Лидерът, който не сложи маската на страха

Доналд Тръмп. Photo: Brendan Smialowski / AFP

 

Израел Шамир е журналист и писaтел; по произход e руски евреин, но e живял и работил както в Русия, така и в Швеция и Израел. Сътрудник и поддръжник на Wikileaks. Счита за своя най-голяма кауза помирението между Палестина и Израел. Публикува политически и геополитически анализи в различни международни издания. Автор на няколко книги, сред които „Господарите на дискурса“, „Цветя за Галилея“ и др.

Президентът Тръмп беше окончателно победен, макар и нечестно. Надеждите на милиони американски избиратели бяха смазани и стъпкани. За „оранжевия“ човек сагата приключи. Победителите отиграха гамбит: те пожертваха свещения ореол и сигурността на Капитолия, допуснаха вътре нарушители на реда, позволиха им да си правят селфита в кабинета на Говорителя на Долната камара, а след това имитираха ужас и възмущение. Опитите за постигане на прозрачност на изборните резултати в реално време бяха отхвърлени, тъй като успоредно с това огромните тълпи бяха отблъсквани; така електорите бяха утвърдени и издигането на Байдън за президент беше гарантирано, докато последователите на Тръмп бяха наречени „вътрешни терористи“.

Доналд Тръмп осъди хората, които лично той призова да протестират. Неговите близки политически съюзници оттеглиха подкрепата си. За часове и дори за минути владетелят на света, вдъхновил милиони хора, се превърна в персона нон грата. Подобно на младеж, публикуващ нецензурни думи, той беше блокиран от Twitter и Facebook. Времето ще покаже дали ще влезе в затвора, на което се надяват много демократи, но политическият му живот изглежда приключи, дори ако каузата му успее да остане жива.

Картите бяха подредени срещу президента Тръмп още от Ден първи. Заповедите му се игнорираха. Американските съдилища, съдиите, полицията, цялата система за прилагане на закона беше срещу него; указите му бяха блокирани или отменяни, докато медиите му се подиграваха, а опозицията безмилостно го делегитимираше. Той беше блокиран дори от Fox News. Щатите на демократите променяха своите закони, за да гарантират резултата от изборите. Тръмп беше „куца патица“ от самото начало на президентството си до горчивия му край. Той беше държан на къса каишка от всемогъщата Дълбока държава и когато се опитваше да се откъсне, каишката беше стягана отново.

На 6 януари се проведе мащабна демонстрация в негова подкрепа във Вашингтон. Стотици хиляди американци пристигнаха в столицата, за да поискат справедливост, след като изборните фалшификации станаха очевидни. Протестиращите се надяваха, че републиканските представители в Конгреса ще откажат да потвърдят измамите и ще назначат комисия за проверка и повторно преброяване на гласовете. Някои от протестиращите успяха да проникнат в Капитолия, или по-скоро бяха допуснати от полицията. Тази мирна акция „Окупирайте Капитолия“, която е упражняване на естественото право за протест, беше посрещната с огнестрелно оръжие и една млада жена от Сан Диего, Ашли Бабит, беше убита от полицай в цивилно облекло. Представителите на републиканците се изплашиха и се предадоха; така беше утвърдено встъпването на Байдън в длъжност.

Ужасът и възмущението на политиците-демократи и техните медии бяха фалшиви, както и новините им. През изминалата година много държавни сгради бяха превзети от спонсорираните от Демократическата партия активисти на Black Lives Matter (BLM) и в нито един от случаите полицията не използва смъртоносно оръжие, като дори не изхвърляше протестиращите от сградите.

Бунтът на BLM в Минеаполис, 6 юни 2020. Photo: AFP

 

„Малко след 20 ч. в сряда стотици протестиращи се събраха пред заключения вход на Кинг Стрийт към Капитолия, скандирайки „Разбийте вратата! “ и „Обща стачка!“ Малко по-късно полицията отстъпи контрола над вратите на Стейт стрийт и позволи на тълпата да нахлуе вътре, като се присъедини към хилядите, които вече се бяха събрали в Капитолия в знак на протест срещу гласуването. Районът пред Асамблеята, където трябваше да се внесе законопроекта същия ден в 11 часа, беше претъпкан с протестиращи, които скандираха: „Ние не си тръгваме. Не и този път.“ …

Говорителят на Департамента на администрацията Тим Донован заяви – въпреки че протестиращите са призовавани да напуснат, никой няма да бъде принудително отстранен. Кметът Дейв Сислевич каза, че е инструктирал началника на полицията Нобъл Рай да не позволява на своите служители да участват в изтласкването на демонстрантите от сградата.“

Това се случи в Мадисън, Уисконсин, през март 2011 г., както ни напомни Стив Сейлър . Всъщност това е, което протестиращите на 6 януари очакваха; някои бяха облечени в пищни карнавални облекла; държаха се прилично и мирно, в приемливи граници. Това не беше въстание; хората не се опитваха да превземат Конгреса в никакъв смисъл. За тях това беше честен и забавен начин да изразят възмущението си. Но истинските майстори, които отиграха този гамбит, мислеха по друг начин. Те дори убиха четирима протестиращи с надеждата, че останалите ще отговорят с насилие, но това се оказа напразно.

Белите протестиращи американци са изключително мирни. Подобно на движението Окупирай Уолстрийт преди няколко години, демонстрантите на Капитолия на 6 януари бяха кротки и послушни като агнета. Именно поради тази причина беше изобретено движението Black Lives Matter, тъй като чернокожите са способни да буйстват неудържимо, за разлика от добре образованите бели. И тук не става въпрос за раса: френските жълти жилетки и украинските националисти се бият много добре с полицията. Но американските бели не са склонни към размирици още от времето след Гражданската война. Тъй като аз съм чужденец, не разбирам защо американците искат да запазят оръжията си, след като никога не ги използват; но те са си такива.

Както и да е, ненасилието не им помогна. Новоизбраният президент Байдън ги огорчи и с етикета, който даде на протестиращите: „Не смейте да ги наричате протестиращи. Те бяха развълнувана тълпа, бунтовници, вътрешни терористи “. Наистина начинът, по който ги нарече, трябва да се запази – за лигитимираните от Deep State мародери и техните „братя“ по целия свят, независимо дали са в Хонконг или Минск, в Сиатъл или Портланд.

Протестиращ от Black Lives Matter по време на бунта пред Съдебната палата в Портланд, 24 юли 2020 г.  Photo: AP / Noah Berger

 

Руските социални мрежи сравняваха събитията във Вашингтон с тези на своя територия и недоволстваха от „двойни стандарти“. Американските медии не изразиха възмущение, когато назначеният от тях Борис Елцин обстрелва руския парламент през 1993 г. The New York Times и Държавният департамент насърчаваха тълпата от националисти да щурмува сградите на украинските държавни институции през 2014 г. Те призоваваха и опозицията в Минск да превземе парламента, след като не успя да спечели изборите. Протестиращите в Беларус заявиха, че резултатите от изборите в страната им са фалшифицирани, точно както са убедени и привържениците на Тръмп за американските избори, но Байдън не нарече беларусите „вътрешни терористи“. (Всъщност не ги нарече така и президентът Лукашенко: той ги нарече „протестиращи“ и агресивните им демонстрации бяха разпръснати без нито един изстрел.) В такива случаи евреите отговарят: „Как е възможно да ги сравнявате?!“

Руснаците направиха паралел на „опита за преврат“ от Капитолия със собствения си полурежисиран „преврат“ през 1991 г., една частично и предварително планирана провокация. През 1991 г. твърде слабите организатори на преврата не можаха да арестуват Елцин и се предадоха като под команда; вълната на възмущение отстрани Горбачов и комунистическата партия от властта. По същия начин на Капитолия полицията махаше насърчително с ръка на „нашествениците“, както можете да видите на това видео от BBC. Тук са представени още видеоклипове, които показват участието на полицията в инсценираната провокация на Капитолия. Фалшивото възмущение по-късно позволи на победителите да цензурират и отстранят победения Тръмп и неговите последователи. Точно както СССР падна през август 1991 г., Америка на Тръмп падна през януари 2021 г. и либералните елити, представляващи големите корпорации, дойдоха на власт. Това беше постигнато с провокация и с използване на обикновените последователи на Тръмп, които наистина бяха гневни за изборната кражба. По същия начин през 1991 г. пучът беше провокация, но обикновените руски граждани бяха наистина ядосани на перестройката на Горбачов, докато либералните елити го използваха, за да демонтират съветската държава и да прехвърлят всички активи на своите олигарси.

Хората с добри познания по история се позовават и на пожара в Райхстага от февруари 1933 г. – палежът, измислен от новосформираното нацистко правителство, за да настрои общественото мнение срещу опонентите му и да се сдобие с извънредни правомощия. Други изследователи твърдят, че няма доказателства за съучастието на нацистите в подпалването, но че Хитлер просто се е възползвал от самостоятелната акция на холандския комунист Ван дер Любе. Пожарът е обект на непрекъснати дебати и изследвания до днес според Енцикопедия Британика. Вероятно същото ще се каже и за „инвазията“ на Капитолия и изследователите ще дискутират дълго дали лицемерните слуги на Байдън са го организирали лично, или просто са се възползвали от искрения гняв на тръмпистите.

Няма съмнение, че за обективния наблюдател изборите през 2020 г. бяха дълбоко несправедливи. Няма да ви занимавам с твърде многото публикувани данни относно статистически невъзможните резултати на изборите за президент, но ето само един пример за фалшификация. Град Детройт даде 95% от гласовете си за Байдън и Харис – брой, който г-н Ким Чен Ун би гледал с лека завист, докато г-н Лукашенко би промърморил: „Как е възможно да се постигне това?“ Много вероятно е този умопомрачителен резултат да е постигнат по следния начин.

Демократите от Детройт възложиха събирането на бюлетини на местните наркобосове, като им предложиха в замяна лицензи за бизнес с рекреационна марихуана. Притежаването на такива лицензи е като да имате собствен банкомат. Тук можете да прочетете за тяхната рентабилност и за това докъде могат да стигнат престъпниците, за да ги получат. Демократите от Детройт промениха местните закони и разрешиха продажбата на марихуана в техния красив град (това беше забранено до ноември 2020 г.). Те промениха местните закони и дадоха предписания за издаването на лицензи за марихуана на търговци на наркотици, които имат предишни присъди за търговия с наркотици. Пуснаха наркобосовете от затвора. Промениха местните закони, за да разрешат събирането на бюлетините; т.е. да събират гласове по пощата и да съдействат при попълването на бюлетините. След това наркодилърите обикаляха, като събираха пощенски бюлетини и ги попълваха незабавно, ако бяха добросъвестни, или просто правеха това в свободното си време, ако ги мързеше.

Демократите разполагаха със съдия Синтия Стивънс, която еднолично променяше изборните закони в Мичиган, а след това отхвърляше твърденията на Тръмп за измама.

Също така във Вирджиния и в много други американски щати имаше изборни измами. Това са хора, свикнали с хазарта; те могат безпроблемно да си осигурят ръка с четири аса, както отбелязва Марк Твен. Обикновено двете политически сили се разменят и мамят, когато им дойде редът. Само че този път Тръмп убеди много хора, че сега нещата са различни; че това е последният шанс.

Проблемът е, че Тръмп беше лош организатор. Той можеше да спечели изборите, ако беше успял да попречи на законодателства като това на Синтия Стивънс, да забрани гласуването по пощата, да наложи задължително изискване за предоставяне на лични документи при гласуване, да мобилизира хората си за контрол на изборите. Трудна задача, но не и невъзможна, щом сте изправени пред противник, склонен към измами. Та той дори можеше да направи революция на 6 януари, като беше ангажирал правилните хора да действат, като сформира революционен щаб, като планира стратегия за взимане на властта – но Тръмп не направи нищо подобно. Той вероятно е считал, че Конгресът, щом види огромните тълпи, ще позволи проверка на изборните резултати.

Протестиращите на Капитолия, Вашингтон, 6 януари 2021. Photo: Tayfun Coskun / GETTY IMAGES

 

Или пък може би той беше толкова наивен да вярва, че революциите просто се случват от само себе си, като във филмите. Но не. Зад всяка успешна революция стои много планиране, въоръжена сила, оръжия, готови за употреба, доставки, логистика, медийна подкрепа и комуникации. Тръмп нямаше нищо от това. Достатъчно беше да го изключат от Туитър, за да го направят глух и ням.

Нямаше опит за преврат, както правилно заяви Тайлър Дърдън: „Тръмп никога не е имал концентрация, организационна проницателност или идеологическа целеустременост, за да осъществи реален „преврат“ и нахлуването на тълпата не променя това, тъй като въоръжените държавни агенти се справиха бързо и я разпръснаха. Малко след нарушението на реда той пусна видеообръщение, в което инструктира последователите си да не взимат сенатори за заложници или да затварят Майк Пенс, а „да се приберат у дома“. Нито една фракция от федералното правителство не се присъедини към тълпата по нареждане на Тръмп, тъй като той не си направи труда да издаде такава заповед. Целият този епизод никога не е имал и най-малкия шанс да предотврати утвърждаването на Джо Байдън за президент, още по-малко да свали правителството. Това беше просто поредната глупава игра и в този смисъл – подобаващ край на президентството на Тръмп.“

Теориите на конспирацията също изиграха своята разочароващата роля в този провал. Много тръмписти вярваха в конспирациите на QAnon и Kayfabe; те публикуваха съобщения за лошите момчета, които са арестувани, за сървъри, отнети от ФБР, за Клинтън и Байдън, които очакват строго правосъдие зад решетките. Тази вяра обезоръжи хората, които иначе биха се борили да постигнат точно този резултат. Това е проблемът с конспирациите: въображаемото предотвратява реалните действия.

И все пак не искам да завърша този текст толкова тъжно и разочароващо. Президентът Тръмп беше страхотен лидер. Той успя, въпреки огромните пречки, да подобри общото състояние на американските работници: за първи път от 70-те години насам доходите им се повишиха спрямо останалите класи. Той спря масовата миграция в САЩ: легалната имиграция достигна пренебрежимо ниски нива. Той избягваше нови войни; опита се да сключи мир с Русия. Отказа да бомбардира Иран дори в последните дни на президентството си, въпреки че някои от неговите произраелски настроени привърженици му обещаха втори мандат, ако го направи.

Борбата му с корона-лудостта беше голямото му постижение. Той беше против заключванията, които са на път да унищожат нашия свят до такава степен, че малко неща ще оцелеят. Последният голям американски лидер, който не носеше маската на страха, ще бъде запомнен. Той не можа да победи могъщия медицински комплекс, нито FAGMA, нито Господарите на съвременния дискурс, но се опита.

Денят на неговото поражение, 6 януари, беше Богоявление, или Поклонението на влъхвите, на тримата мъдреци, дошли да се поклонят на Исус в пещерата. Това беше Бъдни вечер за част от Източноправославната църква. Най-тъмното време на годината; отсега нататък денят ще нараства и заедно него –  нашата надежда.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: UNZ

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено на доброволен принцип и чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да поддържаме активна дейност, можете да ни подкрепите чрез формата по-долу или да се свържете с нас на moc.g1615138287bairo1615138287mem@t1615138287catno1615138287c1615138287.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Израел Шамир

Израел Шамир

Израел Шамир е журналист и писaтел, който е руски евреин по произход, но e живял и работил както в Русия, така и в Швеция и Израел. Сътрудник и поддръжник на Wikileaks. Счита за своя най-голяма кауза помирението между Палестина и Израел. Публикува политически и геополитически анализи в различни международни издания. Автор на множество книги, сред които „Господарите на дискурса“, „Цветя за Галилея“ и др.

  1. Стефан каза:

    Страхотна стаСт.БЛАГОДАРИМ ВИ.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни