Свободата не е даденост, тя се защитава всеки ден – но за всички, не само за себе си
С т.нар. бежанци, които ще прииждат напролет под благосклонните вувузели на соросозащитниците, полицаите и военните ще трябва да получават двойни заплати и социални привилегии, защото им предстои неравна битка, а тя е за всички нас – в единия от репортажите полицай каза, че от три месеца е изключена скениращата система по границата ни с Турция. Ако това е вярно, ние освен небето, се отказваме да си пазим и земята – за това армията и полицията също трябва да протестират, не само за социалните придобивки, които са заслужени и неоспорими.
Но това не се случва, не го забелязваме или сме свикнали – и знаете ли защо. Защото опълченците по време на Освободителната ни война щяха да последват съдбата на Ботев, ако не беше руската армия – свободата ни е дарена почти наготово (после се отсрамваме със Съединението, като единствената самостоятелна българска героична победа въпреки великите сили)… а свободата не е даденост, тя се защитава всеки ден, но не от хора с робска психика – тази на ухиления сервилен мазню пред шефа, готов да забие ножа на същия този шеф, когато вече е разжалван или пенсиониран – ако се позагледате, това е характерна част от поведението ни, но и с нея сме свикнали.
Свободата не е даденост, тя се защитава всеки ден – но за всички, не само за себе си.
Оставяне на коментар