Каква тайна крият спецслужбите за А-321?

Евгений Сатановски

Ростислав Ищенко: Евгений Янович, тази сутрин прегледах пресата за катастрофата на руския самолет Airbus A-321. Кажете, какво се крие зад спешната евакуация на руски туристи от Египет, последвали евакуацията на англичани и американци? Наистина, неведнъж се е случвало на американци и англичани да евакуират свои граждани, а на руските туристи не им пукаше. Прииждаха на потоци в Египет, никой не ги евакуираше, нищо лошо не им се случваше, ако изключим нападенията на акулите. Впрочем, в един от коментарите към Ваша статия прочетох: „Негодникът Сатановски призовава да се бомбардира Катар“. В този момент си помислих, че аз мога да обясня защо е прекрасно да се бомбардира Катар, защо е ужасно да се бомбардира Катар и защо е ненужно да се бомбардира Катар. Имаше ли терористичен акт или нямаше – засега нито е потвърдено, нито е отхвърлено. Въпреки че все повече неща навеждат на мисълта към терористичен акт. Да допуснем, че става въпрос за терористичен акт. Евакуирайки 80 хиляди туристи от Египет, броят на които по официални данни нарасна за три дни от 50 на 80 хиляди, ние не изключваме вероятността от терористичен акт. Напротив, увеличаваме я. Защото, за да се охранява такъв брой хора, е необходимо да се задейства цялата египетска армия. А всъщност, отдавна за никого не беше тайна колко „строги“ са мерките за сигурност на летището Шарм-ал Шейх. Какво се случи, че изведнъж трябваше незабавно да се изведат от Египет толкова много хора?

Евгений Сатановски: Първо, аз никога не съм предлагал да се бомбардира една или друга страна: има други начини да се въздейства на ръководството им. Аз не говоря за Катар, на първо място аз говоря за катарското ръководство, което слага чадър над конкретни бойци, в това число и в Синай. Това са бойци от редиците на „Братята мюсюлмани“, на „Ислямска държава“, а в Синай това е просто целева терористична война срещу египетското ръководство и египетската армия. В Сирия ние настъпихме главата на Външното министерство на Катар по най-болното му място. Това е Халед Ал Атия, който непосредствено и лично наблюдава сирийската гражданска война. Той управлява Катар. Разбира се, там има един млад емир, достатъчно млад според арабските представи и неговата властна майка шейха Моза, но уговаряйки предходния емир да постави своя наследник в сянката на Халед Ал Атия, ние бръкнахме в джоба на този емир. Тези многомилиардни инвестиции за свалянето на Асад от власт, в тръбата, която ще мине към Турция, а Ердоган ще й се зарадва и европейците ще бъдат щастливи, във всеки момент могат да бъдат загубени. Още повече, че на Катар вече му се налага да извежда бойците на ИД: някои в Либия за участие в гражданската война, която те подкрепят срещу про-египетските групировки, други в Йемен, където заедно с египтяните воюват срещу шиитската групировка на хусите. Един многогодишен проект, когато вече всичко е съгласувано и секторите на атаките са разпределени, на прага на победата може да рухне заради руските Въздушно-космически сили (ВКС). А това вече ще означава край на кариера на Ал Атия, защото, да, Ал Атия е богат и влиятелен клан, но има и други. Така че там може да ни очаква не само ситуацията, която се случи в Египет.

Всички специалисти упорито говорят за терористичен акт, обсъждат вида на взривното устройство, как са го внесли и т.н. Нас в Русия вероятно ни очакват много резонансни събития, защото вбесеният представител на клана, в който са милиардите, търси къде да ги вложи. В Катар има 100 милиарда излишни пари и много амбиции. Това е сериозна заплаха. Ние си имаме достатъчно примери: имаше игри със саудитите, когато навремето при нас се отби принц Абу Фейсал, може би основният кръстник, ако можем така да кажем за арабите. За САЩ това беше 11 септември, а за нас – Норд-Ост. А след идването на принц Бандар бин Султан последваха първият и вторият терористичен акт във Волгоград. Тези хора просто така са свикнали да виждат света. В случая със Синай и самолета те ни отправят „черния знак“ по Стивънсън. В техния стил, както при тях е прието. При това те са свикнали с пълната безнаказаност, защото Катар е твърде малка територия. Както и да бомбардираш Катар, все ще уцелиш американската военна база Ал-Удейд, най-голямата в Близкия Изток.

И все пак защо на Запад така са разтревожиха? Очевидно имат по-голяма информация, тъй като те са вътре в цялата тази система на разузнаване: саудитска, катарска. Те разбират, че сега там ще започне нещо такова, че задължително трябва да изведат всичките си хора. Аз даже не мога да предположа какво може да започне там, но при този поток от терористи, когато в голямата война с ИД Египет е една от страните, която води война… При това колкото и да е странно, засега Египет е от едната страна на барикадата със Саудитска Арабия. В терариума на единомишлениците са Катар и саудитите – две уахабитски салафитски държави, които люто се ненавиждат. Някъде интересите им съвпадат, като в Сирия или в Йемен, другаде те воюват с помощта на терористи.

Евакуацията означава, че ситуацията може да се развие до голяма терористична война на Синайския полуостров, като например просто започнат удари по хотели. Какво, нима не взривиха „Хилтън“ в Таба? Добре, летището – това е обект, който може да бъде прикрит. А какво да се прави, когато започнат да падат хотели един след друг? Не можеш да прикриеш целия Синай. Това е грубо нарушение на конвенциите, защото винаги е съществувала негласна договореност: терористите никога не закачат туристическия сектор, а техните роднини от тези племена спокойно си получават своите доходи. Впрочем, синайските бедуини, мразещи правителството, пазеха туристическия сектор. А сега те просто ще фалират и ситуацията е такава, че от там трябва да се бяга.

Р.И. Хората, които настояват сега за евакуация от Синай, засегнаха интересите буквално на всички. Къде да се намери място, безопасната точка, откъдето може да се действа по-нататък?

Е.С. Най-напред съществуват тези, които командват. За целия тероризъм на Синай отговаря Катар и човекът, когото вече назовах. Разбирате ли, ако господин Ал Атия заяви, че ние вкарваме сега, заедно с турските и саудитските братя, армия на територията на Сирия, езикът на американци и англичани не се обърна за такива думи. В най-добрия случай биха казали вежливо: а може ли и ние да побомбардираме също? А ние тогава ще помогнем на кюрдите да превземат Рака. На което отговориха: за Бога, нека търчат по минното поле, пропусни другаря, нека радостно да тича пред теб и да стигне финала, ако въобще се добере до него. Армията на Катар наброява 8500 човека. Те свикнаха с мисълта, че малка спец-част може да ликвидира Кадафи. Вчера той беше богат, а днес го няма, него го убиха, заклаха. И в тази ситуация на човечетата, тичащи по Синай, им е все тая от кого ще бъдат убити, дали от велика държава или от египетската армия. Той воюва и това е голям кеф. Те ненавиждат хората по хотелите. Има страшно много терористи, които се специализират в ликвидирането на туристи, техните врагове.

Второ – това е нахъсване със страшна сила: руснаците убиват в Сирия нашите братя. То е страшно и своевременно. Когато ви зомбират непрекъснато, ще видите с кръвясали очи, че там има враг, и още много други неща. Де не говорим, че в планинския регион на централен Синай е пълно с хиляди ислямисти. Това са онези, които бяха пуснати от затворите по време на „арабската пролет“, толкова обичана от нашите западни колеги.

Евакуацията – това е по-малкото зло. Защо багажът лети отделно – това вече също е разбираемо. Взривното устройство може да бъде поставено в багажа по всяко време и на всяко място: в хотела, когато го товарят, в автобуса. Значи, трябва да прекараш през скенер всяка една чанта, всеки куфар, а както ни е известно, скенерът на Шарм-ел-Шейх работи само когато идва началството. Това е обяснението.

Р.И. Казвате, че катарците са богати и са свикнали, че могат да купят всеки. Катар е малка страна, слаба, но има много пари. Аз винаги съм смятал, че ако имаш автомат, то торба с пари винаги ще отмъкнеш.

Е.С. А Катар се подсигури.

Р.И. В какъв смисъл? Какво, да не си е купил армия?

Е.С. Почти. Военна база на САЩ на територията на Катар. Катар е толкова малък, че е безполезно да го бомбардираш, все едно, вие ще засегнете тази база.

Р.И. Но може ли да се купи нужният човек?

Е.С. От моя гледна точка, да. Ето, те, например, си намериха навремето Яндарбиев, а после реката пари, която течеше към Чечня за войната срещу Русия намаля с две трети, след като операцията не бе изпълнена идеално. Но както се казва, това бе отдавна. Поразсеяха се по онова време, сега обаче се концентрираха. Работата е в това, че хората се прикриват с тези или онези разузнавания, зад икономически партньори. Вие, когато нещо там правите на Катар, накърнявате толкова много икономически, политически, лични интереси, защото чувалите с пари идват от САЩ към висшите ешелони на властта в Европа. Разнасят се разни чували. Някой, впрочем, получава и пари в брой. Навремето Рафик Харири мъкнеше куфари с налични пари на Ширак, на Митеран…

Р.И. Е, и на Кадафи караха, но това много ли му помагна?

Е.С. Правилна мисъл, но Кадафи бе груб, скандален човек. Той поддържаше тероризма на равнището на детска игра в сравнение със саудитите и катарите, с Пакистан или турците. Четири основни страни държат днес ислямския тероризъм. За пакистанците трябва да кажем, че те много не допринасят за пълното щастие, така да се каже, за което неотдавна се изказа твърде красноречиво бившият пакистански президент Первез Мушарраф. Турците още си го получават. При тях вече започна охлаждане на отношенията им с Китай заради обучението на уйгурците по целия свят. И това няма да е само с Китай, защото терористичните удари в Банкок имат абсолютно уйгурско-турски произход. Но в Сирия се получи така – Ердоган реши, че и той е длъжен да има свои терористи, той също подкрепя ИД и има свои бойци по подобие на „Мюсюлманските братя“. А Катар си има „Ахрар аш Шам“, аналог на Ислямска държава и на „Мюсюлманските братя“. А Йордания има някакви връзки с „Ахрар аш Шам“. Всеки си има своя любима „Ал Кайда“. Обаче саудитите са консервативни, при тях са „Ал Кайда“ и „Джабхат-ан-Нусра“.

Понятно е, че когато биете по тях, надигат глава всички, на които те са платили. А това е такава тълпа от правозащитни организации, чиновници от ООН от различни националности, не араби, а всеки, който е свързан с бежанците, с правата на човека, за съжаление. Нашата Женевска група на Външно министерство се сблъска със сериозна подмяна на фактите в официалните международни организации, с подкрепа на терористичните групировки в Сирия. Целта е поставена – да се унищожи Асад. Отлично, значи ще работят един вид почтени организации, като „Лекари без граници“, „Human right wath“. И изведнъж виждаш, откъде там се появиха тези или онези специалисти, каква заплата получават и какво прави това началство.

Саудитите вложиха в пропагандата на своя тип салафитски ислям повече, отколкото ние в пропагандирането на социалистическите идеи за цялото съветско време. При това те вършеха това, концентрирайки се от 80-те години. А катарците се появиха на пазара от 95-та година, когато на власт идва със своите амбиции Хамад бин Халифа ат-Тани. Това създава усещането за неуязвимост. За ги удариш, трябва да си разбрал как да го направиш.

Тези типове са готови да разпалят Трета световна война, на тях им е все едно. Точно така, както саудитите навиват Израел да удари по Иран и неговите ядрени обекти. На тях им все едно какво ще се случи в резултат на това. Защото е ясно, че да се докопаш до ядрената установка на Иран може само с неконвенционално оръжие, с което Израел не разполага. На тях им е абсолютно все тая – шиитите воюват с евреите, Господи, какво щастие! След това от пустинята изпълзяват салафитите, доубиват останалите и всичко е прекрасно. На подобни авантюри не се осмели нито една от великите държави, които разбират, че трябва да отговарят за своите думи. А тези не го разбират. Те до вчера вървяха по своите пустини, до неотдавна съвсем бедни, бяха никои и никой не ги познаваше. Какво беше Катар преди 50 години? Какъв беше Катар преди 30 години? Ние бяхме първата структура в Русия, която въобще издаде книга за Катар. От тях изобщо никой не се интересуваше.

Какво беше Саудитска Арабия също преди 50 години? В 30-ге години Сталин бе казал: „На нас не ни е необходимо да търсим призрака на комунизма в пясъците на Саудитска Арабия.“ Керосина тук го карахме от Баку. Те си нямаха нефт. Тоест, имаха, но никой не подозираше това. Това са хора, живеещи от търговия с роби и в робовладелски взаимоотношения. Робството бе отменено в Саудитска Арабия през 1962 или в 1965 година. Да, днес те имат много пари, имат съвременни приспособления, говорят отлично езици, завършили са западни университети. Всичко е ясно, такива са тези приятели. И тук трябва много сериозно да се помисли, какво да се прави с тях. Те би трябвало да знаят, че за такъв род игри няма да отговаря безименния тероризъм, а персонално този, който е дал заповедта. Без финансиране не съществува никакъв тероризъм. Това е сериозно политико-икономическо мероприятие. Това е голям процес, в който се влагат големи пари. Казано на ясен език, ако вие нямате покровители, то при вас няма и никакъв тероризъм.

Когато Катар организира в турски курорти лечение на терористи, воюващи в Сирия, когато вие посещавате забележителната Анталия, напълно е възможно редом с вас да почива тълпа от типове от „Ал Кайда“.

Р.И. Това е отговор на въпроса, трябва ли и може ли да се ходи на почивка в Близкия Изток? Сам Вие казахте, че някъде могат със сигурност 90% да Ви убият, а другаде с 60%.

Е.С. Познавам една страна, в която има спокоен режим за безопасност по летищата. Те просто няма къде да се дянат. Още повече, че Бен Гурион бе заявил по негово време, че всяка една атака по израелски самолет или летище ще бъде възприета като „казус бели“ за война. И в този случай всички го чуха. Защото тук бяха произнесени конкретни слова: „Ако вие ни бомбардирате или взривявате наши самолети, просто вас няма да ви има.“

Р.И. Казвате, че Катар спи върху дюшек от пари и не се страхува от никой, защото е подкупил разузнаване, армия, политици и т.н. Но в Сирия вече го настъпиха по опашката. Тоест, ако Русия е започнала в Сирия да спасява Асад, значи на практика е накарала Катар много сериозно да се поизхарчи, казано иначе – да хвърли пари на вятъра.

Е. С. Да, там става все по-лошо.

Р.И. След това, което се случи там, газопровод в близките десет години няма да може да се строи?

Е.С. Проектът е закрит.

Р.И. Още повече. Щом като са тръгнали на такава конфронтация, то е ясно, че могат да се извършат и всякакви персонални атаки срещу конкретни хора и никакви политици или разузнаване не могат да ги предотвратят. Та нали се страхуват и оценяват не намеренията, а възможностите? Ако има възможности, то и намерения могат да се появят.

Е.С. Има някакъв взаимен консенсус да не се закачат първите хора на държавата. Наистина до неотдавна, до „арабската пролет“, не беше прието да се ликвидират хора от определени контингенти. Навремето си, през 1943-та година, дори Сталин престана да обмисля планове за ликвидиране на Хитлер. Политически пресмятайки, че всички ще му кажат „благодаря“, но зад затворени врати, след което ще ударят по Съветския съюз, обединявайки се с Германия без Хитлер. Това например, във вид на санкции, днес се случва по отношение на Украйна. Високото началство пресмята всички комбинации за всякакви ситуации. Трябва да се вземат такива или онакива решения, изхождайки от всичките им последствия, които могат да се случат по различни направления. Аз предполагам, че в тази ситуация началството всичко ще претегли, а това че е търпеливо, е правилно. Има един такъв правилен израз – „useful idiots“ – полезни идиоти. У нас също има много полезни идиоти. Някой ще каже: „Да действаме!“. А друг ще отговори: „Господи, в никакъв случай! Как можете!“. Какво да се прави сега? Още много ще се препъваме по отношение на Катар. И в Беларус, където той успя да на избута от пазара с торове. И в Прибалтика, и в Полша със втечнения газ, както и в Украйна, където с удоволствие ще закарат газта, ако им платят. И още на много места. Както се казва – „Nothing personal, it’s just business”

Р.И. Дестабилизацията на Близкия изток расте пред очите ни.

Е.С. Расте. И ние се втурнахме в тази ситуация не от хубаво и не заради Асад. По-скоро нахлухме в Сирия, понеже разбрахме, че сме пет минути преди началото на големия крах.

Р.И. : Ами да, и там е работата, че Сирия с триста зора може да се стабилизира…

Е.С. Провалът тук е колосален. Налице са сериозни възможности за загуби. Щом сме влезнали там, значи, очевидно сме разбрали, че този процес на всеобщо разпадане трябва да се прекрати. Щом вашата демокрация не се получава, а местният стил на управление, макар и на никой да не се харесва, е ефективен, значи, такъв ще бъде местният стил на управление. И няма значение военна хунта ли е това, либерално-демократичен парламент, авторитарен лидер или дявол управлява – това няма абсолютно никакво значение. Важното е да не закачаш съседите си, да не създаваш тероризъм на близки, далечни, средни или на каквито и да било разстояния. В тази връзка срещата във Виена,където бяха казани любопитни неща, е много характерна: Сирия ще бъде светска държава в нейните си сирийски граници. Така че да я разпарчатосват вече няма да се получи. И това са го признали нашите западни колеги, независимо от тежката им невменяемост.

В това, че ще вредят, няма никакво съмнение. В това, че самите те ще пострадат, също няма никакво съмнение, защото никой от тях не е очаквал 11-ти септември. Те дори не разбират колко ги мразят всички тези хора, които те подкрепят. И колкото повече те ги подкрепят, толкова повече онези ги мразят. Те ще платят скъпо за своята политика. За съжаление, и ние ще платим за тяхната политика. Е, такава ни е кармата. А кой е обещал, че ще е лесно?

Р.И.: Вие казвате, че дестабилизацията е спряна.

Е.С. Временно спряна. Започнаха да ликвидират тези типове, без да се съобразяват кой от тях е добър или лош терорист. Ситуацията в Сирия през последния месец, според отчетите, които могат да бъдат видени на сайта на Института за Близкия изток, е такава, че една трета от терористите на ИД вече са изкарани или са се преместили на турска или йорданска територия. Приток на нови бойци има, но това са новаци отвън, което вече е сериозно. Разбира се, на тях ще им доставят ПЗРК (преносими зенитно-ракетни комплекси), така както вече им доставиха противотанкови комплекси.

Р.И. Да предположим, че терористите ще могат да бъдат изтласкани от Сирия. Те ще преминат в Йордания, в Либия. Някак си със съвместни усилия след 5-7 години ще се стабилизира ситуацията в Ирак. Но всичкото това пространство от Либия до Пакистан и Афганистан включително, та нали то е като пясък, хванеш го в юмрук, а той се изтича между пръстите…

Е.С: Зависи кой хваща. Преди всичко трябва да се сложи край на играта един срещу друг. Англичаните, французите, американците в определен момент започнаха да играят срещу нас. И забележете, с каква бясна скорост всички започнаха да взаимодействат с нашето Министерство на отбраната, когато в Сирия тръгна да се случва онова, за което тъй дълго са ни натяквали, говорейки, че воюваме с Украйна.
Р.И. На мен ми направи най-голямо впечатление логистиката. Да организираш осигуряване на воюваща групировка на такова разстояние, при това в обкръжение, меко казано, на неприятелски страни…

Е.И.: Всичко е организирано на много неочаквано ниво. Това беше нашия пореден сигнал: хора, ако вие искате да изпробвате нашата твърдост, ще получите неприятен резултат. За вас е по-изгодно да престанете да безчинствате и да започнете да правите онова, за което твърдите, а не това, което правите. Стрелбите от морското ни базиране в Каспийско море бяха такъв категоричен сигнал, който въобще изби желанието да се общува с нас чрез ракети със среден обсег и крилати ракети. Хора, вие нищо не правите. Или защото не можете да направите, или защото не искате да направите, или защото политиците ви пречат да работите както трябва с терористите. Е, какво да се прави, ние също трябва да ги изтребваме.

Р.И.: Щатите можеш да ги сплашиш, с тях може да се договориш, можеш и да не се договориш. Но дори ако ние с тях се договорим, това не означава, че със съвместни усилия в обозримо бъдеще ще можем да решим проблема с терористичната заплаха, защото например, в Либия има толкова много местни племена… Тях нито римляните, нито турците, нито италианците не са успели ги победят.

Е.С. : Може ли да не се съглася? Кадафи показа как това работи. Договаряте се с Ал Байда, с най-голямото племе варфала. Притискате Бенгази, който вечно се бунтуваше и ще се бунтува със своите синусити, Бенгази, който ненавижда Триполи. Показвате на бенгазийците къде им е мястото, след което се договаряте за постове и дяловете, които ще получат. Нищо ново.

Р.И. Съхраняване на Либия и борба срещу тероризма са две различни неща.

Е.С.: Борбата срещу тероризма, срещу онези, които го финансират, които снабдяват тези хора с оръжие и са опитват да ги използват, е дълъг процес. По този въпрос има едно старо и добро правило, забравено от времето на 80-те години: „белият човек не използва срещу другия бял човек туземец, не му предоставя съвременно оръжие и не го учи на съвременни методи за бой“. САЩ се държаха в Афганистан именно така и платиха за това с 11-ти септември, с Бостънския терористичен акт, убийството на своя посланик в Либия.

И тук въпросът е в това – тези хора да престанат да тренират бойци, наричайки ги „опозиция“. Днес американците, англичаните, французите, турците тренират бойци в Йордания и Турция. Имено те се занимават с това. Половин милиард долара са отишли на два транша при „Джабхат-ан-Нусра“, т.е. при „Ал Кайда“, и с каква легенда е съпроводено това? Видите ли, отначало първата група се е разпръснала, а втората сама се предаде и премина към „Ал Кайда“. И ние взехме, че направо им повярвахме. Ако в случая с първата група народът наивно се е смял и си казваше – какви идиоти са тези американци, похарчили толкова пари, а им останаха четири човека, то в случая с втората вече престана да се смее, защото това е невъзможно. Да, имаше скандал в Конгреса, но нито един човек не беше уволнен в Пентагона.

Идеята за това, че аз сега ще повикам дявола, за да победя сатаната, а след това ще са оправя с него или ще намеря друг дявол и с него ще се оправя, е идиотска идея. Проблемът е в това, че никой от тях не си признава, че това е така. Единственото нещо, което остава да правим, е да говорим директно с американския народ или с европейците. В прав текст да им казваме всичко това, което правят техните началници и специални служби. А по-нататък ще видим. Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство. Трябва да се прави онова, което е необходимо, за унищожаването на всички тези групировки, без да се обръща внимание на техните заплахи и всичките тези глупости.

Р.И.: С тази оптимистична нота ще завършим нашия диалог и да се надяваме, че както вие препоръчвате, ще ликвидираме терористите по-бързо, отколкото ги обучават американците. Също и че те рано или късно ще махнат с ръка на тази работа и ще решат, че не си струва да си харчат парите…

Превод: Снежана Лоза / Memoria de futuro

* Публикуваме интервюто с незначителни съкращения.

Източник: Свободная пресса

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК