Военно-политическите експерти на „Русская весна“ анализират интересни паралели между ИДИЛ и Третия райх, изкарвайки наяве скрити страни от създаването на „Ислямска държава“.
Мярката за достоверността на конспирологията се определя от фразата „Ако имате параноя, това не значи, че вас не ви следят“.
Тоест, веднъж на хиляда, конспирологията може да ни даде адекватна представа за скритата страна на ставащите в света събития.
А ето че тази мярка за достоверност в геополитиката определи неотдавна не кой да е, а президентът на Русия Владимир Путин в интервю за руската телевизия, като каза, че има процеси и интереси, независещи от обществения строй или водещата идеология в една или друга страна, а че те са свързани с геополитиката.
От една страна, тази наука не изглежда сложна – на добре познаващия историята човек само с един поглед на картата му стават ясни много неща. Проблемът обаче е в това да можеш да разбереш чии именно интереси се реализират и сблъскват, пораждайки конфликти и войни в различни държави и региони. Онези, които не са на политическия Олимп, едва ли ще могат да разберат кълбото от интереси, определящи хода на събитията и влияещи понякога кардинално върху нашия живот.
Но да се опита все пак си струва. Та нали всичко в този свят е взаимосвързано.
… Вече не веднъж се е писало и се е говорило за това, че ИДИЛ не би могла да се появи без подкрепа отвън. Контрабанда на петрол, канали за изпращане на наемници и военни специалисти, организационна и финансова подкрепа – всичко това не е заслуга само на фондовете, поддържащи радикалния ислям, нито само на петролните шейхове от Персийския залив, които даже е възможно почти да не са замесени.
Очевидно в делата на ИДИЛ са замесени немалко хора. Някои са изпращали от своите територии крайни фанатици, други са получавали контрабанден петрол, трети са използвали това зло срещу някой друг, в името на свои интереси. Но все пак зад появата на ИДИЛ са стоят напълно конкретни сили, които са имали влияние или са изчислили момента така, че никой да не попречи сериозно за реализацията на този чудовищен проект .
И за да не търсим толкова далече аналогии, можем да си спомним историята със създаването на режима на Хитлер в нацистка Германия. Ако поразмишляваме малко, става очевидно, че проектът „ИДИЛ“ удивително напомня „Третия райх“: фашистки порядки, свръх-човеци, унищожаване на цели групи от населението, заробване на народи, превземане на територии, цветиста и ужасна по своето съдържание пропаганда… Само дето зверствата са много по-откровени и същевременно по-демонстративни, тъй като в случая не е необходимо те да се полират с лустрото на „европейската цивилизованост“.
Известно е, че нацистите са дошли на власт в Германия, подрекрепени от определени политически и финансово-индустриални кръгове. Или както е прието да се казва, от кръговете на елита. Нацистите имаха съюзници в други страни, включително във Великобритания, Франция и САЩ. При това те бяха съюзници както в икономическо, така и в политическо отношение – да си припомним ролята на американския капитал и английския лорд Чембърлейн в развитието на германския военно-промишлен комплекс, какот и Вишисткия режим на Петен в Париж. Някои предполагат, че фашисткият режим е имал съюзници дори в СССР, посочвайки в тази връзка така наречения „заговор на Тухачевски“.
Също така имаше и такива, които подкрепяха нацистите, изхождайки от потребностите на „реалната политика“, както казват англичаните. До определен момент СССР развива с Германия научен и търговски обмен, като в голяма степен благодарение именно на това успява да преустрои своята икономика за войната. А британската дипломация изигра своята роля в „Мюнхенския сговор“ и в разпалването на войната в Европа.
Това условно напомня ситуацията с ИДИЛ: Франция, Турция, Катар и иракските кюрди до определен момент бяха заинтересовани от доставките на петрол през завладените от ИДИЛ територии. Саудитските шейхове ги устройваше тази бариера срещу иранското влияние. А пък в САЩ очевидно разглеждаха ИДИЛ като спирачка за изграждането на прословутия „шиитски газопровод“, който би могъл да обезпечи Европа с гориво и да намали нейната зависимост от Америка.
Има и друг паралел. Опора за германската експанзия по времето на Хитлер става реваншизмът на германските военни, унизени от условията на сключения след Първата световна война Версайски договор и получили, освен това, и немалко ползи от финансово-индустриалния комплекс. За това, че опора на военните успехи на ИДИЛ са станали бившите офицери от армията на Саддам Хюсеин, днес вече се говори практически повсеместно. ИДИЛ разполага и със свое СС, водено от чуждестранни фанатици „муджахидини“, а също така и със свое „гестапо“…
Анализирайки историята, геополитиците отдавна са направили извода, че преки „куршуми“ на Третия райх през ХХ век са били така наречените „рейнски финансово-индустриални групи“, разполагащи с разгърната мрежа от партньори и съюзници и в Европа, и в Азия, и в Северна Америка. Вековен интерес на тези групи е контролът върху пътя от Европа до Индия, от устието на Дунава през Балканите, морето или малоазийският полуостров в междуречието на Тигър и Ефрат, към Персийския залив, към сухопътните и морските маршрути в Индостан. Това е най-древната ос на човешката цивилизация – именно поради това, че е била най-удобният път за развитие на търговията и комуникациите.
