Защо децата научават повече от фантастичните разкази, отколкото от реалния свят

от Дийна Уайзбърг в Антропос · 12/07/2016 · 10:31

Дийна Уайзбърг е старши научен сътрудник в департамента по психология на университета Пенсилвания.

Научните ѝ интереси са свързани предимно с развитието на въображението и познавателната способност, както и с ролята, която фантастичните сюжети играят в процеса на учене.

Децата имат много за учене. Според някои това е и основната идея на детството: да предостави на подрастващите достатъчно свободно време, в което те да се научат как да общуват, как функционира околният свят, кои са важните ценности в тяхната култура и т.н. Имайки предвид огромното количество информация, което те трябва да усвоят, изглежда разумно децата да прекарват възможно най-много от свободното си време в изучаването на актуалните теми и проблеми на реалния свят.

Всеки, който е прекарал известно време около малки деца обаче, знае, че те по-скоро не приличат на сериозни и целенасочени учени. Вместо това, те прекарват голяма част от времето си в пеене, тичане и правене на бъркотии – общо взето, в игра. Децата изпитват голяма радост от това да разкриват тъканта на действителността чрез техните изследователски игри, но те също така са силно привлечени – подобно на много възрастни хора – от нереалистични игри и истории. Преструват се, че притежават магически сили; представят си срещи с несъществуващи същества, като дракони и русалки.

В продължение на много време и родителите, и научните изследователи като цяло считаха, че тези прояви на силно въображение са в най-добрия случай безобидно забавление – може би необходимо, за да се изпуска от време на време парата, но без някаква реална цел. Налице е и крайният възглед, че фантазиите отвличат вниманието от важната задача да бъде разбрана действителността и дори, че те са прояви на нездравословно объркване относно това къде е границата между въображението и реалността. Нови научни проучвания в областта на човешкото развитие обаче показват не само, че децата са напълно способни да разграничат действителността от въображението, но и че интересът им към фантастичните истории е полезен за тяхното обучение.

Достигнах до тази гледна точка, след като изпробвах различни начини за преподаване на нови думи на деца в предучилищна възраст с надеждата да преборя разликата в речника на тези, произлизащи от по-високите и по-ниските социално-икономически прослойки. В изследването ни моят екип представи на децата нови думи чрез групово четене на книга и в последствие подсили значението на тези думи в предварително подготвени и ръководени от възрастен човек игри.

Методът сработи и разбирането на значението на новите думи се подобри осезаемо преди и след теста. По-интересна за нас обаче бе разликата между две групи деца, участващи в проучването: едни, чиито истории описваха реалистични теми, като например готвене, и други, чиито истории бяха фантастични сюжети, описващи дракони и други митични същества. При стартирането на нашето проучване – публикувано през 2015 г. в Cognitive Development – децата знаеха по-малко за думите от фантастичните книги, може би защото тези думи до известна степен представляват по-голямо предизвикателство. В последствие открихме, че лексикалното познание на децата навакса по време на изследването и след неговия край те знаеха не по-малко за тези думи, отколкото за думите от реалистичните истории. На практика децата придобиха повече нови знания от фантастичните истории, отколкото от историите, описващи аспекти на действителността.

Откритието е изненадващо, тъй като противоречи на всичко, което знаем за ученето и приемането на информация. Голяма част от текстовете в областта на психологията демонстрират, че колкото по-подобен е контекстът, в който информацията е научена, на контекста, в който въпросната информация ще бъде приложена, толкова по-добре. Това силно навежда на идеята, че реалистичните книги трябва да помагат на децата да разберат значението на думите по-успешно и да ги описват по-точно след обучението. Нашето проучване обаче показа именно обратното: фантастичните книги – тези, които бяха по-малко подобни на действителността – позволиха на децата да научат повече.

Нашата по-скорошна работа потвърждава този ефект върху детското съзнание. Едно все още продължаващо изследване демонстрира, че децата научават нови факти за животните по-добре от фантастични, отколкото от реалистични истории. Други научни изследователи, позоваващи се на различни методи и критерии, показват, че на способността на децата да учат може да помогне и представянето на привидно невъзможни събития. Това се дължи на тенденцията децата да възприемат по-лесно нова информация, когато те са изненадани, а предположенията им за същността на материалния свят бъдат нарушени.

Каква може да бъде причината? Вероятно децата са по-внимателни и съсредоточени, когато наблюдават събития, които разтърсват разбирането им за действителността и това как тя функционира. Все пак събитията в приказките и фантастиката не представляват нещо, което децата могат да наблюдават всеки ден. В резултат от това те могат да бъдат по-възприемчиви и по този начин да научат повече.

Друга (и по-обогатяваща) възможност е във вариациите на фантастичния контекст да има елемент, който е особено полезен за ученето. Може би тези текстове постигат нещо повече от това да задържат по-дълго детското внимание и интерес от реалистичните истории. От тази гледна точка изглежда по-вероятно потапянето в един сюжет, който насърчава мисленето за невъзможни събития, да задейства по-дълбоката преработка на информация в детското съзнание – именно, защото децата не могат да разглеждат сюжетите като тези, които срещат в реалността.

Те трябва да погледнат на всяко събитие с нови очи и да се попитат дали то пасва със света от историята и дали то би било съвместимо със законите на действителния свят. Тази постоянна необходимост историята да бъде оценявана може би прави въпросните ситуации особено лесни за научаване.

Предстоящата работа ще проучи всички тези възможности, но засега е важно да отбележим, че откритията ни биха могли да окажат голям ефект върху образованието. Дори и децата „просто“ да учат по-добре във фантастичен контекст, защото той им помага да се съсредоточат повече, можем да използваме този факт, за да съставим по-подходящи учебни материали, които да облагодетелстват всички деца.