Валентин Вацев пред Александър Симов за Поглед ТВ
Изборите сложиха, както се очакваше, началото на новата политическа година. Те са интересни не толкова със сухия резултат, който те дават, колкото с общата си стилистика.
Стилистиката говори повече от фактологията. Фактологията общо взето потвърди и като че ли задълбочи тенденции, които бяха налице и преди.
Първо, ние вече виждаме, че Гочолу и Дочолу, заедно с техния творчески партньор Данко Харсъзина си влязоха в класическите роли. И всичко това потвърждава нашето убеждение, че новото най-често е добре забравено старо. Всичко това е описано от някой си Алеко Константинов, който описал как се гасят свещите, как се печели власт…
Стилистиката на моменти е такава.
Аз обаче не се отнасям към тази срамотия с гняв е негодувание. Аз се отнасям спокойно и с разбиране защо става така.
Да, свещи вероятно не са гасени, но до мен стигнаха злобни слухове, на които аз не вярвам, никак не вярвам, че са купувани цели избирателни секции. Враговете говорят така.
От друга страна, тази история с изборите има някакъв дълбок смисъл отвъд стилистиката.
Едно нещо все пак ме ядоса.
Имаше отговорни лица, политически функционери, които носеха не само морална, но и политическа отговорност за чистото провеждане на изборите. Особено бях разгневен на опитите на функционери в БСП да се оплачат в съда. Аз човешки ги разбирам. Когато те оберат насред пътя, опитваш се да потърсиш правдата някъде и къде, къде – в съда. Битото дете се оплаква на майка си, ясно.
Но, ако искаш да побеждаваш – побеждавай.
БСП е единствената партия. Всички останали са нещо друго. Властта непрекъснато идваше при БСП и БСП непрекъснато бягаше от нея. Масите в БСП честно се бориха и искаха да побеждават. Това е и една от причините – непрекъснатото бягство от властта – аз да се обявя за политически покойник, като внимателно се измъкнах без да обиждам никого, защото никой не бива да бъде обиждан.
БСП е направена с цел „да печелят нашите деца от СДС“. СДС беше инструментът на прогреса и едновременно с това беше любимото дете на ръководството на БСП, беше срамната тайна на ръководството на БСП.
Една много голяма част от хората от БСП отидоха при Бойко Борисов. Но това не е заслуга на Бойко Борисов, а на тогавашното ръководство на БСП.
БСП може да се гордее с членската си маса – великолепни хора, но вероятно ръководството трябва да поеме отговорността за изборите.
Михаил Миков, когото аз харесвам съвсем искрено и го ценя, изпадна в ситуация да му се напомня, че е председател на партия в бойно положение. Той беше инертен, той не беше на нивото на отговорностите на партийно ръководство. Върху него не тегне никакво родово бреме и никакво историческо проклятие.
Партията на ГЕРБ спечели с една много важна уговорка: Няма ГЕРБ. Няма никакъв ГЕРБ. ГЕРБ – това е държавното чиновничество, плюс балдъзите, плюс съседите, плюс охраната, плюс шофьорите.
Срещу партията, която се опитва да не бъде партия, а нещо друго, нещо метафизично, симпатично и европейско (много е важно), се появява една държава с държавни служители, приятели, роднини, рода (държавните служби в България са, както знаете, блага работа), появява се нещо, което без да иска става партия.
Партията, която не желае да бъде партия, и държавата, която се опитва да бъде партия, но още не е партия.
Няма ГЕРБ. Има Бойко Борисов и неговите пиар кантори, плюс силно мотивирани държавни служители на низово и средно равнище главно. Властта се пренесе от неспособните да упражняват власт деца на Политбюро към охраната. Борисов социално класово, ако забравим личността, е охрана, той е обслужващият персонал на късния социализъм.
Тук влиза в сила законът на Вацев за деградацията на елитите. Първото поколение елити умеят да вземат властта, ако трябва с оръжие, и знаят какво да я правят. Второто поколение не могат да вземат властта, но ако им я дадеш – знаят как да я употребят. Третото поколение може да работи само с кредитни карти и с банкомати. И на това трето поколение охраната идва на власт.
На високо равнище Борисов ще го предават тепърва.
Съдбата на Борисов е ясна. Той или ще бъде победен от неизвестен противник (но аз не знам кой е), или ще бъде напъден от американците (ще ги ядоса с нещо и ще го пръждосат), или ще го предадат неговите хора. Общо взето него го чака съдбата на нещо средно между Ивайло или някой от турските султани, които ги пробождат с кинжал през завесата.
БСП може да се научи как да победи Борисов и може да събуди огромен обществен ресурс, но не го прави, защото ръководството е раздвоено между една условно казано проруска и една, условно казано, проамериканска партия. Там се играят геополитически игри, сведени до равнището на махленски спорове. Поради ръководствата на БСП, не поради членската маса (тя има чудесна младеж), БСП се възприема все пак в България като партия на плоския данък. Това ще тежи докато не се отхвърли този принцип. БСП трябва да се определи политически, исторически и цивилизационно.
БСП обеща да бъде лявото, но няколко пъти вече не успя да бъде лявото.
Източник: Поглед ТВ
„Така СЕРГЕЙОС за отрицателен хронос, въпреки прокламациите за правилна, божествена сексуална ориентация, обърнал своята и резбата на бесепидите. Но, за вселенски потрес – от лява, в ДЯСНА! Ордите на СЕРГЕЙОС победили враговете си. Вече никой не бил в състояние да се съпротивлява на властта му и те можели спокойно да управляват своя свят…“ /Откъс от постинга ми „БСП – битка на богове и титани“ В търсачката на Гугъл.
Не можете да говорите за нас десните мъжкари като мен и Сугарев така. Ние сме истинските мъжкарчета, ние сме аристокрацията.