Германия при Хитлер завладява първо устието на река Дунав, после излиза на Средиземноморието и се укрепва на Кипър – островът-мост между Европа и Азия. Капитулацията на Франция позволи на германците да разчитат на колониалните й владения. Но британската флота и неутралитетът на Турция възпрепятстваха експанзията на Германия на Изток по най-краткия път. И Хитлер тръгва по най-дългия – през СССР.
Очевидно, затова съществуваха различни причини, включително и фактът, че СССР активно се подготвяше за война с нацизма и надали щеше да остави фашизмът да се разпорежда безнаказано в Евразия. Резултатът е известен – на нацисткия режим бе сложен край. Но не и на неговите спонсори, генерали и политици, с изключение на най-отявлените. Западна Германия запази и умножи влиянието на „рейнските группи“, а по-късно си върна отново Източна Германия.
Кои от най-важни фактори и събития в геополитиката на 21-ви век могат да се поставят редом с възникването на ИДИЛ?
Например това, че проектът „Единна Европа“, създаден под шапката на ЕС, е наричана от някои „Четвърти райх“, тъй като Германия е начело със силата на икономическите си лостове. По-точно с определени „групи на елита“ от Германия и от няколко други членки, но успехите им като цяло се отразяват и в някои други страни. Така че не напразно наричат германската икономика „локомотивът“ на Евросъюза. Само че забравят да напомнят, че нейни жертви се явяват някои икономики на балканските страни (начело с разпадането на Югославия), Украйна, южното Средиземноморие на Европа, та даже и Източна Германия след обединението.
А разпалването на конфликта в Сирия може да се съпостави с икономическото задушаване на Кипър и Гърция, където именно Берлин прокара безпрецедентните мерки за намеса във финансовата и социално-икономическата сфера на всяка една от тези страни. Струва си да се напомни, че Кипър се намира току срещу Латакия, тоест мястото, където се планира хъб на най-перспективния, трансевразийски газопровод от Иран или Саудитска Арабия.
Още повече, че Германия в буквален смисъл контролира разпределението на значителна част от руския газ в толкова зависимата от този газ Европа. Става дума не само за „Северен поток“, но и за газопровода, минаващ през Украйна. Да припомним, че и „победата на Майдана“ и последвалата гражданска война на украинска земя, бяха инспирирани от брюкселската бюрокрация в съюз с управляващите в Германия „рейнски группи“. Тя, всъщност, закри проекта „Южен поток“, който беше в разрез с нейните интереси.
Логично е да се предположи, че щом тези, които някога са спонсорирали нацизма, контролират северната част на най-краткия път през богатите земи на Евразия, то за контрола на южната част няма да се посвенят да използват чудовище от типа на ИДИЛ.
Още повече, че в Ирак, Сирия и въобще в Близкия Изток, тези кръгове имат отколешни връзки, което лесно може да се разбере, ако малко се попрочете историята на взаимоотношенията на този район с Германия.
Възниква въпросът: какво следва нататък?
Разбира се, нататък следва краят на ИДИЛ, както навремето настъпи и краят на Третия райх. При това, изглежда, Русия отново свири първа цигулка. Тя помогна на Кипър, протегна ръка едновременно на Гърция и на Турция, предлагайки им разпределителен хъб на нов проект за газопровод (Турският поток) и така им даде шанс да повдигнат летвата на независимостта в своята политика. Накрая Русия се намеси в Сирия и предотврати нейния разпад и унищожението й от терористите.
И даже фронтът на съюзниците на Русия, макар и не толкова ясно, напомня на този от Втората световна война.
Само че този път центърът на активните действие се измести от Европа в Азия.
Военно-политически експерти на „Русская весна“
Превод: Снежана Лоза / Memoria de futuro
Източник: Русская весна
Наивни са кометарите на „Русская весна“. Германия изобщо няма полза от ИДИЛ, а сега тя най-много си пати от бежанската вълна, сътворена точно от изродите на ИДИЛ. ИДИЛ е Франкенщайн, пръкнал се от т.нар. „сирийска опозиция“ – банда от всякакви престъпници, финансирани и въоражавани от САЩ. Сега ИДИЛ тръгна по свой път и не им пука за интересите на САЩ. Те се финансират основно от Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт и др. петролни арабски държави. Така че зада се отреже главата на ИДИЛ, руските ракети и бомби, вкл. водородни и атомни трябва да падат над Мека, Медина, Ел Риад, Доха, Кувейт. Оказва се, че богатството не води до прогрес. Арабските изроди вместо да се цивилизоват от петролните пари, предпочитат да живеят в средновековен свят, нищо че е лустросан! Така че докато не се унищожи арабския монопол върху нефта в Близкия Изток, ако щете и арабското присъствие там, така ще е и за напред!