От името на всички еколози се извинявам за климатичната паника

Майкъл Шеленбергер / Photo from Youtube

 

Майкъл Шеленбергер е американски експерт и писател в областта на политиката за околната среда и климата. Съосновател на Breakthrough Institute и основател на организацията Environmental Progress (Екологичен прогрес). 30 години от живота си посвещава на природозащитни дейности и борба с бедността в различни точки по света. Автор и съавтор на няколко студии за природната среда и климата. Дълги години участва като експерт в правителствени и неправителствени дейности, свързани с климатичните промени.

Kнигата му „Апокалипсис никога: защо екологичният алармизъм вреди на всички ни“ (Apocalypse Never: Why Environmental Alarmism Hurts Us All) излиза на 30 юни 2020 г. и вече няколко дни предизвиква истински бум в природозащитните и зелените среди, тъй като чрез книгата, с научни факти и емпирични доказателства,  Шеленбергер се отрича от идеологията, внушаваща катастрофални климатични промени заради човешката дейност, и се извинява на световната общественост за това, че е бил част от тази фалшива пропаганда за всяване на страх.

Тази статия на Майкъл Шеленбергер е публикувана в списание Форбс на 28 юни 2020 г., след което е свалена от политическата цензура. Авторът я публикува и в сайта на своята организация Environmental Progress, откъдето се разпространява в световната мрежа и в други международни издания.

От името на всички природозащитници по света бих искал да се извиня официално за климатичната паника, която създадохме през последните 30 години. Промяната на климата се случва. Но това не е краят на света. Това дори не е най-сериозният ни екологичен проблем.

Може да ви изглеждам странна персона, казвайки всичко това. От 20 години аз съм климатичен активист, а от 30 години – природозащитник.

Но като енергиен експерт, помолен от Конгреса (на САЩ – бел. прев.) да предоставя обективни експертни доказателства, и поканен от Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC) да бъда професионален рецензент на следващия им Оценяващ доклад, чувствам за свой дълг да се извиня за това колко лошо ние, еколозите, подведохме цялата общественост.

„Краят е близо“, колаж от мрежата

 

Ето някои факти, които малко хора знаят:

– Хората не причиняват „шесто масово изчезване“ на видовете;

– Амазония не е „белият дроб на планетата“;

– Промените в климата не влошават допълнително природните бедствия;

– От 2003 г. пожарите са намалели с 25% по целия свят;

– Земята, която използваме за отглеждане на животни за месо – човечеството използва най-много земя за тази цел – е намаляла с площ, голяма почти колкото Аляска;

– Натрупването на дървесно гориво и строенето на все повече домове в близост до гори, а не климатичните промени са обяснението на въпроса защо има повече и по-опасни пожари в Австралия и Калифорния;

– Въглеродните емисии намаляват в повечето богати страни и стойностите им се понижават във Великобритания, Германия и Франция от средата на 70-те години;

– Холандия стана богата, а не бедна, докато се адаптираше към живот под морското равнище;

– Ние произвеждаме с 25% повече храна, отколкото ни е необходимо и излишъците ще продължават да се увеличават, когато планетата става по-топла;

– Загубата на естествена среда и директното убиване на диви животни са по-голяма заплаха за видовете, отколкото климатичните промени;

– Използването на дърва за отопление е много по-лошо за хората и дивата природа от изкопаемите горива;

– Предотвратяването на бъдещи пандемии изисква повече, а не по-малко индустриално селско стопанство.

Знам, че горните факти ще прозвучат като „отрицание на промяната на климата“ за много хора. Но те просто показват колко голяма е силата на климатичния алармизъм.

В действителност горните факти идват от най-добрите налични научни изследвания, включително тези, проведени от или приети от Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC), Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), Международния съюз за опазване на природата (IUCN) и други водещи научни органи.

Някои хора, когато прочетат това, ще си представят, че аз съм някакъв десен анти-еколог. Не съм. На 17 години живеех в Никарагуа, за да покажа солидарност със социалистическата революция в Сандиниста. На 23 години събирах пари за женските кооперации на Гватемала. В 20-те си години живеех около Амазония, правейки проучвания с дребни фермери, борещи се да си запазят земята. На 26 години помогнах да се разкрият лошите условия на труд във фабриките на Nike в Азия.

Майкъл Шеленбергер в Maranhão, Бразилия, 1995 / Снимка: личен архив на автора

 

Станах природозащитник на 16 г., когато се хвърлих в набирането на средства за Мрежата за действие за дъждовните гори (Rainforest Action Network). На 27 години помогнах за спасяването на последните незащитени древни секвои в Калифорния. През 30-те си години подкрепях възобновяемите енергийни източници и успешно помогнах да се убеди администрацията на Обама да инвестира в тях 90 милиарда долара. През последните няколко години помогнах за предотвратяването на това ядрени централи да бъдат заместени с енергия от изкопаеми горива, за да не се стигне до рязко увеличение на въглеродните емисии.

Но допреди миналата година в повечето случаи аз избягвах да говоря открито против климатичната паника. Отчасти това беше така, защото бях объркан. В крайна сметка аз нося своята вина за алармизма, както всеки друг природозащитник. Години наред определях промените в климата като „екзистенциална“ заплаха за човешката цивилизация и ги наричах „криза“.

Но най-вече бях уплашен. Останах безмълвен по отношение на кампанията за климатична дезинформация, защото се страхувах да не загубя приятелите си и финансирането. Няколко пъти събирах кураж да защитя науката за климата от онези, които я представяха невярно, но преживях тежки последици. И така аз бях предимно пасивен и не предприемах нищо, докато моите колеги-еколози плашеха обществото.

Стоях безучастен дори докато хора в Белия дом, и още повече хора, работещи в медиите, се опитваха да унищожат репутацията и кариерата на един изключителен учен, добър човек и мой приятел, Роджър Пилке-младши, дългогодишен прогресивен демократ и природозащитник, който свидетелстваше в полза на въглеродните разпоредби. Защо направиха това? Защото изследванията му доказваха, че природните бедствия не се влошават.

Но тогава, миналата година (2019), нещата излязоха извън контрол.

Александрия Окасио-Кортес (най-младият член на Конгреса на САЩ, от Демократическата партия, бел. ред.) заяви че „светът ще приключи след 12 години, ако не се заемем сериозно с изменението на климата.“ Най-популярната екологична организация във Великобритания обяви, че „климатичните промени убиват децата.“

Най-влиятелният зелен журналист в света, Бил Маккибен, нарече промените в климата „най-голямото предизвикателство, с което хората са се сблъсквали някога“ и каза, че „това ще заличи цивилизациите“.

Журналистите от мейнстрийма повтарят непрекъснато, че Амазония е „белият дроб на планетата“ и че обезлесяването е като избухването на ядрена бомба.

В резултат на това половината от анкетираните хора по света миналата година заявиха, че изменението на климата ще доведе до изчезване на човечеството. А през януари т.г. всяко едно от пет британски деца споделя в анкетите, че има кошмари, свързани с изменението на климата.

Детска рисунка, изобразяваща климатична катастрофа. / Photo: BBC

 

Независимо дали имате деца или не, трябва да осъзнаете колко нередно е това. Признавам, че може би съм чувствителен по темата, защото имам дъщеря тийнейджър. След като говорихме от научна гледна точка по въпроса, тя се успокои. Но приятелите й са дълбоко дезинформирани и, разбираемо, изплашени.

Така реших, че трябва да говоря открито. Знаех, че написването на няколко статии няма да е достатъчно. Трябваше ми книга, за да изложа вярно всички доказателства.

И така официалното ми извинение за всяването на страх, което причинихме, идва под формата на новата ми книга „Апокалипсис никога: защо екологичният алармизъм вреди на всички ни“ (Apocalypse Never: Why Environmental Alarmism Hurts Us All).

Книгата се основава на две десетилетия изследвания и три десетилетия екологичен активизъм. На 400 страници, като 100 от тях са бележки, „Апокалипсис никога“ обхваща изменението на климата, обезлесяването, пластмасовите отпадъци, изчезването на видовете, индустриализацията, месото, ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници.

Някои акценти от книгата:

– Съвременното земеделие е ключ за освобождаването на човека и напредъка по отношение на околната среда;

– Най-важното за щадене на околната среда е производството на повече храна, особено месо, на по-малко земя;

– Най-важното за намаляване на замърсяването на въздуха и въглеродните емисии е преминаването в прогресията от дърва към въглища, през нефт и природен газ до уран;

– Ако добиваме 100% от енергията, която използваме, единствено с възобновяеми енергийни източници,това би довело до увеличаване на използваната земя за енергия от днешните 0,5% до 50%;

– Трябва да се стремим градовете, фермите и електроцентралите да имат по-висока, а не по-ниска плътност на мощността;

– Вегетарианството намалява вредните емисии на отделния човек с по-малко от 4%;

– Не Грийнпийс, а преминаването от китово масло към петрол и палмово масло доведе до спасяването на китовете;

– Месото от „свободни“ говеда ще изисква 20 пъти повече земя и ще произвежда 300% повече емисии;

– Догматизмът на Грийнпийс влоши раздробяването на горите на Амазония;

– Колониалният подход към опазването на горилите в Конго доведе до обратна реакция, която може да е довела до убийството на 250 слона.

Защо всички бяхме подведени до такава степен?

В последните три глави на „Апокалипсис никога“ излагам финансовите, политическите и идеологическите мотиви. Екологични групи са приели стотици милиони долари от кръгове, имащи интереси с изкопаемите горива. Групи, мотивирани от антихуманни убеждения, принудиха Световната банка да спре да се опитва да се справи с бедността и вместо това да направи бедността „устойчива“. Тревожността на човека за неговия обществен статус, депресията и враждебността към съвременната цивилизация стоят зад голяма част от мотивите и действията на алармизма.

След като осъзнаете колко лошо сме информирани, често от хора с явно нечисти и нездрави мотиви, е трудно да не се почувствате измамени.

Ще предизвика ли „Апокалипсис никога“ някаква промяна? Със сигурност има причини да се съмнявам в това.

Информационните медии разпространяват апокалиптични прогнози за изменението на климата от края на 80-те години на миналия век и изглежда нямат намерение да спрат.

16-годишната климатична активистка Грета Тунберг по време на речта й в ООН на 23 септември 2019 г. / Photo: Carlo Allegri / Reuters

 

 

Идеологията зад екологичния алармизъм – малтусианството – многократно е развенчавана от 200 години насам и все пак е по-мощна от всякога.

Но има причини и да се предполага, че екологичният алармизъм, ако не приключи сам, ще има намаляващо културно въздействие.

Пандемията с коронавируса е действителна криза, която поставя перспектива пред „кризата” с климата. Дори и да смятате, че сме реагирали пресилено, Covid-19  уби близо 500 000 души и разби икономиката по целия свят.

Научните институции, включително СЗО и IPCC, подкопаха доверието в себе си чрез непрестанно политизиране на науката. Бъдещото им съществуване и значимост зависят от смяна на ръководството и сериозна реформа.

Реалните факти все още имат значение, а социалните медии позволяват по-широк спектър от нови и независими гласове, които да противодействат на алармиращите журналисти от публикациите на мейнстрийма.

Нациите се обръщат открито към своя собствен интерес и се отдалечават от малтусианството и неолиберализма, което е добре за ядрената енергия и лошо за възобновяемите енергийни източници.

Има убедителни доказателства, че нашата високоенергийна цивилизация е по-добра за хората и природата, отколкото нискоенергийната цивилизация, в която биха ни върнали климатичните алармисти.

Поканите от IPCC и Конгреса на САЩ са признаци за нарастваща отвореност към нови мнения за изменението на климата и околната среда. Показателен е и отзвукът, който предизвика моята книга в средите на климатолозите, природозащитниците и учените по околната среда. „Апокалипсис никога“ е изключително важна книга“ – написа Ричард Роудс, спечелилият Пулицър автор на „Създаването на атомната бомба.“ „Това може би е най-важната книга за околната среда, писана някога“, каза един от основателите на модерната  климатична наука Том Уигли.

„Ние, природозащитниците, обвиняваме тези, които имат противоположни възгледи, че игнорират науката и са податливи на пристрастни твърдения – пише бившият ръководител на The Nature Conservancy Стив Маккормик.- Но твърде често сме виновни за същото. Шеленбергер предлага ‘трудна любов’: предизвикателство към укрепилата се ортодоксалност и непреклонните саморазрушителни нагласи. „Апокалипсис никога“ поднася понякога язвителни, но винаги добре аргументирани и базирани на доказателства гледни точки, спомагащи да развием „умствения си мускул“ – от това се нуждаем, за да си представим и да проектираме не само надеждно, но и постижимо бъдеще.“

Това е всичко, за което се надявах, докато писах книгата. Ако сте стигнали дотук, надявам се ще се съгласите, че не е толкова странно, колкото изглежда на пръв поглед, един природозащитник, прогресивен и климатичен активист, да почувства необходимостта да се изкаже против алармизма.

И също така се надявам да приемете моето извинение.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: Environmental Progress

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено на доброволен принцип и чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да поддържаме активна дейност, можете да ни подкрепите чрез формата по-долу или да се свържете с нас на moc.g1711627618bairo1711627618mem@t1711627618catno1711627618c1711627618.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Майкъл Шеленбергер

Майкъл Шеленбергер

Майкъл Шеленбергер е американски експерт и писател в областта на политиката за околната среда и климата. Съосновател на института Breakthrough и основател на организацията Environmental Progress (Екологичен прогрес). 30 години от живота си посвещава на природозащитни дейности и борба с бедността в различни точки на света. Автор и съавтор на няколко книги за природната среда и климата. Дълги години участва като експерт в правителствени и неправителствени дейности, свързани с климатичните промени. Последната му книга „Апокалипсис никога“ („Apocalypse Never“) излиза на 30 юни 2020 г. и предизвиква буря в природозащитните и зелените среди, тъй като чрез книгата, с научни факти и емпирични доказателства, той се отрича от идеологията, внушаваща катастрофални климатични промени заради човешката дейност, като се извинява на световната общественост за това, че е бил част от тази фалшива пропаганда.

  1. Ara каза:

    Thanks for finally writing about > От името на всички еколози
    се извинявам за климатичната паника –
    Memoria de futuro – Памет за бъдещето Gebze Escort

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни