Скорошната трагедия, в която 224 човека, пасажери и екип, загинаха в небето над Синай, насочва вниманието към противоречията в голяма част от политиката на западните правителства спрямо Близкия Изток. Тяхната реторика, тръбяща демокрация и човешки права, е в противоречие с фактическата им подкрепа на диктатури и икономическа политика, която облагодетелства малцина за сметка на мнозинството. Това противоречие е опасно, тъй като вместо да допринася за мир и демокрация, то улеснява икономическото неравенство, политическата поляризация и дори насилието.
Официалното посещение на египетския президент и бивш генерал Абдел Фатах Сиси трябваше да предостави удобна възможност на Великобритания да окаже натиск върху египетското военно правителство да спази демократичните си обещания.
Вместо това, Сиси се почувства толкова освободен от политически натиск, че точно преди да замине за Лондон, неговите сили за сигурност арестуваха една от основните фигури на продемократичния активизъм, основателя на Египетската инициатива за лични права Хосам Бахгат, и задържаха журналиста за четири дни. Предстои да се разбере дали той ще бъде даден под съд за „преднамерено разпространяване на грешна информация, която нарушава обществената сигурност, подбужда обществена паника и наранява обществения интерес“.
Междувременно, режимът продължава да държи в затвора Алаа Абдел Фатах – известен деец от Египетската революция през 2011 г. Осъден по антитерористичното законодателство, престъпленията му се състояха в това, че протестира мирно срещу вкопчването на военните във властта, че протестира срещу нарастващата употреба на военни трибунали срещу граждани и че не се съгласи с драконовския „протестен закон“, изискващ полицейско упълномощаване дори за най-малки сбирки и реално забраняващ уличните протести.
В навечерието на посещението на египетския президент в Лондон липсваше всякаква политическа чувствителност, а човешките права бяха едва споменати. Най-голямото смущение за Сиси беше неловкият пропуск на Камерън да го информира за решението на Великобритания временно да прекрати полетите си до Египет. Вместо това, разговорът беше насочен главно към търговските взаимоотношения и въпросите по сигурността.
Първият избран президент на Египет, Мохамад Морси, е осъден на смърт. EPA/Khaled Elfiqi
Публичното оправдаване за този избор от теми е: търговията и сигурността са основните крайъгълни камъни на демокрацията. Въпреки че това принципно е вярно, политиката, провеждана последователно от правителствата на САЩ и Европа, на практика влоши икономическото положение за повечето египтяни и не постигна много в подкрепата на обществените изисквания за демокрация.
Това беше вярно преди „Арабската Пролет“ и продължава да бъде вярно до днес. Настойчивите внушения на западните правителства, че са осъзнали грешките си, звучат фалшиво, тъй като обикновените хора в региона виждат как стремежът им към по-голяма икономическа справедливост и по-добро политическо представителство бива стъпкван на всяка крачка.
Пропиляна възможност
В зората на Арабските протести на западните правителства се предостави безпрецедентна възможност: да отговорят на изискванията за демокрация, като подкрепят свободата на хората да участват в политиката и да следват широко разпространеното желание за обществена справедливост с истинска ангажираност към икономически реформи, които благоприятстват по-справедливо разпределение на благосъстоянието. Вместо това имаше малко и незначителни промени в политиката спрямо Египет и Близкия Изток като цяло.
Египетската демокрация процъфтя за кратко през 2011 г. / EPA/Hannibal Hanschke
Опасно е западните правителства да продължават да тъпчат по тази пътека. Повишаването на бедността и политическата репресия рядко са довеждали до мирни протести и плавен преход към демокрация. Напротив, много по-вероятно е те да наранят обществената сплотеност, да подкопаят легитимността на правителството и да създадат контекст, в който радикализацията и екстремизмът да станат все по-вероятни.
Това е общият фон, спрямо който трябва да подходим към проблема с политическата радикализация и тероризма в Египет. Имайки предвид нарастващите дръзки действия на въоръжени групировки във и отвъд Северен Синай, правителствата на Великобритания и Египет биха направили добре, ако не пренебрегват структурните причини за тази радикализация. Бунтът, продължаващ вече десетилетие, не трябва да бъде объркван единствено с нарастващата популярност на Ислямска държава.
В тази връзка, изглежда и Европа, и Египет са забравили уроците на собствената си история. През седемдесетте години на миналия век европейските правителства научиха за своя сметка, че макар и в краткосрочен план групировките, готови да използват насилие, представляват опасност, изискваща чувствителни мерки за сигурност, тези мерки сами по себе си няма да разрешат дългосрочния проблем. Както „проблемите“ на Северна Ирландия, така и опитът на Италия с левия и десния тероризъм, напомнят за това.
През януари 1977 г. правителството на Египет срещна масивни, общонародни бунтове – които станаха известен като „Гладните бунтове“ – при опита си да ореже субсидиите за основни стоки, засягайки най-много най-бедните. Тогавашният военен диктатор на Египет, Ануар Садат, беше принуден да анулира орязването. Европейските правителства осъзнаха, че мерките за сигурност работят най-добре когато политическите реформи са насочени не само към нуждите на екстремистите, но и към тези на масите, лишени от граждански права. Правителствата от двете страни на Средиземноморието биха направили добре да си спомнят тези уроци сега.
Казусът за подкрепа на истински преход към демокрация в Египет, както и из целия Близък Изток, е не просто алтруистичен, но също така е и от национален интерес за Великобритания. Подкрепата на авторитарни режими и икономическа политика, която задълбочава неравенството, не само осуетява всякакви надежди за демокрация, но и създава самите предпоставки за нестабилност и несигурност, за които западните правителства толкова ревностно твърдят, че искат да избегнат.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: The Conversation
Оставяне на коментар