Имах един съвсем нормален ден. Слънчев, есенен, топъл. Последният напрегнат ден преди голямо събитие, което от две седмици организирам. Късно вечерта се прибрах, седнах с хубава книга.
Всичко беше нормално. Тривиално даже. Беше. Предполагам, че вие също сте имали подобен ден. Всъщност, сигурна съм. Защото, ако четете това, то тогава сте живи, не сте ранени и не живеете в страна с обявено военно положение.
Само преди няколко часа и аз, и вие, и Обама разбрахме, че този ден няма да бъде нормален. Че ще остане запомнен.
На връщане към вкъщи пътувах с един приятел и си говорехме. Аз започнах да се подигравам на всеобщата паника, която обзема хората, щом дойде петък 13-ти и колко адски тъпо ми се вижда всичко това. Тогава той ми разказа историята за датата, за да може няколко часа по-късно, чакайки за поредната извънредна емисия, да осъзная колко шокиращо идентични са събитията.
Около 1300-ната година, тамплиерите започнали да се занимават с банкерство. Били много удобни, защото, когато някой търговец пътувал, за да продаде стоката си, да се връща с голямата сума пари би било опасно, затова от тамошния клон на банката му издавали чек (едва ли тогава се е наричал така), с който той отивал в тамплиерската банка в своя град, където срещу това удостоверение му предоставяли парите. Тамплиерите били много богати и често раздавали заеми. Дали заем на тогавашния френски крал Филип, за да води някакви войни, които той загубил и за да не му се налага да връща парите, а и с огромното желание да открадне състоянието на тамплиерите. Затова принудил папа Климент да издаде документ, с който да ги обяви за еретици, содомисти и какви ли не други, и да има основание да ги избие и ограби. На 13-ти петък тамплиерите са арестувани, измъчвани от Инквизицията, а после и избити.
Тази нощ историята обърна. Франция беше нападната, но под друг лъжлив религиозен предтекст. Нападната от поредния псевдодуховен водач, какъвто някога е бил и папата. Но днешният явно изповядва друга религия. И има извратено чувство за хумор.
С папата много си приличат. Основно по това, че не им пука особено за вярата. Това е много важно уточнение. Терористичните актове, които запалиха Париж, не са инициирани от глупав или фанатизиран човек, камо ли от вярващ. Те са дело на изключително интелигентен и имащ стратегически, геополитически и икономически ползи от това не-човек(ци). Откачени психопати със сериозни лидерски качества, способени да промиват мозъците на много млади мюсюлмани и да ги повеждат, използвайки исляма само като предлог и карайки ги да извършват подобни престъпления срещу човечеството, човещината, а дори и срещу самия ислям.
Всички реагираме емоционално. По цял свят. На всички ни се иска да сме съпричастни, да бъдем Париж днес. Но всъщност, единственото, което можем да направим, е да се помолим. За душите на загиналите, за техните близки, за ранените, за целия Париж. Да се помолим на Иисус или на Аллах, или на този, в когото вярваме.
Защото голямото кърваво петно, което се появи върху световната история, не е истинското лице на исляма. Това е фанатизмът. И единственото по-страшно от това, което се случи, би било да насочим цялата си афектираност, всички чувства на гняв, страх, състрадание и страдание, срещу исляма. Защото омразата подхранва хората, които си играят с атентаторите като с пешки върху една голяма дъска, на която са заложени техните лични облаги и интереси.
Нямате представя колко много омраза се изсипа срещу мюсюлманите тази сутрин. Срещу тези „друговерци”. От хора, непознаващи нито тази религия, нито християнството, което наричат своя собствена такава.
Тази сутрин един човек, който има по-голямо основание от всички нас, българите, да мрази исляма, ми напомни нещо много важно, а именно, заповедта да обичаме другия и различния.
Когато в Стария завет Авраам разбира за съдбата на Содом, не е извикал – „Ето това заслужават“, а е попитал – „А, ако има петдесет добри хора там, пак ли това ще се случи? А ако има 45, 40,30, 20, 10?“.
Той каза, че вчера е бил бейрутец, днес е парижанин и се надява утре все още да е човек.
Аз също се надявам утре да останем човеци. Надявам се съпричастността ни да не прераства в омраза. Защото вярвам и знам, че сред мюсюлманите име не само „45, 40, 30, 20, 10” добри хора. Има много повече. Има ги сред всички вярващи, всички етноси, всички нации.
Ислямът не е проблем, способ е. Инструмент, с който едни много лоши хора управляват едни необразовани и фанатизирани други.
Не си мислете, че според мен трябва да сложим Ислямска държава на кушетка, да й направим чай и да изслушаме душевните й терзания. С терористите трябва да се борим с военни и военна техника. Бързо и качествено ликвидиране.
Обаче с тероризма не можем да се борим така. Защото дори да избием всички терористи, ще се създадат нови. Интелигентните извратени и алчни хора ще си направят нови. Използвайки тяхната необразованост, недостатъчното познаване на собствената им вяра, желанието им да принадлежат към нещо голямо и с малко психология на преднамереното влияние, ще си имаме нова терористична групировка, избивана и избиваща в името на нечии чужди интереси. Излъгана, че го прави в името на джихада.
Не можем да решим проблема, наречен тероризъм или фанатизъм, с мисленето, което го е създало. Тоест, не става с насаждане на омраза и избиване на хора.
И аз знам колко е трудно. Колко изплашени сме всички. С основание. Колко е трудно, дори да не го обичаш, а само да приемаш различния, особено, когато не спираш да виждаш какви неща правят хората с неговата религия.
И въпреки това.
Пожелавам си утре всички да останем хора.
P.S. Thank you, Maxim, for reminding me how important being a human is.
Оставяне на коментар