Авгиевите обори на Ердоган: кюрди и киприоти

autor-djamilia

За Турция 2015-та година се превърна в период на ескалация на много конфликти. Ще бъдат запомнени най-вече етническите конфликти. Нестабилните мирни договорености с кюрдите отново са замразени, а Кипърският въпрос отново стана актуален при съживяването на дискусията за присъединяването на Турция към ЕС.

Извечният Кюрдски въпрос

Може би се създава впечатлението, че Турция е родена с кюрдския въпрос – толкова продължителен е процесът на разрешаването му. За да бъдa кратка, проблемът с кюрдите е в това, че 50-милионният етнос е лишен от държавност и „разквартирован“ между Турция, Ирак, Иран и Сирия. Защо кюрдският проблем е от особено значение за Турция? Причините са няколко. Първо, по-голямата част от етнически Кюрдистан се намира именно на територията на турската държава. Второ, голяма част от етноса е локализиран в Турция (около 35 милиона кюрди, вторият по численост етнос след турците). Третата причина (но не последна по геополитическа значимост) се състои в това, че в Турция кюрдите срещат по пътя най-голяма съпротива, изразяваща се в отсъствието на право на свободно изразяване, на участие в политическия живот на страната и на свободата да използват родния си език …

Списъкът може да бъде продължен. Кюрдският сепаратизъм в Турция става особено актуален в периода на разпадането на Османската империя и създаването на Турската Република. От тогава кюрдският проблем е на първа позиция в класацията за „най-дестабилизиращите фактори в Турция.“ През 2012 г. светът научи за едно наистина голямо събитие – най-накрая беше постигнато мирно споразумение между кюрдите и турското правителство. Събитието стана възможно най-вече благодарение на плана за мир на Абдула Йоджалан (кюрдският национален лидер, излежаващ доживотна присъда в турски затвор на остров Имралъ), заради което беше включен в списъка на 100-те най-влиятелни хора в света. „Глас на мира“ – така писаха за затворника и постижението му западните журналисти.

„Мирът“ предвиждаше кюрдските военни да бъдат изведени от страната и въоръженият конфликт, продължил повече от 30 години, да приключи. От споразумението беше заинтересован най-вече Реджеп Таип Ердоган: краят на продължителната кюрдско-турска война щеше да позволи на турския лидер да да повиши рейтинга си в навечерието на президентските избори. Какво доведе до нарушаване на мирните договорености? Това беше ситуацията през юли 2013 г., когато Турция беше залята от вълна от протести в подкрепа на кюрдите. Това се случи след инцидента в провинция Диарбекир, в сърцето на турски Кюрдистан, където при сблъсъци с полицията беше убит един човек.

Напрежение в двустранните отношения добавиха и събитията от лятото на тази година. На 7 юни 2015г. В Турция се проведоха парламентарни избори, в резултат от които Ердоган , за пръв път от 13 години, претърпя крах и загуби абсолютното мнозинство в парламента. 258 места в Меджлиса срещу 79 на прокюрдската ДПН (Демократична партия на народите). И тук стратегията на Ердоган беше ясна. Мечтата му да направи Турция президентска република беше провалена от кюрдските 79 места. Принуден да търси коалиция, турският президент изключи всякаква възможност за поделяне на властта, в резултат на което се проведоха и предсрочните парламентарни избори на 1 ноември т.г. /На предсрочните парламентарни избори управляващата Партия на справедливостта и развитието спечели абсолютно мнозинство в парламента, а ДПН отново вкара свои представители , блокирайки възможността за „супермнозинство“ на партията на Ердоган. Бел.ред./

Още няколко конфликта усложниха и без това изострената политическата нестабилност в страната. На първо място, това е терористичният акт в град Суруч, при който загинаха 32 души от младежкото крило на ДПН. На 10 октомври, при две терористични нападения в турската столица Анкара загинаха повече от 100 души. Показателно е, че и в този случай атаките се случиха по време мероприятия, в които участват кюрдски общественици. И двете атаки Ердоган нарече „терористичен акт на Ислямска държава“. Но в действителност това е политическият отговор за успеха на кюрдите на изборите. Възможно ли е решение на кюрдския въпрос в Турция, ще обсъдим малко по-късно.

Прозорец към Европа … Само чрез Кипър

Кюрдският въпрос не е единственият в етно-политическия живот в Турция. Назрява и набира скорост недоволството на друга етническа група – киприотите. Проблемът им е сходен с кюрдския. Етническата област Кипър фактически е разделена на две части. През 1974 г. Турция извърши етническо прочистване, разделило Кипър на две части: 60% заема гръцката южна част на Кипър, а 38% – турската северната част, окупирана през 1983 г. и призната само от Турция. Също така, 2% от територията на Кипър е под контрола на Великобритания. От тогава до днес кипърският въпрос е препъникамък по пътя към успешното взаимодействие между Източното Средиземноморие и Близкия Изток.

Своите виждания за Кипър имат и световните сили (САЩ, Великобритания), заради стратегически изгодното му географско положение. На първо място, Кипър е в непосредствена близост до нефтопровода Джейхан. На второ място, през 2011 г. в северната част на Кипър бяха открити петролни и газови полета, съседни на Ливан, Сирия и Израел. В същото време, обаче, кипърците искат да провеждат независима политика. Водят се преговори за обединение на двете части в Република Кипър /президентът на Северен Кипър Мустафа Акънджъ заяви за Today`s Zaman, че обединението на Кипър може да бъде извършено само за няколко месеца/, както и за прехода от турската лира към еврото. В период на икономическа стагнация и спад на лирата спрямо долара, решението може да се разглежда като прагматично. Въпреки това, дискусиите за сливането имат по-скоро надикономически, политически характер.

Ролята на кюрдите и киприотите

На настоящия етап кюрдският и кипърският въпрос са главните нерешени проблеми в Турция. Едновременно с това, и двата проблема са един вид „Архимедов лост“ за геополитическите маневри на Ердоган.

Турският президент би могъл да използва кипърските турци за така желаното влизане в ЕС. Северен Кипър има много по-добри шансове за членство в съюза, отколкото самата Турция, заради силната си културна близост с Европа. Преходът към европейска валута ще даде на киприотите допълнителни шансове. Това означава, че ако непризнатата част получи достъп до ЕС, за останалата част на Турция влизането няма да е толкова сложно. В допълнение, Турция има възможност да маневрира с решението си по кипърския въпрос при преговорите за ограничаване на миграционните потоци на нейна територия.

Що се отнася до кюрдския въпрос, то той доби особена актуалност с оглед на успешната антитерористична борба на сирийските кюрди с ИДИЛ. Като се има предвид географската близост на Сирия и Турция, създаването на каквито и да било кюрдски кантони (политическа, културни) в Сирия със сигурност ще даде аванс за Турция. Турските кюрди, въоръжаващи се с военна и идеологическа подкрепа на братята си – иракските и сирийските кюрди, ще имат по-голям шанс да постигнат своята политическа свобода.

С оглед на настоящата геополитическа ситуация, днес Ердоган не е в състояние да реши нито кюрдския, нито кипърския въпрос, защото гражданската дестабилизация ще бъде неизбежна. Въпреки това, крайната цел на цялата геополитика на турският лидер е присъединяването към ЕС. Европа иска да види Турция политически стабилна, а основните препятствия по този път са кюрдският и кипърският конфликти. Ето защо, възможна стратегия win-win, при която печелят всички, ще помогне на Ердоган да гарантира и своите интереси, и интересите на етническите групи.

 

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: regnum.ru

Още от автора: Джамиля Кочаян

Джамиля Кочаян

Джамиля Кочаян е руски журналист-международник от кюрдски произход. Публицист, член на Руската Асоциация по политически науки. През септември 2015 г. печели Всерусийския конкурс за млади журналисти «Вызов-XXI век». Публикува статии по въпроси, свързани с политическата икономия, процесите в Близкия Изток, кюрдския въпрос.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни