Каталуния – бъдещето е нова държава или много широка автономия

Интервю на Христина Христова с Калоян Методиев за Мемория

– Kак ще коментираш взривоопасната ситуация и окървавените сблъсъци с полицията в Каталуния в деня на референдума? Вече се знае и че 90% от каталунците са поискали независимост. Пресилено ли е да се каже, че днешните събития са индикатор за начало на Гражданска война в Испания?

– Изглежда малко пресилено, но никога не се знае. Преди около седмица стана ясно, че полето за постигане на компромис се стеснява неимоверно много. Централното правителство реши да овладее ситуацията чрез силови мерки, което очевидно бе проява на слабост. Повратната точка бе, когато полицията нахлу в офисите на организаторите и арестува местни административни ръководители. Няма условия за твърд подход. Очевидно нервите на премиера Рахой не издържаха. Мисля, че сега или след месец, няма значение кога, ще има ескалация на напрежението. Проля се кръв, каталунците вече имат своите жертви и герои, ще митологизират ситуацията. А най-важното е, че младите са по улиците. Те определят ритъма на утрешния ден. Почти невъзможно е да има връщане назад. Или ще се стигне да нова държава, или до много широка автономия.

– Кои са реалните, съществените причини Каталуния  да поиска своята независимост? Убедена съм, че това не са просто емоционални националистически пориви. Какво се крие под повърхността на събитията?

– Каталунският сепаратизъм е отделен случай. Тук не става въпрос за най-бедната, изостанала или пренебрегната част на една държава. Дори напротив. Говорим за най-богата част на Испания, с най-много ресурси, с огромна средна класа, елит от богати  и образовани хора с възможности. Те искат да се самоуправляват, сами да си харчат парите и да не помагат на останалите. Бих го сравнил със словенското движение за независимост при разпада на Югославия. И тогава словенците искаха просто да ги оставят на мира, да се махнат и да се развиват както си искат.

– Защо централното испанско правителство начело с премиера Рахой действа толкова радикално и силово, опитвайки се по всякакъв начин да спре референдума? Има стотици ранени граждани, излязоха брутални видеокадри на жестоко насилие от страна на полицията спрямо чакащите на опашки да гласуват, самите секции се запечатват, конфискуват се урни и 10 млн бюлетини. Оправдаваш ли подобни действия?

– Смятам, че не трябва да се взима страна в така създалата се ситуация. Имаме добри отношения с испанците. Мисля, че това е разумната позиция и за нашата държава в момента. Не знаем какво може да ни „сервират“ българските реалности след време, още повече при този политически елит, който няма визия за бъдещето на държавата. От гледна точка на действията на Рахой, може да се каже, че няма да му донесат ползи. Това ще разклати управлението му, защото той не успя да овладее нещата с „меките ръкавици“ на властта.

1 октомври 2017, Барселона.

– Симптом ли е случващото се в Каталуния за провала на глобалния либерален модел и в частност на разпада и противоречията в ЕС?

– Интересното при Каталуния е, че това е най-либералната провинция в Испания и един от либералните и мултикултурни шампиони в европейски и глобален мащаб. При това в крайни форми. Това е уникалното на ситуацията и определя до голяма степен европейския ступор пред случващото се. От Брюксел сатанизират Националния фронт във Франция и Алтернатива за Германия, например, но дума не обелват за национализма на Шотландия, който е проевропейски, или за каталунския, който е върхът на либералната игла. Искам да кажа, че няма един знаменател. Всичко е много флуидно и се трактува в зависимост от интереса.

– Може ли да се каже, че като противовес на световната глобализация и на опитите на световната олигархия да задуши националните държави като политически модел на управление, подобни сепаратистки действия ще продължават в Европа и в ЕС? Регионалната и националната автономност ли са алтернативата, която ще търсят хората в опита си да се противопоставят на крайния глобализъм?

– Сепаратизмът в европейски мащаб ще продължи. Той набира скорост. В Испания не са само каталунците, но и баските. Шотландците не са спирали, фламандците също. И в Южен Тирол текат подобни процеси. Балканските примери в Босна и Македония имат потенциал за много грозни развития.

– В контекста на случващото се в Испания и в контекста на отлива на гласоподавателите от Меркел на изборите в Германия, как виждаш бъдещето на Евросъюза? От една страна имаме богат Север и беден Юг, от друга – засилваща се конфронтация между старата Западна Европа и бившия социалистически лагер. Как ти изглежда този „кръст“, който днес разделя картата на Европа – на Изток и Запад, на Север и Юг?

– Бях писал преди години  една статия, че ЕС много напомня на Югославия в по-голям мащаб. Все повече ми заприличва на нещо подобно. Централната власт в лицето на евроинституциите все по-трудно удържа разделенията и все по-трудно налага волята си на страните членки. Вишеградската група мина твърдо на национални позиции по редица въпроси. Брекзит си тече и отслаби най-важното – коректива на еврозаблудите. Ето, Испания затъва в собствени проблеми. Стълбът, на който се крепи конструкцията – Меркел, понесе удар на изборите, макар че ги спечели. Няма го вече комфортът на безалтернативността, който й предлагаше немската мейнстрийм политика. Италия е разкъсвана от мигрантската криза. Макрон е незрял, бърза, и в нескопосаните си опити да спаси Съюза, всъщност му нанася още удари. България е най-зле, защото е на опашката, а няма изгледи да отлепи оттам. Тоест, смятам, че ни чакат времена на големи промени.