След кървавата вакханалия в Париж е неминуемо обществените процеси в Европа да се променят. Важният въпрос е каква ще бъде тази промяна. Дали ще надделее трезвият разум или европейските политици ще продължат със самоубийствената си политика на безропотно следване на американските интереси. Дали в битката със създаденото във военни лаборатории чудовище ще се лишим от своите права и привилегии, извоювани през вековете. Или ще съберем смелост да отхвърлим тоталната политическа зависимост от Вашингтон. Европа боледува – отслабена, объркана и безидейна. В сложната геополитическа обстановка, точно сега Европа се нуждае от истински политически лидери. С визия и идеи за бъдещето. Великобритания, Франция и Германия отдавна са се превърнали в придатък на американската външна политика. Европа отдавна не отстоява своите интереси, а просто приглася на всяка вашингтонска „инициатива“.
Да, това е европейският 11-ти септември.
Всички си спомняме какво се случи след последния подобен кървав атентат – американска офанзива в Близкия изток, в която беше въвлечена и Европа. Разруха и разграбване на няколко суверенни държави. Само няколко дни след като общественото мнение бъде обработено, от всички медии ще ни наложат тезата за поредната война. Ще се спуснем по спиралата на вечните военни конфликти и противопоставяне. Цивилизационно, културно и религиозно. Това е целта на кървавата баня в Париж.
Каквото и да ви говорят. Както и да ви убеждават. Не забравяйте истинските виновници. Онези, за които няма да чуете по медиите.
Свят, в който се връчват Нобелови награди за мир на държавни глави, предизвикващи и водещи войни. Свят, в който съществува циничното понятие “война за демокрация“. Свят, в който правото е на страната на по-силния, не може да роди нищо друго, освен агресия и омраза.
Истинските убийци отново няма да бъдат обвинени.
А събитията в Париж не трябва да се разглеждат повърхностно, защото със сигурност не са такива. Преди да изслушаме общите приказки за шок, ужас и изненада от подобно зверство, нека да си спомним многобройните предупреждения на множество общественици, независими журналисти и политици, като унгарският премиер Виктор Орбан, за опасността от мигранското нашествие в Европа. Докато официалните медии ни натрапваха безумната теза за свръхтолерантност и съпричастност, малцина предупреждаваха за логичните последствия, които неминуемо ще понесем. Гласът на разумността отново беше пренебрегнат. Заровили глава в измисления си лъскав свят, брюкселските чиновници от висотата на своите лъскави офиси отдавна не са в състояние да провеждат разумна политика.
Атентатът в Париж е резултат от безидейната и пагубна политика на европейския елит. Точно този елит е истинският виновник за кървавата баня в сърцето на Европа. Бавно, но последователно същите тези лидери изтласкваха европейските общества към тази развръзка. Това не е първият атентат. Няма да бъде и последният. Въпреки това днес, утре и през следващите дни казионните медии ще ни занимават с последствията, но никога с причината да се стигне дотук. Ще направят всичко възможно да отклонят вниманието на обществото от истинските виновници.
Кръвта на жертвите в Париж е по ръцете на същите тези лидери, които сега трябва да вземат поредното неадекватно решение. Точно те дестабилизираха цели региони в Близкия изток. Разрушаваха суверенни държави, въоръжаваха „умерени“ бунтовници, решаваха коя държава е демократична и коя не, играейки си на световни господари. Създаваха сегашните чудовища сред руини и кръв. Опиянени от своята безнаказаност и комплекси за непогрешимост. Опиянени от илюзорната власт на оръжията и парите.
В Европа не доминират европейски политици. Европа отдавна няма своя външна политика, продиктувана от нейните интереси. Приспана в прегръдката на своя презокеански господар, европейската цивилизация се отказа от всички съпротивителни сили и инстинкти, съхранили културата и цивилизацията й през хилядолетията.
Датата на кървавата баня е петък тринадесети. На тази дата са били арестувани почти всички тамплиери през 14-век. Оттогава в европейската съзнателност е останало суеверното усещане за опасност и нещастие на този ден. Дали тази дата е била избрана случайно?
На 11 ноември Европейската комисия отказа да признае незаконно анексираните от Израел палестински територии. Реакцията на заместник-министъра на външните работи на Израел е повече от красноречива:
„Нашите приятели ще осъзнаят, че в момент, когато терорът идва само от палестинска страна, е ясно, че това не е начинът да се насърчава съвместното съществуване.“
Предупреждение, или заплаха? Не забравяйте, че няма нито един атентат на тази организация на израелска територия. Въпреки неистовата омраза на всички ислямистки радикали към Израел. Странно, нали?!
Нека да поразсъждаваме кой има полза от случилото се в Париж. Кой има полза от дестабилизирането на Европа?
Ислямска държава е просто инструмент – оръжието, което се задейства, когато има нужда да се развее призракът на световният тероризъм. Новият стар враг, който след унищожаването на Ал Кайда услужливо се появи на световната сцена. Не е нужно да изпадаме в подробности за генезиса на тази терористична организация, за да осъзнаем явното нежелание на САЩ и ЕС да се разправят с този противник. Преди намесата на Русия в Сирия, Ислямска държава упорито разширяваше териториите и влиянието си, въпреки военните въздушни операции на САЩ. Противно на всякаква логика, няколко хиляди фанатици успяват да откъснат територии от няколко суверенни държави, издържайки се от продажбата на нефт. Същият този нефт, чиито купувачи никой не издирва. Военните удари на Русия показаха недвусмислено явното нежелание на Вашингтон да отстрани Ислямска държава. Нещо повече, появиха се преки и косвени доказателства за поддържане на тази военна организация от САЩ. Въпреки това, нашият европейски елит предпочете да си затвори очите и дори да обвини Русия за дестабилизацията на Близкият изток.
Вместо да се дистанцират от американската външна политика, чиновниците в Брюксел продължиха да защитават интересите на отвъдокеанските партньори, без да отчитат възможните последствия. Въпреки съветите на мнозина експерти по национална сигурност, бюрократите от Брюксел поканиха всички мигранти в Европа. Без дори да се допитат до европейските народи.
Докато Европа бушуваше, разкъсвана от радикални и либерални настроения, от другата страна на океана главните виновници доволно протриваха ръце. Без да бъдат обвинявани от никого. Без да бъдат принуждавани да понесат дори елементарна отговорност. Както винаги.
Много скоро ще ни отнемат и последните права, които все още са ни останали. Както често се случва в човешката история, обществата лесно се отказват от своята свобода в замяна на илюзорна сигурност. „Сигурност“, изградена зад бетонни стени, видеокамери, тотален контрол и пълна власт на репресивните органи. Всичко в името на жалкото ни съществуване.
Днес ни разсъбличат по летищата. Съгласихме се заради нашата сигурност.
А утре? От какво ще се откажем утре?
Какъв е проблема с повечето видеонаблюдение и следене на пощи, скайп, вайбър?
Ако някой е нормален не виждам никаква причина да се притеснява. Дори и да си напише или каже някоя мърсотийка с гаджето – всеки го прави. Ако го е срам от това което казва или пише, значи върши нещо нередно. А щом е така, значи има за какво да го подслушват и следят.
Е та какво му е лошото на контрола? Във вериги няма да ни връзват.