Д-р Джонатан Лейтъм е съосновател и изпълнителен директор на Bioscience Resource Project – обществена организация, анализираща и изследваща свързаните със земеделието биотехнологии. Редактор в онлайн изданието Independent Science News. Лейтън е магистър по селскостопанска генетика и доктор по вирусология. Автор е на статии и доклади в сферите на растителната екология, вирусологията, генетиката.
Въпреки че химическата промишленост получава големи похвали за премахването на опасния химикал Бисфенол А (BPA) от бутилките за вода и други продукти за ежедневна употреба, алтернативният химикал може да се окаже дори по-опасен. Преди да разгледаме новата опасност, нека се спрем на старата.
Бисфенол А е химикал, срещан в пластмасовите бутилки, консервите, капачките и водоснабдителните тръби. Той може да проникне във всичко, което съдържа или обхваща. Използва се за направата на поликарбонатна пластмаса, описвана като „лека и висококачествена пластмаса, характеризираща се с уникален баланс от издръжливост, прозрачност, висока топлоустойчивост и отлично електрическо съпротивление“.
Тази основна съставка на пластмасите уврежда хормоните – мощни химични посредници, които контролират почти всички основни функции на тялото. Поради тази причина тя се нарича „ендокринен нарушител“. Излагането на BPA в зряла възраст крие редица опасности, включително увреждане на сперматозоидите и стволовите клетки, развитие на рак на простатата и рак на гърдата, тумор на черния дроб, повишено кръвно налягане и наднормено тегло. Ембрионите, подложени на контакт с химикала, могат да развият непоносимост към храни. Тези примери са само представителна извадка от големия корпус – описан в над 200 научни публикации – вредни ефекти на Бисфенол А.
Производителите на химикали започнаха да премахват BPA от продуктите си. Голямата компания Sunoco спря да продава химикала за продукти, които могат да бъдат използвани от деца до тригодишна възраст. Френският парламент забрани съдържанието на Бисфенол А в хранителните опаковки на територията на цялата страна. ЕС от своя страна забрани химикалът да присъства в пластмасовите бебешки бутилки. Тези забрани и последвалото изтегляне на продукти от пазара са резултат от задълбочени научни изследвания и интензивни кампании.
Постигнатите ограничения обаче не представляват триумф за човешкото здраве – нито загуба за химическата промишленост. Сега индустрията печели от продажбата на скъпи продукти, които не съдържат Бисфенол А. Обикновено те са направени от химичния му заместник Бисфенол С (BPS). Текущите изследвания твърдят, че той е дори по-опасен за човешкото здраве. Тъй като химикалът все още не е изучен добре, доказването на вредните му ефекти и потенциалната му забрана ще отнемат години.
ОТ BPA КЪМ BPS – ОТ ТРЪН, ТА НА ГЛОГ?
Най-често използваният химикал за направата на продукти без Бисфенол А е Бисфенол С. Както подсказват имената им, тяхната химична структура е много сходна. Изглежда обаче, че заместителят се абсорбира от човешкото тяло дори по-лесно – той вече може да бъде засечен у 81% от американците и също влияе зле на хормоните в организма на бозайниците.
Бисфенол С доказано променя изграждането на нервните клетки в мозъка на даниото (риба зебра). Резултатите са измерени при химични концентрации, хилядократно по-ниски от официално допустимите нива в човешка среда в САЩ.
Изглежда отново синтетичните химикали бяха забранени и изтеглени единствено, за да бъдат прокарани не по-малко вредни техни заместители. Неоникотиноидите – които Международният съюз за защита на природата обвинява в причиняването на глобална екологична катастрофа – са модерен заместител на дълго критикуваните органофосфатни пестициди. Органофосфатите пък изместиха ДДТ и другите органохлоридни пестициди, от чиито вредни ефекти много видове птици започват да се възстановяват едва сега.
Какво можем да направим по въпроса? Първоначално трябва да разберем проблема напълно. Това означава да унищожим митовете около оценката на риска. Когато го направим, можем да видим защо регулациите на химикалите не работят.
„ОЦЕНКАТА НА РИСКА“ Е ЕДНА ИЛЮЗИЯ
Провежданите от токсиколозите експерименти не могат да предоставят общовалидни изводи, тъй като обикновено те се извършват върху лабораторни мишки в кратки интервали от време – най-често до 90 дни. Експерименталните животни са на определена възраст, а диетата им е стандартизирана. На базата на получените резултати се вадят изводи за ефектите на химикала върху други видове организми, които освен това са на различна възраст и живеят в различна среда. Подобни експерименти се използват за създаването на оценка на вредите. Заедно с оценката за степента на излагане на организмите на химикала, те формират есенцията на оценката на риска. Шансът тези две оценки да грешат обаче е голям.
ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВРЕДИТЕ
До 2013 г. никой не подозираше, че главният начин, по който бозайниците абсорбират BPA, е през устата – а не през стомаха. Някои от вените, които снабдяват с кръв устата, заобикалят черния дроб и това позволява на Бисфенол А да циркулира в кръвния поток без да бъде метаболизиран. Преди това да стане известно, болшинството от токсиколозите отхвърляха като недостоверни сведенията за високи концентрации на BPA в кръвта на хората. Те предполагаха, че Бисфенол А се абсорбира през червата и след това бързо се разгражда в черния дроб. Учените също така не подозираха, че ефектите на много химикали до голяма степен зависят от това в коя част от деня се поглъщат.
Преди 50 години никой не знаеше, че много синтетични химикали се изпаряват на екватора, а после кондензират при полюсите, откъдето навлизат в полярните екосистеми. До скоро не беше ясно и че морските създания, като рибите и коралите, са основни консуматори на пластмасовите частици, които изхвърляме в реките. Всички тези – а и много други – погрешни разбирания са примери за исторически грешки в оценяването на степента на излагане на организмите в естествена среда на токсични вещества.
Тъй като степента на излагане на химикали в естествена среда подлежи на редица сложни фактори, оценката на риска, получена от лабораторни експерименти, трудно може да бъде реалистична. Причината за това е, че отделните организми реагират различно на вредните химикали, а нанесените щети зависят от степента, продължителността, вида на излагане и т.н. В този ред на мисли повечето от предположенията, на базата на които оценката на вредите се пренася върху различни организми, обитаващи различни среди, не са подкрепени с научни доказателства.
НЕ ВСИЧКИ ПОТЕНЦИАЛНИ ВРЕДИ ПОДЛЕЖАТ НА ТЕСТ
Друго ограничение от изключителна важност е фактът, че по различни бюджетни и практични причини токсиколозите концентрират изследванията си в един тесен кръг от специфични „крайни точки“. Крайната точка представлява характеристиката, която извършителят на експеримента е решил да изследва. Типичните крайни точки са смъртта (смъртността), раковите заболявания, теглото на организма и отделните органи; те обаче могат да бъдат и по-фини, като например измерване на невротоксичността.
Съществуват много дебати около избора на крайни точки, тъй като той на практика отразява степента на тяхната важност. Налице са и твърденията, че понякога се дава приоритет на крайни точки, които могат да послужат за изваждането на определен извод. Важно е да се изтъкне обаче, че независимо от това какви крайни точки са избрани, остава една цяла вселена от неизмерени крайни точки, като например дефекти при ученето, имунна и репродуктивна дисфункция и т.н. В крайна сметка повечето потенциални вреди не са измервани от токсиколозите и съответно липсват в крайната оценка на риска.
Въпреки всички тези съображения, лабораторната оценка на вредните ефекти на химикалите продължава да се представя като общовалидна. Алтернативата е да бъде измервано специфичното влияние върху отделните видове, а химикалът да бъде тестван в различни съединения и при различни условия. Имайки предвид обаче многото предизвикателства, които неизбежно ще възникнат, ако тази практика започне да бъде прилагана, продължаващото и днес позоваване на опростени предположения е колкото непростимо, толкова и разбираемо. В официалните оценки на риска трябва изрично да се включва уговорката, че експериментите подлежат на редица ограничения, а резултатите – на често недоказани предположения. Днес това не е така и тази практика трябва да се промени. В редките случаи, когато научните документи признават несъвършенството на своите методи, можем да видим ясно до каква степен са ограничени познанията ни за действителните сложни биологични и системни въпроси.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: WhoWhatWhy
Докато съществува лобизъм – узаконена корупция, ще е така…
Даммм…затова от пластмасови бутилки бягам далеч и си нося стъклена с мен, колкото и да тежи.
Лошото е друго – масово храната се опакова в пластмасови опаковки, от които т.нар екзо-естрогени – съединения, които официално подобряват качествата на пластмасата – попадат в храната.
Всеки може да провери, до какво те водят – ракови заболявания при жените, феминизация с всички свързани с това ефекти при мъжете.
Познавайки света, в който живеем и начинът, по който „елитите“ мислят, не бих се учудил, зад добавянето им да има някакъв по-особен замисъл…но да не изпадам в спекулации, без реално да съм специалист.