Всичко днес се е запътило към бездна

morfov

Photo: Lauris Aizupietis, F64 Photo Agency

 

Интервю на Лига Рузенис с Александър Морфов за латвийското издание nra.lv

275392_14013587b3На 20 септември т.г. се откри новият сезон в театър „Даилес” в Рига с трагикомедията „Тържеството” на българския режисьор Александър Морфов по мотиви от пиесата на Томас Винтерберг. За своята работа Александър Морфов казва: „Този спектакъл е алегория за съвременното общество – едно болно общество, което се управлява от болни хора. Безнадеждна ситуация, без изход.” След работата си в Рига заминава за Москва, където ще постави „Декамерон”.

– От една страна, отношенията между деца и родители са универсална тема, която е винаги актуална, но от друга, днес изглежда по-важно или дори модернo да се говори за всичко друго, но не и за сексуална експлоатация на деца в семейството. Защо избрахте този материал?

Това, за което става въпрос в този текст, е особена метафора за съвременния политически елит и за съвременното общество. Ако погледнем по-мащабно, може да се каже много. Всички знаем – има тайни, които се прикриват, макар и да са публични тайни, за връзките между корпорациите и мафията. Те обаче никога не признават тези връзки, защото цялата общност ще разбере за това. Вярвам, че днес се разиграва една ужасяваща игра между обществото и управляващия елит – всеки знае, че се случва нещо чудовищно, но вероятно по инерция продължаваме да живеем, както досега. Странно е, хората често сами се успокояват, като си казват – е, можеше да бъде и по-зле. Затова и продължават да избират все същите кретени, идиоти, престъпници дори. За съжаление, това е месомелачка – никой не се е отървал жив и здрав, защото машината ги е смляла до гнила купчина. Онези, които се престрашават да говорят истината, или са унищожавани, или сами си причиняват това, като се затварят в собствената си черупка. Имам много честни приятели, които влязоха в политиката, но бързо напуснаха тази среда и повече не си показаха носа. Защото този процес ги е унижил, дори унищожил.

– В наше интервю преди две години Вие казахте, че във всеки спектакъл има по един персонаж, с когото се отъждествявате. С кого се отъждествявате в този спектакъл?

Не мога да се отъждествя с един от тях, по някакъв начин в този спектакъл аз съм всички тях. Този спектакъл тежи на душата. Попадаш в някаква творческа шизофрения, което започва да ме плаши, защото творческият процес свършва, но шизофренията остава. Способен съм да разбера мотивите и преживяванията на всеки един персонаж, като пропускам техните емоции да преминават през мен. Преди лесно можех да се отъждествя с доброто или с лошото, но тук има по много от всичко, защото всеки от тях е извратен по свой начин. В този спектакъл всички са болни, прокажени. Този спектакъл е алегория за съвременното общество – едно болно общество, което се управлява от болни хора. Безнадеждна ситуация, без изход.

– И все пак трябва да има изход.

Трябва. И той е романтичен, наивен и патетичен – ключът е любов. И това изобщо не е лошо, нали?

– В спектакъла единствената сестра в семейство с четири деца е загинала наскоро. Вие също сте загубили сестра и брат в тийнейджърските си години.

Да, и добре помня това усещане – неразбиране, обвиняване на родителите, на обществото.

Убеден съм, че ако човек носи един куп вътрешни недостатъци, той ще ги прояви, попадайки в общество с болен морал или въобще без морал. А моралът се изпарява, щом един започне да се има за по-важен от друг, щом е допустимо да използваш „по-нисшия” от теб, да го манипулираш, да го „насилваш” по най-различен начин, при това безнаказано. Ако някой извършва това и осъзнае, че няма никакви последици, у него се появяват най-разнообразни желания и ламтежи. Това е началото на диктатурата, на фашизма. Това е моментът, в който отпадат всички забрани, които са поддържали обществото в продължение на хилядолетия, за които ни припомня дори и християнството, принуждавало човека да се бои и да се подчинява на Божиите заповеди. Модерната демокрация позволява и толерира всичко, не осъжда нищо, каквото и да било.

Не знам къде е истината, но признавам, че противопоставянето между модерната демокрация и исляма, а сега и сблъсъкът между двете, се основава на морал. Днешното западно общество изцяло е загубило морала си, разменило го е за печалба и неограничени свободи – всичко е позволено, няма никакви етични или човешки граници. Живеем в общество, което се самоунищожава, което върви към собствения си край. Единственото важно нещо за повечето хора днес е да са готини и богати, нищо повече. Да, това е началото на края. Не искам да съм лош пророк, но е така. Някои казват, че това е просто краят на една епоха, а не на човечеството въобще, че идва нов свят, но аз съм скептик. Защото съм тук и сега и виждам как цялата тази енергия се превръща в нещо ужасяващо.

– Има два варианта – човек или носи тази същност по природа, или е програмиран.

Човекът е несъвършено създание, разбира се. Има основно правило – човешките усилия винаги следват най-малкото съпротивление. Човекът избира онзи път, който е най-бърз, лесен и изгоден. В нашето общество това се счита за нормално, а не бива. Хората са забравили качества като честност, уважение и други подобни, сега те се считат за „кухи”, макар и нашите предци да са ги намирали за важни. Цялата европейска литература от предходните векове… Добре де, говоря глупости в момента…

Знаете ли, понякога имам апокалиптични видения какво би могло да се случи утре, съвсем спокойно би могло да се случи. Нещо дребно и банално би могло да срине цялата тази огромна система на печалбарството. Какво например би станало, ако всички банкомати откажат? Откъде вземаш пари? Колко носи човек в портфейла си в сравнение с това, което има в банката? Какво следва, ако се срине банковата система? За няколко дни хората ще започнат да се избиват по улиците, защото за да опази и защити собствения си живот и живота на близките си, човек се превръща в звяр. Само си представете една апокалиптична сцена, в която цялата тази огромна и красива система със всичките си вградени технологии бъде хвърлена във въздуха от някой инцидент или от хакерска атака, или от каквото и да било. Много хора ще започнат да се учат от нулата – как се пали огън, как се намира храна. Обаче градският човек понятие няма как да оцелее без техника, без ток… Напоследък ме преследват такива „черни” фантазии. А това е опасно, защото системата може да бъде взривена в недалечно бъдеще, дори бих казал, в близко бъдеще.

Историята, разбира се, ни е научила на това – краят на една цивилизация започва, когато тя е в разцвет.

– Това означава ли, че човек не може да живее в благоденствие?

Все по-трудно става. Мисля, че в такъв момент се появява новият човек, с ново мислене, с нови разбирания. Твърди се, че има надежда в новите поколения, индиго поколението, което ще поведе човечеството по пътя към неговото оцеляване. В това има известна логика, тъй като всичко днес сякаш се е запътило към бездна. Всеки опит е обречен на провал. Не казвам, че има осъзната и целенасочена форма на съпротива, тя е по-скоро на подсъзнателно ниво. Никой не може да каже какво предстои.

– Повечето хора не се замислят над това. Сутрин отиват на работа, вечерите прекарват пред телевизора, уикендите се забавляват. Трябва ли да се замисляме над това?

Трябва. Ако не осъзнава какво се случва, човек превръща живота си в чужда измислена и програмирана функция, вместо сам да решава и сам да го живее. Хората трябва да знаят какво и как се случва, за да могат сами да вземат решения и да не са зависими от нечия воля, с други думи – податливи и лесни за манипулация. Кои „функии” са необходими на човек? Да получава заплата, децата му да са здрави, да има забавни предавания по телевизията и всичко това ден след ден го вкарва в месомелачката. Резултатът е един човек, който се е превърнал във функция. Хляб на масата, покрив над главата, сериали, децата на училище… Какво повече му трябва? Нищо. Повече от ясно е, че това е лъжа, че е манипулация, която ни превръща в маса. Стадо овце. Винаги съм твърдял, че от стадото се прави кайма.

Страхувам се от този процес. Корпорациите, които управляват света, имат една цел – всички държави, всички народи, всички нации да се превърнат в стада, за да се управляват по-лесно. Разбира се, има все още надежда, щом можем да се занимаваме с такива фантазми като театъра. Той ни дава възможност да напомним на хората, че трябва да мислят и че не са длъжни винаги да вярват на всичко и да приемат всичко, което им се предлага. Не всяка истина е чиста монета, има и много лъжи сред монетите. Театърът, разбира се, не може да промени човек или да го превърне във воин на истината, но може да го накара да се замисли. Докато човек може да разсъждава, все още има надежда за промяна. Хората са длъжни да задават въпроси и, когато не могат да намерят разумен, смислен и морален отговор, да се противопоставят или, най-малкото, да изразяват мнението си. Когато човек се престраши да изказва мнението си, той намира съмишленици, обединява се с тях и става по-отговорен към собствената си съдба. Така не позволява да го превърнат в овца от стадото.

– Но има ли смисъл да изказваш мнението си? Дори и да си прав, пак ще си от губещата страна.

Има смисъл да имаш мнение. Иначе си овца в стадото. Дори нещо повече – това всъщност е последното, което ни е останало – да съхраним достойнството си.

– За разлика от други постановки, България този път не стои в скоби след името Ви. Защо?

Не знам дали е важно. Вероятно защото напоследък понесох много от „държавата”, тази велика сила. Това са мои лични отношения с правителството, с обществото и не бих искал да се идентифицирам с България. Син съм на майка си и баща си, това е всичко.

– Живеете ли в България?

От време на време. Съпругата ми и двете ми дъщери са там. Какво значение има дали си българин, руснак, германец?… В момента работя в Латвия, после заминавам за Русия, Румъния, Израел, Швеция… Важното е какво оставяш след себе си, хората те преценяват и съдят по това. Когато се справяш добре, хората не се интересуват от твоята националност, но ако сбъркаш, те го оправдават с твоя произход. Не бих искал да водя след себе си своите предци.

– Така ли?

Да, не искам. Предпочитам да съм независим и свободен, без доброто или лошото, което националността би могла да прибави. Човек е значим с това, което е.

– Успяхте ли да създадете свой екип в театър „Даилес”, където работите вече за трети път?

Да, струва ми се, че в театър „Даилес” вече имам „свои” актьори, с които работя добре и с които сме изградили доверие. В същия момент малко се плаша, че те ми се доверяват толкова, защото може и да не оправдая техните очаквания. Връзката между режисьор и актьор се изгражда трудно, а и не бива да се прекалява. Преди всяка премиера винаги идва кризата, когато си мисля, че нищо не се получава, нищо няма да стане, чувствам се изправен пред бездна и не мога да открия правилното решение… Толкова се страхувам, че нищо няма да се получи, но от друга страна тези състояния си приличат преди всяка премиера и това малко ме успокоява. Понякога съпругата ми, която е актриса, ме пита дали въобще съм имал други премиери, защото не помня нищо от това. Тя ме успокоява, като ми припомня какво е било при други премиери, когато дори съм плакал като дете.

– Как идва решението?

Кой знае! Изведнъж се появява една мисъл, една идея, взрив… Имаш усещането, че някой ти помага. Разбира се, трябва да си свършил своята работа преди това, да си я обмислил, да си изградил концепцията. Но спектаклите не се раждат от концепцията. Преди премиера знам, че ме очаква едно чудо… Когато търся своя ангел хранител.

– Ангелът хранител винаги ли идва?

Досега е идвал. Преди премиера имам чувството, че даже ми се кара: какво щеше да правиш без мен, а?

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Александър Морфов

Александър Морфов

Александър Морфов е български режисьор и актьор. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1993 г. Морфов е режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, а през 2000 – 2001 е негов директор и художествен ръководител. От 2001 до 2006 г. е главен режисьор в театър „Вера Комисаржевска“ в Санкт Петербург. След 2009 година е главен режисьор на Народния театър „Иван Вазов“, от януари до септември 2015 г. е и негов временен директор. Многократен носител на българските театрални награди „АСКЕЕР“, „ИКАР“ и др. Сред най-успешните му постановки са „Хъшове“, „Дон Кохот“, „Бурята“ и др.

  1. Проф. Иво Христов: каза:

    Положението ни е най-страшното и най-тежкото за цялата ни 1300-годишна история!

    Има едни дежурни специалисти, сочещи излизането на България от ЕС и НАТО като чудодейното лекарство за справяне с всички наши беди и недъзи. Очевидно те не си дават сметка, че, ако въпросът бъде дори повдигнат, България ще бъде просто смазана буквално за секунди.

    Външният геополитически фактор е ясен, само не ми е ясно защо никой не оказа грам съпротива дори на битово ниво за неща, които зависят изцяло от нас?!

    http://news365.eu/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9/

  2. Без име :-) каза:

    Макар и да съм съгласен с доста от написаното от автора то има и неща с които не съм.

    За пример Морала и Съвеста не са едно и също нещо. Т.е. морала може да ти пречи но това не е смъртоносно, а дори е и обратното. В смисъл съвеста е водеща а не морала. Т.е. меритокрацията(корпоратокрацията) и т.н. също е морал. Просто в един момент тоя морал, както всяка стратегия(стратегемата винаги е скрита ;-)) се е износил и е станал на „МоРАл“ :-))).

    Вижте проблема с власта има два ясни ограничителя, злоупотреба с власт и бездействие с власт.
    Това практически съм го изпитал на собствения си гръб още в армията :-))). Докато автора само е мислил върху него :-). Така, че власта е на първо място баланс и ясна идея за чий си там. Няма ли го си в блатото. Корпорациите са разновидности на СТАТИЧНОТО, т.е. държавата винаги ражда СТАТИЗЪМ(частица). Което е противоположното на Живота – Динамизма(вълната).

    Думата корпорация в корена си идва от „корпс“ което преведено от английски на български означава ТРУП, т.е. мъртвец :-))).

    Това е била и битката на края на 19 век – постоянния ток(Едисон) срещу променливия(Тесла) :-))).
    на другата линия на квадранта са Лявото(монархичното, олигархичното) и Дясното(анархията, абсолютния Хаос)

    Освен това колкото и да му се искана автора не може да не използва националното, защото без него не може да се състои като личност. Той е „развитие“ на миналите поколения и тяхната кондензирана мъдрост. Просто напускайки „родния“, национален, комфорт се изправяш пред ценностите на глобалното съзнание, което е над-национално и различно от „глобалистката“ секта искаща глобалната власт за личната си династия. Знам го на собствен гръб. Не случайно всички колонизатори, победители, практически повтарят културата си на мястото от което са дошли. Виждам го при китайците, индийците, французите, британците, иранците, испанците и т.н. и т.н. Така, че човек може да лицемери пред себе си за известно време, но не и през цялото време ;-). Погледнете дори имената на градовете в Северна Америка и ще го видите :-))).

    И всичко се определя от светогледния ти модел, т.е. „перцепцията“ ти за света. Не случайно от КОБ са го наредили като 1-ви Принцип, 3 са „съзнателни“(вълна) и 3 са материални(частица) – Квантовата Дихотомия на най-напредналия физически модел на света в момента :-). В другата тема ви дадох Пол Дирак и Ричард Фейнман :-). За скаларите сега нямам време.

    Ето ви например отгоре „жив“ пример с г-н Железов. Той се хваща за думите на автора И ФИЛТРИРА казаното през „марксисткия“ модел, като отделя „сигнала“ от „шума“ :-))). За негово огромно съжаление модела му води до противоречие, защото порочното развитие на тия същите корпорации е именно в следствие на една от препоръките на самия Маркс, Комунистическия Манифест:

    „5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.“

    Т.е. власта в случая с кредита е АБСОЛЮТНА, т.е. монархическа(лява). А както е известно абсолютната власт корумпира АБСОЛЮТНО, ще дам за пример Нерон. Вие можете да дадете колкото си искате и в по-ново време :-). И тогава е била Криза, с голчмо „К“. И Нерон е строил за да подпре цикъла :-))). Ами какво прави Борисов(Плевнелиев) в момента :-))). Триковете на държавата са се усъвършенствали от тогава но в основата си са едни и същи ;-). Знаете последиците, препоръчвам ви „Аз, Клавдий“ и „Къде отиваш Господи(Quo Vadis)“

    https://www.youtube.com/watch?v=HwawoAH9h2Y – надявам се г-н Железов, като професионалист ще оцени връзката :-))).

    В тоя форум ви „насипах“ сума ти връзки на „австрийците“ по въпроса с парите и ФЕД, които обясняват как ФЕД ги създава тия корпорации.

  3. Без име :-) каза:

    А Нерон е ученик на велик философ, подобие би било Александър и Аристотел ;-). Ама не би.

    Вероятно социалното, както г-н Христов казва, да е по-силно от двойката Учител-Ученик. Поне изглежда, че двойката Аристотел-Александър се е по-състояла от двойката Сенека-Нерон.

    ЗАЩО, все пак?

    https://www.youtube.com/watch?v=pm9LyTrhMJY

  4. Без име :-) каза:

    Разбира се съм съгласен и с част от написаното от г-н Христов, но не еи с глобалния му модел.

    САЩ не е ментора и никога няма да бъде. Тя, точно казано, в женски род, е една корпорация ;-). Америка е друго :-). Затова и например федералните данъци в Калифорния се събират от един ФРАНЧАЙЗ :-))).

    И така триадата на власта я използва и Сталин – армия, полиция, партия ;-).

    И в САЩ е същото – партията също е една – „републикано“-демократическата. Но по -интересното е на глобано ниво. Контрола е в ръцете на суверени градове държави – пак триада – Ватикан(религията, партията), Сити „без“ Лондон(полицията, езика, финансите) и Сити ‘без“ Вашингтон(армията) ;-). Сталин просто е бил амбициозен ученик ;-))).

    Къде се намира реалния елит, елита на „водата/парите“, във Вашингтон ;-)???

    https://www.youtube.com/watch?v=ZFZnwl1x8gc

    Мисля разбирате, че петолъчката, прекрасно балансиран символ на златното сечение, не случайно е там. Както и в символиката на СССР и КНР :-).

    Дали случайно петолъчките бяха свалени от пагоните на БНА след „победата“ на Демокрацията и сега са квадратчета :-)))???

  5. Lubomir dimitrov каза:

    ТРЕТИ ПОЛ

    На неолибералната Европа
    дъската й все по-тревожно хлопа.

    Със някаква конвенция-хартишка
    отрича легитимната ми пишка.

    Не стига туй, а европолитици
    отказват ми (алтернативно) цици.

    Излишно е да питате защо –
    нали не съм
    ни ТОЙ,
    ни ТЯ,
    а ТО.

    О кей! Отрязвам клетата си пишка…
    …но пък нали ще трябва да се пишка…

    А при такваз дилема по-добре
    в дух неолиберален да се мре.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни