За правителството, иновациите и предприемачеството

Mazzucato Mariana, economista, collana, mani, scala © 2014 Giliola CHISTE

Какво искаме – ограничено правителство или предприемаческа държава?

Когато твърдите, че ролята на държавата в икономиката е нещо повече от “улеснител”, “смекчител на риска”, регулатор, харчещ пари, или администратор, срещаме голяма реакция. Все пак тези предположения са били в основата на икономическата политика в страните по целия свят през последните 50 и повече години. Обичаме да се преструваме, че държавата е най-полезна за коригирането на различните дефекти на пазара – идея, която оправдава нуждата от това държавата да финансира фундаменталната наука, класическото “обществено благо”.

Но реалността е, че държавата активно е формирала и създавала пазарите, а не само ги е коригирала. Това тя е сторила като активен инвеститор по цялата инвестиционна верига – не само в основната изследователска дейност, но също дори и в по-напреднали стадии, като приложното изследване и ранното финансиране на компании. Игнорирането на тази ключова и пазаросъздаваща роля (не само тази за пазарното коригиране) днес доведе до две последствия: 1. Увреди бъдещите изследователски възможности (карайки някои държави да мислят, че просто могат да използват публичните пари за косвено стимулиране на инвестиците на частния сектор) и 2. Допринесе за увеличаването на неравенството.

Защо неравенството?

Защото непризнаването на публичната страна в процеса на създаване на стойност (публичните пари зад многото иновации), ни доведе до там, че социализирахме рисковете, докато в същото време приватизирахме възнагражденията, давайки най-голямата част от печалбите на единия процент. Това е различен начин на виждане на връзката между иновацията и неравенството от обичайното поставяне на ударението върху онези, изоставените, на които липсват необходимите умения.

Да разбираме държавата като пазаросъздаваща, а не само пазарокоригираща, означава да разбираме, че в малкото части по света, които са постигнали един воден от иновациите “умен” растеж – нещо, което толкова много страни казват, че искат да постигнат след толкова много краткосрочно ориентиран, спекулативен растеж – държавата е играла ролята на стратегически инвеститор, а не само харчещ субект; на катализатор, а не само на смекчител на риска.

Къде?

Места, като Силиконовата долина (обикновено представяна ни като продукт на рисковия капитал и група индивидуални предприемачи), които се облагодетелстваха от инвестициите на организации от публичния сектор с виждане и мисия за бъдещето и които създадоха и оформиха пазарите, а не само ги “коригираха” преди частният сектор да искаше да се включи. Организации като Агенцията за развитие, отбранителни, изследователски проекти – Darpa (Defense Advanced Research Projects Agency) към Министерството на отбраната на САЩ, Националния здравен институт към Министерството на здравеопазването, Агенцията за напреднали, енерийни, изследователски проекти ARPA-E (Advanced Research Projects Agency-Energy) към Министерството за енергетиката и други като Националната фондация за наука, NSF (National Science Foundation), Иновацинната програма за малкък бизнес, The Small Business Innovation Research (SBIR), NASA и дори фондовете за рисков капитал на ЦРУ; и разбира се не само в САЩ, но също и в много други страни, включително Tekes (агенция за финансиране на иновации) и Sitra във Финландия; Yozma в Израел; и все повече обществени банки като KfW в Германия или CDB в Китай.

Кои са характерните черти на публичните инвестиции и иновация?

Инвестициите в иновации, направени от обществени организации, имат пет, често игнорирани, характеристики, но само ако ги разбираме, можем да започнем да разбираме защо проблемът за възнаграждението на риска е проблем, който е нужно да отчетем, вместо да го отхвърляме настрана:

1. Те са масивни – например разходите на Националния здравен институт само за 2011 г. възлизат на общо $31 милиарда за основно изследване, подхранващо американската (и всъщност глобалната) биотехнологична и фармацевтична индустрия, докато частните компании се концентрират повече на развитието и по-малко на изследванията.

2. Фокусирани са не само върху фундаменталните изследвания (класическото “обществено блго”), но също и върху по-конкретни области в иновационната верига – върху приложното изследване и върху ранните фази на финансиране на иновационни компании. Иновационната програма за малкък бизнес (SBIR) инвестира повече в ранните стадии на проекти с висок риск, отколкото частният капитал.

3. Инвестициите често са “мисийно ориентирани”, оформяйки предизвикателствата пред организациите в “едромащабно мислене” – като например кацането на Луната или промяната на климата.

4. Точно защото те създават нови пазари, а не само коригират съществуващите, такивa обществени инвестиции са правили трудни избори относно вида технологии, сектори и дори фирми, които да финансират – да, “избирайки” посоките на промяната (а не просто да изглаждат игралното поле, за да може пазарът да избира посоката) и:

5. Вършейки това, те са поемали огромни рискове, защото много от тези инвестиции неизбежно се провалят.

Тази последна точка (5) е критична. Провалите са неизбежни и са част от иновационната игра, независимо дали става въпрос за чисто научно изследване или финансирането на компании. Когато DARPA инвестира в Arpanet, което по-късно се превърна в Интернет, това бе огромен успех. Но за всеки успех има много провали. Наскоро, когато американското правителство инвестира $465 милиона в Tesla S (чрез правителствено гарантиран кредит), това бе забележителен успех (а Елон Маск бе провъзгласен за новия герой на Силиконовата долина след Стив Джобс), подобна инвестиция ($500 милиона правителствено гарантиран кредит) за Solyndra (Бел.: американска, частна компания за възобновяема енергия) се провали. Това е съвсем нормално, когато се инвестира – за всеки един успех има много провали.

Когато държавата се провали, ние я виним за това, че е била глупава. Вижте Конкорд! Вижте Solyndra! Но ако държавата е ключов играч в иновационния процес, инвестирайки по цялата верига, разбира се, че ще се проваля, тъй като това е част от този много несигурен процес. Действително, поговорете с всеки рисков, капиталов инвеститор и той ще ви каже, че провалите са неговият начин за успех. Но това, от което рисковите капиталисти се облагодетелстват, а държавата не, е възобновяващият се фонд, заработващ печалби от успешните инвестиции, които покриват загубите на тези, които са се провалили. Непризнавайки активната, предприемаческа, инвестиционна роля на държавата, ние социализираме единствено рисковете, докато в същото време приватизираме наградите. С други думи – абсолютно същото, което мнозина казват за финансовия сектор, се отнася напълно и за “реалната икономика”!

Превод: Райчо Марков

Източник: Evonomics

Още от автора: Мариана Мадзукато

Мариана Мадзукато

Мариана Мадзукато е професор по Икономика на иновациите към научноизследователския отдел за политика в Универистета на Съсекс, Великобритания. Автор на множество научни трудове и изследвания, между които “Предприемаческата държава: развенчаване на митовете относно публичния срещу частния сектор”.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни