да бъде продължен.

DARPA, която помага на американското Министерството на отбраната, от известно време инвестира в невротехнологична програма, търсеща нови възможности за лечение на посттравматичен стрес, депресия и пристрастяване. Стимул за развитието на системен невротехнологичен анализ и за разработването на методи за лечение на нарушения в главния мозък (Systems-Based Neurotechnology for Emerging Therapies – SUBNETS) е растящият брой американски ветерани, които се завръщат от бойни операции с тежки невропсихологични травми. Впрочем, да се спазва недвусмислена граница между терапията и манипулирането, дори и в областта на медицината, е предизвикателство, достойно за Херакъл по своята морално-етична сложност. Възможностите за злоупотреба с политически, идеологически или стратегически военни цели, които дава тази дълбоко бъркаща в човешкия мозък технология, никога няма да бъдат елиминирани напълно. Да не говорим за факта, че винаги ще се намерят групи или отделни личности, които ще се ангажират с подобни злоупотреби умишлено и безсрамно, защото моралните и етични съображения са им чужди или пък от тяхна глледна точка целта оправдава средствата.

Технологичният прогрес няма да остане задълго заключен в секретните лаборатории и все някога ще излезе от там. Още през 2008 г. Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA) предупреди за въздействието на прогреса в невротехнологиите върху националната сигурност, обявявайки мозъка за бойно поле на войните на бъдещето. С киберпространството и автономизацията на войната отдавна се занимават цели отдели във военните министерства и разузнавателните агенции по целия свят. Впрочем, днес те се занимават с тези предизвикателствата, които трябваше да получат отговор още вчера.

Остава ни само опитът за политика на ограничения, който не гарантира резултати – от възможностите за манипулиране на индивида до създаването на органичен суперкомпютър, чиито концентрирани когнитивни възможности едва ли ще могат да се контролират от отделни лица, обединени в мрежа. Опасността, произтичаща от военното използване на напредъка в областта на невротехнологията, може би днес все още може да бъде овладяна, но трябва да се постави в дневния ред на политиката на сигурност.Бялата книга на германската политика за сигурност и бъдещето на Бундесвера“ предлага на лицата, определящи стратегията на НАТО и развитието на нова стратегия за сигурност в Европа, отлични възможности за това.

Нека Силата да бъде с тях.

превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: IPG

Още от автора: Анна-Мария Келнер

Анна-Мария Келнер

Анна-Мария Келнер е Секретар по външната политика и сигурността на Фондация Фридрих Еберт. Тя ръководи работна група за политика и международна сигурност и изследва структурните предизвикателства на германската и европейската външна политика и сигурност, отношенията с източните съседи, както и трансатлантическите отношения.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни