Американската педиатрична колегия: Джендър идеологията уврежда децата

Официална позиция на Американската педиатрична колегия
Септември 2017 г.

Американската педиатрична колегия приканва здравните експерти, преподавателите и законодателите да отхвърлят всички политики, които насърчават децата да приемат за нормален живота с химическо и хирургическо превъплъщаване в противоположния пол. Фактите – а не идеологията – определят реалността.

1.Човешката сексуалност е обективна, биологична, бинарна отличителна характеристика: XY и XX хромозомите са генетичните маркери на мъжете и жените, съответно – те не са генетични маркери на отклоненията. Стандартът в човешкото устройство (design) е заложен като мъжки или женски. Човешката сексуалност е двоична в своята същност с очевидната цел – да бъде възможно възпроизвеждането и развитието на нашия вид. Този принцип е очевиден. Изключително редките нарушения в сексуалното развитие (DSDs), включително (но не само) тестикуларната феминизация и вродената хиперплазия на надбъбречните жлези, са идентифицираните медицински отклонения от сексуалната двоична норма и с основание са признати за нарушения в човешкото устройство. Индивидите с DSDs (наричани също „интерсексуални“) не представляват трети пол.(1)

2. Никой не се ражда със социален пол (джендър). Всеки се ражда с биологичен пол. Джендър (осъзнаването и усещането за самия себе си като мъж или жена) е социална и психологическа концепция; тя не е обективно-биологична. Никой не се ражда осъзнато като мъж или жена; това осъзнаване се развива с течение на времето и както всички останали процеси на развитие, може да бъде разстроено от субективни възприятия, взаимоотношения и неблагоприятни преживявания на детето в ранна детска възраст. Хората, които се идентифицират като „чувстващи се от противоположния пол“ или „някъде между тях“, не са трети пол. Те остават биологични мъже или биологични жени.(2, 3, 4)

3. Убеждението на човек, че той или тя е нещо, което не е, в най-добрия случай е знак за сбъркано мислене. Когато едно здраво биологично момче вярва, че е момиче, а друго здраво биологично момиче вярва, че е момче, съществува обективен психологически проблем, който се крие в ума, а не в тялото, и трябва да се третира като такъв. Тези деца страдат от Дисфория на пола (GD). Дисфорията, която още в миналото е определена като Нарушение на половата идентичност (GID), е призната за психично разстройство в най-новото издание на Диагностичен и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-5). (5) Психодинамичните и социалните научни теории за джендър дисфорията и нарушенията в половата идентичност (GD/GID) никога не са били опровергани. (2, 4, 5)

Семейство Мат и Лори Дърон подкрепят и насърчават своя син CJ да се чувства момиче. OC Pride, 16 юли 2017. Photo: Instagram

 

4. Пубертетът не е болест и затова хормоните (които се дават на деца, бел. прев.), блокиращи пубертета, могат да бъдат опасни. С обратими или необртими последици, хормоните, блокиращи пубертета, предизвикват състояние на болест – отсъствие на пубертет – и възпрепятстват растежа и плодовитостта при дете, което до този момент е било биологично здраво.(6)

5. Според DSM-5, 98% от момчета и 88% от момичета с джендър смущения в крайна сметка приемат биологичния си пол след естественото преминаване през пубертета. (5)

6. На деца в пред-пубертетна възраст, диагностицирани с дисфория, е позволено (в САЩ, Велокобритания и други страни – бел. прев.) да бъдат давани хормонални блокери, когато децата са едва на 11 години, а по-късно, по време на юношеството и в младежката си възраст, продължават с прием на хормони от противоположния пол, за да продължат да се трансформират в другия пол. Тези деца никога няма да могат да заченат генетично свързани със себе си деца, дори чрез изкуствена репродуктивна методология. В допълнение, приемът на хормони от противоположния пол (тестостерон и естроген) води до опасни здравни рискове, включително (но не само) сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, образуване на кръвни съсиреци, инсулт, диабет и рак. (7, 8, 9, 10, 11)

Д-р Норман Спак е американски педиатър-ендокринолог в Детската болница в Бостън, където през февруари 2007 г. основава първата клиника в САЩ за транс джендър деца – Gender Management Service (GeMS). Норман Спак е радетел на хормоналната терапия за малолетни, стопиране на пубертета с хормонални блокери и прием на хормони от срещуположния пол. Неговото мото е „Ние не променяме пола на хората, а просто установяваме какъв е и го поправяме.“

 

7. Процентът на самоубийствата е почти двадесет пъти по-висок сред възрастните, които използват хормони на противоположния пол и се подлагат на операция за смяна на пола – дори в Швеция, която е сред страните, утвърждаващи най-активно ЛГБТ (LGBTQ). (12) Как е възможно състрадателно и разумно лице да обрича малките деца на тази съдба, знаейки, че след пубертета 88% от момичетата и 98% от момчетата в крайна сметка ще приемат реалността и ще постигнат състояние на психическо и физическо здраве?

8. Поощряването на децата да вярват, че химическите и хирургическите методи за преминаване в противоположния пол са нормални и здравословни, е злоупотреба с децата. Представянето на джендър несъответствията като нормални чрез образованието и легитимни политики ще обърка още повече децата и родителите, което на свой ред ще заведе още повече деца в клиниките за смяна на пола, а там ще им бъдат давани лекарства, блокиращи пубертета. Това, на свой ред, практически гарантира, че те ще „избират“ живот с канцерогенни и токсични за тях хормони от противоположния пол, а вероятно след това ще поискат и ненужното хирургично осакатяване на здравите органи от своето тяло.

В крайна сметка става въпрос за следното: Нашите опоненти се застъпват за нов, научно безпочвен стандарт за обгрижване на деца в психическо състояние на джендър дисфория – проблем, който иначе би се решил след пубертета при по-голямата част от засегнатите пациенти. По-конкретно нашите опоненти съветват: потвърждаване на детските мисли, които противоречат на физическата реалност; химическа кастрация на тези деца преди пубертета с агонисти на GnRH (блокери на пубертета, които причиняват безплодие, забавен растеж, ниска костна плътност и непознато въздействие върху развитието на мозъка) и накрая – поетапна стерилизация на тези деца преди навършване на 18-годишна възраст чрез прием на хормони от противоположния пол.

Налице е очевидна практика, която насърчава децата с джендър дисфория да изживяват себе си като противоположния пол и след това да потиснат пубертета си. Ако едно момче (което трябва да се превърне в мъж), се пита дали е момче и се третира като момиче, а естественото му пубертетно развитие се потиска, не пускаме ли в действие един неизбежен резултат? Всички негови връстници от същия пол растат като млади мъже, другата половина от приятелите му растат като млади жени, а той си остава едно момче в пред-пубертета. Той ще бъде психосоциално изолиран и сам. Той ще остане с психическото усещане, че нещо не е наред. Той ще бъде по-малко способен да се идентифицира със своите връстници и да бъде мъж; и по този начин е по-вероятно да се самоопредели като „не-мъж“, т.е. като жена.

Нещо повече, неврологията разкрива, че пред-фронталната кора на мозъка (pre-frontal cortex of the brain), която е отговорна за преценката и оценката на риска, не е зряла до средата на двадесетте години. Никога не е било по-ясно от научна гледна точка, че децата и юношите не са в състояние да взимат информирани решения относно постоянни, необратими и променящи живота im медицински интервенции. Поради тази причина Колегията твърди, че е злоумишлено да се популяризира тази идеология, преди всичко в името на благополучието на самите деца с джендър дисфория, и второ, заради всички техни връстници без джендър дисфория, много от които впоследствие също ще поставят под въпрос собствената си полова идентичност и по този начин се нарушава правото им на лична неприкосновеност и безопасност.

Michelle A. Cretella, M.D.
Председател на Американската педиатрична колегия

Quentin Van Meter, M.D.
Вицепрезидент на Американската педиатрична колегия, детски ендокринолог

Paul McHugh, M.D.
Професор по психиатрия и бивш главен психиатър в болницата Джон Хопкинс

Превод: Memoria de futuro

Източник: American College of Pediatricians

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

БЕЛЕЖКИ:

1. Consortium on the Management of Disorders of Sex Development, “Clinical Guidelines for the Management of Disorders of Sex Development in Childhood.” Intersex Society of North America, March 25, 2006. Accessed 3/20/16 from http://www.dsdguidelines.org/files/clinical.pdf.
2. Zucker, Kenneth J. and Bradley Susan J. “Gender Identity and Psychosexual Disorders.” FOCUS: The Journal of Lifelong Learning in Psychiatry. Vol. III, No. 4, Fall 2005 (598-617).
3. Whitehead, Neil W. “Is Transsexuality biologically determined?” Triple Helix (UK), Autumn 2000, p6-8. accessed 3/20/16 from http://www.mygenes.co.nz/transsexuality.htm; see also Whitehead, Neil W. “Twin Studies of Transsexuals [Reveals Discordance]” accessed 3/20/16 from http://www.mygenes.co.nz/transs_stats.htm.
4. Jeffreys, Sheila. Gender Hurts: A Feminist Analysis of the Politics of Transgenderism. Routledge, New York, 2014 (pp.1-35).
5. American Psychiatric Association: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition, Arlington, VA, American Psychiatric Association, 2013 (451-459). See page 455 re: rates of persistence of gender dysphoria.
6. Hembree, WC, et al. Endocrine treatment of transsexual persons: an Endocrine Society clinical practice guideline. J Clin Endocrinol Metab. 2009;94:3132-3154.
7. Olson-Kennedy, J and Forcier, M. “Overview of the management of gender nonconformity in children and adolescents.” UpToDate November 4, 2015. Accessed 3.20.16 from www.uptodate.com.
8. Moore, E., Wisniewski, & Dobs, A. “Endocrine treatment of transsexual people: A review of treatment regimens, outcomes, and adverse effects.” The Journal of Endocrinology & Metabolism, 2003; 88(9), pp3467-3473.
9. FDA Drug Safety Communication issued for Testosterone products accessed 3.20.16: http://www.fda.gov/Drugs/DrugSafety/PostmarketDrugSafetyInformationforPatientsandProviders/ucm161874.htm.
10. World Health Organization Classification of Estrogen as a Class I Carcinogen: http://www.who.int/reproductivehealth/topics/ageing/cocs_hrt_statement.pdf.
11. Eyler AE, Pang SC, Clark A. LGBT assisted reproduction: current practice and future possibilities. LGBT Health 2014;1(3):151-156.
12. Dhejne, C, et.al. “Long-Term Follow-Up of Transsexual Persons Undergoing Sex Reassignment Surgery: Cohort Study in Sweden.” PLoS ONE, 2011; 6(2). Affiliation: Department of Clinical Neuroscience, Division of Psychiatry, Karolinska Institutet, Stockholm, Sweden. Accessed 3.20.16 from http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0016885.

 

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

  1. GrammarNazi каза:

    Добра статия – моля поправете
    Сандартът
    im

  2. Тошо каза:

    И защо трябва американски лекари да ни казват очевидното? Още в доброто старо време, без американските лекари се знаеше, че самовъзприемането като противоположния пол си е болест. И се лекува в психиатрията.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни