Румен Радев: Днес България е република. Но чиста ли е? Свята ли е?

Слово на президента Румен Радев на поклонението пред паметника на Васил Левски, по повод 145-годишнината от обесването на Апостола.

Преди 145 години тук – на това място – увисва на бесилото Ваил Левски. Гробът му е неизвестен, но заравяйки Левски, поробителят зарови зърното на Свободата, което покълна и роди днешната България. От Апостола пазим едно тефтерче, кичур коси и кратки писма. Но те струват повече от доктрина, учат ни, че дела трябват, а не думи. Дават ни вяра, че времето нас обръща, но и ние него обръщаме.

Днес сме република, но чиста ли, свята ли? Циниците приемат тези въпроси с презрение, както други в онези години вземат Апостола за луда глава и мечтател. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се покланяме всяка година. Идеалът на Левски за чиста и свята република е дългосрочна програма, много време трябваше, за да стане България република. А колко още ще трябва, за да стане тя чиста и свята? Това зависи от нас. Това зависи от нашата гражданска отговорност, от нашата гражданска позиция. Битката за законност и справедливост е задача на всяко поколение, нашето още не я е постигнало.

Републиката на Апостола принадлежи на всички граждани, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички.  В чистата и святата република лъжата е позор, а човек тежи според делата си. В нея думите са свят ангажимент, каквито са думите в тефтерчето на Апостола. „Нашите българи желаят свободата , но я приемат ако някои им я поднесе в къщите на тепсия“, пише Левски и още – „не си народен, ако знаеш народното зло и не го казваш“. Тези прости думи описват цялата българска драма. Робството ни е приучило да се съобразяваме със злото и силата. Но, за да бъдем свободни, трябва да победим унинието и примирението вътре в нас.

Преди век и половина един монах от Карлово заложи живота си, за да изкупи свбодата си, нашата свобода. Левски предизвика цяла империя и спечели облога си. Той пожертва живота си, но спечели за цял народ. Неговият блян не остарява с годините. Ние, днешните българи, сме призвани с нашите дружни усилия да сбъднем идеала на Левски.

Заради него, заради себе си и заради нашите деца.

Поклон пред паметта на Апостола на свободата!