Хедонизъм срещу героизъм в съвременния геополитически контекст

hedonism

Всеки, който реши да се вгледа по-внимателно в съвременната геополитическа реалност, разбира ясно, че злободневната политика рядко дава отговори на въпросите за естеството и причините на антагонизма между атлантическата и евразийската цивилизация. От друга страна, ако се подвизаваме твърде навътре в теоретичния анализ, може да изгубим връзката си с конкретните политически прояви на този антагонизъм. Изглежда, че един от най-подходящите начини за обяснение на разнобоя между атлантическата и евразийската цивилизация е да се фокусираме върху тяхната завършеност, като имаме предвид и техните смислови парадигми и наличието на противоречие в тях. Дали тези цивилизации ще натиснат спусъка за самоунищожение в някакъв хипотетичен момент от бъдещето? Ако се придържаме към тази точка на наблюдение, не е трудно да открием диспропорциите в количеството противоречия вътре в  двата цивилизационни модела. Бихме открили противоречия в самата тъкан на атлантическата цивилизация. Имайки това предвид и следвайки простата логика,  може би ще видим, че този модел на цивилизацията не е в състояние да издържи дълго и ще рухне.

В този контекст на нашия размисъл, предлагам следните отправни точки – можем условно да откроим два основни екзистенциални модела на обществото. Единият би могъл да се определи като героичен, а другият – като хедонистичен. Героичният модел се основава на принципите, които надскачат ежедневното земно съществуване и прозаичния контекст на битието. Неговият фундамент е  духовността, традицията, идеята или идеологията. Противоположен на този модел е хедонистичното общество, основано на принципа на комфорта на отделния индивид, на отделния гражданин. Някои примери за героични модели на обществото са древна Спарта, обществата от „Третия свят“ през 20 век, японската империя по време на Тайшо и ранния период Шьова, Русия в периода на империята, СССР, и т.н.

achilles-hero-H

За разлика от гореописаното, пример за хедонистично общество в модерен и съвременен контекст, преобладаващ в световен мащаб след разпадането на двуполюсното разделение на света в края на 80-те години на 20-ти век, е моделът на т. нар. либерална демокрация. Той е символ на атлантическата цивилизация, носеща в себе си идеите на либерализма като основна парадигма и практическа формулировка. В този модел на обществото хедонизмът и консуматорството са основата на гражданската идеология. Най-високата възможна цел, идеологизирана и налагана повече или по-малко съзнателно, е склонността към комфорт и наслада в индивидуалния живот на отделните членове на обществото. В крайните проявления на този модел смисълът на човешкото съществуване едва ли не е сведен до приемането на храна, намирането на подслон и секса.

Обратно, в героичните общества комфортът е винаги във „фонов режим“ и няма водещо значение. Той не е непременно с отрицателна характеристика, но винаги по естествен начин отстъпва пред идеите и принципите на общността. Отделният индивид се позиционира, повече или по-малко, като функциониращ компонент от целостта на колектива. Историческият опит в развитието на човешката цивилизация доказва, че индивидът се нуждае от по-висша цел и порядък, за да бъде истински удовлетворен и пълноценен. В противен случай той се държи като изгубен и се чувства изгубен, депресиран, пренаситен в блатото на сенсуализма и на липсващия обществен живот. Но от друга страна, ако човекът е изложен на репресия като следствие на определени социални принципи, и ако обществото като цяло се окаже твърде репресивно към отделния индивид, то това общество също ще бъде обречено на провал. Героичното обществото не трябва да се трансформира в репресивно, а по-скоро да се съсредоточи върху необходимия баланс между целостта на своите принципи и целостта в живота на своите граждани.

Човекът, който се явява продукт на хедонистичното общество, е в определена степен по-слаб и зависим от човека, формиран в героично общество. Сблъсквайки се с трудностите, изнеженият и дори разглезен индивид, възпитан в принципите хедонистичната митология, често не е в състояние да реши проблемите и противоречията (както в метафизичен, така и в практически смисъл), пред които е изправен. Освен това, той не винаги може да проумее ситуацията, в която е попаднал.

Depression-702x336

Един от проблемите, които изграждат противоречието на съвременния хедонизъм, е този, свързан с удоволствието и насладата – понятия, до голяма степен неподвластни на логиката и възприемани като антипод на преобладаващия обществен интерес. За един интелигентен човек е ясно, че във всеки човешки живот има немалко трудности и  изпитания. Индивидът, оформен в хедонистичния калъп на обществото, в крайна сметка винаги ще бъде разочарован и депресиран. Затова и нерядко сме свидетели на различни форми на бягство от реалността и колективни отклонения.

В героичния модел на обществото хедонизмът на личността не е поставен на толкова значимо място, а индивидът се формира по начин, подтикващ го да отстоява целите, стоящи отвъд личния и отвъд индивидуалния живот, за да се постигне по-висок резултат (на принципа, на идеята) и човекът да бъде по-ефективен и жизнен в справянето с проблемите – лични и обществени. Така индивидът възприема същността на проблема като нещо, което е в реда на нещата, а не като нещо извънмерно, и е в състояние да действа адекватно, поставен в подобна ситуация. Такива личности са изтъкани от много по-здрава тъкан, в сравнение с оформящата се биомаса по модерния западния образец.

Един нагледен и ярък пример е свързан с хората, които са изправени пред екстремни обстоятелства. Например войниците. Воинът на героичния обществен модел е много по-ефективен на индивидуално ниво и по-близо до успешното поведение в ситуация на война, в сравнение с професионалните войници на модерните хедонистични общества, защото приоритетите на тези две общности в процеса на формиране на личността са коренно различни.

В тази геополитическа обстановка Сърбия, за съжаление, се приближава все повече до модела на атлантическата цивилизация, което се дължи на липсата на образование (главно историческо) и липсата на съзнание у политическите елити, както и в резултат на ерозията в сръбската политическа сфера.

Народи, които сляпо и подражателно внасят елементи на идентичност, чужда и несвойствена за тяхната собствена идентичност и култура, страдат от липса на жизненост и са обречени на асимилиране.

2010

 

Още от автора: Деян Дамянович

Деян Дамянович е псевдоним на сръбски публицист.

  1. Безименен :-) каза:

    Майк Рупърт, чийто филм ви дадох в другата тема, той е американец с германски корени, потвърждава доста от горните констатации, дори отива по-нататък.

    Та накрая на филма той дава примера за 100-те маймунки :-))). Това резонира с казаното от Рупърт Шелдрейк за морфичния резонанс ;-=ш).

    https://www.youtube.com/watch?v=9bm8RrkIHgQ

    Това, което е „колективната“ памет,героическото ,формира растежа на „бодито“, което всеки, дори и посредствените биолози, знае е предимно вода ;-))). Атлантида или „атлантияеското“ също е интересна тема. Но за днес до тук ;-).

    Такива автори по правило са „конспиративни“ теоретици, идиоти или каквото ви хрумне за хедонистите. Докато не стане буууум.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни