По-скоро жив, отколкото мъртъв: защо ЕС ускорява интеграцията на Западните Балкани?

На 17 февруари 2018 г. в Косово отбелязаха десетата годишнина от обявяването на независимостта. През изминалия период независимостта на Косово признаха повече от половината от държавите-членки на ООН (112). Последен беше Барбадос на 15 февруари 2018 г. Въпреки това, независимостта на Косово все още не е призната от Русия, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка, Израел, Индонезия, Иран, Мексико, Кения, Ватикана, и дори от няколко страни-членки на ЕС – Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър.

Сърбия не контролира Косово от 1999 г. насам и все още смята региона за своя територия. Белград все пак се съгласи да започне преговори с Прищина за уреждане на отношенията. ЕС се опитва да стимулира този процес. Десет дни преди празнуването в Прищина на деня на независимостта, Европейският съюз обяви значителни промени в политиката си за съседство с региона на Западните Балкани. Западните Балкани включват бившите територии на  Югославия – Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина и Косово, както и Албания. Беше обявено, че Европейската комисия би искала да ускори присъединяването на тези страни към ЕС. Но за това, разбира се, са необходими „някои реформи“. Сега ЕК постави и приоритетите в реформите: първо – върховенството на закона и съдебната реформа, а след това – всичко останало.

Ако преди Брюксел говореше за перспективите за членство на страните от Западните Балкани в ЕС в неопределено време, то сега – през февруари 2018 г., перспективата за това, на първо място, беше потвърдена, и на второ – беше назована конкретна дата за първото възможно присъединяване – 2025 г. Европейската комисия разработи в четири страници подробен план за действие за страните от региона, озаглавен „Достойна перспектива за разширение и активизация на взаимодействието между ЕС и Западните Балкани“, който, освен всичко друго, може да се прочете следното: „При наличие на силна политическа воля, осъществяване на реформите и урегулиране на споровете със съседите, Черна гора и Сърбия трябва да бъдат готови за членство до 2025 г. Историческа възможност за страните от Западните Балкани“ (в първоначалния текст е записано „исторически прозорец на възможностите“) окончателно и без отлагане да свържат бъдещето си с Европейския съюз“. Разбира се, по отношение на Сърбия Европейската комисия призова за „цялостно, правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.“ За да стане член на Европейския съюз, Сърбия трябва да признае независимостта на Косово, потвърди още веднъж германският външен министър Зигмар Габриел при посещението си в региона.

Сърбия заплаши, че може да използва армията си след като косовските власти спряха провокативен влак с надписите „Косово е Сърбия“, пътуващ от Белград към Косовска Митровица (15 януари 2017)

Да си припомним, че през 2014 г., при встъпването си в длъжност, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви, че разширяване на Европейския съюз в близко бъдеще няма да има. Въпреки това, след три години председателство, същият Юнкер заяви, че разширяване все пак ще има и то е възможно още през 2025 г.

По този начин Европейският съюз е готов да възобнови териториалната си експанзия. От 2019 г., след новите избори за Европейски парламент, в ЕС започва нов политически цикъл. Следователно, сега Европейската комисия определя общите задачи за този период по отношение на Западните Балкани. Ако поставените цели бъдат постигнати, то след края на следващия цикъл и в началото на новия Европейският съюз може да бъде попълнен с нови членове – конкретно Сърбия и Черна гора. Реалистичното постигане на членство от тези държави дава стимул и на другите държави от Западните Балкани да засилят своите европейски стремежи, доколкото членството в ЕС е реално. Възможното приемане на Сърбия и Черна гора през 2025 г. ще бъде първото разширяване на ЕС от 2013 г. насам, когато беше присъединена друга „западнобалканска държава“ – Хърватия. Словения е член на ЕС от 2004 г. като цяло, опитът с тези две държави-наследнички на Югославия се разглежда от ЕС като  положителен. В същото време други две „източнобалкански членки“ в ЕС – Румъния и България, обикновено се използват като негативни примери. Очевидно, разликата се определя от културното различие. Междувременно ЕС сега твърди, че е готов да увеличи културно- историческото разнообразие в своите редици и да включи в състава си държави с базова ислямска религиозна идентичност – Косово и Албания.

Преговорите с Черна гора за присъединяване към ЕС продължават от 2012 г. насам, със Сърбия – от 2014 г. Македония и Албания също са официални кандидати за ЕС, но конкретни преговори с тях не се водят. Сега Европейската комисия изрази своята готовност да изготви препоръки за начало на преговорния процес с последните две. Косово и Босна и Херцеговина имат статут на „потенциални кандидати“. С тях нещата са най-зле. Но лидерите на процеса – Сърбия и Черна гора, все още са далеч от изпълнението на критериите за присъединяване към Европейския съюз. Главният проблем за членството на Сърбия остава признаването на Косово,  блокирано от масовите протестни настроения на сърбите. В случая с Черна гора обект на критиката остават състоянието на властта и корупцията. По отношение на Албания в ЕС констатираха, че съдебните реформи са били умишлено провалени. На Босна и Херцеговина, както и Косово, при всички случаи ще им е нужно най-много време за подготовка за присъединяване към ЕС.

По този начин, да се съревновават за членство в ЕС беше предложено на Черна гора и Сърбия. За останалите „западни балканци“ остава да търсят начало на преговорния процес с ЕС. Тук трябва да се подчертае, че 2025 г. е датата на евентуално присъединяване на Сърбия и Черна гора, ако те изпълнят всички условия. 2025 г. не означава гарантирано членство за тези страни. Председателят Юнкер обеща никога повече да не приема в ЕС страни с нерешени гранични проблеми. Така че Сърбия още веднъж трябва да потвърди отказа си за обединение с Република Сръбска, която е в границите на Босна и Херцеговина.

Конференцията в Париж „Западните Балкани“, май 2016

В ситуацията с границите Юнкер посочи прецедента със спора между ЕС-членките Хърватия и Словения за морската граница в залива Пиран. Международният арбитражен съд в Хага през юни 2017 г. се произнесе в полза на Словения, но Хърватия, която по-рано притежаваше тези пространства, отказа да се съобрази с него, въпреки натиска от страна на Брюксел.

За да изпълнят изискванията за членство в ЕС, западнобалканските държави трябва да спазват т.нар. „копенхагенски критерии“, което означава гарантиране на върховенството на закона, икономическата стабилност и способността на държавата да прилага необходимите закони. Тази политика на „обусловеност“ е свързана със значителни възнаграждения от ЕС под формата на финансиране, възможности за инвестиции и в крайна сметка възнаграждение от самото членство в ЕС. Сега в документа на ЕК се заявява, че „ЕС ще увеличи значително подкрепата за процеса на трансформация в Западните Балкани“. Следователно, актуализираната стратегия ще изисква от ЕС адекватно финансиране. Новата стратегия на Европейската комисия в Западните Балкани определя ясен график. И за това трябва да се плати в буквалния смисъл на думата. „За да се гарантира плавен преход към членство, е необходимо да се осигури адекватно финансиране.“ В тази връзка Европейската комисия предлага да се увеличи до 2020 г., т.е. през настоящия седемгодишен финансов период, помощта за присъединяване към Европейския съюз. Досега, за последните четири години от финансовия период, за периода 2018-2020 г. бяха разпределени 1,7 млрд. евро за всички страни от Западните Балкани. В документа за стратегията се споменава, че през 2018 г.  ще им бъдат прехвърлени 1,07 млрд. евро, а за 2019 г. и 2020 г. остава сумата от 600 млн. евро. Има намерения тази сума да се увеличи допълнително.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

Трябва да се отбележи, че през периода 2007-2013 г. страните от Западните Балкани получиха от ЕС около 4,1 милиарда евро за европейска интеграция. За периода 2014-2020 г. бяха отпуснати още 3,9 милиарда евро. В рамките на други транснационални програми в периода от 2007 г. до 2017 г. Западните Балкани са получили още почти 9 милиарда евро.

Европейска „реал политика“ показва, че Западните Балкани досега са получили много повече средства за европейска интеграция от съседна Турция. Това е така, защото в плановете за разширяване Западните Балкани имат приоритетно значение. Анкара получи 4,8 млрд. евро през първия финансов период (2007-2013 г.), а за втория (2014-2020 г.) са планирани 4,5 милиарда евро. В относително изражение Турция ще получи много по-малко пари от Западните Балкани. За сравнение, Турция има четири и половина пъти по-голямо население, а икономиката й е осем и половина пъти по-голяма от тази на Западните Балкани.

Ако продължим със сравненията, най-големият бенефициент на европейска помощ за нуждите на европейската интеграция е Сърбия – страната-кандидатка номер едно. През първия период тя получи около 1,4 милиарда евро, а през втория ще получи около 1,5 милиарда евро – средно 207 милиона евро годишно. Това съответства на 0,2% от брутния вътрешен продукт или 29 евро на един жител. Турция получава годишно по 661 милиона евро – само 0,03% от БВП или 8 евро на един жител. Разбира се, след прекратяването на преговорите с Турция за членство европейското й финансиране е прекратено.  По отношение на Западните Балкани то ще бъде разширено за сметка на неизползваните турски фондове.

Голяма част от парите на ЕС отиват в Западните Балкани за укрепване на администрацията, тържество на върховенството на закона, устойчива икономическа дейност, конкурентоспособност, демокрация и независимост на съдилищата. Трябва да се отбележи, че това са всички области, в които Европейската комисия, както и преди, вижда най-голям дефицит. „Регионът трябва да приеме тези фундаментални ценности на ЕС много по-решително и надеждно“, се казва в документа на ЕК. – „Пренебрегването им ограничава инвеститорите и забавя търговията“.  Западнобалканските икономики се характеризират с липса на конкурентоспособност поради прекомерната политическа намеса и недостатъчното развитие на частния сектор, което забавя растежа и намалява перспективите за заетост на младите хора.

Широкомащабното военно насилие, което направи региона проблемен през 90-те години, вече не е актуален проблем за балканската политика. Разбира се, това е напредък. Но липсата на военно насилие не означава отсъствие на проблем. Хроничната икономическа слабост, растящото обществено разочарование, постоянното етническо напрежение – това са основните местни дразнители за евроинтеграцията. За преодоляване на настоящите тенденции решаването на икономическите проблеми е очевидно средство за постигане на конкретни политически резултати. Въпреки това, дори след умиротворяването, районът все още не е интересен за „международните инвеститори“.

Затова краят на войната доведе само умерен растеж и относително намаляване на бедността в Западните Балкани. Безработицата сред младите хора е в интервала от 39% (в Черна гора) до 54% ​​(в Босна и Херцеговина) и остава хронична. 71% от гражданите в региона не вярват в ефективността и безпристрастността на съдебната власт. 43% от гражданите на Западните Балкани смятат емиграцията за приемлив вариант.

И в шестте държави от Западните Балкани има етническо напрежение, със своите особености във всяка от тях.

Така например, министър-председателят на Албания Еди Рама отново съживи призрака на „Велика Албания“, предизвиквайки съмнения за албански сепаратизъм в съседна Македония. А в самата Македония лидерите се опитват да използват етническия фактор във вътрешната политическа криза.

Премиерът на Албания Еди Рама и сръбският му колега Александър Вучич в Тирана  (27 май 2015)

След 22 години мир Босна и Херцеговина, както и преди, изпитва стагнация и е в политическа безизходица. Офертата на ЕС за създаване на мултиетническа държава се провали. Бариерите между етническите групи за този период само се увеличиха. Малко от държавните институции функционират както трябва –  Централната банка на Босна и Херцеговина, например, е с трима управители. В случай на вътрешна криза армията на страната вероятно ще се раздели по етнически признак. Съединените щати и ЕС изразяват особено недоволство от лидера на сръбската автономия в Босна и Херцеговина Милорад Додик. През септември 2016 г. той проведе референдум за честването на 9 януари в Република Сръбска като национален празник „Ден на Радован Караджич“. САЩ наложиха санкции на Додик за подкопаване на следвоенния ред, установен от Дейтънското мирно споразумение през 1995 г. Додик, от своя страна, призова всички сръбски политици, работещи в босненските държавните институции, да се върнат в столицата на автономията Баня Лука и обяви тези, които откажат, за предатели. Той засили държавния контрол над медиите и икономиката. Додик се готви за конфликт. С всеобща въоръженост той закупи още 2,5 хиляди единици автоматични пушки за регионалната полиция.

Косово се опитва да изгради държавно управление, но в същото време засилва напрежението в отношенията си със Сърбия. Косовските националисти заявиха претенциите си за притежание на приблизително една трета от и така орязаната без Косово територия на Сърбия. Прищина успя да възобнови напрежението и в отношенията си с Черна гора по повод демаркацията на  границата. Премиерът на Косово Рамос Харадинай стана нежелана персона за Запада. Демонстративно му беше отказана виза за Обединеното кралство, а неотдавна получи отказ и за американска виза.

Черна гора. Нейното общество, поради споровете за идентичността, е разделено наполовина. Самата страна се нуждае от стабилизиране на публичните финанси.

Сърбия, както и преди, продължава да проецира регионално напрежение.

В допълнение към тези предизвикателства, документът на Европейската комисия назовава и други: „Организираната престъпност на Балканите все още е силна, независимо дали става дума за трафик на хора, оръжия или наркотици. Съществува риск от проникване на престъпници в политическата и икономическата система.“

Така, след десетилетие на политика за съседство с ЕС, ориентацията на Западните Балкани към Евросъюза остава повърхностна и без реална практика за укрепване на върховенството на закона и представителните структури. Липсата на политическа и партийна конкуренция на местна почва доведе до еднопартийни и личностни режими, основани на политика на клиентелата. Изглежда, че в брюкселското ръководството на ЕС искат да излязат извън рамките на предишната „стабилократия“ и да се противопоставят на националистическите клептократи в балканските страни, но не знаят как да го направят. Европейските лидери ясно осъзнават, че ЕС не трябва позволява на такива лидери като Груевски (Македония), Еди Рама (Албания), Хашим Тачи и Рамуш Харадинай (Косово), Милорад Додик (Босна и Херцеговина) да останат на власт. Но как да ги отстранят от властта и с кого да ги заменят – остава голям проблем за ЕС. Демокрацията не може да гарантира правилната политическа конкуренция на Балканите, защото тя просто не съществува. Освен това, ако ЕС ускори преговорите за членство, това потенциално ще подкопае бавния вътрешен демократичен транзит.

Министър-преседателят на Косово Рамуш Харадинай

Основен въпрос за подновената стратегия на ЕС за Западните Балкани остава: сериозна ли е тя? Дали изявлението за намерения в региона не е просто пропаганден трик? Може да се подозира, че ЕС иска да демонстрира своята способност да действа, въпреки настоящите си проблеми. ЕС иска да покаже на света, че е по-скоро жив, отколкото мъртъв. Балканите са част от Европа и затова те ще станат част от ЕС – не утре или вдругиден, но със сигурност в недалечно бъдеще и в определения от Брюксел срок. ЕС иска да покаже, че е в състояние да действа стратегически във външната си политика. И че дори Брекзит не може да парализира европейския потенциал за разширяване.

Плановете на Брюксел се обясняват със стратегическите интереси на Европа. В ЕС се опасяват, че страните от Западните Балкани могат да попаднат под още по-силно влияние на Русия, Китай и Турция и да се отдалечат от Европа. По този начин, новата стратегия на Европейската комисия за присъединяването на балканските държави е отговор на опитите за установяване от Русия на политическо влияние в региона, както и на нарастващата тук  икономическа активност на Китай и културна – на Турция. Брюксел се опасява и от възобновяването на регионалните конфликти в региона. Европейският съюз е заинтересован от „износ на стабилност“ в Западните Балкани, за да не внася от там „нестабилност“. Освен това, Европа преживя голям приток на мигранти, преминаващи транзитно през Западните Балкани през 2015 г. и 2016 г., и занапред възнамерява пряко да контролира този коридор.

И все пак, на 15-ти февруари 2018 г., по време на заседание в София на поредния Съвет на министрите на външните работи, ЕС не се съгласи за интеграция на Западните Балкани. Срещата обсъди актуализираната стратегия на ЕС за региона, предложена от Европейската комисия. По време на дискусията на Европейският съвет се раздели на „оптимисти“ и „скептици“ по отношение на европерспективата за Западните Балкани. „Оптимистът“ – унгарският външен министър Петър Сиарто заяви, че 2025 г. е твърде късна дата. Според унгарците Сърбия и Черна гора трябва да бъдат приети до 2022 г. Австрийският външен министър също изрази подкрепата си за ускорената интеграция на региона.

От друга страна, „песимистът“ – словенският външен министър Карл Ерявец се изказа в този смисъл, че дори и 2025-та година „е нереалистична“ за присъединяване. Тоест, от гледна точка на песимистите, заради несигурното състояние на нещата няма смисъл да се определят конкретни дати.

Ясно е, че да се торпилира новата стратегия за Западните Балкани на ЕС е възможно както от позицията на „оптимистите“, така и на  „песимистите“. Просто в единия случай трябва да се каже, че клиентът е готов да бъде обслужен много по-рано и затова предложеното от Брюксел меню не е подходящо. В другия – че клиентът ще бъде готов да седне на масата много по-късно и изобщо не е известно кога точно.

Външните министри на ЕС в София, 15 февруари 2018

Доскоро в Европейския съюз царуваше „умора от разширяването“. Разширяването намали нивото на хомогенност и изискваше дразнещи общественото мнение разходи. Както е известно, за приема в Европейския съюз се изисква единодушната подкрепа на всички настоящи страни-членки. Схемата за „закриване“ на Европейския съюз за начинаещи може да изглежда така: европейските неправителствени организации се обявяват против разширяването на ЕС и го съобщават на своите правителства. Процесът изисква най-малко едно непокорно НПО и едно податливо на неговите аргументи правителството, за да се преобърне цялата структура на присъединяването на страните от Западните Балкани. В Европейската комисия прекрасно разбират възможните препятствия пред разширяването и отсега предлагат конкретна реформа в рамките на Съюза. През есента на 2018 г. Европейската комисия възнамерява да представи препоръките си за приемане в ЕС с квалифицирано мнозинство. По този начин се предлага принципът на „ветото“ при приемането на нови членове да бъде премахнат. Но за приемането на такава кардинална реформа отново действа принципът на единодушието. Така кръгът на ниво подготовка за приемане на реформата на ЕС може да бъде затворен, блокирайки процеса на разширяване в най-отдалечените подстъпи.

Може да се каже, че засега заявената актуализирана стратегия на ЕС за Западните Балкани не стига по-далеч от това да се стимулира общественото мнение в Сърбия по въпроса за отказа от Косово. Остава да се види доколко Европейската комисия ще е в състояние да популяризира своите предложения за присъединяването на страните от Западните Балкани, започвайки от 2025 г.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: ЕADaily