А сега накъде?

Владимир Путин и Доналд Тръмп на пресконференцията в Хелзинки, 16 юли 2018 / Photo: nbcnews.com

 

Фьодор Лукянов е научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“ и професор-изследовател във Висшата школа по икономика. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. В момента е главен редактор на сп. „Russia in Global Affairs“. Възпитаник на Филологическия факултет на МГУ. От началото на 90-те години работи като журналист по международните въпроси в редица руски медии.

Срещата между президентите на Съединените щати и Русия в Хелзинки през юли 2018 г. има шанс да влезе в историята. Но не като ориентир на международните отношения, а като ярка илюстрация на това, че класическата външна политика вече не съществува. Тя се превръща ту в заложник, ту в инструмент, ту в компонент на вътрешнополитическия дневен ред. И опасността от това е трудно да бъде оценена. А може би и надценена.

Ако разглеждаме резултатите от преговорите в класическата система на външнополитическите координати, можем да ги оценим като умерено успешни. Страните прекъснаха паузата в официалните контакти на най-високо ниво, като тази пауза сама по себе си не беше нормална. Беше обсъден кръг от важни въпроси, които в своята съвкупност представляват необходимия дневен ред. Заявена беше готовност да се засили диалогът по стратегическата стабилност – да се обсъди съдбата на съществуващите споразумения и перспективите за бъдещето и какво изобщо трябва да се прави в тази сфера, от която Русия и Съединените щати, като две ядрени суперсили, не могат да избягат. Очевидно не е безплоден и разговорът за Сирия, където, въпреки реторическите фойерверки през последните години, интересите на Москва и Вашингтон са съвместими. И въобще, характерът на преговорите, съдейки по изявленията на лидерите, беше делови, нямаше екзалтация. Като цяло, сдържан оптимизъм и минимум надежда за продължение.

Но това е всичко, ако изхождаме от класическите категории. А те, изглежда, вече не са приложими. Поне засега. Американските журналисти, политиците и коментаторите ги интересуваше само един въпрос – поставил ли е Тръмп пред Путин въпроса за намесата в изборите през 2016 г. и как президентът на САЩ смята да отговори на руския враг. Недоброжелателите умело подгряха атмосферата непосредствено преди срещата, предявявайки обвинения на „12 сътрудници на ГРУ“ и разтваряйки цяло ветрило от заявления за бързо нарастващата киберзаплаха от Русия. Ръководителят на националното разузнаване Дан Коутс сравни ситуацията с навечерието на 11 септември 2001 г., заявявайки, че „предупредителните светлини отново мигат в червено”.

И тук, можем да предположим, Тръмп допусна груба грешка. Вероятно той е подценил обвинителния плам и сериозността на атаката – материалите, пуснати в петък, поне на пръв поглед изглеждаха по-основателни от всичко, което беше изтъквано досега. Но главното е, че той не улови важния нюанс. Едно е да отговаряш рутинно у дома на обвиненията за заговор, а съвсем друго – да говориш за това в присъствието на лица, в заговор с които всъщност си обвинен. Тръмп не може да не разбира, че първото нещо, за което ще бъде попитан, е именно това; не беше трудно да предвиди и директния въпрос на кого вярва – на собствените си служби за сигурност или на Путин. И за този случай е трябвало да се подготви предварително с някакъв много хитър или идеално опростен отговор. Президентът на САЩ не направи това и се впусна в същите разсъждения, както винаги – за сървърите на демократите, за пощата на Хилъри и т.н.

Но това, което е „годно за консумация“ на изхода на моравата пред Белия дом или по време на  кампания в Средния Запад, на среща на върха, която привлича вниманието на целия свят, грубо казано, не върви. Освен това, в този разговор волю-неволю беше включен руският президент, в резултат от което се създаде катастрофално за Тръмп впечатление – лидерът на американската държава, заедно с лидера на държавата, която официално е обвинена в тотални зловредни действия срещу Америка, възразява на собствените си спецслужби.

Тръмп слуша Путин по време на пресконференцията след срещата им в Президентския дворец в Хелзинки, 16 юли 2018 г. Photo: Markus Schreiber / AP

 

Какъв е резултатът? Съдържанието и резултатите от преговорите не интересуват никого, Тръмп се сблъска с истинско цунами от обвинения, сред които слабост и некомпетентност са най-невинните, а най-честото – предателството. Оформилият се мизансцен дойде „дюшеш“ за всички врагове на Тръмп, а и приятелите му са тъжно озадачени какво да правят сега с това. Интересно ще е да се наблюдава как хелзинкският конфуз се отразява на отношението към Тръмп от страна на неговата вярна „база“, ядрото от поддръжници, които по принцип харесват неговия нонконформизъм. Но в този случай и сред тях могат да възникнат неприятни усещания.

Трябва да се подчертае: гореизложеното няма отношение към оценката за правомерност и справедливост на обвиненията по адрес на Русия, към това прав ли е Тръмп в своето възмущение от обвиненията в заговор. Това е въпрос на публична политика и имиджова стратегия, където Доналд Тръмп винаги е бил известен с точната си интуиция. Но и тя понякога мами.

Русия може да не обръща внимание на проблемите на Тръмп и на истеричната атмосфера в Съединените щати, в края на краищата това е чисто вътрешен конфликт. От него обаче пряко зависи дали  ще може да се осъществи нещо от това, за което говориха двамата президенти. Подобна ситуация, макар и без днешния взривоопасен заряд, имаше преди година, когато Тръмп и Путин се срещнаха за първи път на форума на „Г-20“ в Хамбург. Тогава те също започнаха разговор по същество, постигнаха предварителни договорености за следващи стъпки, но след рязко негативната реакция в САЩ Тръмп фактически се отрече от всичко. Нещо повече – последва истински срив в отношенията, сякаш като компенсация за самото намерение нещо да се промени към по-добро.

През изминалата година Тръмп по принцип укрепи вътрешните си позиции. И с разумен и точен подход сега той би могъл постепенно да разшири пространството на възможното с Русия, разбира се, ако той наистина иска да нормализира отношенията, както говори. Страхувам се, че се получи обратното. Сега в колелата ще бъдат вмъквани дори не пръчки, а цели трупи, а самият президент, усещайки мащабите на мъртвото вълнение, може да предпочете „да не се обвързва“, да отстъпи и дори да предприеме нещо съвсем наобратно, за да докаже още веднъж  на всички „Кой, аз ли? Не бях аз…“ Всъщност, в общата система на приоритетите на Тръмп Русия заема особена, но не и водеща позиция, отстъпвайки на наполеоновските планове за промяна на отношенията със съюзниците, Китай и преразглеждането на миграционнния подход. Но дори и Тръмп да прояви принципност и да се опита да следва линията, заявена на преговорите, условията за това ще станат още по-неблагоприятни от преди.

Мелания Тръмп държи топка от световното първенство по футбол, подарена от Владимир Путин на пресконференцията в Хелзинки, 16 юли 2018. Photo: Pablo Martinez / AP

 

В Америка, въпреки официалните заклинания, виждат света в черно-бял вариант – или ние, или те, играта винаги е с нулев резултат. И американските медии сладострастно се наслаждават на „победата на Путин“, подчертавайки незначителността на Тръмп. Разбира се, трудно беше да не се забележи, че по време на пресконференцията руският президент беше спокоен и уверен, а американският му колега изглеждаше необичайно блед и дори объркан. Но за нас това не е „победата“, от чиито плодове можем да се възползваме. По-скоро тя може да се превърне в поредното поражение за руско-американските отношения.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: globalaffairs.ru

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Фьодор Лукянов

Фьодор Лукянов

Фьодор Лукянов е в възпитаник на Филологическия факултет на МГУ. От началото на 90-те години работи като журналист-международник в редица руски медии. В момента е главен редактор на сп. „Russia in Global Affairs“. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. Професор-изследовател във Висшата школа по икономика, научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“.

  1. Без име :-) каза:

    Бил Боне е описал „Скритата Държава“ доста колоритно :-).

    „Two retired NSA and CIA analysts, William Binney and Ray McGovern, with a combined 63 years of experience, came forward over the weekend and made an astounding charge.
    They said the hack – made by a program called “Guccifer” – was almost certainly an inside job, carried out by America’s own intelligence professionals and made to look like a Russian job.
    Want to know where Guccifer came from? “Ask the FBI,” proposed the two intelligence experts.“

    „In the last half-century – since Eisenhower spoke out and JFK was assassinated – no president has ever seriously challenged the Deep State.“ – имате ли още заблуда кой премахна Кенеди :-)))?

    „David Stockman – who, as President Reagan’s budget advisor,…tells the tale in his marvelous memoir…
    „More than anything else, I was struck by the dramatic contrast between how hard and with what care, pride, and discipline the nation’s citizens worked to earn our national income and wealth on the one hand, and the feckless, inconsistent, and muddled manner in which it was shunted around the halls of Washington on the other.“
    But there was never any effort to restrain the deepest elements of the Deep State – the military and the spooks.

    And despite initial successes – budget and tax cuts – the insiders were soon back in control, and Stockman left Washington.

    By the end of its second term, the Reagan administration had added more spending and more debt than any previous administration.

    Here at the Diary, we don’t trust Hoosiers or Putin. After all, Mike Pence is from Indiana.

    And when Donald Trump says, “I’d rather take a political risk in search of peace than risk peace in the name of politics,” it makes sense to us.

    But Deep State warmongers can’t stand peace; it endangers their supply lines. In the absence of a real enemy, huge wealth transfers to the Warfare and Police States make no sense.

    Reagan got bamboozled into big “defense” increases because he feared communism.

    The Warfare State hawks and intelligence insiders lit up his imagination with images of Soviet hordes streaming across Europe… infesting Latin America… and rolling tanks towards Singapore.

    We found out a few years later that it was all nonsense. The Soviet Union could not even hold itself together, let alone attack the world’s number one military power. Besides, communism is a self-correcting malady.“

    https://bonnerandpartners.com/deep-state-turns-on-trump/

  2. Без име :-) каза:

    Но ако минем малко на по-професионална, хакерска, тематика :-))), то съществува по-интересен въпрос.
    Каква е вероятноста руските хакери да са направили по-добре това, което американските им колеги правят от доста повече години???
    Говорихме за това в една от темите около изборите, дори ви давах линк, ако помните, т.е. по опитни са и в хакването и т.н. а и имат контрол върху кода на микропроцесорите, например на Интел :-)??? Ами монопола на Интел не е случаен :-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=KrksBdWcZgQ

    Сред презентациите на хакерите има цяла тема за BIOS-a, така, че няма как и дуопола Майкрософт-Интел да не е в играта :-).

    П.П. Не случайно руснаците започнаха да преминават на собствени микропроцесори и архитектура и собствен Линукс :-). Особено за системите контролиращи оръжията им.

  3. Без име :-) каза:

    Как функционира ЕнЕсЕй например описва не кой да е а основателя на Ренесанс Тек :-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=U5kIdtMJGc8

  4. Без име :-) каза:

    Хайде и малко развлечение с един от фамозните филми на все още младите :-))), Мат Деймън и Бен Афлек.

    https://www.youtube.com/watch?v=mJHvSp9AKYg

  5. Без име :-) каза:

    В по-философски контекст работата по прогнозирането, „науката“ и т.н. интересни теми свързани с предпазване от атаките ей ви един от експертите :-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=fHZJzkvgles

Оставяне на коментар към Без име :-)

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни