Окончателно беше установено, че причината за катастрофата на руския A321 е терористичен акт. Бомба. Обвиненията към авиокампания „Когалимавия“ се оказаха грешни. Хората – възрастни и деца, загинаха не в резултат на непредпазливост – несъмнено престъпна, но не и целяща именно убийство. Русия стана обект на въоръжено нападение.
Гражданите на страната ни бяха убити умишлено именно заради това, че са граждани на нашата страна. Но не само на една страна. Те са граждани на един по-голям свят, в който хората са свободни да изповядват своята религия (или да не изповядват никаква религия), да слушат музика (такава, каквато харесват) и да се обличат така, като им харесва.
И – което е много характерно за нашите врагове – пътниците бяха не военни с оръжие в ръка, а цивилни, незастрашаващи никого хора.
Съвсем неотдавна някои имаха готови обяснения, как с бомбите срещу ИДИЛ не трябва да се бърза. Но днес, след нападението срещу Париж, те биха прозвучали твърде глупаво – и никой от сериозните хора не ги изразява.
Последните събития напълно промениха ситуацията. Съвсем наскоро, само преди няколко дни, най-напрегната и опасна изглеждаше конфронтацията между Русия и Запада в Украйна.
Много политици, а и журналисти, все още изхождат от обичайната схема – „Съединените щати и техните съюзници насърчават демокрацията по целия свят, зли диктатори им пречат, но в крайна сметка търпят поражение, а освободените народи ликуват, преизпълнени с чувство на сърдечна благодарност към Запада и щастливо бързат да се пременят по последна „вашингтонска“ мода.”
Разбира се, пълната несъстоятелност на тази схема беше ясна отдавна, но тя беше проста и емоционално удовлетворяваща, а бедствията, причинени от насърчаването на демокрацията, не се отразяваха пряко на жителите на западните страни. Въпросът „Давате ли си сметка какво сътворихте?!“ пропадаше в нищото, защото го сътворяваха едни, а страдаха други.
Първият предупредителен звън дойде с бежанската криза. Когато хората, бягащи от хаоса и войната, причинени от подкрепата на „борците за свобода“, се появиха в Европа. Оказа се, че регионите, засегнати от насърчаването на демокрацията, не са на друга планета, а хората от там могат да дойдат и пеша в Европа – просто защото няма накъде повече да бягат.
Но след това в същите тези освободени от „бруталните диктатори“ райони се появи ИДИЛ. И докато изгаряше живи хора, разпъваше ги на кръст и отсичаше главите им, там, у дома, у обикновените телевизионни зрители на Запад това предизвикваше, разбира се, възмущение и негодувание – но с пълното съзнание, че това се случва някъде далече, но със сигурност не и на тях.
Но когато убийците влязоха в парижките кафенета, ситуацията се е промени драстично. Кървавият хаос, породен от лъжливите идеи, се добра до сърцето на Запада. Що за идеи бяха това? Преди всичко, че демокрацията може да бъде „насърчена“, разрушавайки съществуващата държавност в една или друга страна. Че концепциите за правата на човека, които на Запад са резултат от многовековното развитие на християнската цивилизация, могат да бъдат взети и насадени на съвсем различна културна почва. Че ако свалиш диктатора, чието поведение не съответства на съвременните представи за правата на човека, на неговото място веднага се появяват „демократичните сили“, чието поведение превъзходно съответства на тези представи.
Опитът показа, че нищо подобно не се случва в действителност и че „жестоките диктатори“, уви, не са най-голямата беда в региона. След отстраняването им контролът над населението и природните ресурси премина в ръцете на същите тези главорези, които поставят бомби в пътнически самолети и нахлуват с автомати в кафенета.
Изглежда, това стана толкова пронизително ясно, че западните лидери осъзнаха своята задача – не да произвеждат, а да обуздаят хаоса, който сътвориха.
В изпълнението на тази задача Русия и Запада са естествени съюзници. В очите на враговете ни ние сме един и същи свят – този, който искат да унищожат. Заради това Западът осъзнава необходимостта от сътрудничество с Русия. Както писа консервативният американския журналист Мат Уолш, „очевидно е, че САЩ, Русия и западните държави трябва да си сътрудничат в борбата срещу ИДИЛ. Няма причина да продължаваме да удряме челно глави с Русия. Ако те искат да бомбардират ИДИЛ, какво друго, освен подкрепа можем да им дадем? Не можем да унищожим ИДИЛ, продължавайки безсмислената си кавга с Русия.“
Впрочем, за това говорят не само журналистите. Френският президент Франсоа Оланд вече заяви, че ще търси взаимодействие със САЩ и Русия за унищожаването на „Ислямска държава“, а директорът на ЦРУ Джон Бренън призова за засилено сътрудничество между американското и руското разузнаване.
В ситуация, в която цялата ни цивилизация е изправена срещу враг, напълно лишен от задръжки, „безсмислената кавга“ между Русия и Запада трябва да бъде преустановена.
В Русия добре разбират това. Има надежда, че ще го разберат и на Запад.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Взгляд
Оставяне на коментар