SOS! Спасете вашите души!

Случващото се в зала Арена Армеец е еманация на позора, в който функционира българската държава.

Това е позор за всички – за властта и за цялото общество, които заедно допуснаха тази безпрецедентна заложническа криза не просто и въобще да се случи, а да се случва ПУБЛИЧНО и ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ пред очите ни, в реално време, докато всички се занимават с Волен Сидеров.

Пет хиляди българи бяха заключени в една спортна зала, а част от тях – държани вече второ денонощие там пред цяла България и никой не си мръдна пръста, за да ги спаси. „SOS! Спасете ни!“- пишеха отчаяно по прозорците нещастниците, но никой почти нищо не направи за тях. Линейките хвърчаха, медиите превъзбудено отразяваха, властта и студентите се занимаваха с един политически хулиган, докато гражданското съзнание колабираше и се гърчеше в историческия си делириум, заклещено в безразличието и пълната неадекватност на цялата държава и нейните поданици.

Позор за Мая Манолова.

Ако имаше поне грам достойнство, радетелката за защита на гражданските права и настоящ национален омбудсман, трябваше незабавно да си подаде оставката. Защото именно под нейната егида и авторство, в качеството й на председател на специалната комисия в 42-то Народно събрание, се сътвори настоящият безумен Изборен кодекс, позволяващ някакви си 19 членове на Общинската избирателна комисия да обработват огромното количество протоколи в столицата. Но това е само един от проблемите. Пълното недомислие на много текстове в закона беше коментирано и обсъждано месеци преди да се случи настоящият абсурд в зала Арена Армеец, който е само върхът на айсберга в законотворческите упражнения на бившата депутатка от БСП. Освен това ужасът с обработката на протоколите не се случва за първи път, гледката с натъпканите вътре хора я гледаме за трети път! Колко пъти още трябва да се случи всичко това и колко хора трябва да умрат вътре, за да се сети някой, че законът е негоден?!  „Този закон е най-доброто, правено досега – беше заявила Манолова. – Промените са съществени – те гарантират честен вот и активното участие на гражданите“. Сериозно?! Айде бе! Оставка!

Позор за Томислав Дончев.

Като вицепремиер, отговарящ пряко за координацията на изборния процес, той трябваше да реагира с адекватни действия. Трябваше спешно да инициира оперативни и конкретни предложения, да направи бързи междуведомствени совалки с няколко телефонни разговора и да намери изход в създалата се критична ситуация. Не ме питайте точно какъв изход! Това му е работата на заместник министър-председателя Томислав Дончев – да се справя в кризисни моменти, макар и предизвикани от чуждо недомислие! Новите 20 експерти, които бяха мобилизирани да помагат в ОИК, можеха да бъдат призовани много по-рано, преди нещастниците в зала Арена Армеец да се превърнат в заложници, спасяващи изборните резултати на една неадекватно реагираща власт.

„Искам да призова ЦИК да бъде гъвкава в такава сложна ситуация. От Министерски съвет излязохме с предложение бюлетините да бъдат оставени за съхранение под надзора на МВР, за да може хората да бъдат освободени.“

Бюлетините под надзора на МВР?!?! Хората да бъдат освободени?! Разбирате ли какво всъщност означава това?! Оставка!

Позор за ЦИК!

Тук само ще припомня, че цялата отговорност за организацията и провеждането на изборите е на ЦИК. След дългото мъдруване, докато членовете на СИК колабираха и получаваха инсулти върху безценните чували с бюлетини, след срива в сайта и пълната мъгла за изборната активност и последвалия хаос, най-после – след 22 часа мълчание – ЦИК взе гениалното решение да изпрати 20 експерти на помощ за обработка на данните. Кой заключи хората в зала Арена Армеец и допусна живота на бременни жени, диабетици и всички останали хора, уморени, изтощени и недоспали, да бъде изложен на риск?! Кой безумец заключи 5000 човека в залата като добичета?! Кой?! Имаше ли достъпна храна и вода за тях? Има ли гаранция, че са били физически и психически адекватни да опазят „златните“ чували и протоколите с резултатите? Кой отговаряше за бюлетините и протоколите, докато линейките с членовете на СИК летяха към Пирогов?! Бяха ли допускани представители на политически сили в залата? Да припомня ли думите на част от жертвите, успели да излязат навън и имали късмета да се озоват по-напред в графика за предаване на протоколите?

„52 часа ни отнеха изборите – от неделя, при което ни беше забранено да напускаме района на спортната зала“.

„Бяхме охранявани като екзотични животни. Беше ни забранено да излизаме и да търсим храна по наш вкус. В началото бяхме около 5000 души“.

„Оградени отвсякъде. Не сме спали. Стояхме там два дни кошмарни. Стояхме до бюлетините. Пускаха ни само на терасите“

„Трагедията тук е ужасна. Има хора, които се опитват само да напуснат по някакъв начин, защото първо в европейска държава човек е ангажиран над 24 часа с труд и това е малко извън правилата. Как е възможно на избори с три бюлетини, с три протокола да се сложат всички хора в едно единствено пространство в Арена Армеец?”

„По тел. 112 ни свързаха със СДВР. Говорителката на СДВР явно ни предаде, че главният дежурен там не желае да разговаря с нас. Той само пригласяше отстрани. Но аз съм потресена от факта, че ние 20 г. провеждаме избори, служител на реда и закона не иска да разговаря с нас, за да каже защо няма черно на бяло написан документ. Ние искаме да видим кой го е наредил това ние да нямаме право да напускаме Арена Армеец.“

„Една трета от хората, които са в тази зала, днес остават без работа и това ви го казвам най-откровено, защото имаше хора плачещи, имаше хора молещи да ги пуснат на работа, имаше хора, които трябваше да приберат дете от дадено място точно сега.“

Оставка, безумци от ЦИК!

Позор за БНТ!

Националната телевизия започна вечерната си емисия новини в понеделник в 18 часа с водеща новина – 10-минутна логорея за изстъпленията на Волен Сидеров в НАТФИЗ. През това време хората се гърчеха и припадаха в зала Арена Армеец, но БНТ превъзбудено и подробно разказваше, с интервюта и напоителни репортажи, за бездарното политическо шоу в театралната академия, което постигна своята цел – да отвлича вниманието. Едва след като водещите на емисията се наприказваха и наклюкарстваха хубавичко за Волен, се сетиха, че в спортната зала тече заложническа криза. Но нямаше и помен от възмущението, с което надъхано разкъсваха допреди малко лидера на Атака. Разбира се! Как може да има сравнение в значимостта на двете събития?! Как ще се сравни фактът, че 5000 души са поставени заключени в една зала с риск за живота им, с факта, че атакистка компания е влязла във фоайето на НАТФИЗ и е вдигнала махленски скандал на портиера?!

В „Още от деня“ в понеделник вечерта Димитър Цонев пееше бодри дитирамби, възхваляващи изборната победа на ГЕРБ в цялата страна. Нито помен или намек, да не говорим за въпрос – защо се обявяват прогнозни изборни резултати, след като ЦИК нямаше данни за изборната активност поради срива на сайта. Има ли кризисен щаб във връзка с безумието в зала Арена Армеец? Как ще отговори ЦИК на съмненията за валидността на вота след целия хаос в изборния ден и последвалия ужас в спортната зала? Някой грижи ли се за тези хора вътре? Защо са ги заключили? Как да им помогнем? На някого пука ли му въобще?! Тези въпроси не чухме. Но чухме Ода на радостта за безапелационната победа на кмета в Бургас, както и ексклузивно интервю с преизбрания градоначалник.

Нямаше и помен от това БНТ да бъде коректив по време на целия изборен ден, да задава актуалните и непрестанно възникващи въпроси, свързани с пълния хаос по време на изборите след срива на сайта на ЦИК. Сутрешният блок във вторник сутринта отново беше посветен на личността на Сидеров, предния ден до обяд ни занимаваха отново със Сидеров.

БНТ отдавна е забравила за своята мисия – да бъде коректив на властта и да отразява събитията в полза на обществото. Оставка!

Позор за студентите от НАТФИЗ и за театралната гилдия.

Никой не отрича хулиганското и скандално поведение на Сидеров, достойно само за жълтата преса!

Но аз ви питам: това ли беше големият проблем, с който трябваше да се занимавате и вие на следващия ден, докато течеше кризата със заложниците в зала Арена Армеец? Сидеров ли беше значимият повод за вашия протест? Това ли беше най-важното събитие – че един неуравновесен партиен лидер е отишъл да прави откачени сценки в сградата на академията? Защо не отидохте да протестирате пред зала Арена Армеец, където припадаха и колабираха живи хора, заключени и молещи за помощ? Не беше достатъчно атрактивно за вашата артистична природа ли? Или след като вече нямате плацдарм за протести и флашмоби, ви хвана абстиненцията?! То си е проблем, нали?! Аха, повече от година нямате за какво да протестирате по жълтите павета и това ви прави много нервни? Разбирам.

Срамувам се от вас. Срамувам се от вас повече, отколкото от самия Сидеров!

Позор за Атака.

За това говорих в друг текст от вчера. Сега ще добавя, че поведението на Атака в деня след изборите беше истински позор. Цял ден телевизия Алфа излъчва в режим на махленски обяснения какво направил Волен със своята бойна компания и рекламира „опита за убийство и покушение“ над лидера си. Безумие. Детска градина. Самодеен театрален кръжок, в който актьорите се надъхват взаимно. Шушукане и недоволство на ушенце, но липса на смелост да се назоват нещата с истинските им имена!

Жалко! Жалко за всички истини, за които говореше Атака през своето 10-годишно съществуване. Партията стигна предела на своите възможности и на мисията си към обществото и държавата. Ако личностите в Атака не се осмелят да предложат лидерски промени, пътят оттук е само надолу.

Позор и за нас – обществото, замръзнало и сковано в мълчание. Неспособно да бъде коректив на тези, които е сложило да го водят по трудния исторически път. Неспособно на вик. Неспособно на съпротива, когато трябва да защити самото себе си. Какво остава за 5000 измъчени души, блокирани в зала без въздух, без сън и нормална храна! Потресаващите гледки на хора, които започнаха да се излъчват с недопустимо информационното закъснение и затъмнение, на хора, получили инсулт и изнасяни на носилки на всеки час, на майки, на които е било отказано да накърмят бебетата си! Свикнахте с всичко това, нали?!

Има и друг момент, който добавям след публикуването на този текст. Мислех си го, но бях решила да го премълча. Любо Кольовски обаче го е казал много точно в социалната мрежа и го вмъквам без коментар: „… близо 6000 души не намериха сила, воля и водач да разбишкат милиционерския кордон и да си потърсят правото на свободно придвижване и пребиваване на избрано от тях място – домът, улицата, работата им или любимото им кафене. Като овце стоят затворени в шибаната зала и чакат пастирите да ги стрижат, доят и колят. Чувам, че щели да търсят правата си в Страсбург. Търсете си правата в килера, нещастници! Шест хиляди души! Това е една дивизия хора! Или полу-хора. И останалите 6 млн. подчовеци, наричани още „народ“.

Да, позорът е за всички нас.

И на фона на всичко това инициирането в интернет на Петиция за отнемане на родителските права на Волен и Деница е най-ниското, отвратително падение на реваншистките идеолози. Какви ги вършите?!

Не е Волен проблемът на държавата, уважаеми сънародници.

Проблемът е липсата на държава.

Проблемът е липсата на общество.

Проблемът сме ние.

Нима наистина не виждате?

Нима наистина не чувате гласовете, които викат в дълбоката българска Нощ?

SOS!

Спасете вашите души!

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК