Геополитиката като битка за бъдещето на човечеството

2017-09-29_161944

dimitar-churovski-1Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

Понятието „геополитика” обикновено се определя като дейност, отразяваща влиянието на географията, икономиката, природните ресурси, демографията и други фактори върху политиката, и по-специално върху външната политика на държавите, или като “наука за контрол и управление на пространството”. С други думи, геополитиката изучава зависимостта на външната политика на отделните държави и международните отношения като цяло, в зависимост от политическите и икономическите системи, както и в зависимост от военно-стратегическата ориентация на страните. Следователно, геополитиката се фокусира върху ролята и контрола на моретата и океаните, особеностите на териториите и влиянието им при формирането на политиката.  По този начин понятието „геополитика” се явява като разширен синоним и конкретизация на понятието „международни отношения”.

Тези определения обаче пропускат един съществен компонент – битката за бъдещето на човечеството, която е особено значима и ожесточена след разпада на световните империи в края на Първата световна война и се изразява в противоборство на идеологии, целящи световно господство – комунизъм, националсоциализъм и финансизъм. Това не е случайно, защото по принцип политиката е практическа дейност. На този етап от развитието на социалното познание моделите за бъдещата организация на обществото се разработват и предлагат от социалната философия.

СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ И ГЕОПОЛИТИКА

Социалната философия е наука, която обобщава познанието на хуманитарните и социалните науки, изучаващи различни аспекти на обществото и опитващи се да разкрият и обяснят най-общите принципи, връзки и взаимоотношения в него. Самото общество е твърде сложна, комплексна и постоянно развиваща се система от социални взаимодействия между отделните индивиди и множество от различни човешки общности. Социалната философия няма изградена единна теория. На сегашния етап от развитието си тя се представя от десетина философски школи: от класическия марксизъм и неомарксизъм до по-нови теории за индустриалното и постиндустриалното общество, информационното общество, имперския глобализъм и др. От своя страна политиците се опитват да операционализират някои от тези концепции в конкретни политики.

Опитът от 20 век показва, че обяснителните схеми са по-малкият проблем на философските школи. Големите провали започват с изработването на моделите на обозримото бъдеще. Концепцията за колаборативното общество  е опит за очертаване границите на една възможна парадигма на социалната еволюция, произтичаща от анализа на историческото развитие и протичащите социални промени.

През 20 век в условията на относително добре развит промишлен  капитализъм и социално познание бяха предложени и частично внедрени няколко идеологически модела за реорганизация на обществото, с претенции един ден да бъдат превърнати в световен модел – болшевизъм (комунизъм), националсоциализъм (фашизъм) и финансизъм. Комунизмът е модел за организация на бъдещото общество, базирано на идеята за национализация на средствата за производство и изграждане на безкласово общество. Болшевишката идеология е разработена от Ленин в резултат от интерпретация на възгледите на двама влиятелни критици на капитализма – Маркс и Енгелс. Тази школа от социалната философия е известна под името Исторически материализъм и има за цел да изгради един по-справедлив от капитализма обществен строй.  Националсоциализмът е расистка идеология, формулирана от Хитлер върху традициите на немската геополитическа школа и гравитираща около идеята за „жизненото пространство” и твърде погрешната интерпретацията на философията на Фридрих Ницше за свръх-човека (Ubermensch). Всъщност разликата между двете идеологии е, че комунизмът абсолютизира ролята на колектива, а нацизмът изопачава ролята на личността. Опитите тези идеологически модели за организация на обществото да се превърнат в световни модели, бяха определени от болшевиките като „Световна революция”,  а от нацистите – като „Нов ред”  или изграждане на „Хилядолетен райх”. Тези две политически идеологии внесоха драматични промени в обществото през първата половина на 20 век, но имаха кратък живот и преминаха в историята като провалили се социално-инженерни проекти.

Най-дълбоки промени в обществото през втората половина на 20 век оказа една безименна, тиха и пълзяща революция, извършена от финансовия елит, който промени капитализма, превръщайки го от промишлен във финансов. За разлика от предходните две политически идеологии, тази идеология е икономическа по природа и може да се определи като финансизъм. Самата революция беше осъществена посредством добре планирани и реализирани две законови промени: а) създаването на ФЕД като централна банка на САЩ, представляваща картел от няколко частни банки с правото да печатат собствени долари и да ги предоставят на правителството срещу 10% лихва; б) премахването на златния стандарт и превръщането на долара в определено от закона платежно средство. След налагането на долара като световна валута (също добре планиран акт), финансовият капитализъм се превърна в световна система, а финансизмът – като доминиращата идеология днес.

fed

Финансовият капитализъм е принципно различен от промишления капитализъм. Промишленият капитализъм е икономическа система, самоорганизираща се посредством „невидимата ръка” на пазара (Адам Смит), осъществявано посредством частични кризи, чрез които се определя правилната посока в развитието на икономиката, „подборът на кадрите”, както и посоката на самото обществото като система. Това е аналог на позитивните и негативни мутации при биологичната еволюция. При финансовия капитализъм тази „невидима ръка” е подменена с решения на финансовия елит, налагани с периодично провокирани национални и световни кризи, преразпределящи генерираното богатство в ръцете на самия финансов елит. Това се осъществява посредством добре разработени и функциониращи финансова система и капиталов пазар. Тази подмяна на саморегулацията със субективни решения ускорява социалните процеси, но ги тласка в погрешна посока, защото решенията се вземат от субективния фактор, представен от финансовия елит и в негов интерес, а не в интерес на обществото като цяло.

Подмяната на обективно възникналия механизъм за саморегулация на икономиката с осъзнати и целенасочени действия от страна на финансовия елит доведе до кардинални промени във всички сфери на обществото.

1.Преди всичко парите се превръщат от средство за размяна на стоки в инструмент за контрол на политиката. Така например в областта на управлението се оформи една елитна група от финансисти, която стои над избираните правителства и е в състояние да ги контролира посредством финансови механизми. Това беше демонстрирано убедително още с първата преднамерено предизвикана криза от 1907 г., която имаше за цел да принуди правителството да приеме закон за създаването на централна банка в САЩ и провокирането на Голямата депресия от 1929 г., за да се създадт условия за премахване на златния стандатрт. След приемането на долара за световна валута на международната конференция, състояла се в Бретон Уудс през 1944 г., това влияние се разпростря практически върху целия свят. Така репрезентативната демокрация на промишления капитализъм беше подменена с фасадна демокрация и плутократичен механизъм за управление на обществото.  По този начин се формира едно анонимно задкулисие което де факто определя стратегията в развитието на обществото, без да поема отговорност за последиците от решенията си, а избраните политици вършат текущата работа по управлението на страните. Отговорността е твърде размита и практически не се поема от никого (в случая – от финансовия елит в задкулисието), защото формално той не участва в управлението, а при избираните политици – защото имат мандат от 4-5 години и в най-лошия случай някои от тях може да не бъдат преизбрани, но и за тези случаи има решения.

Във всяка държава обикновено има две конкуриращи се и почти идентични партии, готови да поемат властта и разпределят националния бюджет. Тези партии периодично си разменят местата на управляващи и опозиция, с което се изчерпва и отговорността. Разбира се, това е без значение за финансовия елит, защото той контролира и двете партии. Така например по времето на Тони Блеър пропастта между богати и бедни нарасна значително в сравнение с тази от времето ма Маргарет Тачър. Това значи, че в условията на финансовия капитализъм може да има лява и дясна фразеология, но няма леви и десни партии. Има също така практика на „въртящите се врати”, когато провалил се политик получава висока длъжност в частния сектор, а от там се изпращат „специалисти” в държавното управление. Тази форма на управление беше определена като „либерална демокрация”, като тя се представя от политкоректните анализатори за идеален управленчески модел и най-висша форма на демокрация, дори за край на историята, но това е просто лицемерна манипулация.

38883388

2. В областта на икономиката най-съществената промяна беше подмяната на териториално базираната колониална система, състояща се от метрополия и колониални държави. Тази система беше контролирана посредством административно и военно присъствие. Новата система на зависимост се основава на финансови механизми за експлоатация на човешките и природните ресурси на бившите колонии, осъществявани директно от финансовия елит. За народите от бившите колонии остава само илюзията, че са демокрации, защото избират своите правителства. Самите правителства обаче предварително са поставени в зависимост и се превръщат в съучастници и посредници в експлоатацията на ресурсите на страните, а самите народи са оставени да живеят с два долара на ден.

3. Постепенно, в резултат от едновековното съществуване на финансовия капитализъм, бяха подменени моралните ценности на гражданското общество – свобода, равенство, братство – с алчност, егоизъм, корупция и лицемерие.

4. В областта на културата съзнателно се формират два типа култура – елитарна и масова.

И тъй като промените са ориентирани към интересите на елита, а не на обществото като цяло, идеологията на финансизма и финансовия капитализъм като система неизбежно доведе до появата на множество глобални проблеми като: климатични проблеми, нарастване на пропастта между богати и бедни, надпревара във въоръжаването, международен тероризъм и други. Тези глобални проблеми са пряка последица от действието на финансовия капитализъм и не могат да бъдат разрешени от съществуващите структури, които ги пораждат и са създадени за функционирането на системата. Разрешаването им изисква структурни промени, но това означава премахването на самата система, както и на елита, който я управлява. Като цяло споменатите промени и произтичащите от това глобални проблеми са илюстрация на посочения по-горе факт, че финансовият капитализъм ускорява протичането на обществените процеси, но тласка обществото в погрешна посока на развитие.

За да се разберат протичащите процеси в цялата им дълбочина, следва да се изяснят  движещите фактори на общественото развитие и еволюция. Те са два типа – обективни и субективни. Субективният фактор се определя от човешкия разум в най-широк смисъл на думата и включва генериране на ново познание, което променя света и определя процеса на историческото развитие на обществото. Обективните закони периодично променят структурата на обществото, като я привеждат в съответствие с постигнатото вече ниво на натрупаното познание и социалното развитие, а установената система определя морала и поведението на хората. По този начин динамиката на социалните процеси се детерминира двустранно, както от обективни социални закони, така и от човешкия разум. В този смисъл цялата динамика в обществото в крайна сметка се свежда до два фундаментални фактора – развитие и оцеляване на човечеството. Тези два фактора са характерни и за биологичната еволюция и са естествено тяхно продължение.

life-or-death

Субективният фактор е твърде сложна и комплексна система. Това е общественото съзнание, което се проявява в множество форми като религия, политика, наука, изкуство, морал и право. Всичките форми имат също така национални и етнически особености, които допълнително усложняват анализа. Като механизъм на действие обаче, основните взаимодействия в субективния фактор са относително лесни за разбиране и описание. За тази цел е необходимо да се разгледа структурата и функционирането му.

От тази гледна точка в субективния фактор могат да се  посочат три компонента – интелектуален елит, масово съзнание и управляващ елит. Те са присъщи на всички общества, но за краткост ще се концентрираме на трите идеологически системи – комунизъм, фашизъм и финансизъм. Интелектуалния елит включва тази част от обществото, която генерира ново познание във всички сфери на социалната дейност – наука, технологии, изкуство. Това са творците на духовни блага, един сегмент от обществото, вероятно под 10%. Масовото съзнание включва хората, заети с производството и разпределението на материалните блага. Вероятно около 80% от обществото. Масовото съзнание има две изключително важни функции – то е носител на морала на обществото и де факто легитимира властта на управляващия елит. Макар че електоратът включва и интелектуалния елит, поради своята численост той не може да окаже съществено влияние на изборния процес и най-често попада в групата на негласувалите. Управляващият елит включва хората, заети непосредствено с управлението на обществото и вземането на решения на всички нива. При финансовия капитализъм управляващият елит се определя като „властови елит” (power elite) и включва три компонента – финансово-корпоративен, избирани политици и висши военни ръководители, които също има сложни взаимоотношения. Управляващият или властовият елит вероятно също е под 10%.

По същество и трите идеологии подменят саморегулиращия механизъм на промишления капитализъм със установяване на субективен контрол върху социалното развитие и напълно изключват обратните връзки на обективния фактор, регулиращ системата. При икономиката на комунизма е въведено централно планиране, при фашизма – военно ориентиране на промишлеността, а при финансизма – частичните кризи се заменят с такива за преразпределение на богатствата. Кризите на промишления капитализъм са болезнени за засегнатите, но те осъществяват естествения подбор на участниците в протичащите процеси. Това са различни вариации на една промяна – подмяната на естествените закони на развитие с решения на субективния фактор.

Тази подмяна на саморегулацията в икономиката автоматично се отразява върху подбора на управленческия елит, като подменя позитивния подбор с негативен. Саморегулацията на системата дава шанс за изява на най-способните. Промишленият капитализъм  изобилства с подобни примери. При идеологическите проекти приоритет има лоялността, която може да бъде искрена, наивна или лицемерна. По този начин като управляващ елит при комунизма се формира една прослойка от лоялни, нахъсани, но посредствени бюрократи, наречени номенклатура. При фашизма се появява аналогична кохорта от лоялни и самонадеяни гаулайтери; а при финансовия капитализъм – лоялни, посредствени и корумпирани политици и соросоиди.

kennedyПо тази причина след Втората световна война няма световни лидери от калибъра на Де Гол и Аденауeр, а има преходни имена в политиката, които ще бъдат запомнени предимно с политическите си гафове. Не че липсват интелигентни и способни лидери, но те са по-скоро изключения. Например от всички американски президенти след Удроу Уилсън, обслужващи финансовия елит, само  Джон Кенеди осъзна паразитизма на системата и се опита да я промени. На 4 юни 1963 г., без предварителни консултации с Конгреса, той подписа Изпълнителна заповед (Executive Order No. 11110), с която възлага на Министерството на финансите задължението да печати долари със сребърно покритие, без те да преминават през Федералния резерв. Това е опит да се ограничи ролята на Федералния резерв с правото му да заема пари на правителството с 10% лихва, до ролята на европейските централни банки, както и да се намали дефицитът на страната. Като цяло този акт донесе в обръщение около 4.3 милиарда щатски долара. Понеже тези долари са гарантирани от сребърно покритие, а банкнотите на Федералния резерв не са подкрепени от нищо, те биха премахнали търсенето на доларите, издавани от Федералния резерв. Пет месеца по-късно, на 22 ноември 1963 г., Джон Кенеди беше убит. Това са фактите. Спекулациите и манипулациите относно смъртта на президента Кенеди са друга тема. Явно е, че финансовият елит от задкулисието няма нужда от интелигентни президенти.

На наше национално ниво този феномен на вилнеещата посредственост е още по-фрапантен. Само вижте управляващите, преценете интелекта и моралния им облик и ще си отговорите на въпросите защо има корупция, защо са несменяеми и защо нищо не се променя. Поради своята посредственост, политиците днес са принудени да управляват, използвайки PR агенции и тинк-танк експерти и съветници. Споменатите по-горе Де Гол и Аденауер не са имали нужда от имиджмейкъри, защото са били достатъчно интелигентни и са разбирали от работата си.

14889821_10207179828846405_6154413102147217492_o

Като най-съществената част  от електората, масовото съзнание при всички идеологически системи е подложено на свирепа пропаганда и манипулации от страна на управляващия елит. Ноам Чомски изброява 10 от най-ефективните форми за манипулации, използвани от медиите. 1.Разсейване чрез отвличането на вниманието, 2. Създаване на проблем и предлагане на решението му, 3. Процес на постепенно налагане на непопулярни мерки, 4. Отлагане наболезнени, но необходими” непопулярни решения до приемането им от масовото съзнание, 5. Третиране на хората като малки деца, 6. Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на факти за размисъл, 7. Поддържане на невежество сред населението и култивиране на посредственост, 8. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността, 9. Засилване на чувството за вина, 10. Възможност да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си. Разбира се, има и други канали за въздействие върху масовото съзнание, като например политически ангажираните НПО, операции на секретните служби, извършвани под „чужд флаг” (false flag operation), един термин от военния речник. Тези операции определено са тежката артилерия за манипулация на масовото съзнание.

 2017-09-29_163800

При функционирането на идеологическите системи има една малка разлика, която следва да бъде посочена. При комунизма и фашизма се появява култ кум личността на вожда. При финансизма култ към банкерите няма. Причината – комунистите и нацистите вярваха, че правят нещо голямо и значимо в името на човечеството. Банкерите не са страдали от подобни илюзии. От самото начало те са били наясно, че правят нещо само за себе си и са предпочели да останат анонимни. Тази анонимност обаче поражда задкулисие, което не е по-малко уродливо социално явление от култа към личността, а вероятно и по-опасно. Хората от задкулисието обикновено се определят като „глобален елит” поради властта, произтичаща от контролираните от тях ресурси. Това не е еднородна социална група, а смесица от различни фракции, тайни общества и клубове, обединени от общата цел за запазване на завоюваните позиции, богатство и привилегии, но разделени от визията си как това може да бъде постигнато. Противопоставянето на глобалния елит и масовото съзнание „ние или те” не е решение на проблема. Решението следва да се търси в обединяващия момент, а той е оцеляването на човечеството. Анонимността и задкулисието пораждат конспиративни теории, хаос, недоверие, лицемерие и са предпоставка за упадъка на морала, а той е необходимо условие за поява на глобални проблеми, изправящи света пред катастрофа. Например стратегически проблеми се обсъждат от затворени общности като Билдербергския клуб, Триратералната комисия, множество тайни общества и мозъчни центрове, решаващи конкретни задачи, но какви решения се вземат, остава неясно за широката публика.

Известна представа за манталитета и визията на една от тези групи дава Монументът-пътеводител, издигнат от анонимна група през 1980 г. в щата Джорджия, САЩ. Той съдържа 10 напътствия към идващите поколения, написани са на осем езицикато и напомнят Десетте божи заповеди от Стария завет. Посланието е следното:

1.Поддържай човечеството под 500 милиона и във вечен баланс с природата.
2. Ръководи възпроизвеждането мъдро. Подобрявай видовете и разнообразието.
3. Обедини човечеството с  нов общ език.
4. Управление на страстите – вяра, традиция и всичко, което е временно.
5. Защита на хората и нациите чрез справедливи закони и опростени съдилища.
6. Нека всички нации  да разрешават вътрешните си спорове в един световен съд.
7. Избягване на  дребни закони и безполезни служители.
8. Баланс между личните права и социалните задължения.
9. Награждавай истината, красотата, любовта. Търси хармония с безкрая.
10. Не бъди  рак за земята. Оставете място за природата.

leadgeorgia

Каменният монумент в Джорджия, САЩ

 

Това са фактите. Има множество конспиративни интерпретации, които не представляват особен интерес от научна гледна точка. Посланието на анонимните нови „скрижали“ обаче разкрива психологията и манталитета на тази група в частност, както и по принцип на самото задкулисие. 1. Като цяло посланието показва пълно неразбиране процесите и закономерностите на социалната еволюция, както и на историческото развитие, Указанията са плод на формално логични и самопожелателни разсъждения без концептуална обвързаност.  2. Посланието очертава контурите на един нов световен ред, управляван от днешния елит. 3. Идеята населението на земята изкуствено да се редуцира до половин милиард (в някои конспиративни теории се говори за „златен милиард”) си е чисто безумие. Демографска политика е необходима, но тя следва да се определя от  качеството, а не от количеството, което значи, че броят на населението на земята не може да бъде определян предварително и контролиран изкуствено. 4. Посланието е пронизано от една необяснима арогантност. Анонимният Моисей и неговата секта се вживяват в ролята на самия Бог и предлагат новите 10 заповеди от свое име, което е нищо повече от патология. Този „пътеводител” най-вероятно ще остане в историята като паметник на манталитета, ограничения светоглед и арогантността на задкулисието.

Управляващите елити и на трите социално-инженерни проекта  също така се стремят да формират морал в масовото съзнание, утвърждаващ целта на собственото си развитие и съществуване. Проблемът е, че моралът и поведението се определят от функционирането на системата и не могат да се формулират в нечии кабинети. Поради възникващите противоречия от премахването на обективния фактор, и в трите идеологически системи неизбежно произтича упадък на морала, което води до смяна на самата система и управляващия елит.  Без съмнение, финансизмът като идеология  е нищо повече от глобален социален паразитизъм. Либералната демокрация не е върхът на демокрацията, а дъното в упадъка на морала. Финансовият капитализъм като система с нищо не е по-добър от комунизма и фашизма.

evolutionИ така: интелектуалният елит генерира ново познание, което променя света; управляващият елит манипулира масовото съзнание, за да легитимира своята власт, която използва за укрепване на финансовия капитализъм. В резултат на това генерираното богатство се преразпределя в полза на финансовия елит, а като реакция на това се появяват упадък в морала на обществото и неразрешими глобални проблеми. На определен етап от развитието обективният фактор променя структурата на обществото, за да приведе в определен баланс трите компонента. Структурните промени представляват смяна на системата и управляващия елит с нова система, нов морал и нов механизъм за управление. Това се е случило в Античния свят при прехода от робовладелческа формация към феодализъм. Съответно патрициите са заменени с феодална аристокрация. Същото става и при прехода от феодализъм към капитализъм и подмяната на управляващата феодална аристокрация с представителната демокрация на гражданското общество. Тази закономерност може да се проследи и при смяната на социално-инженерните проекти  от 20 век – комунизъм и фашизъм, както и на техните управляващи елити. Смяната на финансовия капитализъм и на днешния властови елит с посткапиталистическа организация и с нов механизъм за управление е обективно предопределена. Това е въпрос на време и определена цена, която обществото заплаща при всяка подобна смяна. Ирония на историята е, че гробокопач на капитализма се оказаха не работническата класа, както е предполагал Маркс в средата на 19 в., а банкерите, изкушени от своята алчност, егоизъм, властолюбие и арогантната си  вяра в това, че са избрани от Бога да управляват света. Но Бог няма любимци, той е персонализация на обективния фактор.

ГЕОПОЛИТИКАТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ

Днес, след провала в идеологиите на комунизма и фашизма, на историческата сцена се наблюдава противоборството на две идеологии – създаване на Нов световен ред и Световен халифат.

Когато финансизмът реши да се превърне в световна идеология и наложи Новия световен ред, възникна потребността тази идеология да се обоснове теоретически. Тогава от задкулисието се появи Джордж Сорос, един човек със съмнителен морал, който през Втората световна война е сътрудничил с нацистите и предавал други евреи „защото е трябвало да оцелее”, както сам обяснява в едно интервю; човек, забогатял от финансови спекулации и член на затворения Билдербергският клуб, основава фондация Отворено общество и става „рицар“ на прозрачността и морала. Доколко един финансист може да интерпретира философията на Карл Попър, е друг въпрос, но докъде водят любителските упражнения по философстване, вече видяхме от случаите с Ленин и Хитлер.

Новият световен ред, представен като Отворено общество, е опит за утвърждаването на финансовия капитализъм като световна система, създаване на световно правителство, управлявано от днешния властови елит и представяно като загриженост за човека и неговите права. По същество това е един еднополюсен модел, нещо като дигитализирана Римска империя.  Световният халифат е предлаган от някои радикализирани представители на мюсюлманския свят.

Претендентите за алтернативни полюси на света Русия, Китай и Индия не предлагат свои модели за бъдещо общество. Вероятно след провала на Световната революция и разпада на СССР, Русия е в състояние на посттравматична депресия, Китай е разпънат в амбивалентната система на държавата, а Индия все още не може да се освободи от комплексите на колониалното си минало. Това ги поставя в по-неизгодна позиция, защото не приемайки еднополюсния модел и пропагандирания от него нов световен ред, те не предлагат алтернативен модел за реорганизация на обществото.

2017-09-29_165905

Световният халифат, както и Новият световен ред, са еднакво абсурдни идеологии. Не е възможно през 21 век да се наложат морални ценности и закони, съпътстващи разцвета на мюсюлманския свят през Х-ХII в. Проблемът с Новия световен ред, е че бъдещото общество не може да бъде структурирано йерархически поради своята комплексност, която изисква мрежова организация и децентрализирана форма на управление.

Геополитиката днес е борба за налагане на еднополюсен или многополюсен модел в международните отношение. Тази борба не е решение, определящо бъдещето, защото по принцип предполага противопоставяне и безкрайни конфликти. Днес войната е възможна, дори твърде вероятна, но в същото време тя е напълно безсмислена. Ако нещо може да се прогнозира с абсолютна сигурност като изход от една подобна война, то е, че финансовият капитализъм като система ще се се срине, финансизмът като идеология ще мине в историята, подобно на комунизма и фашизма, а властовият елит ще изчезне, подобно на всички управлявали света елити от времето на римските патриции до бившата вече комунистическа номенклатура. Сигурно е също така, че цената, която ще заплати човечеството за некомпетентността, арогантността и безразсъдството на управляващите елити днес, многократно ще превишава цената, заплатена за Първата и Втората световна война като унищожена инфраструктура, човешки и материални ресурси.

ГЕОПОЛИТИКАТА КАТО БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

В биологичната еволюция всичко се свежда до два фактора – развитие и оцеляване на вида. В социалната еволюция тези фактори се запазват, макар че политиците предпочитат да говорят за икономически ръст, национална и световна сигурност. Без съмнение, в условията на протичащата голбализация, тези понятия са равнопоставени с оцеляването на вида Homo Sapiens.

Историческото развитие на човечеството е безкраен низ от войни, водени за ресурси: роби, земя и природни богатства. Самите войни се осъществяват от субективния фактор, но произтичат от самата структура на обществото и могат да се разглеждат като продукт на обективни или еволюционни фактори за съответната епоха. Тази елементарна схема на развитие продължава до края на Първата световна война, която е и последната териториална война. Руската революция, Втората световна война и Студената война са идеологически сблъсъци. Това са различни концепции, създадени от субективния фактор и предлагащи завършени модели за преструктурирането на обществото. Така през 20 век географският фактор в геополитиката, отразяващ борбата за контрол на територии, морета и океани (колониалният период в развитието на човечеството до края на 19 в.), е допълнен с няколко идеологии, насочени към световно господство. Именно този фактор влезе в геополитиката като разширено тълкуване на понятието „международни отношения”.  По всичко личи, че през 21 век геополитиката ще се превърне в борба за оцеляването на човечеството. За съжаление, тази необходимост все още не се осъзнава напълно от финансово-корпоративния елит, политиците и военните стратези, които все още остават в плен на идеологически и икономически митове и илюзии. По тази причина геополитиката провокира напрежение, хаос, локални войни и нарастващ риск от глобален сблъсък.

Борбата за оцеляване на човешкия род напуска тесните граници на политиката, разбирана като международни отношения и правена от професинални дипломати, политици, банкери и висши военни, и се разпростира, обхващайки граждански образувания от масовото съзнание и части от интелектуалния елит. Например, еколозите предупреждават, че човечеството днес годишно потребява около 70% повече ресурси от тези, които природата може да възстанови за същото време. Това е резултат от хищническата експлоатация на ресурсите и разточителство в потреблението им, което е нов глобален проблем. Засега политическо решение няма, не просто поради късогледството на управляващия елит, а защото подобно решение ще противоречи на самата същност на системата. Без съмнение, в определен момент един или няколко глобални проблема ще изправят света пред апокалиптична катастрофа и тогава геополитиката ще се преориентира от геополитика на идеологиите за световно господство към геополитика за оцеляването на човечеството.

18837000_1470640192956935_2641955075424116425_o

Неизбежността на тази промяна се определя от фундаменталното противоречие между развитието на науката и технологиите и упадъка на морала. Днес науката и технологиите се развиват в геометрична прогресия. По-съществен е фактът, че всяко научно откритие и технологично постижение е приложимо както за благото на човечеството, така и като мощно оръжие за унищожаването му.  За нещастие, във втория случай това се постига много по-лесно и евтино. Този факт прави човечеството твърде уязвимо, особено при днешните условия на упадък на морала. Моралът е имунната система на човечеството, определяща неговия интегритет и оцеляване. Появяващите се нови генетични и нанотехнологии, изкуствен интелект и роботизация предлагат възможности на малки групи или дори отделни индивиди да се възползват от тези достижения и да произвеждат оръжия за масово поразяване с опустошителен ефект за цели градове и държави. Не е нужно особено въображение, за да си представим международния тероризъм, еволюирал от правенето на самоделни бомби от тръби и гайки към тероризъм, разполагащ с арсенал от оръжия за масово поразяване, базирани на нанотехнологиите или на други научни постижения от обозримото бъдеще. В сравнение с тези оръжия днешната борба с тероризма би изглеждала като детска игра на апаши и стражари, а атомните бомби – нищо повече от невинен зрелищен фойерверк.

Противоречието между умопомрачителното развитие на науката и технологиите, съпътствано от застрашителния упадък на морала може да определим фигуративно като „апокалиптична бомба”, която може да унищожи не само човечеството, но и по-висшите форми на живот върху планетата. При това положение, ако разумът не е в състояние да контролира поведението, което е продукт на морала и функция на системата, ще се окаже че той е еволюционна грешка или негативна мутация. След историческо развитие на разума в продължение на 10-12 000 години, които са по-малко от една секунда по геологическия часовник, видът Homo Sapiens може да изчезне от лицето на земята, а биологичната еволюция да започне от много по-ниско ниво на развитие.

wccf-pte

Илон Мъск – визионер, изобретател, създател и изпълнителен директор на компаниите Tesla Motors и SpaceX, предупреди, че човечеството е изправено пред катастрофа, ако хората не могат да се адаптират социално при масовата роботизация на производството и на живота като цяло. Мъск е убеден в необходимостта от въвеждането на универсален базов доход за всички хора.

 

Оцеляването на човечеството не е борба за еднополюсен или многополюсен модел на социална организация, каквото е преобладаващото разбиране днес. Оцеляването изисква смяна на съществуващата парадигма и кардинално преосмисляне на социалното битие от позициите на тази гледна точка. Без съмнение, смяната на днешната икономическа парадигма на финансизма и преосмислянето на социалното битие са огромно, но безалтернативно предизвикателство пред човечеството.

От гледна точка на оцеляването на човешкия род  се очертават няколко насоки за размисъл и произтичащите от тях очаквани промени.

1.Преход от йерархична към хоризонтална или мрежова структура. Това е може би най-значимото и в същото време най-голямото предизвикателство за човечеството за целия исторически период от развитието му. Този преход се налага обективно от нарастващата комплексност на обществото в резултат от появата на хиляди нови подсистеми, които имат собствена специфика и структура, нуждаят се от вътрешна саморегулация и относително независимо самоуправление. Днешната глобализация се съпровожда и от диференциация, което е процес в изграждането на единна мрежова структура на човечеството, както и директни връзки между подсистемите, формиращи се като възли от мрежата.

2. Промени в управлението на обществото. Променящата се структура налага необходимостта от нов механизъм за вземане на решения и управление на различните общностни, групирани като „възли” от социалната мрежа. Това означава тяхното управление да се поеме от интелектуалния елит, а сегашният управленчески елит с цялата си машинария от политически партии, изборни политици и познатите институции да изчезнат от историческата сцена, както всички други елити, съпътстващи йерархичната организация от всичките й етапи на развитие. По този начин ще се осъществи преход от описания по-горе трикомпонентен механизъм на взаимодействие в субективния фактор към двукомпоненетен социален механизъм – интелектуален елит и масово съзнание. Това е аналогия с живия организъм, съставен от тяло и главен мозък, който го управлява и осигурява оцеляването му.

3. Изграждане на платформа за колаборативни решения на проблемите. Всеки възел от мрежата се самоуправлява посредством решения, вземани от собствения колаборативен интелект. В същото време той изгражда множество връзки с аналогични социални общности, както и метавръзки с възли на национално и наднационално равнище.

4. Преход от информационно общество към колаборативно общество, базирано на знанието и морала. Днешното общество се определя като „информационно”, защото основните икономически, политически и културни дейности са базирани на информацията, посредством използване на информационни и комуникационни технологии. Информационното общество неизбежно води до глобализация и диференциация на протичащите процеси, до изграждането на нови структури и взаимоотношения на всички равнища. В резултат на това обществото се превръща в мрежово общество, което не може да бъде контролирано „отгоре”. Хората, където и да са по планетата, са взаимосвързани чрез Интернет и възможности за директна комуникация. Информационните технологии могат да се развият до появата на изкуствен интелект, който симулира възможностите на индивидуалната интелигентност и дори я превъзхожда, но е твърде далеч от инвенцията, присъща на колективната и колаборативната интелигентност на субективния фактор.

internet-1

Може да се приеме, че досега човечеството е преминало през три основни фази в развитието си: аграрно, индустриално и информационно. Информационното общество обаче не е краят в развитието. То отразява определен връх в развитието на точните науки и технологиите, които са приложният аспект на тези науки. В обозримо бъдеще може да се очаква бум в развитието на хуманитарните и обществените науки. Това е етап, в който социалното битие ще се определя не от информацията, а от знанието –  а то е осъзната информация. Това е по-висш етап в развитието на обществото и ще бъде базирано изцяло на науката и морала. В този смисъл информационното общество е само един преход към зрялото общество, което може да бъде определено като колаборативно общество.

Колаборативното общество не е мираж от далечното бъдеще. То вече е факт. Списването на Уикипедия е може би първата и най-значима изява на бъдещото колаборативно общество. Тя е и илюстрация как работи това общество, организирано като мрежа. Хиляди експерти колаборират виртуално в написването на статии на 290 езици, систематизирайки лавинообразно нарастващото знание. Това са около 27 000 автори и редактори, които се грижат за достоверност на информацията и висок стандарт на съдържанието. Всички тези хора са представители на интелектуалния елит и работят безкористно за благото на цялото човечество, мотивирани и ръководени от алтруистични подбуди и висок морал. По аналогичен път и подобна колаборативна платформа могат да се решават проблеми от различен характер и да се вземат решения на всички нива от различни експерти. По този начин в обозримо бъдеще интелектуалният елит на човечеството ще поеме функциите по организацията и управлението на обществото, организирано като мрежа. Управляващият елит от времето на йерархическата организация става излишно и минава в историята.

5. Появата на обществено самосъзнание. С появата на гражданско общество общественото съзнание започва да формира и развива една качествено нова форма на познание – обществено самосъзнание или познание за своята собствена същност. Тази нова структура в социалното битие може единствена да осъществи мирен и безболезнен преход от днешния финансов капитализъм, тласкащ човечеството към самоунищожение, и да реализира пост-капиталистическата организация на обществото. Появата на обществено самосъзнание е духовна революция. Тя се извършва не от облъчените с пропаганда и манипулация „широки народни маси”, а от интелектуалния елит, който е осъзнал социалния паразитизъм на финансовия капитализъм и на финансизма като идеология и практика и търси правилната посока за бъдещото развитие и оцеляване на човечеството.

15746049_303

6. Морал и култура. Исторически погледнато, обществата се формират около три структуро-формиращи фактора: експлоатация на физическия труд (робството, обхващащо по-голямата част от Античния свят), експлоатация на земята (феодализъм) и експлоатация на природните ресурси (капитализъм). Тези фактори са и първопричината за всички водени войни през съответния период. Преходът от йерархическа към мрежова структура означава преход към друг структуро-формиращ фактор – колаборативната интелигентност, която ще определя развитието на зрялото общество. По този начин човечеството прави един пълен цикъл в развитието си от експлоатация на физическия труд до експлоатация на интелекта. Това преди всичко друго би означавало край на войните и предпоставка за поява на нов морал и култура. Моралните ценности ще отразяват връзката човек – общество – природа, а не интересите на определена привилегирована група от хора.

7. Колаборативна икономика. Икономиката на колаборативното общество, базиращо се на науката и морала, очевидно ще бъде принципно различна от капиталистическата икономика, основаваща се на печалбата. Не е нужно да гадаем за конкретните й проявления, те ще се определят от науката и колаборативната интелигентност на интелектуалния елит. При всички случай експлоатацията на природните ресурси, производството, разпределението и преразпределението ще се основават на научни и морални принципи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Посочените принципни промени произтичат както от необходимостта от решаването на възникналите глобални проблеми, които изискват структурни промени, така и от необходимостта за оцеляване на човечеството. Така ще се формира едно самоуправляващо се колаборативно общество, „главният мозък”, който ще осъществи демонтажа на финансовия капитализъм, разоръжаването, разпределение на ресурсите, грижа за морала, образованието, здравеопазването и сигурността на обществото. Дали подобна организация и управление е държава или световно правителство, е спорно да се твърди, доколкото те са присъщи на йерархическата социална структура. Това обаче не е съществено, защото то също ще бъде обосновано от глобалния интелект на „главния мозък”.

За съжаление, управляващите елити днес все още разбират геополитиката като разширен синоним на международните отношения и остават в плен на идеологически илюзии в момент, когато тя се превръща в борба за оцеляване на човечеството. Те все още говорят за налагане на санкции, провокират локални войни, разработват нови оръжия, увеличават военните бюджети, демонстрират сила и противопоставяне – един манталитет от времето на Студената война. Това обаче е обясним и закономерен процес, защото се определя от манталитета или начина на мислене на управляващите елити.

В началото на 20 век, когато геополитиката се превръщаше от борба за територии и контрол на морета и океани в идеологическа битка за световно господство, управляващите елити на феодалната аристокрация, представена от крале и императори, не осъзна тази тенденция на развитие, провокира Първата световна война и беше пометена от нея. Днес ситуацията е аналогична. Геополитиката е в преход от идеологическа битка за световно господство в борба за оцеляване на човечеството. Закономерно и обяснимо е днешният управляващ елит да не осъзнава тази тенденция на развитие, подобно на феодалния елит преди сто години. Явно за управляващите елити от всички времена е по-лесно да изчезнат от историческата сцена, отколкото да променят начина си на мислене и да приемат една нова парадигма за света – но такава е диалектиката на историческото развитие и социалната еволюция.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Димитър Чуровски

Димитър Чуровски

Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

  1. Боян Лалов каза:

    Познавам лично Димитър Чуровски. Той съчетава интелект и етика достойни за хората, които работят за бъдещето, за разумното решение, в поредния критичен етап от развитието на обществото. Поздравления!
    проф.дпн Боян ЛАЛОВ

  2. Виктор каза:

    Колосална интелектуална мисъл! Това е не просто знание, а знаене! Интелектуалец от друго измерение.

  3. Пламен каза:

    Само искам да добавя – светът на финансите е грабеж от бъдещето! Така или иначе човешката история е летопис на грабежа… Предстои грабеж на информацията чрез използване на безсъзнателното! Следващият грабеж ще бъде на квантово ниво.

  4. Мария каза:

    Много благодаря за ценната статия!
    Човечеството като жив организъм, в който протичат обективни процеси – това е най-интересното за мен в тази статия.
    Много верен е изводът, че силните на деня водят играта по старите правила, без да осъзнават, че вече идва епоха, в която оцеляването на човечеството и на живота на планетата ще е приоритет номер едно.
    Вече сме на прага на тази епоха, все повече хора осъзнават новите правила на играта и се адаптират спрямо тях.

Оставяне на коментар към Пламен

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни