Икономическата собственост на англосаксонците и глобалният контрол върху базата данни

Валери Бигу е доктор по право на Université Paris 1 Panthéon-Sorbonne, специалист по международно данъчно облагане. Прекратява дейността си като адвокат, за да работи като икономически и геополитически анализатор. Съавтор на издадената през юни 2017 г. книга „Новият дух на законите и парите“. Автор на поредица от статии, посветени на дешифрирането на световната икономическа система и проблемите в институционалното функциониране на ЕС.

Трябва ли англосаксонската икономическа собственостда вземе под глобален контрол базата данни?

Понятието „икономическа собственост“ дълго време оставаше извън полето на внимание на френското право и въобще на класическото континентално право. „Икономическа собственост“ е термин на англосаксонците. В основата на тяхната правна система лежи следната идея: общественият живот трябва да се разглежда изключително като отношения от комерсиален (търговски) вид.

Англосаксонското право променя естественото съотношение между  „политиката“ и „икономиката“, заменяйки първото с второто. Класическото континентално право винаги е разглеждало политическите въпроси като приоритетни по отношение на икономическите.

Ако се върнем към въпроса какво е „политика“, можем само да констатираме, че политиката трябва, преди всичко, да организира живота на Града, което не може да бъде сведено само до комерсията. Комерсията е част от живота на Града, но тя не се ограничава само до търговията.

Връщайки се към понятието „икономическа собственост“: последната се определя от това, че определено „лице“ (във физически или номинален смисъл) има правото на собственост върху нещо – независимо дали това е човек, който финансово инвестира в стока, или е човекът, който я използва. Според тази концепция номиналният собственик отстъпва материалните си прерогативи върху стоката, ако не я финансира със собствени средства или не я използва лично. Обобщавайки, можем да заключим, че онези, които осъществяват usus и fructus по отношение на стоката, de facto притежават и abusus [1].  Usus е способността да се установи правото на използване, fructus е способността да се извличат плодове, а abusus е способността за разпореждане с предмета материално и юридически (лат. usus – употреба, lat. fructus – доход).

За разлика от това, в класическото континентално право usus, fructus и abusus са прерогативи, които принадлежат на номиналния собственик на стоката – без значение дали я е финансирал чрез заем и дали я използва за лична употреба или не. Пропастта между класическата концепция за собственост (в континенталния закон) и англосаксонската концепция за правото е изключително голяма.

Според принципа на „икономическата собственост“ правата в действителност принадлежат изключително на тези физически лица или организации, които финансират съответната стока – на първо място банките и други финансови институции, а когато отделни лица или организации използват стоката, последната се дематериализира.

Организациите, които могат да се възползват от „икономическата собственост“, владеят данни, която разпространяват, но не винаги отговарят за конкретните данни.

Сред организациите, които управляват и/или прехвърлят безналични (дематериализирани) данни, са Google, Facebook, Twitter и останалите. Следователно, именно те на първо място са заинтересовани от „икономическата собственост“ на данните, които предават. В замяна на това тези организации не са юридически отговорни (с редки изключения) за съдържанието на тези данни.

По този начин организации като Swift, които не искат да поемат върху себе си юридическата отговорност за данните за финансови операции,  чието предаване обезпечават в гарантирано безопасна среда, в същото време са „икономически собственици“ на данните, предавани чрез техните канали.

По същия начин банките-получатели на лични данни и по принцип всички организации, които събират или през които преминават лични  данни, са „икономически собственици“ на тези данни (мета-данните като класически лични данни).

Всички тези събирачи и ползватели на данни, в съответствие с принципа на „икономическата собственост“, са собственици на данни – но не винаги са отговорни за тях. Тук виждаме появата на правно разминаване между властта и отговорността, когато властта над нещо не означава задължителна правна отговорност за това нещо. Лозунгът е: „Всички са собственици, но никой не отговаря за съдържанието!“.

От методологическа гледна точка можем само да констатираме, че тази асиметрия между власт и отговорност се среща и в банките, особено в системно значимите банки, по отношение на техните потребители. В резултат – тази асиметрия (независимо дали става дума за информация или отговорност) е ключът към голямото състояние. Без информационната асиметрия конкуренцията е невъзможна, а следователно, липсват и капиталистическите лостове. Да си припомним историята, когато именно информационната асиметрия донесе състоянието на Ротшилд по време на битката при Ватерло – той натрупа богатство чрез разпространение на дезинформация в момент, в който единствен знаеше истината и тайно заложи на нея. Именно на базата на информационната асиметрия, заедно с чисто технически високоскоростни възможности, са направени алгоритмите, използвани от High Frequency Trading. Информационната асиметрия и недобросъвестността вървят ръка за ръка – и всичко това с цел възползване от богатството, оставайки извън подозрение.

Резултатът от икономическата собственост: концентрация на власт и разработването на програми за изкуствен интелект.

Първият и основен ефект от използването на „икономическа собственост“ е прехвърлянето на „права“ от обикновените частни лица или компании, от една страна, на крупните капиталисти, доставчици на огромни кредити, а от друга – на транснационални организации, предприятия и други (фондове, асоциации, неправителствени организации) които са в състояние да управляват и използват огромни количества частни данни.

Излишно е да казвам, всички тези дематериализирани данни, които съдържат огромно количество информация за начина на живот на хората във всяка държава и всеки регион на света, след това ще бъдат предавани на организации, заинтересовани от използването им – тоест, организациите, занимаващи се с изкуствения интелект.

Понятието „икономическа собственост“, което възхвалява организацията на общество, основано единствено на търговията, радикално се противопоставя на понятието Цивилизация, което не може да бъде представено по друг начин, освен като съвместно, колективно развитие.

Тук ние очевидно се борим за връщане към традиционното континентално право. То поставя на първо място принципа на здравия разум, според който търговията се подчинява на правилата на правото, представляващо и защитаващо общите интереси (с изключение на индивидуалните интереси на транснационалните корпорации).

Разумно ли е държавите да приемат систематично (под лъжливия довод за стандартизация) прилагането на принципите на англосаксонското право по въпроси, касаещи юридическата организация?

Назряла е необходимостта да изискаме премахването на принципа ва „икономическата собственост“, да се борим за връщането на юридическата независимост на държавите по отношение на англосаксонските предписания, претендиращи за унивелсалност.

Недопустимо е суверенни държави да не могат да продчинят компании (дори и да са транснационални) на местните юридически закони, действащи на тяхна територия, и това при положение, че тези държави имат право да управляват и организират. Недопустимо е, че принципът на „собственосттаизцяло изгуби смисъла си, започна да означава изчезване на собствеността и се трансформира в хватка на правно основание. Очевидно, това е покушение над суверенитета на държавите като политически субекти.

Посегателствота над суверенитета се проявява и в областта на финансите, доколкото транснационалните корпорации (особено в държавите, в които те оперират) изискват да се придържат към правилата, предписани от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) –  дори и когато това се поддържа от частни предприятия, и дори когато доходите, защитени от този вид регламенти, не могат да бъдат считани за гарантирани, а вместо това се зачитат частните интереси, които ги генерират. IASB, чиято централа (не изненадващо) се намира в Лондон, е под защитата на Международните стандарти за финансово отчитане (IFRS) – организация, създадена през 2011 г. в щата Делауеър, САЩ. Това е най-големият финансов рай на планетата – организация с нестопанска цел, която работи „за общото благо“ на своите членове, най-вече крупни притежатели на световния капитал. IFRS се състои от администратори, попечители, които контролират IASB и свързаните с нея звена.

Реформата от януари 2009 г., която се състоеше в интегриране на надзорен съвет, съставен от държавни органи, не трябва да бъде илюзия – отчитайки, че днес по-голямата част от различните видове власт е в пряка зависимост от „икономическите явления“ и по принцип не представлява ралните обществени интереси, наричани „обществено благо“. Самото понятие „държава“ днес девалвира, унищожено от могъществото на големите собственици на капитала, който те тихо и ефективно вградиха във всички структури на властта.

Този политически държавен преврат беше извършен под прикритието на няколко принципа: анонимизация на капитала, йерархично устройство на обществото, контрол върху парите и централизирано управление, световна организация на свободното движение на капитали и принципът на „икономическата собственост“.

Превод: Memoria de futuro

Le Saker Francophone

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Валери Бигу

Валери Бигу

Валери Бигу е доктор по право на Université Paris 1 Panthéon-Sorbonne, специалист по международно данъчно облагане. Прекратява дейността си като адвокат, за да работи като икономически и геополитически анализатор. Съавтор на издадената през юни 2017 г. книга „Новият дух на законите и парите“. Автор на поредица от статии, посветени на дешифрирането на световната икономическа система и проблемите в институционалното функциониране на ЕС.

  1. Бай Оня каза:

    Ей това е империализма описан ви в петте принципа на Ленин.

    • Лъчо каза:

      Всъщност това е настъплението на НСР. Във всички направления – образование, култура, икономика, спорт. От тук до чипирането крачката е много малка.
      Пробудените осъзнават нещата, но инерцията на масата хора не дава възможност за резки движения.
      Между другото новия световен ред ще бъде само за „избраните“ 500 млн , според замисъла на режисьорите му. :-)

    • Без име :-) каза:

      Ами той и Ленин ги е научил от някого, не ги е изобретил сам. Просто ги е формулирал кратичко и разбираемо ;-).
      Но и това не е достатъчно, че се налага Сталин практически да претвори някои от нещата, с които да блокира процеса, до поосъзнаването на о“вч“еството ;-).

      Разпита на Кръстю Раковски(Хаим Райковер) е добър пример ;-). Вече го давах тук, ако не ме лъже паметта. Щото в един друг ми обясника „грамотни“ нашенци, колко лош бил Висарионович, че „наказал“ „българина“ Раковски ;-))). Не че оправдам Сталин, ама има един лаф за чуждата гърбина и тоягата :-).

  2. Таня каза:

    От много много време в света се ползва Морското Право ( Maritime Law),от което произлиза Фирменото Право(Comecial Law или UCC).На пръв поглед е нормално, но става интересно като се разбере че на нас Хората се гледа не като на ЖИВИ същества,а като на фирми(неодушевени предмети). Темата е наистина много интересна и дълга, но ще дам един „малък“ импулс за размисъл (за съжаление на английски):

    https://youtu.be/ME7K6P7hlko

    • Без име :-) каза:

      Поздравление за темата, която сте отворила но моя опит ми показва, че на темата по скоро се гледа с неистов страх или присмех, което е преди да дойде страха :-).

      Ето малко по-колоритно разказано :0-)

      https://www.youtube.com/watch?v=mSk3uRRgijE

  3. Без име :-) каза:

    Лично мен ме разсмива до каква степен правоверните марксисти не разбират, че Маркс описва във фамозната си книга Капитала точно тая система. А като професонален юрист Маркс пропуска цялата основа на системата :-))))))))) !!!

  4. Без име :-) каза:

    Така да се каве авторката описва разликата между закона на Водата и закона на Сушата, ако използвам Макиндер като модел ;-) :

    Бай Йордан го описва много колоритно :-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=QCxilkyGEsc

  5. Без име :-) каза:

    Ей още малко от колоритното обяснение на бай Йордан :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=7cIe-wE9ngo – трябваше да го тествам навремето, за тикета имам в предвид ;-).

    Само даго допълня за водата и парите :-). Значи както ви е известно водата има три агрегатни състояния – твърдо, течнои и газообразно, нали.

    Сами се сещате какви са основните пари при икономическа зима, пролет/есен и лято – метали, кърент-сее :-)))(за предпочитане резервната валута – долар, може и евро или рубла зависи от бизнеса ви) и кредитните пари на банката(газообразни пари) :-).

    И както ви е известно прехода от едно в друго агрегатно състояние е много рязък. Т.е. в много малък температуртен диапазон става промяната(социалната критична маса сменя настроенията на популацията) ;-). Цикъла е описан много добре от от Ян, ама не Бибиян :-))).

  6. Без име :-) каза:

    Следите ли борсите в момента? Или мислите, че те нямат връзка с геополитиката :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=0Gwxdjt_8dY – Стефани говори за така наречения „дарк пул“ :-).

    Само за инфо, от един от критиците на манипулацията на металите дава инфо за Джей Пи Морган, че официално/неофициално притежава 130/700 млн. тройунции сребро, и над 20млн. тройунции злато. За сравнение БНБ официално има около 40 тона злато, къде е то е друга тема ;-))).

    Например братята Хънт при кризата през 80-те имат малко над 100млн тройунции сребро, Уорън Бъфет в края на 90-те около 120млн. трой унции сребро. И в двата случая е момент на смяна на „агрегатното“ състояние на икономиката.

  7. Без име :-) каза:

    По въпроса за моделите да ви дам една от колоритните личности, рядко даваща интервюта ;-). Няма да коментирам нобеловата награда на Фама, за 2013, той му дава оценка в интервюто :-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=gjVDqfUhXOY

Оставяне на коментар към Без име :-)

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни